петък, 12 ноември 2021 г.

Шоколадова торта "Есен" и 9 години Lussi`s World of Artcraft / Chocolate cake ''Autumn"


Девет години! Как си минаха само, а? Не е малко време, може да побере три холивудски брака в себе си един до друг и пак да остане още един за Никалъс Кейдж. 
Всяка година, щом мине Хелоуин и знам, че годишната наближава, макар да е помня точната дата на първия си пост. Знам, че беше посветен на празника и първите ми опити да ви покажа, че това няма да  е блог само и единствено за рецепти. 
Ако някой ме попита кое е най-голямото предизвикателство за всичките тези години, то това е именно това. Да помниш кой си и защо го правиш. Да не попадаш в кутията на "Топ правилата за успешен блог" или "Какво да не правим в блога". Ако ти си щастлив с направеното от теб, не би трябвало да ти е нужно повече. А, когато човек е наистина искрен в нещата, които прави, хората го усещат. Така и с моето местенце. Създадено с много страх, притеснение, премисляне, но и за баланс - смелост, решителности най-вече дисциплина. Да отговориш на коментарите и да си качиш обещаната рецепта навреме понякога може да ти коства не само излизане с приятели, а и много, много почивни дни.
 Минаха години преди да получа първото си предложение за "платена публикация" и не мога да ви опиша какво е някой да ти предложи да правиш това, което обичаш и сега с удоволствие, само за да напишеш името на марката, която така и така се вижда на всички снимки, които си си правил. От тогава си обещах да работя само с марки, които ме подкрепят и разбират като личност и творец, защото аз не бих се определила нито като кулинар, нито като фотограф, нито като писател, нито като гримьор, но определено обичам да създавам и творя красиви ( понякога страшни), но най-често забавни неща.

Обичам и да пиша за тях. В блога с съчетавам двете си страсти - рисуването с храна и писането. Ето защо за мен винаги ще е важно да има част от мен към всяка публикация. Достъп до рецепти имаме вече от толкава много места, но знаете ли какво ни липсва - да се сближим с някого. А, аз знам, че с всеки разказ ви разкривам част от себе си. Може да ви харесам, може би - не, но няма проблем. Важното е да бъда себе си до последно. А това значи да пиша. 
Това винаги ще бъде блог за четящи хора, за които книгите, разказите и словата са човешки постижения, които заслужават да бъдат запазени. Дори във време, когато всичко се свежда само до коментар с хаштаг и емотиконка.

Понякога си мисля, че както баба ми и майка ми са ми оставили техните книги с рецепти, така, ако ми е писано, ще оставя и аз на своето семейство и част от мен винаги ще остане жива. Къде с думи на мъдрост, къде с куп глупости, но кой е казал, че с възрастта ставаме по-умни? Просто по-малко неща ни изненадват и приемаме нещата по-леко и с усмивка, което в очите на младостта изглежда като някакво древно, джедйско умение за самоконтрол.  

И така, след като миналата година пропуснах да публикувам рецепта за осмата си блого-годинка, сега се налага да ви черпя с двойна торта. Създадох я с много любов, наистина. Влязох в кухнята и си казах, какво не си правила отдавна? Торта като рисунка! Каква да бъде? Каквато хората поискаха : по-есенна, по-шоколадова и най-вече с каквото имам у дома :) . 


Нека ви покажа какво се получи. Първо да ви споделя, че си купих тази триетажна формичка за торта от един вехтошарски магазин в Холандия. Вие може да си ползвате и две тавички с размери 20 см и 15 см каквито са моите два етажа като цяло.  (Дебелина около  3 см всеки )                                                                                                                                                                Тъй като за първи път ползвах такава тавичка, се доверих на едни от най-сигурните блатове, които винаги стават, без опасност от спадане. Знаех, че ще сиропирам тортата с карамелен сироп, така че ще бъде сочна и ще има много шоколад, та поне малко да обхвана желаните от вас елементи ( пък и пасваха и на мен)                                                                                                                                                                                                                                                                                Знам, че искахте и много рецепти с тиква и ще ви кажа как може да я вмъкнете тук, но аз така и не успях да се сдобия с тиква досега и успях да го докарам само на цвят. Ще се опитам да ви дам колкото може повече разяснения в процеса, така че да минем направо към рецептата :) 



Необходими продукти: 

За блатовете общо:
6 бр големи яйца 
2 ч..ч захар ( 400г )
2 ч.ч. брашно 
1 пак бакпулвер
1 ванилия
По желание: оранжева боя, рендосана тиква или pumpkin spice*) 


За сиропиране:
1 ч.ч захар
2 ч..ч вода 

За ганаша:
450 мл течна сладкарска сметана
400 г шоколад ( 50/ 50 млечен и черен) 

Още:
Орехи или лешници

Така..започваме с блата, най-лесните блатове на света според мен, най-класически и бързи за правене. Реших, че ако ще пробвам тази форма, да е с нещо, което съм сигурна, че ще стане, пък и не исках да загубят форма. 
Разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем, докато поблее, после прибавяме постепенно пресятото брашно и бакпулвера. Ако искате да са по-ароматни, сложете една ванилия, или пък
някои от моите предложния : малко рендосана на ситно тиква за аромат - блатът може да го понесе, защото е по-тежък или пък подправка за тиквен пай  - смес от канела, карамфил, индийско орехче, джинджифил и бахар. Не прекалявайте с нея, да не стане твърде зимна, но аз се задоволих само с оранжева боичка, ванилия  и щипка канела.  

   

Изсипваме сместа в две намазани с олио и брашно тавичка с размери 20 см и 15 см в диаметър или ако случайно имате като моята - всичко наведнъж до второ ниво. Печем на умерена фурна, около 170 градуса, като времето ще варира ако печете сместа наведнъж или в малки тавички отделно. Може да я изпечете в една средна тавичка от 24 см изцяло и просто да разделите тортата по средата на две.

Докато блата се пече си правим останалите неща - сиропът и ганаша.

На единия котлон в касерола карамелизираме захар до кехлибарен цвят и после добавяме водата, и оставяме втвърдилия се карамел да се разтвори напълно във водата, на тих огън.

На съседния котлон пък кипваме сметаната и дърпаме от огъня. Заливаме нарязаните на по-ситно шоколади, които сме сложили в подходяща купичка и разбъркваме докато получим еднороден, лъскав сос, който ще се сгъсти до крем, след като изстине. 

Връщаме се на блата: Тъй като този блат си бухва и така, си мислех, че може да запълни третото ниво, но всъщност се изду само в средата и се наложи да го изравня, като я извадих след изпичане. 


Обърнах ги почти веднага върху решетка да изстиват и изглеждаха ето така. Толкова добре заемат формата тези блатове, че чак логото се е отбелязало. И вие ли се кефите понякога на такива елементарни неща :) ?

След като блатът изстине напълно го разполовяваме, което ако са в две отделни тавички няма нужда. Този блат е здрав и дебел и може да носи по-малко торте отгоре, без да пропада.
В по големия блат правим дупки с мощта на дръжката на дървена лъжица. Запълваме ги с част от ганаша, който вече е станал на крем и го шприцоваме, или пък ако искате - ползвайте готов течен шоколад. 

  

Сиропираме блата с ароматния, карамелен сироп добре


и отгоре нанасяме още от ганаша, като аз го затоплям леко, за да е по-лесен за мазане. 
Отгоре поръсваме щедро с ядки, в моя случай орехи - тазгодишната реколта на баба :) 


Отгоре слагаме малкото блатче, което може също да сиропираме, макар него да не го пълня с шоколад, тъй като намазвам с ганаш долния пласт на тортата и малкия блат отгоре. Не я измазвам цялата както виждате, защото искам да се показва цвета й. 


Украсата беше микс от цветя от село, орехи, бисквитки и захарни перлички. 
Исках да лъха от нея усещане за есен - топлина, карамел, уют, усещането за малка, селска къщичка, в чиято кухня се кипри ей тази красавица.


Много вкусна торта е това, и ако не беше по-странна форма за печене, щях да си спестя доста обяснение, с което да ви изглежда и по-проста за напарва, защото наистина е така. Продуктите с достъпни, правите си крема и ганаша вечерта за 15 минути, бутате блатовете да се пекат и нека изстиват цяла нощ. На другия ден я сглобявате, сиропирате и украсявате. 

И така, не на последно място да благодаря на всички, които ме подкрепят и най-вече разбират тези девет години! Хубаво е  да усещаш, че имаш съмишленици и да знаеш, че някъде там, в друг град, в друга стая, непознат за теб човек, също изпитва същото и готви понякога от глад, от яд, от любов, от желание да забрави някой или нещо и просто иска да намери вдъхновение за нещо положително! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!








сряда, 10 ноември 2021 г.

Направи си сам: Домашни бонбони за гърло / Honey Lemon Ginger Cough Drops

 

Еми.. не ме подмина сезонния грип значи и това е! Онзи ден половинката взе да прокашля и аз да не вида нещо, веднага си леpнах вируса. Не е корона, всичко си надушвам, което не винаги е по-добрата алтернатива. Признавам си, че надушвам съседа как ухае на джибри като се прибира към вкъщи, така че в това направление нямам грешка. Обаче гърлото ме убива, носът е като "реката на тайните" - никога не знаеш кога ще те изненада, защото уж е запушен, но легнеш ли си, започваш да усещаш, че се излизва като лава. Да не говорим за ужасното сълзене на очите цяла вечер и неспособността да спя от уморителната температура, която те мъчи, сякаш рита всеки един от мускулите ти един по един. 

Сами разбирате, че в този момент нямам много сили да пиша за апетитни торти, макар да съм ви ги приготвила, но не мога да не споделя с вас една много полезна, поне според мен рецепта, която е добре да знаете.


Тя е за домашни бонбони за възпалено гърло, които за разлика от другите от аптеката, може да взимате по-честичко. Състоят се от три естествени съставки и наистина са магически.

 След като се прибрах от работа онзи ден и усещах как се разболявам, набързо ги забърках защото знаех, че ще имам нужда от тях. 

В тях може да намерите вкусен био мед, който ми е от брата на моя зет, лимонче и пресен джинджфил. Първата и последната съставка с годините вече не мога да приемам така директно, тъй като ми дразни гастрита и тази рецепта помага много, тъй като е идеална за хора с чувствителен стомах. 


Но да не губим време , а да ви кажа какво ви трябва:
Необходими продукти:
1/2 ч.ч. био мед
2 с.л. лимонов сок прясно изстискан
1 с.л. рендосан на ситно корен от джинджифил

За овалване:
микс от пудра захар, канела и царевично нишесте

Започваме като рендосваме джинджифила, колкото по на ситно толкова по-добре. 


Слагаме всички съставки в съд, най-добре с дебели стени, за да поддържа температурата, тъй като трябва да карамелизираме меда, на тих огън за около 20 минути, като разбъркваме и внимаваме да не загори, тъй като бонбоните ни ще станат горчиви.
 Макар и с малко съставки, ви препоръчвам да ползвате по-голям съд, защото сместа се пени и трябва да има място за това, както и да използвате дървена лъжица за разбъркване - тъй като с металната има възможност да се изгорите. 


След като сместа се сгъсти достатъчно, слагаме няколко капки върху хартия за печене, 


силиконова подложка, или пък силиконови формички за бонбони ( аз ползвах такива) 

Слагаме една и като се охлади, пъхаме в хладилника за да видим дали ще се втвърди. Ако - не , продължаваме да варим, ако да - правим още бонбони.


Изкарах две такива "реколти" от дражета, като слагам само колкото да покрие дъното - определено не запълвам цялата чашка. Оставям ги да се охладят, за да не ги прибирам топли в хладилника, а едва след това.


За да не се слепват и овлажняват, готовите бонбонки овалваме в смес от нишесте, канела и пудра захар, което ги прави още по-вкусни, но и трайни.                                                                                                                                                                          Прибираме ги в подходящо съдче и ги държим на хладно и проветриво място, за да избегнем опасността от това да се овлажнят и залепнат.                                                                                                                                          Наистина е "Златна рецепта" и съм сигурна, че и децата ще харесат да приемат така от сладките бонбонки, вместо горчиви отвари. Освен това е от естествени съставки и има изпитан резултат. 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

неделя, 7 ноември 2021 г.

Известните карамелeни сладки от "Игра на калмари" / Squid Game Dalgona Cookies

 

 Винаги съм се разкъсвала какво съдържание ви трябва повече, защото в един момент все ми се настояваше повече за класически рецепти, после за здравословни, после за по-бързи такива, та ако може и да няма много писане преди това. Интересното е обаче, че аз винаги ще си остана вярна на себе си, което представлява one big mess от желания, странни идеи, музика, филми, нуждата да угодя на всички и най-вече каквото  да немарите тук, да ви остави усмихнати!
 Така че.... ако си мислите, че нещо е перманентно или пък знам какво правя след толкова много време, имам изненада за вас :)  Винаги следвам сърцето си и едва ли някога ще бъда блог с традиционно съдържание и спазващо правилата, които накрая превръщат всички блогове в еднакви. ( Чепатото си е чапато, както му се вика!)  
Ето сега се връщам отново към една моя любима рубрика " Рецепти от филми, серилали и т.н" , която пък включва и последен тренд ( фръц-фръц)  



Ако сте живели под камък или под картата ми за фитнес, която е завряна и аз не знам къде, може би не знаете за корейския сериал "Игра на калмари". Той стана истински хит и освен, че нета се запълни с всякакви шеги и референции към него, го превърна и в културен феномен, което може да потвърди и най-актуалния костюм за Хелоуин тази година. Дали ще си сложиш само анцуга на ПФК "Пирин" и му сложиш табелка с три цифрен номер, или пък розовия зимен екип за сноуборд и гевгир на лицето с нарисуван я триъгълник, кръг или квадрат - историята и е ясна, и ти  си се зарибил по сериала. 

Запознатите знаят за какво става въпрос, пък и имаше вече толкова ревюта, които сравняват сериала със знаете кои филми, и  изказваха цели професионални менения надълго и на широко, но тъй като това не е мястото за филмови ревюта ще кажа на тези, които научавта за него от тук за първи път за какво става въпрос накратко:


Обикновеният герой, да наречем корейския Пешо е задлъжнял не само заради страстта си към корейския Еврофутбол, но и ужасните си life choices, и затова лесно бива подлъган да участва в игри на живот и смърт срещу парична награда, която се увеличава от смъртта на всеки един от участниците. ( Нещо, като играта, които играят май повечето политици срещу собствения и народ) 
Викаш си, кой и с какъв акъл ще се репи за това, ама като си гледам банковета сметка и увеличаващите се цени на хранителните продукти, вече се чудя дали зеления екип ще накара очите ми да изпъкнат ;) 

Гледах сериала поти веднага и  то в оригинал на корейски. Със субтитри разбира се, макар че в много сайтове беше качен с английски дублаж. Аз съм свикнала да гледам доста азиатско кино  и не ми пречи, но пък знам, че за някои хора е истинско предизвикателство все още да гледат филми със субтитри. 

Искрено вярвам, че отново - именно такива хора заемат водещи позиции в обществото! 

И така, освен, че участниците умират като мухи в кухнята на баба ми , задачите им са на пръв поглед "детска игра", но с толкова уловки, като изречението на същата баба " Ела си бабе, няма да те бия" 

Днешната рецепта е посветена на именно едно от изпитанията, в което участниците получиха в кутийка нещо като корейско захарно петле, но от карамелизирана захар и вместо захарта да е излята в молд, те по-мързеливата само правят щампа в нея. 


Задачата бе да изрежат тази щампа с помощта само на клечка за зъби, в рамките на определено време, без да счупят нито парченце от фигурката. 

Излишно е да казвам колко е трудно да работиш с карамелизиарана захар без тя да се счупи, пък камо ли с клечка за зъби, камо ли за време, камо ли с пистолет до главата.

 Да не говорим, че колкото по-трудна за изрязване фигурка ти се падне, толкова по-зле, защото малките детайли дават повече възможност да се счупи карамела.

Атмосферата  и тишината по време на този тест във филма, със стичащите се потни капчици, страха, ужаса от грешката, която ще ти коства живота можеше да се сравнява само с контролно по немски в гимназията при учителката ни, която носеше прякора на известен български футболист то "Левски". 

 
И накрая...ако и вие като мен решите да тренирате за всеки случай, че попаднете в играта, :) ви предлагам да им хванем цаката на тези карамелки, като си ги направим у дома и видим наистина ли е толкова трудно, колкото изглежда пък :) 

Много ще се радвам да ми се вържете на акъла и обещавам да включа в статията вашите снимки, ако ми пратите такива :) 

А, ето как ги напарих аз. 

Необходими продукти:
-захар
-сода бикарбонат

Добре е да имате още:

-силиконова подложка или хартия за печене
-формички за сладки
-метална чаша или равна, чиста тежест
-търпение и идиотска решимост да направиш рецепта от филм, без да знаеш дали някой ще ти се върже на акъла


Тъй като я правих на око, нямам конкурентни мерки, но принципът на работа  е по-важен от самите количества в случая. Работим с обикновен карамел и в зависимост колко захар карамелизирате, толкова повече сладки ще излязат.

   

За да е по-тематично бърках с дървени клечки, но карамелизираме захарта добре ( аз сложих около половин чаена чаша захар или пък 2/3 ) и след като добие хубав, кехлибарен цвят, прибавяме щипка сода и дърпаме от огъня. Бъркаме с клечките, като содата ще накара карамела да стане като пухкав крем. 


Работим бързо и изливаме от тази карамелена смес по около една пълна супена лъжица ( макар аз да изливах директно от касеролата) върху силиконова подложка за сладки ( или пък хартия за печене) Излишно е да казвам, че да се изгориш с карамел е по-болезнено от удар по малкия пръст в ръба на масата и ви съветвам да не го правите..и двете! 

Докато карамелът още изстива, притискаме отгоре с някоя метална чаша, така че да заглади сместа, която е още е топла и пластична. След това време може да притиснете в нея отпечатък от формичка и дори да сложите по-голям кръг , който да оформи сладките след това в един размер. 

    

Мога да ви кажа, че правенето на тази дяволия, не по-лесно от изрязването им, което от една страна може наистина да ви накара много да се забавлявате...или поне при мен беше така.
 Отдавна не се бях кефала така на такава глупост, но бях твърдо решена да намеря перфектната последователност и инструменти, с които да ги направя. Ще се  опитам да ги обобщя за да ви улесня:

- не притискайте веднага с тежестта след изливането, ще залепне, трябва да минат 10-15 секунди
- това време е за малко карамел, но ако направите по-голяма сладка и е по-дебела ще отнеме повече време
- притиснете с формичката и извадете, когато той е тръгнал вее да стяга, защото иначе ще залепне и ще стане неравна при изваждането й
-не я оставяйте вътре да изстине, ще се счупи като решете да я вадите
- всички останали ви парченца и неуспешни сладки ги хвърляйте пак в касеролата, претопляйки ги и правейки ги пак на карамел за следващата партида
- забавлявайте се


Дайте на половинката или децата ви от сладките с клечка за зъби и му поставете закачката. Ако не успее , ще мие съдовете за месец, ще пуска прахосмукачката или каквото диктаторската ви душа пожелае :) 


Може да си направите и някакъв джакпот, ако решите. За децата опредено ще бъда забавна задача, макар да не ви съветвам да им давате да гледат сериала . Те ще го гледат сигурно така и така, но поне да не ви изпортят на норвежците :) 


Не съм сигурна дали ми се получиха идеални, но определено мога да кажа, че бяха идеални за игрите, защото някои се чупеха, някои не, някои издържаха теста с клечката, други не, но със сигурност беше много забавно.                                                                                                                     Ще се радвам и за вас да е така и ако искате повече такива рецепти, не пропускайте да ми кажете - аз и без това разпускам предимно с гледане на филми и сериали. Следващата ми обсесия бе Дюн, но това е само защото чакам този филм сто години. От книгата, до първата версия на филма - винаги съм била голям фен и сега ми се въртят още повече идеи :) Знаете и че на фейсбук страницата ми върви допитване за тортите, така че бъдете сигурни, че те няма да липсват такива в блога, особено сега, за наближаващите празници. 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...