събота, 21 март 2020 г.

Домашен течен шоколад от едно време / Old Times Homemade chocolate spread



ЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕСТИТА ПРОЛЕТ, приятели! Навън се разселени, зауха на зюмбюли, птиците пеят всяка сутрин и вечер, земята се пробуди и ни натика наказани " по стаите", защото не слушкахме много в последно време! 
Аз много се радвам, че виждам животът навън, макар не и под формата на homo sapiens. Има толкова живот, които се случва около нас в момента и е хубаво да го видим, защото доста време си затреперехме очите за него, а сега всичко сякаш ни стана по-сладко. Уханието на тревичка, разговора със съседа, нищо че не е много симпатичен тип, желанието да гушнем баба и дядо, тъй като те са далеч и ги пазим. 

Аз обаче съм обнадеждена не заради случващото се, а заради това, че както се казва "всяко зло за добро". Надявам се след това изпитание за човека всички да се завърнем по-силни и мислещи от всякога. 
Казват, че е най-тъмно преди зазоряване, затова с пробуждащата се пролет, предлагам да пробудим и у нас някои позаспали чувства и емоции. Нека се радваме на всичко, нека се усмихваме, ако ще и напук, но пък това е добър напук. Нека прегръщаме, целуваме и прощаваме повече и нека...нека ни е по-сладичко :) 


"Не може вечно да вали" пък е цитат от друг мой любим филм и този shit storm все някога ще спре. Какви хора ще бъдем след нея обаче е наш избор, затова ви предлагам to join the light side. We have sweets :) 

И както моите прекрасни и добри читатели, които не минава ден в който да не споменавам с добро пожелаха, следващата рецепта трябва да е нещо сладко. Едва ли сте очаквали това от мен сега, но ще взема да ви изпратя по магазините. ( Фногу съжалявам) Предполагам, че нямате сухо мляко у дома, тъй като и аз доскоро нямах :) 

Бях казала на половинката обаче, че ако иска да ми донесе "изненадка " от магазина някой път, да е сухо мляко, че аз все се скръндзам да си купя.  А така ми се хапваше напоследък онзи най-любим течен шоколад от детството. Някои го наричат "Соц течен шоколад", но аз му казвам "течния шоколад на мама".

 Истината е, че вече имам рецепта за него в блога тук, бе една от първите ми такава, но снимките ми не бяха добри и не показват неговата красота. Освен това този път реших да го предложа в една идея по-здравословен вариант, затова ето го отново. 

Без бой ще си призная, че изядох цялата доза шоколад съвсем сама, без чужда помощ, а част от чашките и без да има свидетели, защото малко се засрамих на лакомията си. После обаче си дадох сметка, че ако не си хапна сега, на ония свят може също да няма сухо мляко, та бързо се убедих в правотата си. ( сега кипя от енергия ) 

И така, след като момчето ми ми донесе сухо мляко от магазина, нямах избор освен да направя така жадуваната рецепта. Обещах си, че ще изям една доза, ще си "начeшам крастата" и ще продължа нататък. Е, сега имам втора порция в хладилника и никога не съм била по-щастлива :) Хич не ми и пука! 


Обожавам този шоколад! Толкова е лесен за приготвяне, а вкусът му е просто неповторим. Като дете си спомням мама го прецеждаше през тензух, за да няма бучки, тъй като нямаше такива луксове като пасатор, и не ставаше така гъст, защото сухото мляко не винаги беше от хубавите, но  коричката му беше най-любимата ни част. Сега искам да ви поканя да се присъедините към моята секта на "Шоколадените маниаци" и да потънем в блаженство с тази ВЕЧНА КЛАСИКА! Ето и рецептата: 


Вижте надолу подробно описаната рецепта, 

>>а ТУК може да я видите като ВИДЕО в Инстаграм 
Необходими продукти:
250 г сухо мляко ( ползвах Нестле)
50 г тъмно какао 
2/3 ч.ч. мед ( или 1ч.ч захар)
200 мл вода
120 г масло

Започваме с две лесни стъпки:


В касерола слагаме водата, маслото и меда да се загарят на средна температура на котлона. В оригинал меда е заменен със захар, но според мен този инвариант и шоколада  става още по-гъст и разтеглив, пък и полезен. Ако меда ви е достатъчно течен, няма нужда да го загрявате, за да си остане възможно най-естествен. 


Следваща стъпка е да смесим в купа сухото мляко и какаото. Може да ползвате и по-малко какао, ако искате да е по-светъл като цвят, но аз съм мазна муцка и си искам шоколад. 


Стараем се да хомогенизираме добре сместа.


На пазара има различни водове сухо мляко, но аз и сестра ми смятаме, че за тази рецепта най-добър е този. Не са ми платили за реклама, но аз да си кажа, понеже съм честен и почтен човек :) 
( П.п. Мъж да иде на пазар, единствената спляскана консерва ще изнамери да ти подари) 


Смесваме разтопеното масло, мед и вода и ги прибавяме към сухите съставки. 


Бъркаме първо с телена бъркалка, а после минаваме с пасатора за да стане фина текстурата. 
Изглежда течен крема, но да не ви подвежда, после се сгъстява в хладилника. 


Прехвърляме в купички и хоп в хладилника. Поне шест броя излизат, но зависи и колко големи са и колко ги пълните. Тъй като е сладък доста, може да направите и по-малки чашки, за да имате повече бройки. 


Смятам, че за този крем може да ползвате и други подсладители, които сметнете за добре. На стайна температура се отпуска, но в хладилника става разбира се по-твърд.


Аз винаги увеличавам количеството на какаото и понякога маслото, защото не ми харесва да е твърде течен. Медът го сгъстява допълнително, така че имайте това предвид, но пък става с текстура на Нутела, затова няма какво повече да искам :) 


Последният път когато опитах такъв течен шоколад навън бе преди години в едно от култовите ресторанти на Благоевград - "Руслака",  които го предлагаха доста дълго време. Може да има много сладкарници, торти с маскарпоне и всякакви други благинки в днешно време, но нищо няма този прекрасен вкус на спомени! 


А сега ви оставям в добро здраве, чудесно настроение и малко гладни..надявам се! Ще се радвам да ви хареса рецептата ми, а ако е така, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята

До нови срещи, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!



вторник, 17 март 2020 г.

Най-лесният хляб: Хляб без месене / Easy No-Knead Bread Recipe


Image result for optimistic gif
Днес ми е някак оптимистично. Не, няма някаква специална причина. Положението навън е същото, аз все още ходя на работа, не мога да си почна диетата като хората, защото все изниква нещо, което я проваля в зародиш ( Аз, Аз я провалям), но с всеки нов ден си казвам, днес ще е денят. Хубав ден е! Слънчев от сутринта!

 Зелените тревички се оказват все повече на двора, а по път за работа има една къща с жив плет от жълтия храст, който цъфти около Великден.  Доскоро беше само от кафяви клонки, но след няколко дни имаше пъпки, а днес като минах вече беше една грееща жълта стена от цвят, която внезапно предизвика моята усмивка. Инстинктивно посегнах да ги погаля с пръсти  докато минавах покрай тях, като после се сетих за всички микроби, вируси и фини прахови частици и се наложи да си нося ръцете увиснали отпред като тиранозавър рекс докато стигна в офиса, където ги измих старателно. 

Такива дезинфекции и чистене удрям напоследък, че взех да се пръскам с белина вместо парфюм преди излизане. 

И въпреки всички разтърсващи битието ни моменти, все още слънцето, цветята и песента на птиците отвън са малките неща, които правят деня ми  awesome. 

Е, и храната разбира се!




Image result for optimistic gifИ тъй като не съм от хората, които направихa големите пазари, нито имам намерение да се редя на опашка докато не се наложи, реших да използвам креативността си и да изтърбуша шкафовете създавайки съвсем ново предизвикателство - измисли вкусни рецепти, с каквото вече имаме у дома. 
Първа стъпка - хляб! 

Не ям често хляб, но ако ще ям, ще бъде просто невероятен. С хрупкава, златна коричка, по която ножът стърже гладно, преди да  я пробие, а от вътре да се разнесе неустоимия аромат на топлата средина, която само чака да бъде топната я в супа, я в сосче или пък разядка. 


Не, че искам да се хваля, но направих такива вкусни гозби, че ако имате нужда от вдъхновение и смяна на канала с малко оптимизъм, останете на линия тези дни. 

Нека днес обърнем внимание на хляба и по-точно на най-лесния начин да си приготвите вкусен такъв, без да месите, да имате умения или каквото ида е било представа какво правите. Не ми ли вярвате? Ей, сега ще ви докажа с тази рецепта: 



Ще ви кажа как най-лесно може да си направите вкусен домашен хляб само без никакви усилия. Ето и необходимите продукт:

Около 500 г брашно София мел Класик ( плюс още за дооформяне) 
1 пак, суха мая ( 7 г)
1 с.л. сол
300 мл хладка вода

Най-лесно е да го направите от предната вечер. Аз така правя, за да може да си втасва цял нощ и да не му се налага да кръжите около него като муха на мед и да го чакате. 

От предната вечер си слагаме първо 400 г брашно и суха мая в купа.


Прибавяме хладката вода и солта по ръбчето на купата и замесваме меко тесто с дървена лъжица. Може да го направите и в миксер, но аз предпочитам направо в купата, да не цапам много много. ( Все пак ако ще правим мързеливи неща, нека са такива) 

Добавяме още брашно, докато започне да се отделя от купата, но все пак оставете тестото да бъде мекичко, не прекалявайте! 

След като се посъбере от стените на купата и изглежда ето така, го покрийте със стреч фолио и го оставете на хладно цяла вечер. Аз го оставям на плота в кухнята, където си е студеничко. 

                            

На следващия ден изглежда така. Преди време се притеснявах, че е превтасало, но няма такова нещо, защото си се изпича и надига чудесно. 


Изсипваме го с помощта на шпатула върху набрашнена повърхност ( аз слагам брашното направо върху хартията за печене и го завиваме един-два пъти, докато се оформи а топка, но без да го меся. С помощта на дървена или пластмасова шпатула! 


Гледаме да се запази въздушността и балончетата него :) 
Прехвърляме го както е с хартията в дълбок глинен съд, тендера или пък в йена, както правя аз, слагаме капак отгоре. оставаме го да втаса още 20 минути, 


а после печем в загрята на 200 градуса  фурна за около 45-60 минути, като накрая махаме и капака, за да се запече хубаво коричката.


Както се казва: "Няма по-голям от хляба" , затова и  такава рецепта ще ви бъде полезна във всякакви случаи. 


Още щом прекарах ножа по кората, "засвири" онази прекрасна мелодия на хрускане. Все още няма как да инсталирам ухание към снимките, но кой - знае, може би след време и това ще стане :) 


Хич и няма да ви лъжа, оставих диетата пак на заден план. Хапвахме го горещ и парещ, а  после топяхме и залъците в една чудесна мароканска супа, която ще ви споделя съвсем скоро. 


Ох! Не мога да се спра да го снимам, да го описвам, да му се радвам! Не искам и да приключваме вкусната тема, защото това означава пак да се върнем в стресиращата действителност, а аз искам да си издълбая тази средина и да си живея в това пухкаво хлебче, откъсвайки си парченца и похапвайки в легнало положение.


Личи си колко съм се размечтала, нали?
И вие може да го направите, като просто си приготвите този лек за душата! 

 До нови срещи, приятели 
и ако рецептите ви харесват, последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!



петък, 13 март 2020 г.

Бьоф Строганоф / Beef Stroganoff


Не знам как сте вие, но аз напоследък съм complete mess. Не мога да се наспя, чувствам се постоянно уморена и да си го кажем направо подтисната. Мисля, че всяка година по това време съм на предела на силите си, може би заради отминаващата зима и настъпващата пролетна умора, а и завишената тревожност от болести не ми помага особено. Опитвам се да се държа доколкото мога, най-вече тук пред вас в блога, но вярна на себе си, се стремя да бъда и вряна на вас, като съм откровена и напълно честна. 
Не винаги съм изпълнена с енергия  и позитивизъм, колкото и да ми се иска. В такива случаи да споделяш компанията с лица от интернет пространството може да бъде вдъхновяващо, но и изтощително, ако не споделяш същата любов към спорта, ставането в шест и любовта към понеделника. 
Дали заради тежкия грип, който изкарах или подредбата на планетите, но всеки ден нося една тревога в сърцето си от работа вкъщи, цивря си периодично за разни неща и се моля вече да дойде пролетта и надеждата за малко повече слънце и социални контакти. 

Истината е, че през изминалия месец загубихме близък приятел, все още млад и в разцвета на силите си и май ми се отрази повече отколкото искам да си призная. Не минава де без да се сетя, че него вече го няма и всичко това, което си приел като стабилност в живота ти не е нищо повече от една илюзия. Знам, че би трябвало да се фокусирам тогава още повече върху хубавите неща, но забраната за всякакви тържества, културни прояви и заливащите ни "опасни новини" не ми помагат много да ги видя. 

И готвенето не ми бе приоритет честно казано, защото ходенето до магазина се превърна в предвоенна подготовка. 


Както винаги обаче реших да правя baby steps, като първо си дадох сметка какво не съм готвила отдавна, за да съм сигурна, че ще ви изненадам приятно. Когато вие сте щастливи, мигновено го усещам и това ме зарежда много. 
Последно време ви споделях доста десерти, стари и познати, нови и диетични, но реших, че е време за нещо вкусно, класическо, познато, но все пак част от световната кухня - Бьоф Строгоноф. 

Една хубава новина  е наличието на домашно телешко месце във фризера, а картофките от баба също си почиваха в касетката на терасата. 


Рецептата не е никак трудна за правене, а пък ще разнообрази напрегнатото ежедневие, като покани малка руска приказка у дома. Точно така, макар с френски корени, ястието е познато предимно от руската кухня, но после и по целия свят. 
Ако и вие като мен имате нужда от смяна на канала, съветвам ви да опитате този - далеч по-вкусен и по -интересен! 


Ето и рецептата:

Необходими продукти:
Около 600 г телешко месо
250 г гъби печурки
1 ч.ч. заквасена сметана ( 200 г) 
400 мл телешки бульон
1 глава лук
100 мл бяло вино
2 скилидки чесън
1 1/2 с.л. брашно
3 с.л. олио
1 с.л. масло
черен пипер
сол

Може да ползвате и цял килограм месо за тези продукти, но според мен и 600 г са достатъчни. Нарязваме месото на жулиени, ленти с  дебелина около един сантиметър.
Овкусяваме ги със сол и черен пипер.


В тигана загряваме олиото на висока температура и добавяме месото. Запържваме добре до като хване хубав загар месцето и го изваждаме в отделен съд. 

                             

След това, в същия тиган слагаме още олио и маслото, да се разтопят. Работим вече на средна температура, като прибавяме нарязания на ситно лук, 

                             

а след това и гъбите. Овкусяваме със сол. 


Когато гъбите и лука омекнат и хванат хубав захар, прибавяме нарязания на ситно чесън и брашното и разбъркваме на каша около една минута. 

                                                           
Прибавяме виното и разбъркваме още малко, докато алкохола се изпари и остане само ароматът.  

Накрая прибавяме говеждия бульон и месото, и захлупваме ястието под капак или лист фолио и оставяме да къкри около час, на ниска температура, докато месото се свари и стане крехко. 


Накрая дърпаме от огъня и прибавяме сметаната към ястието.


Поднасяме върху канапе от картофи, които може да замените с ориз или пък някаква паста. 


Ястието се поднася по различни начини по целия свят, но аз ви предлагам да опитате моя, като не пропускате да си сложите достатъчно от ароматното сосче.

Може би тази рецепта няма да промени положението по света, но съм почти сто процента сигурна, че ще ви накара да се чувствате много по-добре, след като у дома заухае и похапнете от нея. 
Аз получих една голяма целувка за нея и денят ми стана много, много по-хубав! 


Надявам се същия ефект да има и при вас и не забравяйте да ми пишете с отзиви! 

 До нови срещи, приятели 
и ако рецептите ви харесват, последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята

 
Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...