неделя, 9 септември 2018 г.

Пълнозърнести катми с прясно мляко / Bulgarian style whole wheat pancakes


Рядко пускам рецепти в неделя, тъй като и аз като всеки друг, в този ден гледам да събера сили за работната седмица и ако има как нищо няма да правя. Докато за някои е просто "ден за баня", за мен обаче все се насъбира работа за вършене. 
Все още имам няколко останали плодове сини сливи и днес ще се отдам на превръщането има в един изкусително вкусен мармалад, рецепта за който научих съвсем наскоро. Ако може есента и зимата да се затворят в бурканче, което като отворите да ви обвие уханието на Коледа, ето такъв вкус има и от сега казвам, в него няма канела. Скоро ще ви споделя и тази рецепта, стига днес всичко да върви по мед и масло :) 

Знаех, че ме чака работен ден, затова и реших да се подкрепя с вкусна закуска от домашни, горещи-горещи пълнозърнести катми. Рецепта, която направих за приятелите ми от София мел, защото знаете, че те са любимите ми брашна.


Скоро ще трябва да почнем да даваме на организма си малко повече храна, за да се пребори със захлаждането и макар дните да са все още от топли до горещи, сутрините определено си изискват да се завиваме с нещо малко по-дебеличко. Ако имаше как щях да се завия с една от тези пухкави катмички, като за да не се отпускам прекалено си направих с пърлнозърнесто брашно :)  Но ето и какво ви трябва: 


Необходими продукти
около 500 г брашно София Мел Пълнозърнесто;
500 мл прясно мляко;
4 яйца;
1 пак. суха мая;
2  ч.л.  сол;
1 ч.л. захар;
Хладка вода


Рецептата може да видите ТУК.


Хапвайте гои със сладко или сирене, макар аз лично да обичам комбинацията и от двете ;) 


Пожелавам ви една спокойна и усмихната неделя, а  утре - пак ще ви предложа нещо вкусно!


 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 7 септември 2018 г.

Пикантни патладжани по азиатски / Asian Style Spicy Eggplant Recipe



Днешната рецепта ми е много важна. Не само, че отново ще ви представя рецепта за любимите ми патладжани ( или баджанки, както им казвах като малка), но и началото на една серия от рецепти, за които много се вълнувам. И аз, жена от народа дълги години гледах скептично на всичко що ми се пробутва непрекъснато ей така като реклама, пък ако не е българско, още повече. След като обаче започнеш да се занимаваш с кулинария от хоби до професия, очите ти се отварят за много нови светове на вкусове, стилове на готвене и продукти разбира се. Ето защо за мен е голямо удоволствие сама да си избера и покоря следващото предизвикателство, а именно представянето на соевия сос, не само чрез азиатската кухня но и в балкански и чисто традиционни български ястия. Преди да се намръщите скептично, ще ви изпреваря като ви кажа, че да проуча ползите от истински качествения соев сос не беше никак трудно.

 Оказва се, че той е полезен не само за диабетици ( рецепти, за които често ме питате, както сладки, така и солени), но и в борбата с много други заболявания като хипертония, атеросклероза, затлъстяване, хроничен запек,  предотвратява развитието на рак и забавя стареенето.
Разбира се за полезен соев сос можем само да говорим ако е продукт на естествена ферментация, без ГМО и изкуствени оцветители и аромати.
Знаете ли, че истинския, естествено ферментирал соев сос съдържа десет пъти повече антиоксиданти от червеното вино, с което българина цари почти всяка физически психическа рана. Защо да не опитам тогава да потърся точно такъв сос?! 

За мое щастие, и тази задача не беше трудна, защото Кикоман е на пазара и след като успях да се свържа с тях, реших да си поставя за цел да ви запозная с употребата на така полезния ИСТИНСКИ соев сос, защото и аз имам нужда от намаляването на солта, намаляването на теглото ( оф, не ми се говори) и въобще вдигането на имунитета, след като сега ще тръгне и да захлажда.



Ще ви представям по някоя и друга интересна, чуждестранна или българска рецепта, с участието на соевия сос, а може би и някои от другите им вкусни сосове, които се надявам и самата аз да тествам, дали ще ми се отразят добре.
 Ако и вие се включите и одобрите идеята, мисля, че ще мога да включвам по някоя и друга игра от време на време, за да има и награди и да го направя още по-интересно. Ако пък тази част не е за вас, обещавам, ще има изобилие и от много други рецепти в блога. Аз обаче смятам да си направя този експеримент лично за мен, за да тествам вярно ли е това, което казват за соевия сос. Ако е така, ще ви запознавам с още повече и различна информация в следващите ми публикации, но нека да ви представя първата рецепта, която реших да си спретна с класическия соев сос  на Кикоман. Той се прави само от четири съставки - пшеница, соя, вода и сол, ферментирали шест месеца.


Необходими продукти:
2-3 бр. малки патладжана
2-3 бр. различни цветове чушки
1 ч.л. джинджифил (пресен)
1 с.л. балсамов оцет
1 стрък пресен кромид
2-3 скилидки чесън
1 бр. люта чушка 
щипка захар
олио


Имах чудесни домашни, дундави, малки патладжанчета, които нарязах на не много малки парчета и прибавих чаена лъжичка соев сос и разбърках. След това залях със студена вода и оставих да се отдели от тях , ако има някаква горчивина във водата.


Използвах времето да си нарежа зеленчуците на дъската, като рендосах пресния джинджифил, накълцах чесъна, лютата чушка ( при мен червена - може суха или свежа), зеления лук и чушките в отделна купа, отново, на средно големи шайби.


Загрях олио в тигана и сложих да се запържат първо лютата чушка, джинджифила, половината зелен лук и чесъна, докато пуснат ароматите си.


След това прибавих отцедения патладжан и чушките и пържих, докато омекнат.


Накрая прибавих останалия соев сос, балсамикото и щипка захар, за да балансират вкуса.
Някои ще предпочетат вкуса по-кисел, други по-солен, а трети по-сладък. Опитайте по този начин първо и оставете сосът хубаво да попие в патладжаните,  а едва след това подправете с още от продуктите, ако е необходимо.


За мен се получи идеална комбинация от солено и киселко, без да е натрапчиво, тъй като лютивината на чушката и щипещата топлина на джинджифила допълнително балансираха вкусовете.


 Отгоре поръсвам с останалия ни пресен зелен лук, а за почитателите на още по-лютото, може и лют пипер на люспи ( аз съм там). :) 

Макар рецептата да е с тези съставки, не очаквайте типичното азиатско ястие с натрапчив вкус. Определено бих го сервирала на масата и в механа, ако не казвам какво има и ще се омете веднага - както направи майка ми. Тя не е много голям фен на азиатската кухня, но при все че имаше избор от ястия за вечеря ми изяде точно патладжаните :( Аз пък си ги сготвих пак! :) 

Опитайте и вие! :)



 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

вторник, 4 септември 2018 г.

Ракетки - пурички с белтъчен крем от едно време / Meringue cream filled wafers tubes


Голямо пътуване му ударих напоследък! Вчера се завърнах от първия по рода си фестивал за вкусна улична храна и филмово изкуство във Варна "Кино и храна". Там всеки ден се готвеше, пиеше, гледаше, танцуваше и айде пак на ново всичко на другия ден :) ( ще ви разкажа повече със снимки съвсем скоро :))
И така пет  дни, яла-дебеляла се изтърколих към моя край..само 600 км разстояние в едната посока. Хубаво си е морето, ама защо вярно на са го докарали до София? Като се замисли човек за тези соц-идеи няма как да не нарече много от тях безумни, ама пък ако можеше наистина да станат, нямаше да е зле. Като например всички да имаме море до София и да сме равни, ама не по бедност, а  по богатство. Но няма да подхващам политически теми в моя блог, защото не знам кой чете, пък и как чете ( това второ е по-важно! ) 

Миналото си е минало и каквото и да го правиш, не може да го промениш. Добре е обаче да се помни, затова и с голямо удоволствие се насладих на Ретро музея във Варна, в който можеше да се види огромна колекция от предмети от не толкова далечното минало. 


Аз може да не съм отраснала с всички тях, тъй като съм от така наречените деца на прехода, но не мога да не кажа, че не помня вкуса на вкусните жокейчета, любимите ми бонбони "Кармен", силния аромат на стъклените мини-парфючмчета, мрежичките за пазар, самосвалите и колоритните табели.



Няколко неща ми навяха толкова много носталгия, като например този "музикален "инструмент, който измъчваше родителите в почти всеки дом, а в нашия имахме и два, защото сме две :) 

       


 

От спомен на спомен, залепила се пред изложените опаковки на захарни изделия се сетих и за днешната рецепта, която представляваше вкусен белтъчен крем, който продаваха по цирковете и в една малка каравана пред Зоологическата градина в Пловдив. Беше във фунийки от сладолед или под формата на такива цилиндърчета, които наричаха "Ракетки". По-късно влязоха в хранителните магазини, но както и с други подобни десерти, вкусът им не беше същия. 


Може би защото от съображения за сигурност не се ползва суров белтък, но така или иначе, ако искаш да опиташ този вкус отново, най-добре е да си го приготвиш сам. Аз си купих моите вафлени тръбички от обикновен хранителен магазин край Амстердам, но ги има главно около празниците, тъй като и те ги продават по панаирите. :) 
Вие може да потърсите в интерент, защото има фирми, които предлагат вафлени пурички, но и може съвсем лесно да ги замените с фунийки.


Рецептата за крема, вече съм ви представяла веднъж като крем "Шаум" за тези мини тортички, но тук си го разбих по най-лесния за мен начин, като за моите целувки, а ето как точно:

Необходими продукти:
2 бр. белтък ( по-големи)
1 ч.ч. захар
1 ванилия
1-2 капки лимонов сок

Още: вафлени фунийки/ пурички
какао


Ако имате познати или път през Холандия, ето как изглежда кутията, която си купих, като в тях има 6 броя.

                             

Крема приготвям като слагам на водна баня на котлона белтъците и захарта и ги разбърквам от време на време с лъжица, докато захарта се разтвори в още течния белтък ( Точно така, не разбъркваме с миксер).
След като захарта се разтвори и сместа стане по-течна, дърпам от огъня и тогава разбивам с миксера до твърд сняг, като овкусявам с малко лимонов сок и ванилия. ( Може да добавите хранителна боя, но според мен не е нужно.)
Оставям крема леко да изстине и после шприцовам в тръбичките.

                             

По желание запечатваме двата края на пуричките с малко шоколадов ганаш ( рецепта тук), като може след това да ги потопите в кокосови стърготини или ядки. Аз пък направих една украса от какао отгоре им с помощта на дантела  :) 



Обожавам този сладък вкус и си ги хапнах има-няма за един ден. То пък какво са шест броя?!
Ако искате и вие да си припомните този вкус или да го представите на децата си, заедно с някоя хубава история от детството, или пък просто да употребите някой и друг останал белтък, това е рецептата за вас. 
Аз се завръщам с още много вкусни рецепти тази седмица, затова не бързайте към фитнеса :) 

Усмихната седмица, приятели! 


П.п. Ако искате да видите още снимки на предмети от музея, пишете ми в коментарите и ще направя албумче в страничката на блога. А защо не и вие да ми споделите дали разпознавате някои ваши предмети ? :) 

 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...