Дори не знам откъде да започна! От толкова отдавна се каня да пусна рецептите, вдъхновени от пътешествието ми в Северните страни това лято, където неща за разказване и снимки има много, но ето, че сега друг повод ми е на сърцето. И докато не го споделя, изкрещя и не ви досадя, няма да мирясам!
Че как иначе ... не всеки ден се получава първа кулинарна награда. И защото наградата ми е именно за любовта ми към тортите, нямаше как да не разкажа малко за събитието в пост, в който да се насладите на такава (и то не каква и да е, а Викингска торта!).
Говоря за първите годишни награди за кулинарни блогове на Блоговодител, където успях да не се наприказвам с всички прекрасни, талантливи блогъри, които исках да срещна лично от толкова много време. То, аз така правя - когато се притеснявам бърборя, и после се чудя какви съм ги плещила!
Събитието се проведе в Метро Академия, а организацията бе наистина на ниво, като не ни липсваше храна, което щеше да бъде кощунство, ако е така :)
Макар да бях номинирана и може би всеки, отивайки там, тайничко се надява да спечели, аз наистина не го очаквах, тъй като съм анализиращ тип, а това са първи награди, и си дадох сметка, че е нормално да се отличат първо хората, от които отдавна черпим вдъхновение и идеи, по-старите блогъри дето се казва. Тяхната заслуга за развитието на българското кулинарно блог пространство е неоспорима, а качеството на представените от тях рецепти може да накара и Гордън Рамзи да си изяде г8за от яд. (Поне аз така смятам, но не му казвайте, да не ме навика)
Ето защо отидох супер спокойна с единствената цел да се срещна с всички тези "вкусни приятели", с които си пиша от години и споделяме всяка ( успешна:) ) гозба, с нашите читатели.
То се и усети, с такъв ентусиазъм говорих с всички, които познах или познаха мен, че дано не са си помислили, че взимам някакви специални лекарства. Сигурна съм, че не на всички успях да обърна вниманието, което може би заслужават, а съм убедена, че с някои дори не успях да говоря, но се надявам да не се сърдят. Затова и няма да споменавам имена, тъй като ще взема да изпусна някой и ще излезе, че не ми е важен! Вие си знаете кои сте и колко весело и пълноценно бе това събитие за мен.
А това, че по едно време ме извикаха да ми дадат награда, чак малко ми се губи. Бях наистина доста изненадана, затова и когато се наложи да кажа няколко думи, почти съм сигурна, че изтърсих, че за мен тази награда е толкова неочаквана, колкото Оскар за Леонардо Ди Каприо. (WTF, Люси!!! Защо си мислиш, че всички му следят проблемите )
Но както и да е! И преди да премина към темата на днешния пост, искам да кажа само още едно огромно благодаря. На вас, моите читатели и приятели. Без вас тази награда нямаше да я има (буквално - това е награда на публиката), което може би е най-голямото признание за всеки един творец. Няма по-голямо жури от вас за това дали пиша интересни, вкусни, подробни и надявам се поне малко забавни рецепти, с които да си подслаждаме не само стомаха, но и душата!
Всеки един оставен коментар за нас, блогърите, е доказателство, че има някой там, от другата страна на екрана, и споделяме една страст - готвенето, едно притеснение - дали ще се получи добре таз рецепта, и едно огромно желание - да донесем повече красота и радост за себе си и близките ни хора!
Благодаря ви от сърце!
И сега, след този доста дъъълъг увод, преминавам към същността на публикацията, а именно вдъхновението за тази супер вкусна и неземно сладурска викингска торта. Увлечението ми към скандинавските страни само премина в пристрастеност след най-дълго планираната екскурзия на света за Норвегия, Швеция и Дания. Още не мога да спра да се пренасям мисловно, веднага щом затворя очи, в местата, които пробуждаха въображението ми и мечтите ми още от малка.
За никого не е тайна, че с моя човек сме луди на тая тема, което се вижда не само от любимата ни музика, интересите ни към скандинавски филми, сериали (например тук и тук) и литература. Дори не отдавна Митко записа страхотно парче, отново на викингска тематика, с текст, който написа буквално за минути. ( Можете да го чуете и прочетете тук)
Норвегия пленява с много неща - неземна природа,
успяла да запази своята автентичност и чистота, спиращи дъха гледки, които, въпреки носещия се от тях хлад,
съдържат и приказния уют на сгушените в зелено дървени къщички.
Ето защо реших да посветя първата си северна вкусотия на тази страна, която ми открадна сърцето. Имах желание да споделя много и по-скоро интересни разкази от преживяното, но тъй като постът е вече прекалено дълъг (е, надявам се по-нетърпеливите да си откачат направо до рецептата, де), реших да сложа просто някои от снимките накрая, като галерия.
Време е да премина към рецептата (разгелеее!), като днес ще ядем много лесна, много вкусна викингска торта, съдържаща два от най-традиционните вкусове за Норвежката кухня - боровинки и бадеми!
Но ето първо и списъкът с необходими продукти:
За блатовете:
6 яйца
180 г захар
100 г млени бадеми
50 г брашно
Крем:
250 г маскарпоне
100 мл течна сладкарска сметана за разбиване
1 ч.ч. боровинки - пресни или замразени (може и повече)
1/2 бурканче сладко от боровинки
За измазване:
Шоколадов ганаш ( рецепта тук)
Започвам с направата на блатовете. Те са почти същите като на торта "Рафаело", но тук имаме и вкус на бадеми, което обогатява блата. За целта разделяме белтъци от жълтъци и разбиваме белтъците със захарта.
Бием до получаването на пухкав сняг, като след това намаляваме леко скоростта и почваме да прибавяме един по един жълтъците.
Към сместа прибавяме смлените бадеми, интегрирайки ги, като обръщаме сместа с шпатула от долу нагоре, внимателно, за да запазим въздушността на белтъците. (аз сложих малко повече от 100 г бадеми, тъй като трябваше да си доизрасходвам пакетчето)
По същия начин постъпваме и с брашното, което пресяваме постепенно.
Разпределям сместа в три тавички с размер на дъното 20 см в диаметър. Предварително са застлани с кръг от хартия за печене, който е леко намаслен.
Готовите блатове оставяме да се охладят напълно, а ние се заемаме с крема. Той е супер лесен!
В купа слагаме маскарпонето, а към него прибавяме разбитата сладка сметана. Опитайте - ако ви се струва не достатъчно сладко, може да подправите с някоя и друга лъжичка пудра захар, но тъй като слагаме сладко върху блатовете, аз предпочитам да го оставя по-свеж.
Добавяме пресните (или замразени) боровинки и разбъркваме.
Сглобявам тортата като слагам блат, нанасям една трета от сладкото от боровинки, а след това и половината от крема.
Повтарям тази процедура още веднъж и завършвам с третия блат. Изравнявам крема отстрани с шпатула или нож. Пъхам в хладилника да стегне за няколко часа, най-добре една нощ.
На следващия ден (или по-късното) я измазвам с ганаша, който стяга много по-бързо, когато тортата е студена и е по-лесно да се работи с него.
Тортата украсих с елементи, които направихме заедно с Митко един ден предварително.
Не веднъж съм казвала, че не сме големи фенове на фондана у дома, затова и не обичам да правя украси изцяло от фондан. Малки елементи обаче могат да бъдат също толкова ефектни като например тези щитове, които са исторически автентични.
За централната част отново черпехме идеи от източника, а именно музеят на Викингските кораби в Осло.
И остава само да ви кажа за вкуса на тортата, който е толкова уникален - леки и пухкави блатове с вкус на бадем, нежен крем и свежи нотки от пресните боровинки, и същевременно почти задължително използване на сладко в скандинавските десерти.
Ако и вие сте от хората, които Северът ги зове, със сигурност ще се насладите на този традиционен вкус.
***А ето и обещаната галерия, която е от покрайнините на Осло, край тихата, спокойна и значително топла вода. Усетих сърцето си да бие в ритъм, непознат за мен - може би това е, когато наистина си в мир със себе си.
Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!
