сряда, 20 ноември 2019 г.

Чаени бисквити с Иван чай и шоколад / Chocolate Dipped Shortbread Tea Bag Cookies


Това топличко време ще ни изиграе лоша шега накрая, обещавам ви. Не помня откога не съм ходила навън ноември месец по блузка и една гъзовейка отгоре, но усещам как зимата ще ни изненада накрая.
Дъждът също си ни мокри през ден и усещам как хората около мен се прокашлят или прокихват, а аз се опитвам да се увия с връзка чесън от баба вместо шал. Нямам нито време, нито възможност да се разболявам, пък желание съвсем нямам. Затова и както винаги при смятаната на сезоните си наблягам на ударна доза и витамини и полезни храни и чайове.
В термоса за работа всеки ден има топъл джинджифилов чай, а за вечеря задължително ще хапна нещо с чесън, спанак, а течното алое е нещо, без което не мога. 
С имунната система шега на бива, както разбраха и извънземните от филма "Война на световете", затова и аз моята не искам да я изнервям допълнително. 


Предполагам, че освен фитила, на нас от македонския край и имунната ни система може да е по-къса или да дава на късо, затова гледам да се пазя, че друг няма да го направи вместо мен. Сигурно забелязвате, че все по-често залагам и на по-здравословни хранения, напитки и въобще публикации, но и да искам, не може да се живее само на уиски и Нутела.

 Джинджифилът и алоето са неразделна част от моята "диета", а наскоро се запознах и с едни нов чай - Иван чай, отново изцяло български ( и натурален) продукт на Verve. Много ми хареса и си викам, като съм блогър, барем нещо  и информативно да има тук и полезно, не само да ви разказвам какви са ми припетите през деня.
Чайчето така ми хареса, че ме вдъхнови за едни чудесни чаени бисквити, които направих заедно и за него. Ще видите как в рецептата по-надолу, но сега да ви кажа набързо какво му е специално на Иван чай. 


Иван чай е бил традиционна напитка за северните славяни, известна още от XIII век. Наричали са го "напитка за мъжка сила", но са го ползвали и жените, особено в периода на менопаузата. ( аз би трябвало да съм далече, но знае ли се - тия ядове докъде ще ме докарат :) Прилагал се е и външно при кожни обриви, изгаряния, рани, но също и за готвене в супички и салатки, като има "олабващо" действие, както му вика баба.
Това обаче, което ме спечели тотално беше ( освен факта, че Иван чай се събира и в играта World of Warcraft под името му Fireweed за хербализъм) са неговите свойства които са не едно или две, а по-точно:
  • Противомикробни (вкл. срещу грипния вирус, стафилококите и Helicobacter pylori)
  • Антиоксидантни
  • Имуномодулиращи
  • Антиязвени
  • Противо-туморни и
  • Забавящи процесите на стареене



Ами как да не го пробва човек! 

Веднага натиснах "клик" на сайта на Verve, за да видя какво още има и да науча повече. Разбира се при тях билката е комбинирана с джинджифил и още мурскалски чай, за да може защитата да  още по-голяма ( това ставаa съвсем като във WOW + 2 divine protection)                                                                                                                                                                                   Както вече ви писах предния път, джинджифилът е страхотен имуностимулатор, но се води и най-мощната защита за подобряване на храносмилането още от древността, а в комбинация с Иван чай може да ни помогне и да тушираме глада за сладко след всяко хранене и да поддържаме нормални килограми.

Мурсалският чай пък е едно от чудесата на природата в България, богат на антиоксиданти и с редица ползи за дихателните пътища и организма, особено в есенно-зимния период.

Така се въодушевих, че накликах още неща, като истински натурален шоколад с джинджифил, но за него ще ви пиша отделно, че така съм се влюбила в него и ще му отделя отделен пост. Сега искам да ви покажа колко е хубаво да се пие чай, колко е полезно и да ви покажа, че и някоя бисквитка да хапнете с него, няма да имате проблеми, защото полезните елементи ще са в повече.

А сега, ако вече съм ви вдъхновила на чаена тема, вижте тези страхотни бисквитки. Направих ги за нула време, а после затворих в кутия и си грабвам по една за чая. Онзи ден видях, е ловките пръсти на половинката са успели да си завлекат няколко, като намерих канапчетата прилежно забутани под целите бисквити. :) Ей, на това му се казва престъпно вкусно нещо!!! Ето и рецептата: 

Необходими продукти:
1 1/2 ч.ч. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
115 г масло
1/2 ч.ч. захар
1 малко яйце
1 бр. ванилия
щипка сол
шипка Иван чай


Съставките са на стайна температура, като в купа просто се смесват и размесват. Аз стрих малко от чайчето към тях, като количеството е по желание, но не бива да прекалявате според мен.

                     

От продуктите замесваме хубаво бисквитено тесто, което изглежда ето така:


Прибираме го в хладилника да стегне за около 30 минути,а след това разточваме с набрашнена точила, върху набрашнен плот на лист. Изрязваме фигурки във формата на пакетче чай, като аз нямам такъв резец, но затова пък си направих от картонче и очертавах около него. 


След това с помощта на сламка или пък разглобена химикалка изрязваме малка дупчица в горната част, където после ще завържеш канапчето на пакетчето ( може да бъде и обикновен конец)

Редим ги в тава с хартия за печене и ги печем на 170 градуса за 7-8 минути или докато порозовеят леко.
Оставяме ги да се охладят напълно след изпичане за да могат да се втвърдят и след това ги преместваме в поднос или кутия за съхранение.

                             

По-късното ( при мен беше на следващия ден) ги потапяме в малко разтопен шоколад, като аз използвах този с джинджифила, за който ще ви разкажа следващия път.


Остана само да завържем връвчица на пакетчета и готово! 


И чаят и бисквитите са уникални, затова с каквото и да решите да  почерпите от тази публикация няма да съжалявате - дали ще е рецептата, дали ще е да опитате чая или дори само да се запознаете с нова информация.


Аз определено останах очарована и няма търпение да опитам останалите продукти на Verve.

                             

Надявам се да съм ви била полезна, а пък аз ще се огледам за някой нов продукт, който ме е впечатлил на пазара и искам да ви препоръчам. Много блогъри правят класация на най-добрите и най-лошите неща, които са опитвали, но знаете, че аз не обичам да плюя каквото и да е било, затова предпочитам само да хваля, каквото смятам за редно :) 
Надявам се и вие да споделите мнение после, както за чая, така и за рецептата. 


Празниците са скоро и както поискахте, ще започна да ви представим повече тематични рецепти за сладкиши, бисквитки, сладки и разбира се, по нещо постно. 

А, сега ви каня на ЧАЙ, грабвайте пакетче и да му се насладим! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!





понеделник, 18 ноември 2019 г.

Пияни карамелени круши със шоколадово суфле / Chocolate soufflé with caramelised pears recipe


И този понеделник започвам ударно с десерт - тази седмица ще раздвижим нещата, като ще ви предложа десерта първи, в сряда дребни сладки ( обещах да почна вече с тях за до Коледа), а в петък пък ще ви предложа основно ястие за почивните дни.  Три рецепти точно, които могат дa оформят и цялото ви меню поне за един от дните от уикенда. 

Aз моят прекарах в почти 48-часово готвене, но ви обещах толкова рецепти, които пoискахте и добре, че за някои от тях добри хора ( фирми) се съгласиха да ми изпратят продукти, че ще взема да фалирам. :) Толкова обичам да творя и толкова обичам да нося радост с храната си, че нямам търпение да раздам и от новата порция сладкиши. 
Днес например мама ще намине да заграби  част от вкусотиите в хладилника, като един от тях е за този невероятен десерт за шоколадово суфле с пияни, карамелизирани круши. Спретнах го специално за предизвикателството на Кикоман, като това е и последната рецепта от него. Тя беше по желание, а аз пак се спрях на десерт ( разбира се). 

В него отново вие трябва да откриете храна във формата на бутилката, а аз ще ви дам един жокер този път : тя е плод :) 
Ако искате да спечелите награда и с това да подкрепите мен като кулинарен блогър трябва само да: 



2. публикувайте като коментар към нея снимка, на която сте открили емблематичната "бутилка" на Kikkoman, но във формата на храната и украсата към нея. ( Снимката може да  е от моите рецепти, които ще ви представям от кампанията и разпознавате символа в оформянето на храната, символ от природата или около вас) или пък дори може да приготвите или нарисувате нещо сами, в същата форма. 

Вашите снимки и харесвания са важните в случая и с всяко едно от тези действия ви гарантират участие в томболата за наградите!


Освен това, на 21 октомври започна националната есенна на кампания „Храната обича Kikkoman“, която ще продължи до 17 ноември и ще раздаде още 84 страхотни кулинарни награди за най-големите фенове на кулинарията. Може да се включите и в нея, за да се пробвате за още награди: 



А сега, разгледайте внимателно моите снимки, ако виждате някъде нещо което ви напомня и прилича на дозатора, споделете бързо снимката и под поста, водещ към линка

Ако пък искате да покажете на Кикоман, че сте майстори - кулинари и заслужавате награда, пригответе нещо сами и пак го публикувайте под същия пост. Играта е към края си, затова ако не сте си опитвали късмета досега, време е да го направите.

А аз пък ще премина към рецептата, за да ви убедя ( и подкупя да ме подкрепите) да го сготвите, защото е чудесен и много лесен десерт, дори и за през седмицата.


Необходими продукти:

За суфлето: 
200 г масло
200 г черен шоколад
5 яйца
2/3 ч.ч. брашно
2/3 ч.ч. захар
1 ванилия


За крушите:
1-2 бр. круши
2-3 с.л. масло
2-3 с.л кафява захар
1 ч.л. соев сос Кикоман
1-2 с.л. уиски

Още:
ядки или крокан
карамелени дантели



Тъй като рецептата за суфлето ( или иначе казано лава кейка съм ви последяла кака правя подробно стъпка по стъпка, няма смисъл да го правя пак. Просто погледнете самата публикация тук, където има всичко необходимо. Аз си замразявам суфлетета във фризера и винаги имам нещо сладко под ръка, когато нуждата от сладичко го изисква! :) 

Сега ще ви разкажа обаче как да си приготвите най-вкусните и бързи десертни круши, които се съчетават идеално със суфлето, което също заливам с този карамелен сос. 

Разрязваме крушите наполовина. 

    
Почистваме ги от семките с помощта на кръгла лъжица. 
В касерола разтопяваме маслото, заедно с кафявата захар, докато се карамелизират. 

                                          
  Поставяме крушите с "хастара" навътре :) и ги оставяме да се позапържат в карамеления сос една-две минути. 


Прибавяме после уискито и соевия сос, като карамела ще стане по-течен, но той ще се изпари и сгъсти отново. Обърнете крушите един-два пъти, така че да ги хване леко и от другата страна, макар аз да не искам да са твърде меки отдолу. 

                             


Може да добавите повече алкохол ако желаете да имат по-алкохолен вкус :) Като цяло карамелът може да се направи и в по-голяма доза, спазвайки съотношението. 

Сервираме десерта като към горещото суфле нахендряме една току-що извадена от касерота ароматна круша и поръсваме с ядки, а отстрани украсяваме със захарни дантели. ( ако ви интересуват как ги правя тях, само кажете и ще ви споделя :) ) 


Не мога да ви опиша колко e вкусно....няма такава дума на българския език, но ако знаете такава на друг, която значи " толкова вкусно, че си захапах вътрешната страна на бузата", моля да споделите! :) 


И така, на изпроводяк, ако съм успяла да ви спечеля като блогър и като рецепта, включете се в играта, пък дано всички намажем :) Ето как да го направите: 


и 2.коментирате под него със снимка, вдъхновена от дозатора на Кикоман. :) ( може да е от моите или да създадете своя собствена) 

Прекрасна, усмихната и много вдъхновена седмица, приятели


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




петък, 15 ноември 2019 г.

Лучник "Люси"/ Luchnik - Bulgarian onion pie


За какво да ви разкажа днес, като в последно време от работа - вкъщи, от вкъщи - на работа. Животът ми толкова вълнуващ като световното първенство по надбягване с охлюви. За съжаление не чак толкаво спокойно, защото стресът дебне отвсякъде и вече се усещам, че както си сънувам, си преговарям задачите за деня, като с прекъсване за реклами. Така съм навила пружината, че като нищо ще изскочи кукувичката накрая :) 

Понякога си мисля дали така са всички възрастни хора - правейки по сто неща на ден, половината от които не са им ясни, ама никак и се надяват да се случи чудо. Дори с готвенето напоследък само стрелях напосоки, без да му мисля много-много. Прочиствах шкафовете тази есен и като заизвадих едни ми ти брашна, оризища и какво ли не от новобранската на Хитлер, за щастие някои още в срок и си казах, ей сега ще стане като "Mystery box"от Masterchef.

 Ще насъбера едни продукти от кол и въже и ще видим дали съм такава кулинарка, за каквато ме мислите. От бабчето имах една торба лук, която имаше нужда да се прочисти и едно пакетче ръжено брашънце на София мел, което си бях взела с цел да се храня по-здравословно. Амин! 


Реших, че ще си спретна един вкусен лучник, но както на мен ще ми хареса. Да има вид, да е вкусен, да има тесто и лук, но в идеално съотношение. Ами какво да ви кажа - стана нещо чудесно просто. Направих го на пластове, така че да има от ароматния лук на две нива и се спрях само на пълнеж от жълт лук. Знам, че някои хора смесват лук и праз, но лично според мен е най-добре да си изберете само от единия вид. 


Повечето лучници в България се оформят като питка, тутманик или баница, но защото съм аз трябва да дам нещо от себе си и реших да го оформя повече като пай. Прилича на десерт и като нищо може да го сервирате на ресторант или пък на по-изискана вечеря. За вкуса да не говорим - толкова е вкусен, че може да измести всички пици, които знаете! 

Почивните дни са за това, да се насладим спокойно на хубавата храна, а ако си направите повечко, може да има за през седмицата. A ето какво ви трябва: 


Необходими продукти:
350 г брашно София мел класик ( плюс още за доомесване)
10 г суха мая
1 с.л. захар
350 мл хладка вода
1 с.л. кисело мляко
2-3 с.л. олио
1 с.л. сол

Още:
Около 1 кг лук
подправки : сол, черен пипер, червен пипер, чубрица
1 яйце

Започваме като си пресяваме брашното. Слагаме две трети от него в купата на миксера ( или просто подходящ съд, ако ще месим на ръка) и правим кладенче. Прибавяме в него маята, захарта,  хладката вода, киселото мляко и по ръба на съда от олиото.

                      

Пускаме тестото да се меси с приставка за тесто (или на ръка) като в последствие добавяме и солта. Оформяме меко, не лепнещо тесто и го слагаме на топло да втаса и да удвои обема си - може да отнеме час или ако искате да е по-бързо, го поставете в намазана с олио купа във фурната на 50 градуса, добре покрито. 


През това време си почистваме и нарязваме лука на ситно, но не твърде много както е с чопъра например. 

                             

Запържваме го в малко олио на средна степен на котлона, докато поомекне и стане прозрачен. Овкусяваме с го със сол и подправки на вкус - аз съм написала кои ползвам, но вие може да добавите или извадите от тях.

                             

Разбъркайте и опитайте!  Оставете го да се запържи още докато придобие красив карамелен цвят. 

През това време от готовото тесто ( заделете си една по-голяма част) разточете една кора, която да покрие тавичката  - моята беше с диаметър 28 см, както и да излиза леко отстрани


Когато лукът е готов ще изглежда ето така,а  вие го оставете леко да се охлади: 


Сложете половината част от лука върху кората, завийте го с стърчащите парченца тесто отвън, като ги подвиете навътре. Сложете и  втората част от лука:

                           

С останала ни част от тестото направете украсата на лучника, като аз първо разточих една кора, която минах с този резец за тестото ( за пай), който пак ме засърбяха ръцете да използвам. 

От изрезките пък оформих рамка и скромна украса отстрани. 


Преди да пъхнете лучника да се пече го намажете с леко размитото с вода яйца ( или пък само жълтък), за по-тъмен и лъскав  цвят след изпичане.

 

Печем лучника на 190-200 градуса за около 40 минути, като след като се сдобие с хубав цвят, покриваме с фолио, за да не прегори. 

След като е готов го оставяме да се задуши, покрит с найлонова торбичка, за да може да омекне още повече. 


А после - режеш и ядеш! Ръженото брашънце явно само тази рецепта си е чакала, защото си пасна идеално. Засили красивия есенен цвят на ястието, а уханието е такова, че може да накара и най-големия враг да помоли за прошка, само и само да го почерпите.
 Ако ви се случи - направете го! Храната е и затова - да ни сближава!

Усмихнати почивни дни, приятели! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)





Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!











Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...