Питки за хот-дог / Homemade hot dog buns

Новата учебна година започна и сигурно във фейсбук новините ви още има десетки снимки на неловко усмихнати деца и родители пред училищни сгради, на стълби или в учебни стаи. Вълнуващо си е и макар и това нещо, като сезоните да се повтаря всяка година, винаги имаме някой нов познат, чието дете ще преживее това за първи път. Също като абитуриентите на пролет. Чудим се защо се вдига толкова шум, когато не сме част от него, вместо да се опитаме да се насладим на всеки момент, защото ние сме част от света около нас, от хората и обществото около нас, следователно всяка една радост и еуфория може да бъде и наша, ако я прегърнем и се научим да се зареждаме от нея. 

Аз и моите най-добри приятелки от училище - Цвети и Деси,
 втората от която вече я боли главата от знания :)
( Отзад Генади иска да бъде запомнен със своята отдаденост към книгите) 

Аз намирам за очарователно всяко ново начало, пък било то и да се повтаря всяка година. ( Малко като диетата, която почвам всеки месец, но пък затова, всеки път съм супер накъсана и сериозна ) Харесва ми, че мога да отброявам сезоните с тези малки наши човешки привички - започването или приключването на училището. 

Градът се оживява, децата и родителите са поизтупани, и дори големите разходи за учебници и дрехи не могат да скрият вълнението и гордостта им да видят детето си прекрачващо за първи път училищния праг. 

Виждам как мои приятели изпращат децата си в същото училище, когато някога  с тях играехме народна топка, а сега и мънците ще си шушукат и подсказват в същите класни стаи.  Не е кой знае какво, но това е нашият живот. На хората. 

И така, тръгнала на работа в първия учебен ден, срещах на улицата ученици в униформи запътили се към гимназията, в която самата аз завърших преди години. Те отиваха в тази посока, а аз - в другата. Колко пъти съм минавала по тази улица, влачеща се като сопол след поредното контролно, което никак не съм очаквала. Колко пъти съм се измъквала по същата уличка, защото рядко учителите минаваха от там. Но такива сме си ние и тава е нашият свят. На хората. 

И ето, че усещането за есен за загнезди още повече в съзнанието ми, с хладните сутрини, с все по-забързаните улици, със същите тези деца, които отиваха за първия ден, в който всички знаем, че няма да се учи, а ще наквасваме с приятелите кой какви ги е свършил лятото.

Обичам тези дни, в които усещам новия етап, новия сезон, сякаш се е сменил посред нощ докато спя и на следващия ден се носи вече и във въздуха. Есен е! 

Спомените възродиха и друг шорткът в мозъка ми, и като кучето на Павлов веднага изпитах глад за училищни закуски. Реших, че тези дни ще си направя едно носталгично пиршество, което пък ще бъде от полза на тези от вас, които приготвят закуски у дома - било то за училище, работа или просто почивните дни. Първото ми предложение е за домашни хот-дози ( или както пишеше на една лавка край училище Хоци-доци), като в случая ще споделя рецептата за питките. 

Хубавото на тези закуски е, че не са мазни и могат лесно да се пренасят в кутия за храна, а пък са еднакво вкусни и топли и студени. Аз ги направих ето така: 

Необходим продукти: 

Около 500 г брашно София мел Екстра

250 мл хладка вода ( или прясно мляко) 

30 мл мазнина  ( олио, масло, зехтин) 

1 пак. суха мая ( 7 г)

1  1/2 ч.л. сол

1 бр. яйце 

1 ч.л. захар

Започваме като се пресяваме около половин килограм брашно и си изваждаме останалите продукти да са на стайна температура. Аз обикновено замесвам на око и бих казала, че тестото може да се обогати или да се направи семпло, но пак си е много вкусно. 

В купа слагаме малко повече от половината от брашното и правим кладенче. Прибавяме захарта, маята и леко хладката водичка. Може да замените с прясно мляко и да добавите и едно яйца. Аз понякога правя тестото и без яйце :) 

Разбъркваме на ръка ( аз с миксера), като постепенно почвам да добавям по ръба на купата още брашно, мазнината и солта. Редувам ги така, че тестото да си става лепкаво, после сухо, за да обира всичко от страните на съда. Спрете да добавяте брашното щом поеме достатъчно. Може и 80 грама брашно да останат, но не го добавяйте. Нека тестото не лепне,но все пак да е меко. така ще имате и меки хлебчета накрая. 

                             

Оставате тестото да втаса на топло за час или два, но аз нямам време и обикновено го покривам със стреч фолио и го пъхам във фурната на около 50 градуса. За  половин час се е надигнало. 

След това изваждаме на масата и разделям на осем- десет парчета, в зависимост колко големи искате да са хлебчетата.

Всяко парче оформям първо на топче, което после разточвам на малък правоъгълник.  Завивам на руло, а след това подпъхвам лекичко двата края, така че да се формат багетки ето така: 

Редим ги в тавата с хартия за печене , която сме надиплили като акордеон, ако искаме да не си се залепнат по време на печене и ги оставяме да втасат на топло още 15-20 минути или докато си почистим масата и съдовете, те ще са готови. 

Печем ги в предварително загрята фурна на 190-200  градуса с обдухване, докато хванат приятен, златен загар. След като ги извадим, ги задушваме с кърпа и в плик, за да омекнат от топлината. 

Стават като душички, мекички и изключително пухкави. 

За хот-доците ги разрязвам на половина, като попарвам в гореща вода кренвиршите. Аз купувам веднъж на три години такова нещо, но за щастие може да намерите хубави кренвирши, на чуждестранни марки, които са с качествени продукти, някои от тях разработени специално за деца. 

Другото е по желание, а у дома това е домашна майонеза, горчица, малко пресен домат и два вида лук - салатен и пържен.
Не е кой знае какво, но пък е всичко, което някога ми се хапва. Надявам се и на вас да ви харесат и съм сигурна, че всеки един от на може да измисли своя собствена оригинална комбинация от вкусове и авторски хот-дог.

Е, аз ви оставям и се отправям към кухнята, защото и утре ще ви изкуша с нещо ново и много интересно.

До вкусни срещи, приятели ! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Тиквички ветрило / Zucchini-Tomato Fans

Все повече обичам тиквичките, а си мислих, че от това няма накъде повече. И не спирам да се учудвам, защото не беше много отдавна когато реагирах с "бляк", когато чуех, че има такова за вечеря. Явно човек има определен капацитет за пържени картофи и кюфтета, след което му се отваря нова чакра и най-сетне може да изпитва удоволствие и от друга храна. Като да вдигнеш левъл на героя си. Аз се радвам, че го направих, защото менюто ни у дома никога не е скучно и смятам, че ключът към здравословното хранене е именно разнообразието. Няма проблем да хапнеш парче торта, а пък преди това си обядвал ( или вечерял) нормално количество добре приготвена, питателна, домашна храна. 

Тиквичките са чудесен избор за тази цел, защото дори когато уж преям с тях, никога не ми става тежко, но все пак, аз ям почти без хляб :) 

Казвам го, защото въпреки това, не можах да устоя на изкушението до потопя малки пухкави залъчета хляб в днешния сос. Толкава вкусен, че може би бих изяла и едни цял хляб, ако нямах самоконтрол. За щастие такъв нямам само по отношение на луканката, за която не нося отговорност, ако ме оставите насаме с нея. 

Но да се върнем на темата, а тя днес е предимно зеленчукова, с малко участие на сирене и кашкавал, което е напълно достатъчно да извиси ястието така, че да допълни вкуса му, без да го прави тежко. Много хора биха добавили и някакъв колбас, но аз го избягвам, защото променя изцяло аромата на храната. Ако все пак у дома няма "да ви го ядат" без месо, подберете го според вкуса си. 

Аз си знам, че така и така цялата тава тиквички ще си я хапана сама и си я направих по-най-специалния, вкусен и лесен начин, за който мога да се сетя.

 След работа не ми остава много време за готвене, затова и тази рецепта е чудесна за делничните дни. Ако не сте ги познали досега, представям ви рецептата ми за ухайни Тиквички-ветрило в доматен сос. 

Ако и вие искате да си ги направите, следвайте рецептата и сърцето си и ви обещавам, че няма да съжалявате. А ето и какво ви трябва: 

Необходими продукти: 

4 бр. тиквички

1 кг домати

200 гр кашкавал

100 г сирене

3-4 скилидки чесън

1/2 връзка магданоз

1-2 зелени чушки

1 глава лук

1 ч.л. захар*

сол/ олио

Тъй като имах няколко вече поомекнали домати у дома, както и такива за изрязване, реших да приготвя ястието в богат доматен сос. Вие може да използвате домати от консерва или пюре/ шише, но аз имам пресни и реших да ги употребя.

Започваме като измиваме и нарязваме тиквичките с няколко прореза по дължина, като оставяме 2-3 см до дръжката ето така: 

Притискаме ги леко, така че да се разтворят като на ветрило и ги подреждаме във подходяща тавичка, в която сме сложили малко олио на дъното. Втриваме добре отвътре и отвън с олио, сол и ситно накълцани две глави чесън. 

Във всеки прорез слагаме по малко кашкавал, сирене и резен домат, като ги редуваме, завършвайки с малко накълцан на ситно магданоз. 

Останалия ни магданоз, чесън, лук и чушки, смиламе на ситно в чопър. Към тях прибавяме малко по малко от останалите домати, като получаваме богат доматен сос. 

Запържваме го за кратко в 1/ 4 ч.ч олио, така че да поизври леко водата и подправяме на сол и захар*, като захар прибавям само, когато доматите ми са прясно смлени, тъй като са една идея по-кисели. 

След като сосчето се сгъсти леко, го изсипваме при тиквичките и пъхаме ястието да се пече на 180 градуса за около час. 

Когато тиквичките се запекат, ви съветвам да покриете тавичката с фолио, за да не прегарят и да оставите ястието да покъкри още малко, за да може сосът да се сгъсти, а самите зеленчуци да омекнат добре. 

Готовото ястие поднасяме отново с украса от свеж магданоз ( много го обичам, още една чакра отворена ;)) 

Не знам дали имате нужда от убеждаване, но може би ще предположите и от снимките, че яденето е твърде вкусно, за да го пренебрегнете. Хем лятно, хем есенно, хем бързо, хем лесно, хем никак тежко и определено бих го препоръчала и за хора на диета. :)

Ще се радвам да ви хареса и на вас, защото аз успях собственоръчно да омета почти половин тава...но имах дълъг,  тежък ден! :)

До нови срещи и усмивки, приятели! И не забравяйте да ми пишете вашите отзиви за рецептата в коментарите под публикацията :)

 п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Турско мантъ / Manti - Turkish dumplings with ground meat

Каква седмица само!  Още не е започнала като хората, а аз вече си говоря сама. Дай поне да седна да напиша един пост, че така ще си адресирам мислите поне към вас. Дали и вие се чувствате така? След ваканцията работата ме фрасна със силата на настъпено гребло и между служебните задължения, кулинарните "отговорности", чакащата за обработка продукция от градината на баба, редовното почистване и подготвяне за есента, започвам да губя представа кой ден и година сме. 

Ако трябваше да подготвям ученици за учебната година сигурно съвсем сън нямаше да ме хване, но аз все пак ще се опитам да помогна на тези от вас с каквото мога. Обещала съм ви тази година да ви помагам с повече рецепти, подходящи за ученическа ( служебна) кутия за храна, десерти и ястия подходящи да деца, че дори и бебони. Ще има разбира се и повече диетични, кето рецепти, както и тези, които вече сте пожелали, и аз съм успяла да намеря необходимите продукти, подправки или пък просто нещо, което си струва да опитате.

Преди време, един мой читател си пожела мантъ например, и аз си го записах с ясната представа, че дори аз не съм го яла. 

Честно казано, започнах да посещавам съседните страни на България едва в последните години, защото винаги съм гледала да пътувам малко по-далекинко :) 

 В Турция съм била веднъж, но на хотел и там имаше всичко, което може човек да си представи, а вашата Люси пак си нагъваше любимите чушки, месо и салата. Покрай блога обаче нещата се попромениха и нямам търпение да опитвам нови и местни ястия, в страните, които посещавам. Този път например, специален принос за днешната рецепта има моята добра приятелка Марта, която не веднъж ми изпраща вкусни деликатеси от Турция. Тя добре знае, че Люси магнитчета не яде и пратките й винаги са неизпълнени с всякакви местни вкусотии, като днешното мантъ.

  Турски кнедли, равиоли и каквото там може да се сетите, за да ги оприличете, са си просто тестен продукт, който може да поднасяте с плънка или без, но във всички случай ще ви заситят и ще ви харесат :) Реших, че е идеално предложение за седмична вечеря, защото става бързо и лесно, а точно от това имаме нужда тогава. 

Идеално ястие да употребите и някои от останалите ви по-меки домати, защото може да ползвате и прясно смлени такива. Но стига сме приказвали, ето и самата рецепта: 

Необходими продукти: 

Около 800 млени домати

300-400 г готово мантъ

200 г телешка кайма

2-3 скилидки чесън

1 голяма глава лук

300 г кисело мляко

шепа магданоз

сол/ черен пипер ( може да добавите и други на вкус) 

олио

Мантъто, което Марта ми изпрати изглеждаше така, като аз изсипах по-голямата част от него в тавата, за да преценя колко ще ми отиде, тъй като то набъбва след като поеме от течността.

Остана ми по-малко от 100 г в кутията и можех да го сложа и него, но така прецених, че ще е по-красиво и равномерно :) 

Използвах една консерва от цели домати, които смелех на чопъра и един буркан от домашен доматен сок, като в зависимост от това, с каквото разполагате може да ползвате и доматен концентрат, прясно смилени домати и както аз съм направила. 

Измиваме и почистваме лука, а след това го нарязваме на ситно.

През това време запържваме каймата в малко сгорещено олио, като се стремим да я раздробим на малки парченца.

Добавяме и лука и запържваме за още няколко минути, докато омекне, като тук е момента да прибавим и подправките. По принцип може да сложите само черен пипер и сол, но ако обичате повече аромат, може да се развихрите и с щипка кимион, червен пипер или нещо друго, което ще пробуди сетивата ви. 

Накрая прибавяме доматите и доливаме с малко вода, ако е необходимо. Зависи от това, колко  са ни воднисти доматите, които използваме, дали е само доматена паста и т.н. На мен не ми се наложи да добавям много, само замих леко консервата. 

Оставяме да покъкри пет минути леко, за да може да обере уханието от запръжката на тигана и прехвърляме в тавата при мантъто.

Пъхаме да се запече на 180 градуса, с обдухване, докато сосът се сгъсти, а мантъто омекне и се свари.

През това време приготвяме соса, като разбиваме с вилица киселото мляко и към него прибавяме накълцания на ситно чесън и магданоз. Може да запържите една чаена лъжичка червен пипер в малко олио ( или масло), което също да добавите към соса, или да го поръсвате върху него.

Аз процедирах по втория начин, тъй като тогава имаме повече градиране на вкусове - горещото и ароматно меко мантъ, с освежаващия сос от кисело мляко, и завършващо с опушения вкус на пипер.

На пръв поглед просто ястие, ама колко вкусно само! 

Отпуските за повечето от нас може да са зад гърба ни, но предлагам да хванем въображаемите куфари и да пътуваме по света от собствената си кухня. Аз съм си "купила билети" още за Мексико, от където съвсем скоро ще ви покажа пък една много вкусна торта :) 

А сега, оставям ви с още малко вкусни кадри и ви пожелавам, успешна и вкусна седмица, приятели! 

П.п1. Специални благодарности, Марте! 

Прегръдки и целувки!

П.п 2. За готово мантъ може да потърсите за поръчки в нета ( 500 г са около 2 лв.) 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!