петък, 12 януари 2018 г.

Понички - фунийки с шоколад / Baked cartocci with chocolate


Много неща мога да кажа за днешната рецепта и пак няма да са достатъчни. ( А знаете, че ме бива в приказките :) ) Отдавна исках да опитам този вид понички, защото са толкова привлекателни поради толкова много причини. Не са типичните ви там понички, ами такива, че да може да виждате плънката и още повече да ви се дояжда!


Освен, че са във формата на фунийки, са и печени, което най-много ми харесва в рецептата. Не обичам да пържа понички по ред причини, но ако вие си падате по по-мазничко, тя е пригодна и за двата варианта.


За пълнежа хич не съм се и чудила. Вуйчо ми последно ме молеше за понички с шоколад, а у дома имах няколко останали пудинга.
Реших да не ги пълня с течен шоколад, защото е по-сух и не след дълго и самите понички изсъхват. При все че и тук са печени, сметнах че наситения, пухкав крем ще е по-добрия избор и бях права.
Разбира се, обогатих пудинга с един брой тъмен шоколад, за да може да бъде наистина наистина шоколадово.


Едвам изтърпях да снимам, за да мога да заровя пръсти в тези чудесни фунийки. Ако и вие искате да ги направите, запишете си рецептата , която следва сега:
Необходими продукти:
500 г био пшеничено брашно София мел
50 г мазнина ( олио/ масло)
250 мл прясно мляко
1/2 кубче. мая
50 г захар
1 яйце
щипка сол

За крема:
1 пудинг шоколад
100 г тъмен шоколад

Още:
масло
захар

Започваме като замесваме тестото. За целта затопляме леко млякото до гладко и разтваряме в него захарта и маята и оставяме да шупне. През това време в купата на миксера ( или на ръка)  слагаме останалите съставки за него. ( Стана чудесно, че имах това брашно под ръка, защото не само исках да го тествам, но и е точно 500 г)

                               
Прибавяме и маята и пускаме да се меси. Аз преценявам по време на този процес дали тестото има нужда от още малко олио, вода или още брашно, като прибавям от тях ( ако е необходимо)  по ръбчето на съда, за да се интегрира постепенно.
След няколко минути имаме хубаво, гладко, меко, но не лепнещо тесто.

                             

Поставяме го в леко намазнена с олио купа и покриваме със стреч фолио за да втаса на топло.
През това време може да направите крема, или да го направите преди това.
За него пригответе пудинга според указанията и когато е готов, прибавете един начупен на ситно черен шоколад, за да засилите вкуса. (Ако искате по-твърд крем, прибавете и масло) Оставете да изстине и да стегне.

                             

След като тестото е готово, го разделяме на осем равни части, а след това оформяме на топчета. 
Всяко топче правим на фитил с дължина около 40 см.

                             

Навиваме го върху метална форма за каноли, която леко сме намазали с олио. Хубаво е да направите навивката максимум три пъти, за по-стабилни и пухкави понички.
Ако нямате такива формички, направете си цилиндърчетата от кухненско алуминиево фолио - аз също си изфабрикувах няколко, защото нямах толкова бройки от металните.


Наредете ги в тава с хартия за печене, с разстояние между тях и печете на 180 градуса, докато порозовеят апетитно - около 25 минути :) 
Аз пекох на два пъти по четири бройки в тавата. 


Готовите понички оставете за малко да починат и извадете формичките, които ще ви трябват за втората порция например :) 
В по-широка купичка разтопяваме масло, в което ги овалваме, а след това ги пъхаме една по една в найлонова торбичка с кристална захар и раздрусваме, за да може захарта да полепне добре по тях.

                        

След това със шприц или просто друга торбичка, на която сме отрязали единия край, шприцоваме крема в поничките.


Е, не! Няма такава вкусотия! Поничка ли е, кифла ли е, кремка ли е...дори не ме интересува. Искам да ям до пръсване :)


Ще се радвам да ги опитате и да ми споделите впечатленията си в коментарите по-долу или на страничката на блога във фейсбук, където може да ми изпращате и снимки на вашите творения по мои рецепти.



До сладки срещи, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!






вторник, 9 януари 2018 г.

Пърженица със сухи чушки на баба / Dry peppers and scrambled eggs fry

 

Обожаааавам това ястие! Лесно, бързо, сиромашко, но носи толкова вкус и аромат, които не може да си представите, че се събират в тази чинийка.
Обичам всички пърженици на баба, но тази открих едва преди няколко години. На мен ми се струва вчера, но истината е, че те си изминаха пет-шест, защото дядо ми беше още сред нас.
Спомням си, че беше работен ден, но ние с Митко почивахме и решихме да запалим колата да отскочим до тях да ги изненадаме. Хванахме ги точно на обяда ( "Таман не сме им душмани", както казва баба), а в тяхната къщурка ухаеше толкова приятно, че лигите ми потекоха още преди да си събуя обувките. 
Те толкова се зарадваха и с радост ни поканиха на масата, а баба се притесни, че не е направила нищо по-засукано за обяд, а ей такава сиромашка пърженица. Реши да стане да тършува за някой буркан месо, а аз я убеждавах, че няма нужда стръвно насочила поглед, а след това и вилица към това непознато ястие.
Като почнах да ям, не знам дали защото е у баба, дали защото друг го е сготвил, но сякаш всички пържоли, джолани, торти, баници и погачи ми се струваха излишни на този свят.
Толкова по-богати ястия сме свикнали да хапваме, че понякога когато някой сготви нещо скромно ни се услажда десет пъти повече, защото е различно, а пък самите ние никога не се сещаме да си го сготвим.


Хапвам пърженица, топях хляб, хапвах пърженица пак, а уханието на сухите чушлета се бяха пропили във всяка съставка на гозбата.
По някое време вече се усетих, че има и други хора на масата и се сетих да питам баба защо не ми е готвила такава пърженица досега.
Тя каза:"Ми за вас гледам да сготвя по-хубаво ядене като дойдете, чедо. Нещо с месце, да си хапнете."
Е, бива ли да е толкова сладка, баба, кажете! Как да не я нацелува човек! Много я обичам.

И така, сега когато имам останали сухи чушки, реших да си спретна една такава пърженичка. Не е никак трудна, не е тежка и става идеално за вечеря след обилните трапези напоследък, пък  и в вкусна даже студена от хладилника, така че си я хапвам и за обяд.
Доверете ми с е и я опитайте и със сигурност ще ви стопли сърцето!

Ето какв ви трябва:
Необходими продукти:
3-4 бр. яйца
10 бр. сушени чушки
200 г сирене
олио

Започваме като почистват добре, забързват се от прах, премахват се дръжки и семки.Режем ги на средно ситно.


В тиган загряваме олио, но на средна температура, а не на максимална. Слагаме чушките и запържваме добре, като по този начин омекват, но е важно да не ги прегорим, тъй като са тънички и ще станат горчиви на вкус. Аз обичам люто и си слагам и някоя люта чушка ;)


След това прибавяме яйцата и натрошеното сирене и разбъркваме, докато всичко се изпържи добре.


Позволих си да я поръся с малко от сушената чубрица на баба, защото е много ароматна, но не е нужно да я подправяте с нищо, тъй като чушките са достатъчни :) 


Грабвайте вилицата и да почваме ;) 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

четвъртък, 4 януари 2018 г.

Програма за отслабване на Forever : FIT 9 - тествам и споделям!



Почти винаги резултатът от зимните празници е неистово желание за отслабване, след постоянното чувство на напреднала бременност от сарми и руска салата. Не си мислете, че вашата блогърка - Люската я подминават тези неща,  защото колкото и да се опитвам всичко в живота да е с мярка, то понякога му се отпуска края. 
Преди да замина за сестра ми рових за една блуза в гардероба и докато я изнамеря извадих сто дрехи други такива на леглото. Разбира се, защото бързах да не изпусна полета, ги оставих така на леглото, пък се убедих, че ако някой реши да ме обира по празниците, ще си помисли, че някой го е изпреварил вече. 

Като се прибрах, бях забравила за неразборията и с ужас установих, че след тежкия полет, трябва да подреждам не само куфар, но и цял гардероб. Добре, че го направих обаче, защото реших да пробвам колко броя от извадените дрехи ми стават и приятели, мога да ви кажа, че положението никак не е добро. 

С ужас установих, че не само съм качила празничните килограми, но очевидно съм се запасявала тайно и през годината, случайно да не залинея. Реших да запазя самообладние и да не реагирам остро спрямо себе си, какво пък, хапнала съм си. По-добре да имам и да си хапна, пък после да поотслабна с малко воля, отколкото да няма какво да ям или пък цял живот да смятам калории и да живея с ужаса, че всеки мъфин дебне за живота ми.

И така, реших че ще е добре да направя първи стъпки към влизане във форма, защото съм забелязвала, че отслабването толкова рано през годината ми е малко по-трудно, отколкото от пролетта. Организмът ми обаче отчаяно се нуждаеше от детоксикация, почивка или поне първи стъпки в правилната посока и не исках да го бавя повече.
Реших да опитам нещо ново, което получаваше доста добри отзиви около мен, но както винаги аз гледам малко скептично на всичко, което не е само упражнения и запечатване на устата за определен период от време. 
Единствената причина да дам шанс на тази програма е, че с майка ми пием гела от алое вера от доста време, като тя започна когато преминаваше през период на химиотерапия. Предполагам много от вас знаят каква отрова за организма е това и този гел успя да я държи на крака, а от там насетне и моето семейство, като превенция срещу болести, настинки и други, тъй като се отразява благотворно на организма.
Не мога да кажа, че го пия целогодишно, но определено сама си усещам когато рисковете от болести около мен се увеличават или организмът ми има нужда от още бууст. Майка ми вече е по-редовна ( във всяко отношение спрямо мен). :) 
След като така и така си го поръчвахме честичко, преди около месец мамето стана и представител, за да може да си го взимаме с отстъпка, Тогава се запознах и с другите продукти от каталога, като веднага забелязах програмите за отслабване.


Както казах реших, че са бошлаф работа, но след фиаското с дрехите на леглото си казах, какво пък толкова може да стане от полезни добавки, дай да опитам. И точно това смятам да направя и аз сега...като го споделя с вас.
Идеята ми не е да ви продам продукт, както някои от вас ще си помислят, защото няма да забогатея, нито майка ми, нито пък смятам да ви запознавам с бизнеса на фирмата ( освен ако някой изрично не ми пишат, за което няма да го пазя като фамилна тайна), а по-скоро да споделя нещо ново с вас, да отговоря на желанието ви да споделя "нещо за отслабване" и да не в се налага да поръчвате продукта и да го тествате, без да знаете дали работи. Всеки организъм е различен разбира се, но нека да пробваме с моя първо, shall we?!
Реших да стартирам първо с програмата за 9 дни, не само защото първо от нея се почва, но пък и защото нея мога да си позволя както финансово, така и физически на този етап ( не бива веднага да се изхвърлям на тежките неща, ако ме разбирате какво искам  да кажа :))
Получих тази кутия, която изглежда наистина добре и ви дава усещането за подарък...подарък, който ще ви се иска да не почвате :)

Както виждате не стартирам нито баш на 1 декември, нито в началото на седмицата, а в ден, в който усещам, че искам да започна и имам сили.
В кутията има две туби от чудесния алое вера гел, комбинация от фибри за ситост Форевър фибри, капсули за активизиране на метаболизма Форевър терм,  капсули за по-ефективно изгаряне на мазнини Форевър грация плюс и шейк на прах с витамини и минерали Форевър лайт утра, с вкус на шоколад :)


В кутията има още шейкър, метър да измерите мерките си преди и след програмата ( я, колко уверено от тяхна страна) и книжка, с която да следите всичко нужно в програмата и да си водите записките. 

Знам, че някои ще си каже, това пък чак нужно ли е, но според мен това е една от най-важните части за всеки режим. Дори когато си го правя у дома си водя списък в  някой тефтер какви упражнения съм правила за деня, на коя дата, какво съм пила и хапвала, защото всичко е черно на бяло и не може да шмекеруваш. Прави те горд с постигнатото и наистина е важно според мен.

Хубавото е, че има страничка за всеки ден, в който да си записвате и отмятате всичко, което сте пили, дали сте пили необходимата вода и какви храни сте яли.
Има списък със свободни храни, които според мен са малко малко, но затова е добре да почнете точно сега, когато при мисълта за още храна малко ви призлява.
Първите два дни са най-тежки от всеки режим, а пък и течностите не са малко, затова е добре да ги стартирате е през почините дни според мен, когато порцелановия трон ще ви е под ръка.
Аз лично реших, че ако ще троша пари ще го напаря както трябва. 
Станах сутринта и направих първите стъпки - меренето на кантара ( който се спомина), после с рулетката, като се чудех как да го направя сама точно, пих всички работи до тук и след малко излизам на разходка за 30 минути. Тъкмо ще си купя нещо от свободния списък за хапване.
Няма да консумирам нищо извън програмата, няма да пия кафе, няма да пия дори останалите добавки, които взимам по принцип, защото искам да тествам the sh*t out of this motherf*cker!


Няма да скрия резултатите от програмата с вас, като смятам след девет дни ( на десетия сигурно) да седна да ви споделя впечатления, ако не съм съм предала Богу дух в съня си от глад.

Истина е обаче, че повечето хора, които са я направили цялата програма ( от три части) са отслабнали с над 10 кг ( до 20 кг)  и не са изпитвали чувство на глад, както някои от таблетките обещават. Това най-много ме караше да въртя очи до бяло, но честно казано до момента не изпитвам такъв наистина и започвам да се притеснявам, че ако излезат прави ще трябва да си купя и другата програма.
 Абе, ще я видим ние тази работа!
Стискайте ми палци и ако статията ви е харесала или ви е била полезна, искате да научите още нещо, не забравяйте да ми пишете коментар тук, или на страничката на блога, или съобщение,  за да знам дали има интерес към такъв вид публикации. 

Една част от мен се притеснява сериозно, че ще бъде прието като реклама на продукт, но истината е, че блогърите сме за това - да даваме мнения за марки, да тестваме и да споделяме нашите впечатления. Отново казвам, не задължавам никой да купува, пък камо ли преди да съм споделила дали въобще работи :)

Допълнение: Резултатите от програмата може да видите тук

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...