Прясно зеле с домати и кайма на фурна / Easy Baked Cabbage with Tomatos and Meat

Време си е да налагаме зелето, но за хапване все още сме на прясно. Миналата година половинката за пръв път реши да сложи кисело зеле, като аз го подкрепях от дивана в хола, докато той всяка вечер слизаше в мазето да го претаква.                                                                         За човек, който не пие ракия му се чудех на акъла от къде тоя мерак за зеле, но след като с всяка вечер все повече го мързеше, а накрая не успя да си изяде всичко, колкото и капами да се приготвиха си даде сметка, че тази година ще пропусне. Аз, да си кажа честно винаги съм била по-голям фен на прясното зеле - било то готвено или на салата, и да не ме чуят приятелите, даже като го сготвя с домати го предпочитам постно.                                                              Да, ама липсата на месо в ястията у дома често се приема като все едно съм сервирала експериментална, молекулярна кухня, която само се оглежда и се задава въпросът "какво е това". Затова и днес искам да ви покажа една сравнително бърза, вкусна вечеря, която ще даде най-доброто и от двата свята - прясно зеле с кайма и домати на фурна.

Топи се в устата и е толкова лека вечеря , че и две чинии да изядете - нищо няма да усетите.

Но нека ви покажа как да си го приготвите най-добре и да се убедите, че е наистина супер лесно:

Необходими продукти:

1 средна глава прясно зеле ( около 1кг) 

2-3 скилидки чесън

400 г млени домати

400 г кайма смес( може и по-малко) 

2-3 дафинови листа

черен пипер 

червен пипер

лют пипер

сол

олио

Първата ни стъпка е в малко олио да запържим каймата. Може да сложите 250-300 или 400 грама, в зависимост от това колко искате да преобладава в ястието. Може да я направите на малки топченца преди това или пък просто при запържванато да се опитате да я раздробите на по-едри парчета. Ако каймата не е овкусена, може да го направите с любимите ви подправки - млян кимон, черен пипер или чесън на прах. Подправете на вкус и опитайте :) 

Готовата кайма изваждаме в чиния и оставяме настрана.

Докато тя се пържи се заемаме със зелето, което нарязваме на средно големи парченца. Слагаме около половин супена лъжица сол и намачкваме с ръка, за да може да слегне и да се сготви по-лесно в тигана или тенджерата. 

В същата мазнина от каймата, може да добавим още малко олио и запържваме нарязаните на не много ситно чесънчета на умерен огън. Аз слагам понякога и повече чесън, но това е защото ние сме маниаци. 

Прибавяме зелето и разбъркваме като подправяме с различни подправки, докато се пържи и омеква. 

След като поомекне, идва ред на доматите. Може да ползвате пресни или млени от буркан и.ли консерва. Ако са прясно смлени домати, ще имат малко кисела жилка, затова сложете една чаена лъжичка захар към тях. Ако са домашни млени домати или от консерва, вече ще са овкусвни и няма да има нужда. 

Прибавяме ги към зелето и добавяме последно лютия пипер 

и каймата.

Последно прибавяме дафиновия лист, люта чушка  ако искаме) и последно опитваме на сол как е. 

Прехвърляме зелето в подходяща тавичка и доливаме вода, колкото да го облее  и пъхаме да се пече във фурната на 180-190 градуса за около час.

Важното е да изври водата и да остане на мазнина, но ако тръгне да се запича  много отгоре, сложете лист фолио.

Не знам за вас, но аз си умирам за усещането за топло, леко пикантно зеленце, в сочен , доматен сос, а малките късчета каймичка само допринасят за богатството на ястието, но не го правят тежко или мазно.                        Има ли по-вкусно от горещо зеле на фурна?                                 Понякога си го слагам върху филията и го ям като филия с лютеница, защото не искам да губя и капчица от вкусния сос, който попива в хляба.

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Шоколадова торта "Есен" и 9 години Lussi`s World of Artcraft / Chocolate cake ''Autumn"

Девет години! Как си минаха само, а? Не е малко време, може да побере три холивудски брака в себе си един до друг и пак да остане още един за Никалъс Кейдж. 

Всяка година, щом мине Хелоуин и знам, че годишната наближава, макар да е помня точната дата на първия си пост. Знам, че беше посветен на празника и първите ми опити да ви покажа, че това няма да  е блог само и единствено за рецепти. 

Ако някой ме попита кое е най-голямото предизвикателство за всичките тези години, то това е именно това. Да помниш кой си и защо го правиш. Да не попадаш в кутията на "Топ правилата за успешен блог" или "Какво да не правим в блога". Ако ти си щастлив с направеното от теб, не би трябвало да ти е нужно повече. А, когато човек е наистина искрен в нещата, които прави, хората го усещат. Така и с моето местенце. Създадено с много страх, притеснение, премисляне, но и за баланс - смелост, решителности най-вече дисциплина. Да отговориш на коментарите и да си качиш обещаната рецепта навреме понякога може да ти коства не само излизане с приятели, а и много, много почивни дни.

 Минаха години преди да получа първото си предложение за "платена публикация" и не мога да ви опиша какво е някой да ти предложи да правиш това, което обичаш и сега с удоволствие, само за да напишеш името на марката, която така и така се вижда на всички снимки, които си си правил. От тогава си обещах да работя само с марки, които ме подкрепят и разбират като личност и творец, защото аз не бих се определила нито като кулинар, нито като фотограф, нито като писател, нито като гримьор, но определено обичам да създавам и творя красиви ( понякога страшни), но най-често забавни неща.

Обичам и да пиша за тях. В блога с съчетавам двете си страсти - рисуването с храна и писането. Ето защо за мен винаги ще е важно да има част от мен към всяка публикация. Достъп до рецепти имаме вече от толкава много места, но знаете ли какво ни липсва - да се сближим с някого. А, аз знам, че с всеки разказ ви разкривам част от себе си. Може да ви харесам, може би - не, но няма проблем. Важното е да бъда себе си до последно. А това значи да пиша. 

Това винаги ще бъде блог за четящи хора, за които книгите, разказите и словата са човешки постижения, които заслужават да бъдат запазени. Дори във време, когато всичко се свежда само до коментар с хаштаг и емотиконка.

Понякога си мисля, че както баба ми и майка ми са ми оставили техните книги с рецепти, така, ако ми е писано, ще оставя и аз на своето семейство и част от мен винаги ще остане жива. Къде с думи на мъдрост, къде с куп глупости, но кой е казал, че с възрастта ставаме по-умни? Просто по-малко неща ни изненадват и приемаме нещата по-леко и с усмивка, което в очите на младостта изглежда като някакво древно, джедйско умение за самоконтрол.  

И така, след като миналата година пропуснах да публикувам рецепта за осмата си блого-годинка, сега се налага да ви черпя с двойна торта. Създадох я с много любов, наистина. Влязох в кухнята и си казах, какво не си правила отдавна? Торта като рисунка! Каква да бъде? Каквато хората поискаха : по-есенна, по-шоколадова и най-вече с каквото имам у дома :) . 

Нека ви покажа какво се получи. Първо да ви споделя, че си купих тази триетажна формичка за торта от един вехтошарски магазин в Холандия. Вие може да си ползвате и две тавички с размери 20 см и 15 см каквито са моите два етажа като цяло.  (Дебелина около  3 см всеки )                                                                                                                                                                Тъй като за първи път ползвах такава тавичка, се доверих на едни от най-сигурните блатове, които винаги стават, без опасност от спадане. Знаех, че ще сиропирам тортата с карамелен сироп, така че ще бъде сочна и ще има много шоколад, та поне малко да обхвана желаните от вас елементи ( пък и пасваха и на мен)                                                                                                                                                                                                                                                                                Знам, че искахте и много рецепти с тиква и ще ви кажа как може да я вмъкнете тук, но аз така и не успях да се сдобия с тиква досега и успях да го докарам само на цвят. Ще се опитам да ви дам колкото може повече разяснения в процеса, така че да минем направо към рецептата :) 

Необходими продукти: 

За блатовете общо:

6 бр големи яйца 

2 ч..ч захар ( 400г )

2 ч.ч. брашно 

1 пак бакпулвер

1 ванилия

По желание: оранжева боя, рендосана тиква или pumpkin spice*) 

За сиропиране:

1 ч.ч захар

2 ч..ч вода 

За ганаша:

450 мл течна сладкарска сметана

400 г шоколад ( 50/ 50 млечен и черен) 

Още:

Орехи или лешници

Така..започваме с блата, най-лесните блатове на света според мен, най-класически и бързи за правене. Реших, че ако ще пробвам тази форма, да е с нещо, което съм сигурна, че ще стане, пък и не исках да загубят форма. 

Разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем, докато поблее, после прибавяме постепенно пресятото брашно и бакпулвера. Ако искате да са по-ароматни, сложете една ванилия, или пък

някои от моите предложния : малко рендосана на ситно тиква за аромат - блатът може да го понесе, защото е по-тежък или пък подправка за тиквен пай  - смес от канела, карамфил, индийско орехче, джинджифил и бахар. Не прекалявайте с нея, да не стане твърде зимна, но аз се задоволих само с оранжева боичка, ванилия  и щипка канела.  

   

Изсипваме сместа в две намазани с олио и брашно тавичка с размери 20 см и 15 см в диаметър или ако случайно имате като моята - всичко наведнъж до второ ниво. Печем на умерена фурна, около 170 градуса, като времето ще варира ако печете сместа наведнъж или в малки тавички отделно. Може да я изпечете в една средна тавичка от 24 см изцяло и просто да разделите тортата по средата на две.

Докато блата се пече си правим останалите неща - сиропът и ганаша.

На единия котлон в касерола карамелизираме захар до кехлибарен цвят и после добавяме водата, и оставяме втвърдилия се карамел да се разтвори напълно във водата, на тих огън.

На съседния котлон пък кипваме сметаната и дърпаме от огъня. Заливаме нарязаните на по-ситно шоколади, които сме сложили в подходяща купичка и разбъркваме докато получим еднороден, лъскав сос, който ще се сгъсти до крем, след като изстине. 

Връщаме се на блата: Тъй като този блат си бухва и така, си мислех, че може да запълни третото ниво, но всъщност се изду само в средата и се наложи да го изравня, като я извадих след изпичане. 

Обърнах ги почти веднага върху решетка да изстиват и изглеждаха ето така. Толкова добре заемат формата тези блатове, че чак логото се е отбелязало. И вие ли се кефите понякога на такива елементарни неща :) ?

След като блатът изстине напълно го разполовяваме, което ако са в две отделни тавички няма нужда. Този блат е здрав и дебел и може да носи по-малко торте отгоре, без да пропада.

В по големия блат правим дупки с мощта на дръжката на дървена лъжица. Запълваме ги с част от ганаша, който вече е станал на крем и го шприцоваме, или пък ако искате - ползвайте готов течен шоколад. 

  

Сиропираме блата с ароматния, карамелен сироп добре

и отгоре нанасяме още от ганаша, като аз го затоплям леко, за да е по-лесен за мазане. 

Отгоре поръсваме щедро с ядки, в моя случай орехи - тазгодишната реколта на баба :) 

Отгоре слагаме малкото блатче, което може също да сиропираме, макар него да не го пълня с шоколад, тъй като намазвам с ганаш долния пласт на тортата и малкия блат отгоре. Не я измазвам цялата както виждате, защото искам да се показва цвета й. 

Украсата беше микс от цветя от село, орехи, бисквитки и захарни перлички. 

Исках да лъха от нея усещане за есен - топлина, карамел, уют, усещането за малка, селска къщичка, в чиято кухня се кипри ей тази красавица.

Много вкусна торта е това, и ако не беше по-странна форма за печене, щях да си спестя доста обяснение, с което да ви изглежда и по-проста за напарва, защото наистина е така. Продуктите с достъпни, правите си крема и ганаша вечерта за 15 минути, бутате блатовете да се пекат и нека изстиват цяла нощ. На другия ден я сглобявате, сиропирате и украсявате. 

И така, не на последно място да благодаря на всички, които ме подкрепят и най-вече разбират тези девет години! Хубаво е  да усещаш, че имаш съмишленици и да знаеш, че някъде там, в друг град, в друга стая, непознат за теб човек, също изпитва същото и готви понякога от глад, от яд, от любов, от желание да забрави някой или нещо и просто иска да намери вдъхновение за нещо положително! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Направи си сам: Домашни бонбони за гърло / Honey Lemon Ginger Cough Drops

 

Еми.. не ме подмина сезонния грип значи и това е! Онзи ден половинката взе да прокашля и аз да не вида нещо, веднага си леpнах вируса. Не е корона, всичко си надушвам, което не винаги е по-добрата алтернатива. Признавам си, че надушвам съседа как ухае на джибри като се прибира към вкъщи, така че в това направление нямам грешка. Обаче гърлото ме убива, носът е като "реката на тайните" - никога не знаеш кога ще те изненада, защото уж е запушен, но легнеш ли си, започваш да усещаш, че се излизва като лава. Да не говорим за ужасното сълзене на очите цяла вечер и неспособността да спя от уморителната температура, която те мъчи, сякаш рита всеки един от мускулите ти един по един. 

Сами разбирате, че в този момент нямам много сили да пиша за апетитни торти, макар да съм ви ги приготвила, но не мога да не споделя с вас една много полезна, поне според мен рецепта, която е добре да знаете.

Тя е за домашни бонбони за възпалено гърло, които за разлика от другите от аптеката, може да взимате по-честичко. Състоят се от три естествени съставки и наистина са магически.

 След като се прибрах от работа онзи ден и усещах как се разболявам, набързо ги забърках защото знаех, че ще имам нужда от тях. 

В тях може да намерите вкусен био мед, който ми е от брата на моя зет, лимонче и пресен джинджфил. Първата и последната съставка с годините вече не мога да приемам така директно, тъй като ми дразни гастрита и тази рецепта помага много, тъй като е идеална за хора с чувствителен стомах. 

Но да не губим време , а да ви кажа какво ви трябва:

Необходими продукти:

1/2 ч.ч. био мед

2 с.л. лимонов сок прясно изстискан

1 с.л. рендосан на ситно корен от джинджифил

За овалване:

микс от пудра захар, канела и царевично нишесте

Започваме като рендосваме джинджифила, колкото по на ситно толкова по-добре. 

Слагаме всички съставки в съд, най-добре с дебели стени, за да поддържа температурата, тъй като трябва да карамелизираме меда, на тих огън за около 20 минути, като разбъркваме и внимаваме да не загори, тъй като бонбоните ни ще станат горчиви.

 Макар и с малко съставки, ви препоръчвам да ползвате по-голям съд, защото сместа се пени и трябва да има място за това, както и да използвате дървена лъжица за разбъркване - тъй като с металната има възможност да се изгорите. 

След като сместа се сгъсти достатъчно, слагаме няколко капки върху хартия за печене, 

силиконова подложка, или пък силиконови формички за бонбони ( аз ползвах такива) 

Слагаме една и като се охлади, пъхаме в хладилника за да видим дали ще се втвърди. Ако - не , продължаваме да варим, ако да - правим още бонбони.

Изкарах две такива "реколти" от дражета, като слагам само колкото да покрие дъното - определено не запълвам цялата чашка. Оставям ги да се охладят, за да не ги прибирам топли в хладилника, а едва след това.

За да не се слепват и овлажняват, готовите бонбонки овалваме в смес от нишесте, канела и пудра захар, което ги прави още по-вкусни, но и трайни.                                                                                                                                                                          Прибираме ги в подходящо съдче и ги държим на хладно и проветриво място, за да избегнем опасността от това да се овлажнят и залепнат.                                                                                                                                          Наистина е "Златна рецепта" и съм сигурна, че и децата ще харесат да приемат така от сладките бонбонки, вместо горчиви отвари. Освен това е от естествени съставки и има изпитан резултат. 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!