Торта "Зебра" / Zebra Cake

Вярвате или не, за първи път приготвям тази торта. Класика във всеки смисъл на думата, защото едва ли има български дом, в който не се е разнесъл ароматът на печената "зебра". Дали ще е просто във формата на кекс или торта, почти всеки е опитвал вкуса й. Аз също, но не у дома, а на гости.

Така се стекоха нещата, че у мен се озова рецептата на мама, на която от едната страна е "зебрата", а от другата - торта "Гараш".  Без много да му мисля реших, че трябва да я приготвя.

Ще ви напиша оригиналната рецепта така, както е при майка ми, въпреки че аз не се сдържах и промених крема. Използвах този от торта "Наполеон", но половин доза, защото просто такъв крем ми се хапваше.

Така или иначе се получи изключително сочна, сладка и нежна торта, която в момента я няма. Казвам ви, приготвих я вчера!

Ето ги и необходимите продукти (оригиналната рецепта) :
за блатовете:
8 яйца
1 1/2 ч.ч. захар
4 к.ч. брашно
1 к.ч. какао
2 к.ч. млени орехи

за захарния сироп:
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. вода

за глазурата:
125 гр масло

3 с.л. какао
5-6 с.сл. захар
5 - 6 с.л прясно мляко

Започваме като разбиваме хубаво с миксер яйцата със захарта до побеляване:

Готовата смес разделяме на две равни части. В едната част се слагат 3 к.ч. брашно. В другата част се слага 1 к.ч. брашно, 1 к.ч. какао (аз сложих едно пакетче какао на Д-р Йоткер от 50 гр) и 2 к.ч. млени орехи.

В оригиналната рецепта се пече един голям блат в подходяща намазнена и набрашнена тавичка. С чашка изсипваме в центъра на тавичката първо от жълтата смес, а после с друга чашка изсипваме в центъра на жълтата смес - кафява. Така се редуват до изчерпване на смесите.

Аз обаче реших да направя три по-малки блата и използвах тези тавички за еднократна употреба от по 20 см в диаметър. Разпределях сместа посредством лъжички, една върху друга.

Ако ви се иска, си поиграйте още малко, ето така:

Блата (блатовете) печем около 35-40 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна, докато забучена клечка в тях излиза суха.

Следващите стъпки са приготвянето на захарния сироп и глазурата. Захарният сироп се приготвя като водата и захарта се слагат в тенджера на котлона, докато заврат. Аз предпочитам да карамелизирам захарта преди добавянето на водата - тоест карамеления сироп. 

Глазурата се приготвя като се смесват съставките за нея и се слага на слаб огън на котлона да се хомогенизира, като разбъркваме. 

Сладкишът се сглобява като изстиналият блат се сиропира със захарния сироп, а отгоре се излива и глазурата. Можете да украсите и с още орехи.

Аз обаче реших да заменя глазурата с крема от торта "Наполеон", като направих само половин доза. Тоест използвах:

500 мл мляко

1/2 ч.ч. захар

65 гр масло

2 яйца

4 с.л. брашно

1 ванилия

Начинът на приготвяне е като в посочения линк. Сиропирах блатовете и намазах обилно с леко охладения крем. Сложих и малко счукани орехи върху всеки пласт крем, като завърших и с тях украсата на тортата отгоре. Реших да не слагам по страните, тъй като ми хареса как се запазиха редуващите се цветове на "тортата зебра" - бяло и черно.

Чудесна домашна торта с вкус на спомени :)

Торти за рожденни дни / Birthday cakes

През изминалите месеци имахме няколко рожденни дни, включително и моя. За щастие този път нямах торта, което може да ви изглежда на пръв поглед странно. Просто ако имам торта, значи съм някъде у дома, а това не е сред любимите ми неща за рождения ми ден. (е, понякога е добре, защото иначе нямаше да имам от моите рисувани торти :) )  Тогава обичам да правя нещо по-интересно, с което да запомня празника - ходене в пещера, увеселителен парк, летене с парапланер или нещо от този род. За щастие - тази година беше от хубавите и прекарах рождения си ден далеч от печката :)

За сметка на това обаче успях да направя две празнични торти за мои много скъпи хора - бащата на моя приятел - Христо и вече порасналата ми братовчедка Криси.

И за двете торти са използвани блатовете на моята лесна шоколадова торта, която е любима на всеки, който я опита.

В сладкишите за Христо обаче има две правила - голямо "не" за канелата и голямо "за" зелените смокини. Ето защо неговата торта беше с крем от крема сирене и парченца зелени смокини.

Кремът вътре беше от тортата с кайсии, но с нарязани на парченца плодове от сладко от зелени смокини.

Искаше ми се да има някакъв интересен елемент, затова реших да мариноваме няколко смокинки в алкохол, и да ги запаля вместо свещичките. Пламък се получи, но доста по-малък от очакваното, така че има какво да се поработи по пиротехниката на моите торти :)

Втората направих преди броени дни и бе за братовчедка ми Криси - очарователно, красиво и забавно момиче, което навърши 17 години. Как лети времето...сякаш вчера беше времето, когато я разнасях на ръце като бебе и снимах, седнала в чекмедже или заспала (до поставена от мен бутилка уиски : ) ) 

 

Като голямо момиче заслужава и подобаваща торта, затова се спрях на тази елегантна торта в черно и бяло. Към шоколадовия ганаш обаче добавих парченца орехов крокан, а блатовете напоих леко със захарен сироп..с уиски :) 

Да си призная, че честно това не е първият път, който правя тази торта, поне що се касае до украсата. Първият път обаче я направих - вита торта с готови блатове и крем сметана и пияни вишни - ето и снимките от тогава:

Криси обаче е момиче на шоколада, и затова се спрях на този вариант.

Още един рожден ден измина неотдавна.  Той бе на едно вече голямо момиче - Надежда, за която ви разказах в публикацията за моя първи кетъринг. Тя направи своята първа годинка, а темата на партито беше - калинката. Ето защо и се постарах да и направя такава торта:

Надежда си е малка кокетка, така че червилото за калинката си беше задължително. 

Тортата беше с пълнеж от два крема - шоколадов мус и сметанов крем, като имаше пластове бишкоти и резенчета банан.

Изкусително семифредо с пъпеш и мед / Melon Semifreddo with honey

Поредната моя изгъзица завърши с невероятен успех и съм много горда, че създадох десерт, в който мога да ям и пъпеш. Тъй като жълтият плод не се нарежда сред фаворитите ми, когато и да съм го хапвала, винаги е било в плодова салата със сладолед. Ето защо и ми дойде идеята за такова семифредо. Направих леко проучване в нета и забелязах,  че почти не е правено такова нещо. Затова и се реших, че ще се осланям на вътрешния си глас, пък ако не излезе нищо - няма да казвам на никого за моя провал :)

 

Да, ама за моя голяма изненада се получи един от най-хубавите десерти, които съм яла, и затова бързам да ви го споделя. Като цяло десертът е половин доза от моята сладоледена нуга с поширани круши , но в комбинация с пъпеш, мед и напоени с мляко бисквити. Все още се намират хубави пъпеши, така че ако решите да го приготвите, сега му е времето. Ето и целият списък с необходими продукти:

150 мл течна сладкарска сметана
2 белтъка
75 гр захар
1-2 шепи орехов крокан
1/2 малък пъпеш
100 мл прясно мляко
1/2 пакет бисквити закуска
5-6 с.л. мед

Започваме като разбиваме сметаната с половината от захарта. В друг, добре подсушен съд разбиваме белтъците с останалата захар до получаването на твърд сняг.

Смесваме внимателно сметаната с белтъците,  като се стремим да запазим въздушността на сместа. Добавяме и натрошения крокан.

Следващата стъпка е да подготвим формичката за сладкиша, като я покрием добре с фолио за свежо съхранение.

Аз избрах малък пъпеш от домашната градина, но не съм познавач на сортове, така че се доверете на вкуса си. Моят е ето такъв: 

Нарязах едната половинка на много тънки филийки, тъй като пъпешът съдържа много вода и когато се замрази, ще бъде доста твърд. Ето защо препоръчвам да се спрете на тънки резени или много малки кубченца.

Сглобяването на десерта става като потапяме бисквитите за кратко в млякото, докато поомекнат леко, но не прекалено, защото има възможност да се разпаднат. Нареждаме ги на дъното на тавичката. При мен се събраха идеално 4 бисквити.

Разпределяме върху бисквитите половината от сметановата смес, а отгоре нареждаме и парченцата пъпеш.

Върху тях поръсваме с малко от меда - количеството е на вкус.

Процедираме по същия начин и с останалата смес, като завършваме отново с бисквити. Завиваме хубаво с фолиото и оставяме да стегне във фризера.

Всичко стана много бързо, а вкусът му беше божествен: 

Този елегантен десерт е подходящ при посрещането на гости, тъй като е много впечатляващ не само с вкуса си, но и с вида си.

Плетен хляб с прясно зеле и сметана / Braided bread with cabbage and cream

Лято ли е, есен ли е?  Един ден вали, в друг ден  - слънцето още ни мори. Какво да облечем - къс ръкав, дълъг ръкав...всеки ден дилема, какво ли ще е времето. Аз лично предпочитам да вали. За мен наистина няма по-хубаво от лошото време, защото съвпада с меланхоличното ми настроение и разбира се плейлистата с Katatonia, My Dying Bride, Type O Negative & A Pale Horse Named Death.

Тогава и прокрадващото се слънце носи онзи есенен заряд, тъй като светлината му е по-бяла от обичайното. В такова време, дъждовно, макар и със слънце от време на време, обикновено се намираме някъде в гората и се опитвам да уловя всички разтварящи се във въздуха аромати  - студената земя, покрита с влажни листа и шишарки, уханието на смола и дървесна кора, приближаващия хлад на някой поток, който кара кожата ти да настръхва.

Да, есента приближава, а с това и моето вълнение, защото идва и любимото ми време от годината - Хелоуийн, а след това Коледа. Следващият месец октомври ще бъде посветен изцяло на мрачния празник, като ще ви предложа множество рецепти, идеи за гримове и костюми, и разбира се декорации.

За сега обаче ще се опитам да направя един много бавен преход към есенните ястия с тази лесна, но уникална рецепта за хлебна плитка с пълнеж от прясно зеле със сирене и сметана. Според мен тази рецепта улавя прекрасно това междинно състояние на сезоните. Опитайте я и вие и се убедете сами. 

Необходими продукти:
500 гр. тесто
1/2 глава зелка (средна големина)
100 мл. сметана
3 с.л. краве сирене
1 бр. яйце
черен пипер
сол

Нарязваме зелката на средни до малки парченца. Прибавяме сол на вкус и омачкваме. Не прекалявайте със солта, тъй като, ако изберете по-солено сирене, то ще е достатъчно. Прибавете сиренето, сметаната, яйцето и черния пипер. Омесете хубаво тази смес и оставете настрана да поеме ароматите.

През това време разточете тестото на правоъгълен лист и направете равномерни и равни на брой ленти от двете страни. Поставете плънката от зеле по дължината на тестото, като леко го изстисквайте от течността. 

Превийте двата края - горен и долен - навътре, а след това започнете да оплитате едно върху друго - лента от едната страна, върху лента от другата, и така докрай. 

Така оформената плитка печем върху хартия на 200 градуса, докато придобие прекрасна хрупкава коричка. Топлия хляб намазвам леко с масло, което засилва още повече златните цветове на плитката.

Хапвайте го още топъл, като се насладите на прекрасния пълнеж от крехкото зеле, напоено с мекия сос от сметана и сирене.

Много харесах тази рецепта, тъй като краткото време за печене запазва свежестта на зелето и е по-скоро като лека салата в гореща питка.