събота, 9 декември 2017 г.

Ашуре / Ashure


Обещала съм тази година да ви изкушавам с много нови, стари, интересни, празнични и постни рецепти за сезона и си държа на думата. Ето, например, днес в събота, вместо да се разхождам и да пия кафе, пак сядам да ви споделя една чудесна и тематична рецепта, която може да се услади не само на постещите сред вас. Представям ви рецептата за ашуре. И тя, като много други има много разновидности, но си харесах тази на Мария, защото досега не ме е подвела с нищо, а пък трябваше да го приготвя кажи-речи за първи път. 
Така е, защото самата аз никога не съм си представяла ашурето като някакъв специален десерт, който може да ме съблазни особено много.  Така де, някакво сладко жито, просто. Обаче след време, пренаситена от всичките тези десерти с шоколад, сметана, маскарпоне и какво ли още не, такива семпли сладости все по-често намират място у дома. 


Носят спомени за едни по-топли и простички времена, когато да си избереш десерт в сладкарницата не беше като избор на пищността, а просто на вкус. Лелинчо ми Ицо обожава ашуре и си спомням как излизахме привечер на разходка в пловдивския квартал. Там, техни семейни приятели - арменци държаха гаражче - сладкарничка, която предлагаше четири - пет десерта и най-вкусния сладолед. Аз си поръчвах саралия със сладолед, лелинчо ми - ашуре със сладолед, а леля ми се чудеше къде го побирахме след обилната вечеря, която току-що сме омели.


Носталгичната ми натура нямаше как да не превърне този спомен в някоя вкусна рецепта, затова и реших, че преди да премина през вихрушката от торти, която съм ви подготвила, ще ви почерпя с този десерт, който ще се хареса и на постещите сред вас. не пестих нито плод, нито ядка, защото определено реших, че това ашуре, ще трябва да ви накара да се размечтаете. А ето как го приготвих:


Необходими продукти
350 г жито
360 г захар
200 г ядки ( орехи, лешници, шам фъстък) 
200 г сушени плодове ( кайсия, стафида, червена боровинка)
2 с.л.  нишесте
1-2 ванилия
лимонова кора
канела

По желание: ванилов скадолед и сок от малини
зрънца нар

Както виждате нищо сложно няма в продуктите. Аз отидох в магазин за ядки и си отмерих в различни пакетчета и грамажи от сушените плодове и от ядките. 
За житото се спрях на това, тъй като получих добри отзиви от майка ми :) Измих го добре под течаща вода, докато се избистри и след това го сложих да се вари с около три литра вода.

                             

Оставям да къкри докато се свари и макар при Мария да е отнело много време, при мен бе сигурно около 30-40 минути. Отцеждам течността в купа, но я запазвам. В друга отделям 1/3 от житените зърна.

                             

Пасирам останалите, заедно с малко от заделената течност. в купичка размивам и нешестето заедно с малко от течността. 
Нарязвам на парченца ядките и сушените плодове :) 

                     

Прибавям към пасираното жито ядките, плодовете, ванилията, лимоновата кора, захарта и останалото жито. Разбърквам всичко, добавям и размито нешесте и още малко от водичката, ако е необходимо. Връщам на котлона за още 2-3 минути.


Според мен спокойно може да се пропусне нишестето, защото то си има такова в самото жито, но по рецепта присъства и реших да го добавя. 
Разпределих готовото ашуре в чашки.


 Голяяяма вариация от чашки, защото не с получи малко количество, но вие може сами да сметнете по грамажите :) 
Украсих всяко отгоре с малко от заделените ядки и плодове, поръска канела и зрънца нар.


Получи се една наистина пъстра, коледна картинка!


Когато майка ми влезе възкликна "Аауу , каква е тази красота", а аз отвърнах: "Ашуре, да не повярваш. И аз не знаех, че може да изглежда толкова апетитно". 
Тя изтича до магазина за да потърси точно такъв сладолед, с малинов сироп, който върви идеално на десерта. Малиновия сироп леко контрастира със сладостта му, а сладоледа го освежава още повече.


Лъжичка по лъжикча и чашка след чашка..всичко се изяде :) 
Опитайте и вие и ми споделете впечатленията си в коментарите по-долу!
До скорошни, сладки срещи, приятели!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


четвъртък, 7 декември 2017 г.

Чомлека на Сашо / Balkan style Meat And Vegetable in a clay pot


След вчерашния празник, където заситихме сетивата си с риба, приготвена по всякакви възможни начини, посягам към една рецепта, която отлежава дълго в чернови. Дълго, дълго, от лятото да сме най-точни. Запазих я, защото зимния сезон е много по-подходяща за нея, както установихме и ние, готвещите я, насред 40 градуса температура тогава. Накрая обаче, от стръвност, пък и наистина си беше станало много вкусно, седнахме да си го хапнем и снимки на after няма, защото нищо не остана :) 

Поканата бе от мой приятел Сашо, с който ни свързва на само любовта към качествената музика и напитка, :), но и към вкусната храна. Хвърляхме си от време на време в лицата кулинарни предизвикателства под формата на снимки, кой какво готвил днес, докато накрая реших, че трябва да ги опитам аз тия неща, за да знам каква точно конкуренция имам в този град :) 


Та, събрахме се ние един прекрасен слънчев, горещ ден и какво ще готвим - месо в глинен гювеч, разбира се. Със зеленчуци и всичко. Беше приготвил и свинско, и телешко, и пилешко, както и едно супер малко гърне за целта. :) Хайде, обратно към нас, да вземем моето, което може да побере всичките вкусотийки. Сядаме да го готвим - токът спря. :)  Идеално...време е да пием! Няколко часа ( бутилки) по-късно и един пропаганден филм за втората световна, ястието бе готово, а ние вече определено нямахме търпение. Сашко не беше много доволен, но аз смятам, че се получи чудесно и си хапнах от всичко в чинията. Нарекох го чомлек, макар той да не го представи така, но реших, че "Месото на Сашо" няма да ми донесе много точки сред консервативните :) 


И тъй като официално сме във винения сезон, смятам, че й е дошло времето. Може да отнеме малко повече минути за приготвянето й, но пък това обичам на тези рецепти - слагаш всичко в гърнето и забравяш за него. Идват почивни дни, още празници - опитайте и тази рецепта! Ето я и нея:
Необходими продукти:
3бр. ленти свински гърди
3бр. телешки пържоли
2 бр . пилешки бутчета
200 г гъби
200 г дребен лук
3-4 бр. картофи
1 бр. червена чушка
1 бр. морков
1 голям домат
1 глава лук
1/2 ч.ч. червено вино
1 ч.ч. вода
олио 
( подправки: сол, дафинов лист, черен пипер, риган)

Овкусяваме месото със сол и черен пипер.


Обелваме и почистваме лукчетата, а зеленчуците нарязваме на средно големи парчета. 


Режат се с голямо внимание и голям нож на фона на добра музика за по-добър вкус :) 


Нарязахме и телешкото месо, за да стане по-бързо :) Сложихме малко олио на дъното на съда, и разпределихме от телешкото месо и част от зеленчуците.


По средата наредихме свинските гърди, отгоре отново зеленчуци и завършихме с пилешките бутчета. Между всеки пласт посоляваме леко, като може да поръсвате и от подправките на вкус. Накрая прибавяме и водата и виното. 


Поставяме ястието в студена фурна на максимална температура, докато заври, а след това намаляваме на 150 градуса и печем до готовност - два -три часа.


Бяхме прекалили малко с водата, но пък когато си на гости не се правят забележки ( особено, ако искаш да те поканят втори път :)) Плюс това сосчето беше идеално за топене, а Сашо бе спретнал и чуден домашен хляб, в който слага винаги малко ким, който го прави много специален. 
От своя страна ще кажа, че не съм се трудила много да правя перфектни снимки на ястието, но то така става, когато вече трепериш от глад, а трябва да снимаш. Накрая захвърляш всичко и сядаш да ядеш. 
Благодаря отново на нашия домакин и вдигам наздраве за такива вкусни моменти с приятели - нека всеки ги има! 
Ако и вие искате да усетите тази топлина, непременно си сгответе това ястие! 
Слънчев ден, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



събота, 2 декември 2017 г.

Френски макарони ( Макаронс) - базова рецепта / French Macarons Basic Recipe


И декември дойде! Вече официално може да захвърлите плановете за отслабване и да ги пренасочите за началото на следващия месец, когато с  нови сили и амбиции ще се насочим към диетите и фитнес салоните Сега обаче ще се отдадем на празнични пиршества с такъв мащаб, че да забравим за проблемите около нас, неуспехите през изминалата годината и каквото лошо е станало и да си дадем сметка, че тези празници се празнуват с една цел. Да спрем за малко и да се порадваме, че сме живи, да се насладим на храната на масата и питиетата в чашите, за меките завивки и усмихнатите хора, които все още са в живота ни. Да сложим край на един период, какъвто и да е бил, и с надежда да погледнем напред към следващия, който някак си колкото и да сме скептични, винаги ни зарежда с поне малко доза оптимизъм. Този зимен сезон съм ви приготвила такива рецепти, че се подгответе шапките да си държите, а за гащите - няма нужда...те ще прилепнат добре по щастливото коремче. Като една малка, коледна джуджанка съм ви приготвила рецепти - подаръци, които ще искате да запишете, повярвайте ми. И защото бях толкова доволна от постигнатото, реших да направя и малко допитване до вас кои рецепти искате да видите в блога за празниците на моята страничка във фейсбук тук. 


И този път френските макарони водеха класацията, което ме накара да запретна ръкави и да направя една специална, посветена изцяло на вашите желания публикация. Макар да имах такава вече в чернови, тя е с доста по-пролетни макарони и си дадох сметка, че като нищо ще измайсторя едни ей сега, за да ви покажа, че нищо страшно няма в направата им. Самата аз съм луда по френските макарони, като едно време пътувах 100 км за да стигна най-близкия магазин, в който ги продаваха (луда е точната дума, да). След това реших, че трябва да се науча да ги готвя. 

Този процес и до ден днешен не знам дали е завършен, но това, което не ми харесваше, бяха всички тези безкрайни тънкости, с които се описваше процеса на макароните. Истината е, че съм опитвала почти всички видове "тънкости" и най-общо мога да уточня как се правят макарони с думите на моята добра приятелка Катето Рангелова (води сладкарски курсове в София), която веднъж попитах как аджеба да съм сигурна, че винаги ще стават, а тя каза: "Ами да ти кажа и ние не знаем. Може да имаш изпитана рецепта и пак нещо в яйцата или влажността същия ден във въздуха или температурата да не е наред и да не ти станат както трябва. При тях всичко е малко на късмет".

От тогава съм много по-спокойна като правя макароните, защото най-важното за мен е да не им се впрягам. Ще се опитам да ви кажа нещата, които аз самата съм установила и се надявам искрено да не ви дотегне да четете, защото това е нещото, което ме дразни много в тези стометрови упътвания за направа на макароните. 


Самата аз вече съм опитвала различни рецепти и варианти и ще продължа да опитвам, докато намеря наистина перфектната такава, но за сега съм установила няколко неща, които може би ще ви помогнат да се справите, защото ще може да си обясните самата ЛОГИКА на тези капризни дребни кифленски супер вкусни сладки, които ни побъркват. 
Като се разровите, ще видите италиански вариант, сух вариант, задължителна везна, тройно пресяване, супер точни грамажи и какво ли още не, които не подценявам, че са от голямо значение, но далеч не са задължителни, както се опитват да ни втълпят. Сама съм си правила експеримента да направя рецепта на око, когато нямах везна, а на усет и ми станаха идеални (докато не почнах да слагам бои в следащите дози), а след това съм правила рецепти с такава точност, че съм гребала от белтъка да го натъмъня до последния грам и пак не ми станаха. Аз и професор Гучев стигнахме до извода, че макар в сладкарството мерките да са важни, не може да разчиташ само на това. Ето защо тази доза пред вас направих в среден варинат, който ще ви опиша сега и вие ще се убедите може би в моите заключения :) Но ето и самата рецепта:


60 г белтъци (2 броя)
83 г пудра захар
83 г бадемово брашно
50 г кристална захар
щипка сол

Реших като за начало да ви представя базова рецепта. Тоест без бои и аромати, за да започнем от по-лесното. Използвайки везна съм мерила белтъците до точния грамаж, загребвайки излишното, но и съм слагала и двата цели белтъка, което също не попречи рецептата да стане, освен ако не е от някакви яйца XXL. Всъщност идеята на самата смес е да е с такова съотношение белтък - захар - бадем, че да не усещаш твърде много ядка или твърде много целувка. Затова пък може да срещнете различно количество бадеми на тези два белтъка и пак стават. 
Ще ви бъде трудно по-скоро, ако нямате везна да си отделите количествата бадемово брашно и пудра захар, но и това може леко да го прецените спрямо някоя домашна мерителна чаша, която вече знаете идеално. 
По-важен елемент е наистина бадемите и пудрата захар да бъдат фини. В България и двете са под всякаква критика, особено ако не ги взимат от някой сладкарски магазин и да се поохарчите. Може да си вземете бадеми и да си ги смелите на кухненски робот, но трябва да бъде мощен. В магазините пък има пакетчета млени бадеми, които са ми по джоба, пък и няма у дома такава машинария, така че нямам голям избор. Лошото е, че бадемите са доста по-едри и бая ми трябва да си пресея, докато стигна до само дребните части. И все пак, от едно пакетче пак успявам да си заделя необходимото количество. (Едрите части може да ползвате за друг сладкиш)


Пресейте в купа и пудрата захар, която у нас е толкова едра и зърнеста, че се препоръчва да го правим поне-два три пъти. Люси, знаете, е джаста-праста и много често пропуска, защото си е внушила, че ще се получат и така :) 


След това, с щипка сол, разбиваме белтъците и после прибавяме захарта на порции, докато се разбие на хубав лъскав крем. Някои препоръчват да не е толкова твърд, защото самото омесване ще ви е по-трудно, но пък ще ви даде малко повече възможност да не "пребиете" сместа според мен.


И ето и според мен най-най-най-важната част от правенето на макароните, което е и може би най-трудното нещо, защото човек никога няма да се научи, докато не направи няколко партиди неуспешни такива. 
Интегрирането на сместа от белтъци, пудра захар и бадеми. Аз първо си смесвам пудрата захар и бадемите в едно, за да стане като общо брашно и после прибавям постепенно, пресявайки отново, като въртя отгоре надолу сместа, за да остане въздушна все още. Интегрирам всичко, но ако още ми се струва тежка и трудно падаща от шпатулата, бъркам още. Сместа трябва да почне да се точи като лава, от самата шпатула. Ако става по-бавно, има опасност да не е толкова разбита, колкото трябва, но ако стане твърде течна, макароните ви ще станат разлети, безформени и по-всяка вероятност без типичните за тях "крачета" на черупката.


Аз ви съветвам да опитате първо базовата рецепта, защото когато я схванете, ще искате да добавяте и боя, която допълнително ще отпуска сместа и ще й влияе. Затова ще ви отнеме и по различно време да я бъркате. (За сега може да украсявате макароните отгоре или просто прибавяйте боята към разбитите белтъци за по-сигурно. Имайте предвид, че при печенето повечето бои малко изсветляват, така че ще ви трябва самата смес да ви е поне тон по-тъмна.)

След като добия смелост, че сместа е като лава, пъхам бързо в поша и почвам да шприцовам върху суха хартия за печене. Правя на око, не мога да си играя с рисуване на кръгчета, гледам да са почти еднакви. Първите няколко са пробни, после самата ръка ти свиква :)


Ето и втората най-важна част според мен. Добре е макароните ви да получат нещо като малко връхче като ги шприцовате, което от само себе си да се разлее след това. Ако остане все пак, най-вероятно на сместа ви е трябвало още едно-две обърквания, но все пак с леко навлажнен пръст ги изравнете. След това треснете тавите здраво в масата, за да излезе бързо въздуха от тях и да станат още по-равномерни.


Идва може би най-досадната част - чакането. Трябва да изчакате макароните да изсъхнат напълно отгоре на стайна температура и да спрат да лепнат. В повечето рецепти пише 20 минути, но през лятото и зимата времето е различно, пък си зависи и от стаята. Ако бързате и не са изсъхнали добре, рискувате да получите пукнати отгоре макарони или без крачета отдолу.
От личен опит мога да ви кажа, че от една и съща смес, две тави, които съхнат едновременно, едната става, а другата не, защото едната е стояла още 20 минути да съхне повече. 


Печем в загрята на 160 градуса фурна за около 15 минути. Аз пека без обдухване по принцип и само по една тава. Някои ги въртят във фурната, но според мен е по-добре всяка тава да е за себе си и да не се занимавам с излишно въртене и висене около така и така досадните макарони. (То се е видяло, че деня ми отишъл по тях anyway) 


Оставям ги да изстинат напълно, като след това може да ги сметнете за сухи и да се чудите къде е меката им текстура,. Не се притеснявайте - тя ще се появи веднага щом сложите пълнежа и ги оставите да преседят за няколко часа с него.
Моите макарони не бяха идеални на външен вид, нито пък със супер гладка повърхност (тези с кафявата боя бяха по-гладки, защото сместа стана по-рядка с нея и веднага си оказа значение), но затова пък станаха както трябва - с "крачета" отдолу, хрупкави, но меки, вкусни и все пак доказано, че не е нужно да бъде всичко до грам измерено.


Слепих ги с малко ганаш, направен от тъмен шоколад и сметана. Рецепта за него има на много места в блога, като например тук.


Украсих ги с малко златна боя и прашец, за допълнително празнично настроение, и си ги хапнах с голяма охота. В тавата все пак имаше някои, които не се бяха получили добре - тях също изядох и скрих доказателствата.
Но аз винаги гледам да съм честна и да си казвам всичко, защото не е нужно да очаквате и от вас това невероятно съвършенство от снимките, които ви заобикалят.
Бъдете щастливи, доволни от себе си, не губете ентусиазъм и помнете "винаги имате възможност да станете по-добри в нещо, ако продължите да се упражнявате" :) 

До скорощни срещи, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...