Рецепти от филми: Джалеби - златото на Индия / Jalebi recipe

От толкова много време искам да пусна тази рецепта, че вече не мога да отлагам. Това се отнася и до всичките ми рецепти в чернови, поне 54 на брой, тъй като може да нямам време да пиша в блога, но това определено не означава, че не намирам време за готвене. 

Ами разбирате, има хора като мен, за които сътворяването на нещо  вкусно е по-скоро храна за душата, отколкото за стомаха. Тази година не започна по плана, който й бях начертала, но животът няма навика да се съобразява с нашите измислени сценарии и често изникват не една и две изненади. Затова пък, въпреки пречките, не оставям котлона студен, миксера - тих, и купите празни.

Ето защо тази вихрушка от предизвикателства ме накара да се понапъна още малко и да ви споделя една златна рецепта за нещо толкова вкусно, колкото и изглежда - Джалеби. 

Знаех за него отдавна, но се вдъхнових да го приготвя едва след като изгледах филма The Hundred -Foot Journey или както го превеждат на български "На един черпак разстояние". 

Един чудесен филм, който съдържа всичко изброено до тук - храна за душата, предизвикателства и разбира се огромна страст към готвенето.

В самото филмче става дума за индийско семейство, което имигрира в малко френско градче и решава да отвори индийски ресторант точно (ама точно) срещу известен ресторант, носител на звезда Мишелин. Е, от там следват и не малко колкото забавни, толкова и не толкова приятни случки, но пък важното е, че този филм завършва щастливо, оставяйки топлина не само в сърцето, но в цялото тяло, което само едно истински добре приготвено ястие може да направи.

И макар по-голямата част във филма да е отделена на желанието на младия индийски готвач Хасан да усъвършенства познанията си във френската кухня, той с най-голямо умиление си спомня за най-любимото му индийско ястие - джалеби.

Вкусните, златни, сиропирани дантели, които майка му е приготвяла.

Гледайки този филм, а надявам се и снимките тук, едва ли може да не ви се прииска да си отделите половин час и да ги приготвите и сами, а най-хубавото е, че това е една изключително икономична и лесна рецепта. Резултатът е повече от вкусен - той е наистина единствен по рода си. Ако искате да завършите деня подобаващо, запишете си рецептата, приберете се и я направете, а през това време си свалете филмчето (така де, да не мислите, че вярвам, че всеки ще търчи да си купи DVD :))

А ето и самите продукти:

1 ч.ч. брашно (добре е една 1/3 от това количество да е грис) 

1 ч.ч. вода

щипка сол

1/ 2 ч.л. бакпулвер

За сиропа:

2 ч. ч. захар

3/ 4 ч.ч. вода

1 ч.л. куркума (или малко шафран) 

1/2 ч.л. лимонена киселина / лимонов сок

Още:

олио за пържене

Започваме като приготвяме първо сиропа. Слагаме продуктите за него, без лимона, да заврат на котлона.  След като сиропът е готов, оставям още няколко минути да поври, за да се сгъсти. Тъй като често ме питате какво да направите, ако ви стане твърде гъст - просто прибавете малко топла водичка и разбъркайте :) 

След като сиропът е готов, дърпам от огъня, добавям лимонената киселина и оставям да се охлади напълно.
Тестото за джалебите приготвям като в купа смесвам сухите съставки,

а след това и водата. Разбърквам с лъжица - не ви трябва миксер. Получаваме тесто, плътно, като за катми.

Загрявам олио в съд на котлона. Температурата трябва да е 2/3 от мощността.
Прехвърлям сместа в пош или както аз направих - в малко по-плътна найлонова торбичка. Изрежете малко връхче и почнете да правите дантелки в олиото ето така:

Аз си приготвям една чаша или купа в която си държа "поша", така че да не изтича, докато чакам дантелките да се пържат - препоръчвам го от сега :)

Веднага след като се изпържат и от двете страни до златисто, ги прехвърлям за "баня" в студения сироп - само потапям, овалвам и изваждам.

Тъй като в сиропа има куркума, има изключително наситен жълт цвят, който допълнително дарява десерта с топлина :)

Освен това е много икономичен - от една чаша брашно излизат доста бройки, както виждате - така че бих нарекла тази вкусотия идеална за "стиснатите" дни, когато има още толкова време до заплата :)

Може да приготвите десерта само от брашно, но по оригинал се използва грис, което прави текстурата им доста по-хрупкава и затова го препоръчвам. Освен това задължително добавете куркумата - тя е важна, не я пропускайте. Важното е да не сме тесногръди като мадам Малъри :) 

Пожелавам ви слънчева и усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!