Пърженицата на баба

Много рецепти съм научила от баба си, но тази ми е една от любимите и сигурно една от първите, които започнах да приготвям сама. Може би защото е толкова лесна и бърза за готвене, че я прави идеалния обяд и вечеря, а когато си изгладнял от сутринта - може и за закуска: студена от хладилника и намазана върху филийка!

 

Чудя се дали навсякъде в България казват на това ястие пърженица, но знам, че у дома няма две мнения по този въпрос!

Няма да ви казвам, че ям само това ястие и салата от домати цяло лято, защото също ям и сладолед, но общо взето този списък обобщава лятното ми меню - плюс минус малко диня и студен чай от мента и лимон.

Но какво да се прави, макар и не много горещ тази година, този сезон си е отпускарски и не се вживявам много-много в готвенето. Гледам да се насладя на почивката, пък ще имам предостатъчно време да снова в кухнята по време на студените зимни дни :)

 

Ето защо и днес, след като се прибрах от работа, засякох ниски нива на амбиция за готвене, пък и жегата тотално ме беше разкиснала и се спрях на добрата стара пърженица.

Ако има нещо, което винаги провокира апетита ми - то това е ароматът на пържени или печени чушки! Запретнах ръкави и за има-няма 15 минути вечерята беше сервирана, а след около 10 минути и изядена :)

Ето и какво ви трябва за една пърженица:

зелени чушки за пържене
500 г извара
100 г сирене
по 2 яйца на човек :)
олио за пържене

Количеството чушки зависи от желанието ви в този случай. Аз се спирам на варианта - колкото повече, толкова повече. Освен това като се изпържат, те доста намаляват размера си, така че си имам мярка от една метална купа (за целта на занятието ги премерих като шест препълнени чаени чаши). Първата стъпка е измиването и нарязването на чушките.

Слагаме да загрее мазнина, а след това и прибавяме чушките.

Пържим, като разбъркваме периодично. Чушките са готови, когато значително намалят размера си и омекнат.

Добавяме изварата и сиренето, като второто не е задължително, но аз обичам да слагам и от него, пак заради горепосоченото "колкото повече - толкова повече" правило :) . Сол се слага в зависимост от това дали изварата е солена и дали има нужда от такава.

Накрая идва ред на яйцата. Баба ми има правило "по две на човек", така че броят на яйцата зависи от това за колко човека се сервира пърженицата. За мен и Митко ги "ограничаваме" до четири !

Разбъркваме и пържим още малко и ...воала...гореща, вкусна, аромаааатна... 

пърженица за обяд!