вторник, 13 октомври 2020 г.

Бисквитена торта на топки със Специален пудинг Dr. Oetker / Easy Chocolate and Vanilla Icebox Cake Dr. Oetker


Научихте ли новината? Четири планети ще бъдат ретроградни този октомври!!! Ми да идват вече, че откога ги чаках/?!  Тази 2020-та взе да доскучава. Не знам за вас, но аз реших, че няма да пазя повече диета. Налях си един шот уиски в сутрешния чай и мога да ви кажа, че съм много по-спокойна и оптимистично настроена. И без това навън захладя, заваля, скоро и извънземните ще кацнат, за къде да я пазя тази фигура? Както прогнозите сочат, зимата ще ни затворят у дома отново заради карантини и вируси и няма кой да я види под трите ката дрехи.

С баба започнахме да затваряме даже зимнината от Джони Уокър и Джеймисън в буркани и сега и Апокалипсис не ни плаши. 

Така де, мога да кажа с ръка на сърцето,  че с наближаване на края на годината, всички сме на последни сили - и психически и физически, а желанието за топли и сгряващи напитки, отпускащи  нервната система са повече от добре дошли, а Д-р Радва би казала -  и препоръчителни!


Ето, аз например искам днес да ви изкуша с едно торте, което ще ви омае с невероятна визия, но и вкус. Най-хубавото е, че е  толкова лесна, че и пиян може да я направи. 

За да не стигаме до там обаче, използвам от ароматната есенция на Др. Йоткер, за да може и по-малките от mi familia да я опитат. И така, като сме почнали - и два от техните нови крема - Специален пудинг за бисквитена торта. 
Не можах да не се изкуша, тъй като знаете ,че лакомията и мързелът в мен са двигателна сила и понякога обожавам да създавам много лесни и бързи торти като днешната. 

Преди години за първи път опитах такава бисквитена торта на топки и ми стана фаворит. Сега ви представям и тази рецепта, която може да си ИЗПРИНТИТЕ ОТ ТУК направо! 



Необходим продукти:
200 г бисквити (1 пакет какаови)
200 г бисквити (1 пакет обикновени бели)
1600 мл прясно мляко
140 г захар
100 г стафиди
70 г шоколадови капки

Започваме като накисваме стафидите в малко гореща вода, към която прибавяме 1 ч.л. от есенцията ром. Докато стафидите се накисват, приготвяме двата крема едновременно, но в два отделни съда на котлона.

 

Приготвяме ги спрямо описанието на пакетчето, но всеки с 700 мл мляко и  по 70 г захар за пакет пудинг, отделно ще ни трябват 200 мл мляко за овалване на бисквитите.


След като кремовете са готови, а стафидите набъбнали, започваме със сглобяването на тортата. Избираме подходящ съд за реденето на тортата. Започваме с пласт шоколадови бисквити, като всяка топваме съвсем за малко в останалото ни прясно мляко. Отгоре разпределяме част от ваниловия крем и поръсваме с "пияните" стафиди.

                            
Започваме да редим втория ред с белите бисквити, които също топваме в мляко. Върху тях слагаме от шоколадовия крем и поръсваме с шоколадови капки (или заменете с нарязан на ситно шоколад по желание). 


Слагаме отново шоколадови бисквити (пак потопени в мляко) и добавяме още от ваниловия крем. 


Отгоре украсяваме с останалите ни шоколад, стафиди, захарна декорация и шоколадов крем.


Оставяме тортата напълно да изстине (мин. 4 часа в хладилник) и я сервираме на топки с помощта на лъжица за сладолед. Загребвайки от всички пластове, оформяме вкусни и ароматни порции с мраморни цветове, които преливат, а вкусът им е неописуем.


Може да комбинирате вкусовете с малко плодове, горещ шоколадов сос, хрупкави перли и да не забравяме ..ароматно питие ;) 

Няколко "топки" торта и съм готова за ретроградния Октомври! 


I fear nothing! 


Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!








петък, 9 октомври 2020 г.

Чевапи с домашен айвар / Cevapi with Homemade Ayvar Sauce


Ето как стоят нещата напоследък при мен:  Имам много идеи, но малко време! Голямо желание, но никакви сили. Много се радвам, че съм жива и здрава до този момент от година, но в същото време започвам да мисля, че моята кармична определеност е постоянно изтощен картоф. Заспивам толкова рано, че понякога това е още в седнало положение с телефона или дистанционното в ръка. Постоянно имам неотговорни съобщения, коментари, мейли, а сестра ми и майка ми са единствената част от хората, която се стремя да не пренебрегвам, но това пак не им пречи да се оплакват, че не им се обаждам или ходя на гости. Позволявам си една-две вечери в месеца социален живот и след това отново се прибирам пещерата, където ме чак куп работа.

 Всичко се връща в живота и го усещам на плещите си. Преди години имах толкава свободно време, но нито го оценявах и за съжаление не го и прекарах в компанията, която си заслужаваше. Сега имам огромно желание да бъде с приятели и важни за мен хора, но истината е, че не мога да си го позволя. Би трябвало достатъчен мотиватор да продължавам напред да са ежемесечните сметки и заем за жилище, което има по-голяма нужда от ремонт от физиономията на Мики Рурк и е така..basically.


И все пак, има още нещо, което винаги ме изправя на крака и това е възможността да сготвя нещо вкусно, да го снимам и да ви разкажа за него. Да мога да остана насаме с музиката и филмите в главата ми. 

Никога не съм билa голям любител на телефонните разговори, но за да ти покажа, че си скъп за мен, най-вероятно поне  веднъж съм ти донасяла храна. Това е моето благодаря, моят жест, за да се знае, че мисля за теб. Последния такъв бе към моите чичо и леля от Пловдив, които ни бяха на гости преди около две седмици. Знаех, че леля обича скара и зеленчуци и реших да им спретна от известните ми чевапи. 
Сръбските кебапчета са малко по-къси, по-люти и според някои хора (мен) по-вкусни. За да бъде всичко още по-автентично направих и бърз домашен айвар, който ви препоръчвам да опитате поне веднъж в живота си. 



Приготвяла съм тази рецепта много пъти и винаги слагам като добавка соев сос. Може да не е част от сръбската кухня, но соевият сос е универсална подправка и определено предпочитам да я слагам вместо обилно количество сол. Знаете, че балканската кухня е доста щедра в солтa, което не е най-хубавото й качество. Замените ли я обаче със соев сос Kikkoman ( само такъв ползвам от години и Вие много добре това го знаете) няма да имате проблем. А сега да преминем към рецептата,защото това време определено призовава към спокойствие и топла храна.


Необходими продукти:
За чевапите (14 броя)

600 г кайма смес
3 с.л. соев сос Kikkoman
1 средна глава кромид
3-4 скилидки чесън
1/2 връзка магданоз
50 мл топла вода
1/ 2 ч.л. сода
1 ч.л лют пипер на люспи
сол, кимион, черен и чревен пипер на вкус


За домашния айвар:
3-4 червени ( печени ) чушки
1/2 патладжан
1 глава чесън
няколко капки лимонов сок
соев сос на вкус
30 мл олио

Започваме като слагаме каймата в купа и прибавяме соевия сос, нарязаните на много ситно чесън, магданоз и лук. Прибавям и подправките и водата със содата. Този трик със содата наистина ми хареса, тъй като държи каймата много сочна и крехка. 


Разбъркваме всичко много добре и пробираме в хладилника да се овкуси каймата поне за час ( най-добере е за една вечер, но съм ги готвила и без да престояват - все си е вкусно) 


Докато каймата се овкусява се захващаме с айвара. Няма по-вкусно е прясно сготвен айвар!!!Ето как го правя аз. 
В тавичка слагам нарязания по-тънки ленти патладжан, две малки глави чесън ( естествен био чесън с нормални размери, разрязан на половина) и няколко чушки. Може да изпечете и сурови чушки, но дори и да имам печени пак ги запичам, за да се затоплят и попият ароматите в тавата 

Овкусяваме всичко с малко соев сос Kikkoman и зехтин и пъхаме във фурната да се пекат на 180 градуса, докато всичко омекне.

                            

После слагаме зеленчуците в чопъра, като изстискваме печения чесън от обелката му. Много по-лек и мек вкус има чесъна, когато се добави запечен. Прибавяме още няколко капки лимонов сос и соев сос, и ако сметнем, че имаме нужда -  малко сол. Пасираме на блендера.

Не мога да ви опиша колко е вкусно......


След като каймата вече е готова също, загряваме грил тиган ( или скара) и подготвяме чевапите. Взимаме по малко от каймата, колкото за по-малко кюфте и го оформяме около дървено шишче. Ако шишчета са по-дълги могат да се съберат и по две.


Редим ги върху грил тигана или скарата ( може леко да я намажем с  олио/ зехтин) и запичаме от всички страни за около по две минути. Важното е да останат сочни, затова не работете на максимална степен на котлона, а по- скоро на две трети от силата му. 
Аз винаги разчупвам по едно тестово чевапче, за да виждам дали е запечено и отвътре. Винаги опитваме храната! 

                           

Твърде е лесно е, за да не си доставите това удоволствие, а рецептата ще ви е полезна и за много други празнични и делнични дни.



Мога само да кажа, че леля ми оцени доста високо рецептата и сама попита какви са подправките в сместа, тъй като е доста по-вкусна от традиционните кебапчета. След като записа всичко на лист, ги изпратих към Пловдив си бутилчиЧка от любимия ми, традиционен соев сос Kikkoman с червена капачка, за да го постигне и тя. 
В този сос няма изкуствени добавки и оцветители, направен от пшеница, соеви семена, вода и сол, и не бих искал да се подлъже по някой друг  в магазина.


                           
Дано моето предложение ви е оставило гладни и вдъхновени, защото там от където идва рецептата, има още много, само време трябва за реализирането им.



Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!





 


сряда, 7 октомври 2020 г.

Шоколадова торта с кафе и амарети / Glazed cake with amaretti and coffee


Ще каже човек, че вече не правя толкава торти и човек ще сгреши. Правя и то никак малко, но все чакам някакъв по специален повод за да ги пусна в блога. Като наближаващите празници или момент когато наистина ще имате нужда от такава рецепта. Е, нуждата от торта при мен не закъсня особено. Кажи-речи месец след морето, няколко дъждовни дни и огромна доза работа ме накара отново да се размечтая по удоволствието да правя торти и последващо им изяждане. 

Торти, които не винаги са това, което хората познават и мога да изненадам с интересна рецепта, история и съставки. Да си позволя да се затворя в кухнята, да бъркам яйца до пухкавост, добавяйки аромати към тестото като вещица над бълбукаща отвара. 

Да заглаждам ласкав крем, а от фурната да се носи уханието на топло печиво, ванилия и кафе. Нека навън е мрачно и вали...у дома около торта се седи! 


Отдавана се бях нагледала на тази рецепта и знаете, че в блога ми може да намерите всичко - лесно, трудно, диетично, мазничко, полезно и такова, което е далеч от това понятие. Понякога побългарявам рецепти, но понякога правя нещо изцяло със съставките на оригинала, защото няма как да се насладите на истински вкус без оригинални съставки. Италианските рецепти са ми най-достъпни за сега, тъй като знаете, че всичко италианско си взимам от Вера Италия. Считайте го за реклама или не, но когато харесваш неща, можеш да пишеш за тях и това е то. Истината е, че в града и любимата ми пицария също приготвя пиците си с италиански продукти и разликата с останалите е от тук до небето. Не мога да избягам от любовта си към италианската храна и може би е една от малкото която досега се стремя да не " скалъпвам", ако имам възможност да ги направя както трябва.


Днешната рецепта на пръв поглед изглежда като кекс, но уверявам ви, италианците знаят какво правят. Напоените с ароматно кафе амарети в блата се сливат с него на външен вид, но когато хапвате от него, загребвайки и от дебелия пласт глазура, в устата ви определено се получава магия -  сякаш сте изяли торта с крем от бадеми, какао и шоколад. Рядко използвам думата "уникално", защото ще звуча като чалга изпълнител, но тази торта е наистина уникална. 

И този път съм посочила с линковете използваните и закупени от мен италиански продукти, за да си спестим въпросите те от къде е, как се казва точно и колко струва. Оставям изборът на вас, аз моят го направих :) 


Необходими продукти:

За тортата;
200 г масло
300 г захар
4 яйца
2 с.л. мед ( пълни) 
100 мл мляко ( аз ползвах бадемово) 


За глазурата:
200 мл течна сметана
2 с.л. кондензирано мляко

Започваме като разбиваме първо мекото масло, с меда и захарта на  крем. 

                              

Започваме да прибавяме едно по едно яйцата към сместа, докато се бърка, а крема започва да бухва. 

Прибавяме и млякото, което също е добре да е на стайна температура, за да не пресече маслото. Аз избрах ядково "мляко"( бадемово, такова имах) , но може да си ползват и съвсем обикновено такова или пък дори вода.

Докато сместа се разбива си пресяваме брашното. В оригналата рецепта изрично се споменава използването на такова леко, фино брашно като 00, тъй като наистина се отразява на смета да бъде въздушна.

Прибавяме лъжица по лъжица към маслената смес, а накрая и бакпулвера, като аз слагам едно пакетче от този с вкус на ванилия.

                            

Готовата смес е просто невероятна - хем плътна, хем въздушна. Иде ти да я изядеш сурова с лъжичка.

Пускаме си едно хубаво кафе. Този път реших да опитам и кафето от Вера Италия, тъй като ми го хвалиха дълго време. Самата аз отдавна не пия кафе с кофеин ( то и това оставяше и съвсем нямаше да се спирам), но признавам си, няма такъв аромат като този на кафето. Само като заврях нос  в пакетчето се пренесох отново в Италия, когато удрях по няколко на ден. 


Уханието на кафе се носеше във всеки град, който посещавах и беше част от живота на всеки човек, когото срещах. И до ден днешен ароматът на кафе е един от най-любимите ми на света.
Пуснах едно дълго кафе на кафе машината и се получи страхотен каймак.


За тортата ни трябва форма за торта или тавичка с размери около 22 см, за да стане по-висока. Може да сложите и в 24, за по-нисък вариант на тортата.
Намасляваме добре с олио и слагаме още малко брашно в нея, така че да полепне навсякъде.


Изсипваме в нея около половината смес и изравняваме. 
Напояваме амаретите във вкусното кафе и разпределяме върху сместа. Сложете колкото намерите за добре. Аз слагах на око. 


След това изсипете останалата част от сместа и изравнете отново. Тупнете един, два пъти в масата тавичката, за да се изравни добре сместа.


Пъхнете в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване и печете около 30-40 минути. След като се запече отгоре, покрийте с фолио за да не загори.
Когато стане готова, изключете фурната, открехнете вратичката и оставате да се охлади в нея.
 

Приготвяме крема като нарязваме около 200 г тъмен шоколад. Този шоколад съм купувала не веднъж  и ви познат и от тази безглутенова торта тук
Харесва ми с това, че политиката на компанията е да не ползва генетично модифицирани продукти в производството си, а много често какаото е продукт, който страда точно от това.


В касеролата слагаме нарязания шоколад и сметаната ( ползвах течна за сладкарство) и слагаме на котлона. Когато тръгне да се разтопява, прибавяме малко кафе и кондензирано мляко, като аз ползвах кондензирано, вече сварено, за по-тъмен цвят и силен аромат. Може да ползвате и несварено, но все пак от гъстото.
Ако ганашът ви стане много гъст още в горещ вариант, сложете още малко сметана, така че да стане с такава консистенция:


Той ще се стегне още след като изстине.

Обръщаме вече изстиналата торта върху решетка и заливаме с ганаша, който е тръгнал да се сгъстява леко. Важното е да може да направи дебела покрива, затова не бива нито да бъде горещ, нито твърде гъст, за може глазурата да бъде плътна и гладка.


Съвет: Няколко съвета за по-гладка покривка. Когато обърнете тортата от формата, нека да е с  дъното нагоре. То е най-равно. Ако е бухнала в средата, изранете го, като го изрежете и след това я обърнете, така че това ще бъде долната част на тортата. Почистете краищата на блата от стърчащи трохи, парченца, корички.


Пригответе ганаша малко по-рано и като е тръгнал да се сгъстява измажете тортата с тънък пласт веднъж, докато е още с текстурата на течен шоколад. Оставате я да стегне на стайна температура.


Загрейте пак ганаша на котлона и чак тогава изсипете отново по-течния ганаш върху вече глазираната веднъж торта. така ще си подсигурите по гладка покривка. 


Оставяме тортата да се отцеди от излишния шоколад ( после си го събираме от чистата тавичка отново за друга торта) и я прехвърляме в подходяща чиния/ поднос.


Украсяваме с още амарети, корички портокал/ лимон или по желание.

На снимките освен кафето, може да видите да се "търкаля" и любимият ми винцок Пино Гриджо. Определено тортата си върви и с двете - с кафе за следобедна закуска и с винце - за десерт след вечеря.


Какво ще кажете? Заинтригувах ли ви? Почва ли ви се вече по-сериозно с десертите? Торти искате ли още? Защо не ми напишете в коментар под рецептата :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 




Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!






Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...