петък, 12 февруари 2021 г.

Шоколадова палачинкова торта / Chocolate Crêpe Cake

 

Празникът на любовта и виното е съвсем близо и докато едната част от влюбените се тревожат, че ще трябва да се ръснат за цветя, то аз да ги "упокоя", че и Осми март наближава и майките също ще има нужда от внимание. Затова реших, че може би ще искате тази година да поднесете нещо по-лично и вкусно за тези очарователни дни. Пак букет, но този път от вкусове, а какво ще е пожеланието, което ще напишете - ще оставя вие да решите. Тъй като тортата е много бърза за правене, може да я направите и същия ден, макар аз да съм любител на поне един път преспала торта в хладилника. ( one night stand with a cake- с това се изчерпва любовният ми живот напоследък)

И така, да не кажете, че съм съм ви спряла тортите, ще има много. Истината е, че имам много в черновите, но все чакам подходящ повод в който да ви ги "сервирам", защото виждам, че повечето сме се стиснали като кокоши г*з я заради кризата, я заради диетата, я заради това, че никой почти нищо не празнува и не се събира с хора. Но! Вярвам, че за всеки празник си има торта и днешната е точно такава - казва Oбичам те"" на любим човек на всеки език. Аз я посветих на мама в последния момент, защото така го усетих и вярвам, че и вие трябва да напишете името, което е заслужило най-много любовта и привързаността ви. 

И така, днешната торта не бих нарекла диетична, но и не бих я нарекла тежка. Бих я нарекла определено шоколадова, но не и твърде сладка. Бих я нарекла чудесна и супер вкусна, ако позволите, защото за втори път се доверих да овкуся такъв сладкиш с кокосова захар( виж как изглежда тук) .

 Ако помните първият път беше този чудесен десерт тук, а сега, както Господ говори на Азис какви текстове да пише, така и аз получих провидение да сложа именно кокосовата захар в шоколадовия крем. Истината е, че тя има доста карамелен вкус и ухание и става нещо средно между шоколад и карамел и аз самата не мога да си го обясня как може да  е толкова вкусно???


Хубавото на кокосова захар, че освен, че се добива се по традиционна технология, която не се е променила от векове, има и нисък гликемичен индекс и прекрасен аромат, за който ви говоря и по-горе. Щом го помирша и ми идват още стои идеи в главата. Знам, че ще ме питате дали ще може да я замените и разбира се, че ще можете, но все пак препоръчвам ви да опитате тортата в оригинал. не случайно ме питаха сто човека после за рецептата :) Ето я и нея:

Необходими продукти

За палачинките: 
4 яйца
200 г брашно
500 мл айран
3 с.л. тъмно какао
70 мл олио
1 ванилия
щипка сол

За крема:
1 литър прясно мляко
5 с.л. ( 50 г)  брашно
4 жълтъка
125 г масло
2-3 с.л. (20-30 г) тъмно какао 
щипка сол

За украса:
150 мл сладкарска сметана
200 г шоколадов ганаш
ягоди

Започваме като приготвяме първо палачинките. Като цяло ще ви трябват около осем палачинки и тази доза е доста голяма, но тъй като ние сме лакоми си правим цялата доза. Ако решите да направите и само половината  ще ви стигне.   Разбиваме в блендер или на ръка всички съставки за палачинките, като течността трябва да стане една идея по-рядка от боза, затова съобразете я, ако има нужда от още брашно или течност. Ако нямате мляко, сложете вода, а с айран стават най-копринени. 

        

След като сместа е готова, изпичаме палачинките в загрят и намазан с малко олио тиган. Нищо, че не е много тъмна първоначално, когато тръгне да се запича, тя ще потъмнее. Докато правя палачинките се заемем и с крема.

Винаги може да посегнете на някой готов пудинг с варене, ако искате още да опростите рецептата. Ако го направите не пропускайте да добавите към него, докато е още горещ- масло или шоколад, за да го направите с малко повече домашен вкус.

Сега обаче ще ви кажа и моят крем, който си е типичен домашен крем, но с какао и ароматната кокосова захар.

    

Слагаме млякото и захарта да се загреят на котлона, като млякото веднага придобива онзи карамелен цвят и ухание.

През това време в купичка разбиваме жълтъците с останалите съставки, като прибавям малко по-малко и от млякото, докато получим по-рядка кашичка, която ще ни е по-лесно да прехвърлим при млякото щом се загрее.


Когато тръгне да завира, прибавяме какаовата смес и бъркаме енергично, докато кремът тръгне да се сгъстява. Дърпаме от огъня и прибавяме маслото, което ще го обогати още. И тук може да добавите още шоколад, ако искате, но аз реших да се доверя на сладостта на кокосовата захар - така и десерта беше една идея по-диетичен, въпреки всичко.  


След като всичко е готово, във форма за торта с махащи се стени, с размерите на палачинките, които сте направили, слагаме една палачинка, после крема, после пак палачинка , после пак крем и така докрай. 


Оставяме тортата да изстине напълно преди да я прибера в хладилника за една нощ или няколко часа. Важното е кремът да стегне добре.


Аз винаги имам готов ганаш ( рецепта тук) под ръка, но вие може да ползвате и течен шоколад. Моят ганаш обикновено е с хубав черен шоколад, за да си подсигуря хубав вкус, цвят на ганаш и да не  е твърде сладко. 
Прибавяме по-голямата част от него, като е изстинал, но все още течен, докато разбиваме изстудената сметана, за да направим пухкавия крем за измазване и украса на тортата.


С останалата част изписваме и името на човека, който ще получи тази вкусна торта отгоре, а докато си мислех да измажа тортата отстрани със същия крем ми хрумна да полепя стените с кокосова захар. Тя е като ситен пясък и стои като смлени какаови бисквити първоначално. Разбира се, след това започва да се топи, но това  я прави сякаш е залята с карамел по краищата.


Украсяваме малко свежи ягоди и захарни сърчица, ако имате такива ;) 


Тортата е просто вълшебна. Мека, със сочен крем отвътре и пухкав и свеж завършек отгоре.


Вярвам, че това е тортата в която ще се влюбите, ще накарате някой да се влюби във вас или ще каже "Обичам те " по най-красноречив начин <3

Съгласни ли сте? 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!













сряда, 10 февруари 2021 г.

Сусамово пиле / Sesame chicken

Като цяло обичам китайска храна, но понякога точно и специфично ми се хапва от нея. Най-често се случва, след като се възстановявам от боледуване от грип или махмурлук, като второто е е вече по-голяма рядкост и от първото. Както се казва, настъпи време, в което да лъхаш на спирт отсреща е признак за съвестност и дезинфекция. Ех, как ми липсват причините да си поръчвам китайска храна след тежки запивки, а сега даже и трябва да си я приготвям сама. За щастие, не всички те са трудни за правене. 

Днешната рецепта е супер лесна, но също и толкова супер вкусна. Идеална е за всеки сезон, но ей, сега , баш за Китайската нова година е направо задължителна. Ако не знаете, ще я отбележим в  петък като тази година е годината на Белия метален вол. Очертава се да е късметлийска, а аз няма да откажа малко късмет. Ако и вие искате да опитате късмета си, не пропускайте да се включите в НОВАТА ми игра( цъкни тук) , в която може да спечелите ваучер за да се наплюскате от Happy Delivery. В краен случай, ако не ви се готви, има я и тази опция. Нищо няма да ви струва, освен да отговорите свободно на един въпрос. Ще се радвам да се включите.


А сега, обратно на рецептата. Какво да ви кажа, освен, че е перфектна. Може би едно от най-любимите и най-често правени азиатски ястия у дома, като и тук задължително присъства соевия сос. Този път обаче, решех да го направя с този със зелената капачка, който е с намалено съдържание на сол. Опитвам се да накарам половинката да намали солта като цяло и за щастие така успявам.

Препоръчвам ви и вие да го опитате, като последвате днешната рецепта. Няма по-изкусително от горещите, крехки и сочни късчета пилешко, още парещи от цвърчащото олио, а те самите облечени в "кожухче" от ароматна панировка, върху която е полепнал най-невероятния сос, от който буквално ще си оближете пръстите - особено, ако не ви бива с клечките. 
Няма повече да ви изкушавам с думи, ето и рецептата:


Необходими продукти:
500 г пилешко месо
3-4 скилидки чесън
1 белтък
1/2 ч.ч. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.ч. царевично нишесте
1 с.л. олио
запечен сусам за поръсване


За соса:
1/3 ч.ч. мед
1 с.л. ябълков оцет
 1 с.л. кетчуп
1 ч.л. сусамово олио
1 с.л. нишесте


Още: 
вода

Започваме като нарязваме пилешкото на парчета с размери около 2 см. Слагаме ги в подходящ съд и ги заливаме със соев сос и прибираме в хладилника. Аз го правя предната вечер, като така се овкусяват без да се налага да слагам допълнително сол. 


На следващия ден приготвяме първо сместа за панировката. За целта в купа смесваме брашното, нишестето, бакпулвера, белтъка и олиото. Разбъркваме като първоначално сместа е като паста,

 
а след това почваме постепенно да прибавяме студена водичка, така че сместа да стане като гъста боза. Прибавяме към нея маринованите късчета.


В подходящ тиган загряваме поне два пръста олио и пускаме едно по едно облечените в планировка пилешки  късчета.


Пържим до златисто и от двете страни за около минута-две. Извеждаме ги и ги отцеждаме върху кухненска хартия.

Докато пържим пилето, накълцваме на ситно чесъна.


Отделно в купа смесваме съставките за коса: кетчупа, сусамовото олио, соевия сос оцета, меда, нишестето и около половин чаена чаша топла водичка и разбъркваме докато стане хубав еднороден сос.


В малко загрято олио слагаме чесъна и запържваме докато пусне аромата си. След това излизаме соса и разбъркваме докато тръгне да се сгъстява.


Изсипваме изпържените вече пилешки късчета и разбъркваме докато хубаво се овалят в лепкавия сос. Сервираме пилешкото още горещо, поръсено добре с леко запечения сусам.


Наистина ще искате да опитате тази вкусотия, а най-хубавото е, че става супер бързo и с достъпни продукти. Ако го направите, бъдете така мили да ми оставите коментар и още веднъж да ви напомня, да се включите в играта ми във Фейсбук тук. 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!




неделя, 7 февруари 2021 г.

Как да правим плато сирена за вино / How to Make the Perfect Cheese Board

 

С наближаването на Св. Валентин, пък и защо не и хубавото време за сбирки с приятели, реших, че ще е чудесно да ви покажа нещо различно и интересно, а именно как да си направите перфектно плато със сирена или за винена дегустация. 

Истината е, че все повече хора харесват именно този вид мезета за приятни вечери. Може да хапвате през цялото време различни неща, без да преяждате и самия факт, че трябва да sе ядат на малки хапки ви гарантира, че ще хапвате малко по малко. A, само така може да се насладите истински на храната, нали така? 

За да направя подобаващо днешната рецепта, реших, че няма да стане със сирене от кварталния магазин, затова реших да ви вдъхновя, да ви разкажа и да ви заинтригувам с някои нови вкусове, които може би самите вие ще искате да опитате за различни поводи, които ви предстоят. 

Самата аз съм голям любител на сиренaта и вината и въобще съм си бохем по душа и смятам, че животът е да му се наслаждаваме. Определено мога да пия скъпо вино, а на следващия ден да се наливам и с евтина бира, но стига да има и от двете и животът да ми носи усмивка, това е важното и не бих робувала на лукса, но но и не мисля, че той винаги е недостъпен, ако успеем да намерим баланса и да се глезим от време на време, за да се почувстваме живи. А, какво да чакаме друго тази година ;) 















В днешната рецепта ще ви представя няколко идейки - предложения, които да впишете в своето плато от сирена и да създадете уникално преживяване за себе си и любим човек, близки или приятели. Както винаги, за подобни случаи се доверявам на Вера Италия , защото знам, че продуктите им са автентични италиански и наистина високо качество. Поразрових се в техния магазин и си набелязах следните чудесни неща, за които ще ви разкажа, а пък вие сами ще прецените дали бихте искали да опитате и да включите в платото си. 

Ето какво избрах: ( линкове водещи към продуктите) 

2 вина за два вида вкус и предпочитания:

- Червено Вино Барбера от Монферато 2017

- Уникалното Prosecco DOC Millesimato Brut Rosé 2019 - 750 ml – Casa Paladin 1962 - Просеко - Розе, Пенливо Вино

 2 вида деликатеси за гарниране на сирената: 

Мостарда ( ще ви кажа какво по-надолу) от Кремона със Смесени Плодове Пикантна 380 g 

Конфитюр Екстра от Червени Чушки и Пеперончино 230 g 

3 вида сирена:

Бранзи - Кашкавал от Сурово Мляко 100 g 

Стракино Бергамаско от Сурово Мляко 100 g 

Пиаве DOP Отлежало Златна Селекция 100 g 


- Екстра Подарък:  Ножчета за сирена от тук  или интересни предложения

С кое да започна?! Може би най вече с това, че във всяко палто сирена е хубаво да има за всеки вкус. Затова не избирайте три вида сходни сирена. Дори и да ги обичате, след като почнете да пийвате от вкусното вино, ще се усетите как искате да балансирате вкуса му с различни храни - сладки, свежи, солени, люти дори. Нека ви покажа.

СИРЕНАТА 

Първият ми избор бе този кашкавал, който е най-близо до нашенския кашкавал да речем. 
Бранзи е италианско сирене (кашкавал), което си заслужава да опитате. Предполагам, че не е известно в България, но е едно от най-древните и уважавани сирена в област Бергамо - Северна Италия. Носи името си от едноименното селце Бранзи във Вал Брембана 


Бранзи е средно твърд кашкавал, характеризира се с ненатрапчив вкус, но с достатъчно силен аромат и вкус- типичен, свеж, варено - млечен и може да го придружите с всяко хубаво червен вино. 

За да се насладите максимално на вкуса и аромата на това вкусно сирене, препоръчително е да оставите продукта на стайна температура 15 минути преди да го консумирате.

Може да го хапвате директно или ако решите да го гарнирате с някои от предложените от мен сосове по-долу,  но е чудесно и със свеж зеленчук като краставичка например ;) 


Второто предложение е може би моят фаворит и всъщност съм ви го представяла и друг път, ако не се лъжа. Обожавам това сирене и ще ви кажа защо.Толкова е кремообразно  и плътно, а вкусът му не може да се опише лесно с думи. Но нека опитаме :) 


Името Stracchino (Стракино) произлиза от диалектната дума - уморен. В стари времена пастирите са правили такова сирене по време на уморителният преход през пролетта и обрания път на есен. Малкото мляко, което уморените животни давали трябвало да бъде употребено бързо и така се родила рецептата за Стракино, където още топлото от доенето мляко, веднага се подсирвало и пътят продължавал. Днес тази антична рецепта още се спазва, а Stracchino Bergamasco е едно от най-вкусните сирена на област Бергамо - Северна Италия.


Именно това вино бих препоръчала да се консумира върху сухарче и с различни гарнитури, а виното за него - определено бих препоръчала чудесното Розе Просеко на Пладин, за което ще ви разкажа след малко. 


Третото сирене пък най-много ме изненада. Може би защото като цяло не съм чак такъв фен на отлежалото сирене, но ви препоръчвам да вмъкнете и такова  в дъската със сирена. Хубаво да имате поне три различни текстури и етапи на зреене като цяло. 
Отлежалото сирене засища повече, но за разлика от пармезана например, това тук остава някак креместо в устата, а не толкова сухо или ронливо. 


Пиаве ДОП (Защитено наименование за произход) Златна селекция е едно от най-характерните отлежали сирена в Италия. Изключително уважавано и ужасно вкусно, отлежало минимум 12 месеца. Има  настойчив вкус без да е пикантно и твърда структура. С две думи насладете му се и със сигурност няма да съжалявате. 

На мен лично с ягоди страшно много ми хареса :) 


ДЕЛИКАТЕСИТЕ:

Това също е ново за мен, признавам си. По-често посягам на домашни сладка или пък песто, но този път реших да опитам тези вкусотии, които отдавна ме съблазняват. 

Първото от тях е така нареченото Мостарда.  Този “сос” със сладък и пикантен вкус е произведен по древна, традиционна рецепта от Кремона. За неговата направа се използва смес от плодове, внимателно подбрани от най-плодотворните италиански зони за производство. Плодовете се овкусяват, като се заливат със сироп от захар и ароматен сос от синапено олио. 


Да се отбележи, че както всички храни, приготвени с олио от синап, характерният пикантен вкус при дегустиране в началото, постепенно изчезва.

Мостардата от Кремона е една световно известна подправка, за която има данни още в 37 г. сл.н.е. .Била е привилегия за крале и благородници, което означава че е баш тамаАн като за мен :) Трябва да опитате тези плодчета, просто не можеш да спреш и се чудиш с какво ще се върже още повече.  


Втората вкусотийка е конфитюр от червени чушки и Пеперончино. Знам, че вече има различни варианти на  това сладко на нашия пазар и може да намерите вариации, но самата аз смятам да си приготвя и сама. Наистина е много вкусно, но и доста щипкаво. Хубавото е, че все пак сладни и бързо преминава лютото. Върви си чудесно с отлежалите сирена, но аз бих го ползвала и като глазировка за месо. 


ВИНАТА: 

И ето стигаме до кулминацията или това без което едно плато за сирене е като пясък в пустиня? Как да се насладиш, ако няма оазис от който да пийнеш.
Моят оазис е това уникално розе Проскео Милезимато, което е много приятно на небцето, където предизвиква експлозия на свежест, но също така усещане за плътност, придавано от наситеността и вкусово-обонятелната устойчивост на плодовите и флоралните усещания.


Просекото по принцип се прави само от грозде събрано през настоящата година. За да получи титлата Милезимато то трябва да произлиза от най-добрата зона на производство, за него трябва да са положени специални грижи от винопроизводителя, етикета да е естетически издържан, да има по-голяма трайност на утайките и по-добро узряване и отлежаване.

Отлично е за вечер с разговори и розовия цвят да не ви подлъже, че е само за момичета. От двете вина, моята половинка се хвана именно за това и надигаше чашка след чашка, пък аз му казвах, остави нещо и за Св. Валентин, моля!  :) 
Няма да съжалявате! 


И все пак, няма да е редно ако не предложим и червено вино за тези, които намират газираните вина за въздух под налягане ;) Все пак е още зима, колкото и топли дни да има, а пък какво е интимна среща с половинка или приятелка, ако не се пие винце и то по-така...сериозно...като за възрастни! 
Monferrato Rosso Montej - Барбера от е сухо негазирано вино,  родено в лозя, разположени в община Кортезе, по склоновете на Монтеротондо.

Произвежда се изключително с грозде Barbera, събрано през месец октомври. Ферментацията протича в резервоари от неръждаема стомана за около 2 седмици. Впоследствие виното отлежава 4 месеца, отчасти в резервоари от неръждаема стомана и отчасти в барик, преди да бъде бутилирано.


Характеризира се с красив, рубинено червен цвят, а ароматът му е интензивен, характерен и дълготраен плодов букет. Има пълноценен вкус, с дълготраен плодов послевкус.
И след като ви говорих като на много важни и помпозни хора, мога да ви кажа директно - хубаво е, препоръчвам! :) 


И така, ето какво още слагам в едно хубаво плато - сирена. Кракери, задължително краставички, чери домати, ягоди ( понякога и грозде - по-скоро бяло)  и разбира се някакви ядки.

За по-богатата версия, може да сложите и месни мезета, но аз реших да ви разкажа малко повече за сирената и вината този път, защото все пак, специалните вечери предразполагат към храна, която да ни кара да се чувстваме елегантни и да похапваме с наслада :) 



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 




Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...