Не може да бъде! Вижда й се края и на тази седмица! Заради дните, които изминаха наскоро започнах да се замислям от застраховка на важни вещи, пред тази за живот, че за кратко ми идеше да гогълувам "как се пише завещание". Не искам да драматизирам излишно, но бяха много каръшки дни. Покрай мен каквото можа се развали, а каквото не можа - го счупих :) За сметка на това работата беше повече от всякога и не ми оставаше време да се захващам с поправката на гореизброените неща, та в края на деня седях в хола, под светлините на коледните лампички, не защото е безкрайно романтично, а защото и лампата на тавана ми сдаде багажа. Наскоро смених ключа за осветлението с димер, но той изкара точно две седмици и реши да предаде Богу дух по средата нощта,. 
И това е доста забавна история и всъщност, и защото е петък и ще се правим всички, че работим ще ви я разкажа. Спи си значи Люси, завита като дюнер в юргана и изведнъж някаква странна светлина започва да се присвятка в хола. Ту светне, ту гасне, ту мижи...значи ако на човек не му мине през главата идеята за призраци - лъже! Но ако си толкова изнервен и изтирясъл от работа като мен те хващат бесните, взимаш чехъла в едната ръка и се отправяш в хола да се разправяш в конкретния полтъргайст.
След кратка проверка на осветлението реших, че няма как да сменям ключ в четири вечерта и дръпнах бушона, с идеята на следващия ден да го оправя. И така три дени вече, защото не мога да се завъртя от задачи.
Липсата на осветление води и до неочаквани резултати и в грима ми, тъй като с цел да не ходя по студените стаи, стоя на топло, придърпам едно огледало и кляпам там нещо по лицето, да не си личи, че не вдигам глава от печката и компютъра.Да, ама като изляза навън и се огледам в някоя витрина, само дето не си глътнах дъвката от потрес.
Нищо чудно,че като видя всеки ме пита "Ау, Люси, как си, ДОБРЕ ли си?" Това "добре ли си?" било за друго!!!
Оказва се, че като цяло били някакви лоши дни, астрономически и бля бля, защото на сестра ми тотално й се развали телефона, на който пазеше важна информация от последната си командировка за работата, на майка ми и се развали микровълновата и скарата за сандвичи, на съседа колата не ще да запали две дена ( ако съдя по това което чувам сутрин в шест) и който и да видя има вид на стара гъбичка за съдове, която е ползвана далеч повече от необходимото.
Сега обаче мога да ви зарадвам с две новини, които ще ви накарат да си отдъхнете - първата е, че все пак е петък и дори да работите утре, от днес започва по-хубав период и аз предлагам всички заедно да си го помислим и наистина да стане.
Сега обаче мога да ви зарадвам с две новини, които ще ви накарат да си отдъхнете - първата е, че все пак е петък и дори да работите утре, от днес започва по-хубав период и аз предлагам всички заедно да си го помислим и наистина да стане.
Може да решите да лекувате раните от изминалата седмица с питие, но аз ви предлагам нещо още по-добро - един чудесен, шоколадов лава десерт, който може да излекува всякакво лошо настроение и късмет.
Имах ужасяваща нужда да заровя вилица в нещо толкова изкусително, горещо, сочно и да усещам как сладката му захар прониква във всяка пора на тялото ми и носи световен мир..поне в душата ми :)
Разбира се, това не пречи да го гарнирате с уиски. Аз лично никога не бих ви взела чаша от ръката, стига да не е пълна с "Меча кръв" или друго поругание на алкохола. Но стига съм плямпала, време е да преминем към рецептата, защото ще искате да си я запишете - вервайте ми!
Необходими продукти:
За блата:
200 г брашно София мел Класик
125 г кафява захар
125 г масло
50 г тъмен шоколад
1/2 ч.л. бакпулвер
2 с.л. какао
щипка сол
За пълнежа:
200 г тъмен шоколад
200 г масло
100 г захар
4 бр. яйца
25-30 броя шоколадови мини целувки
Постарах се този път да снимам по-голямата част от продуктите, които вярвам, че ще е питате, че съм използвала. Както винаги се спирам на черен шоколад - според мен е по-вкусен, по-красив цвят, а в рецептата има достатъчно захар, за да го подслади и за тези, които обичат по-благичко.
Слагаме маслото за балата в купичка да се разтопи в микровълнова или на водна баня.
През това време рендосваме или нарязваме шоколада на ситно. След това смесваше маслото и шоколада, докато получим хубав, лъскав шоколадов сос.
В купа смесваме сухите съставки - брашното, захарта, бакпулвера, солта и какаото.
Прибавяме шоколада и разбъркваме всичко, образувайки се меко тестото като за бисквити.
С него покриваме дъното на форма за торта с размери около 24 см на дъното и пристискаме с ръка да изравним добре.
Пъхаме да се пече в предварително загряна фурна на 170 градуса за около 10-15 минути.
Блатът се втвърдява след изстиването му, затова гледайте да не го препечете и да стане прекалено твърд! Оставяме да се охлади, а през това време се заемаме с плънката.
Разбиваме яйцата със захарта на крем.
Отново разтопяваме маслото и смесваме с наситения шоколад, докато получим шоколадов сос. Смесваме двете смеси, постепенно, за да изравним температурата, бъркайки с миксер или телена бъркалка, като прибавяме и солта и брашното. Плънката е готова!
Взимаме кутия малки, меки целувки ( има ги в Кауфланд и Лидл) и им махахме вафленото дъно. Може да ги заделите за украса, но аз реших накрая пак да ги нахендря в сместа.
Залепваме целувките за дъното и изсипваме от шоколадовата смес за плънката около тях ето така.
Пъхаме да се пече отново, на същите градуси за около 15 минути. Печенето наистина е малко, за да може сместа да остане леко течен в средата.
Когато е горещ, сладкишът е наистина като шоколадов суфле, а белтъчините целувки са просто нежно допълнение към цялата картинка.
Снимах за всеки случай и кутията на меките целувки, макар в различните магазини да са на различни марки, но вярвам, че ще може да се ориентирате ;)
Не се притеснявайте, ако целувките ви изпулват леко при печенето също, защото вярвам, че някои от вас може да се притеснят от този факта. Може да ги натиснете след това в десерта, пък и после поръсваме всичко с пудра захар и и никой не пита нищо при гледката на този разрез !
Пожелавам ви недни спокойни, безаварийни, красиви и светли предпразнични дни, приятели!
