Най-вкусната панна кота / The Most Delicious Panna Cotta

Явно това лято ми минава под знака на италианските рецепти и затова и продължавам с тях. Днес искам да ви представя най-лесната и вкусна рецепта за един от най-прекрасните италиански десерти, любимата ми панна кота.

За първи път я опитах в Рим, в едно много уютно ресторантче, където сервираха туристическо меню, съдържащо едно от най-ключовите ястия, които трябва да опитате в Италия.

Десертът беше именно панна кота, която първоначално си помислих, че е вид шоколадов крем, заради дебелия пласт шоколадов ганаш отгоре.

Още с първата загребана лъжичка обаче разбрах, че отдолу се крие невероятно нежен млечно-сметанов крем, който е идеален за лятото, тъй като се сервира директно от хладилника.

Комбинацията на шоколадовата заливка и леката текстура на панна котата създаваше невероятна вкусова експлозия, която ме караше да обръщам очите при всяка хапка.

Още тогава панна котата се превърна в един от любимите ми десерти, не само заради божествената си сладост и възможността да експериментирам вкусово, но и заради това, че съставките за приготвянето й са неща, които винаги има у дома - сметана и прясно мялко.

Друг огромен плюс на тази рецепта е, че се приготвя много бързо, и е чудесна, ако ще посрещате гости след няколко часа :)

Но стига съм ви хвалила панна котата, нека рецептата и снимките да говорят сами за себе си, а ето ги и тях:

Необходими продукти:
300 мл течна сметана
200 мл прясно краве мляко
1 бр ванилия
1 пак желатин (10 г)
120 г пудра захар

За шоколадовия ганаш:
150 мл сметана
100 г шоколад

В подходящ съд слагате млякото, сметаната, захарта и ванилията да заврят на котлона. През това време оставяте желатина да набъбне в малко вода. Когато сместа за панна котата е готова, дърпате от огъня и добавяте желатина, като бъркате до пълното му разтваряне.

Прехвърляте течнотта в подходящи формички за сервиране и оставяте да стегнат за няколко часа в хладилник. Когато са готови, пригответе и шоколадовия ганаш от изписаните продукти. За целта загрейте сметаната в касерола, а след това прибавете начупения шоколад, като бъркате, докато се разтопи и се образува хубав шоколадов сос. Оставете го леко да се изстуди, колкото да не е горещ, и го разпределете върху панна котата.

Тъй като чашките ще са студени, шоколадовият ганаш ще стегне много бързо. Все пак ги пъхнете отново в хладилника, за да ускорите този процес :)

Сервирайте този десерт студен, директно от хладилника, с парченца свеж плод за контраст на сладките и все пак леки вкусове.

Панна котата е сред моите топ пет десерти за лятото, опитайте я и вие и се убедете сами!

 

Пиле Качаторе / Chicken Cacciatorе

Не е нужно да сте били в Италия, за да сте влюбени в италианската кухня, но почти невъзможно е да сте били, и да не е така! Веднъж опиташ ли автентично италианско ястие, сготвено по традиционен начин и истински италиански продукти, гарантирам, че ще се опитате да го пресъздадете по същия начин, търсейки по магазините правилните продукти. Вярно е, че не винаги можем да си позволим най-доброто, но все пак едва ли е добра идея да заменим чоризо с кренвирш и да очакваме същия вкус. :)

За голямо щастие тази рецепта не изисква специални продукти, които да не можете да намерите в близката бакалия. За това пък вкусът е невероятен и едва ли ще се задоволите само с една чиния от ястието :)

Днес искам да ви представя рецептата за невероятното пиле "Качаторе". Името означава "ловец" или иначе казано, пиле по ловджийски. Основните му продукти са зехтин, домати, билки и вино, като в зависимост дали се приготвя в южна или северна Италия се използва червено или бяло вино.

Аз се спрях на марината от домашно червено вино, тъй като смятам, че вкусът му се съчетава идеално с останалите продукти в ястието :)

Постарала съм се да заснема детайлно приготвянето на рецептата, което се надявам да ви служи за улеснение, ако го приготвяте за първи път. Гарантирам обаче, че веднъж приготвите ли го, няма да е за последно :) Ето и самата рецепта, която адаптирах от английски:

Започвам с продуктите за маринатата:

4-6 парчета пиле (аз използвах долната част на бутчетата)

250 мл червено вино (плюс малко вода, ако е необходимо)

4 бр. листа дафинов лист

3 бр. скилидки чесън

стрък пресен розмарин

черен пипер и сол

Добре е да оставим пилето в марината, съставена от изброените продукти за една вечер в хладилника. Затова е добре да започнете приготвянето на ястието още предната вечер.

На следващия ден отцеждаме маринатата, но я запазваме. Пилето вече е поело добре от аромата, което може да се усети от невероятното му ухание :)

Следващата стъпка е да запържим пилето в тиган с малко горещ зехтин. За целта е нужно да оваляме добре парчетата месо в малко брашно.

За да не падне много брашно в мазнината по време на пърженето, можете да приберете оваляните бутчета за няколко минути в хладилника, за да може панировката да се стегне.

След това пържим в горещия зехтин, докато се образува невероятно хрупкава коричка и златни цветове :)

Слагаме пилето в тавичката, в която ще печем ястието, и се захващаме с приготвянето на соса. Сосът е може би един от най-вкусните, които ще опитате през живота си, а тайната му съставка е соленият вкус, идващ не от друго място, а от запържена до стопяване аншоа.

Ето и продуктите за соса:
400 г домати от консерва
15 г аншоа (или половината консерва от снимката)
4-5 скилидки чесън
1/2 ч.ч. зелени маслини
малко от маринатата

Запържваме в малко зехтин нарязаната аншоа. Добавяме и нарязания чесън. След няколко секунди добавяме и нарязаните на средни парченца домати и малко от маринатата, така че да се получи хубав сос. Оставяме да поври няколко минути.

Добавяме маслините към пилето,

 а след това и ароматния сос. Пъхаме във фурната да се изпекат за около час.

Температурата на печене е около 180 градуса.

Толкова много ни хареса тази гозба, че си хапнахме от нея и по нощите с думите "ами да я доядем, да не се развали нещо. Все пак са минали няколко часа, а е опасно в тея жеги" :)

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мини тортички : Крем шаум с плодове

Олеее как обичах тези кремчета...не знам дали ги помните, но ги продаваха по разни лунапаркове или когато имаше цирк. Нежен белтъчен крем с лек лимонов вкус, често оцветен в розово или друг сладурски цвят. Отдавна не ги предлагат, но си спомням, че преди години успях да намеря едно място, където ги продават и то беше в каравана пред входа на зоологическата градина в Пловдив.

След като ги вкусих отново, след толкова много време, бях убедена, че искам да си направя такива и у дома. Когато се прибрах, естествено се разрових за рецептата. Оказа се, че този вид белтъчен крем го наричат шаум-крем и се използва доста в руските рецепти. Другото му име е италианско меренге и спецификата тук е, че към белтъците се прибавя горещ захарен сироп, който буквално "сготвя" белтъците.

И тъй като сега в градината се родиха прекрасните малини, тъмен и червен касис, реших да "вдигна" кремчето на още едно ниво, като го оформя като малки и кокетни мини-тортички. За целта използвах само няколко котешки езичета, стар кекс, сладкиш или пък готов блат за дъното на чашата, а отгоре голямо количество крем и разбира се.. пресни плодове.

Но ето и самата рецепта за крема:

Необходими продукти:

2 белтъка,
150 гр. захар,
100 мл. вода,
лимонов сок на вкус

В напълно суха купа разбиваме белтъците на твърд сняг.

През това време слагаме водата и  захарта да заврат на котлона. Оставяме захарния сос да къкри около 20 минути, докато се сгъсти. Най-добре тестваме готовността на сиропа, като пускаме капка от него в чаша със студена вода. При досега си с водата то трябва да се оформи от само себе си на среднотвърдо топче.

След това идва ред да прибавим сиропа към белтъците. Това става на много тънка струйка, при непрекъснато бъркане с миксера. Самите белтъци стават много лъскави и гъсти. Ето и тук следите от моите пръсти, които тестваха кооолко е хубав кремът :)

Колко наситен ще е лимоновият вкус зависи от това колко капки лимон ше добавите, а това може да стане директно в захарния сироп и след като го добавите при белтъците.
Този крем ви дава много възможности за експериментиране при поднасяне и е много подходящ за украса на торти, оформянето на рози или друг вид украса, тъй като не се разтича и издържа дълго време.