Мини тортички "Павлова" в шоколад / Mini pavlovas with chocolate

Много се чудех какво да ви почерпя днес. В графа чернови съм насъбрала доста десерти, повечето торти, тук-таме някоя лятна манджа, чорбички и какво ли не, но някак си днес се събудих с невероятното желание да започне седмицата с нещо сладко, лесно за приготвяне и по възможност с по-малко ползване на печката. 

Така попаднах на една рецепта, която се залежаваше от доста време и все не и идваше времето за публикуване. Ето, че този ден настъпи - мини тортички "Павлова".

Много лек, нежен и бих казала летен десерт, който може да приготвите както със сметана, така и със сладолед, както с  ягоди, така и всякакви друго плодове. За да разджидим малко обстановката реших да топна целувките в шоколад и се оказа много добра идея. 

Както знаете аз и шоколада имаме много силна връзка и често сме от онези досадни двойки, които ти го навират в лицето :) Но пък скоро беше световният ден на шоколад и трябваше да направя нещо за повода! 

А още поводи за празнуване този месец имам доста - майка ми има рожден ден тази седмица, моята прекрасна приятелка Веси, дядо ми щеше да бъде рожденик днес, ако не беше решил да напусне купона твърде рано, а още куп приятели и познати ще си измислят поводи като бар-мицва на паяка Гошо, само и само пак да ме изкарат да празнуваме. "Тежки" месеци са летните, но затова пък дните са дълги :) 

И ето, че пак се отплеснах...но както казах, започнах деня си в настроение, с готина музика и неспирното желание да ви накарам да се почуствате щастливи. 

Ето как може да го постигнете:

Необходими продукти: 

3 белтъка

1 1/3 ч.ч. захар

1 ванилия

100 г шоколад

2 ч.ч. сладкарска сметана за разбиване

плодове: ягоди, малини и др.

За да не минавам цялата суматоха по описването на рецептата за целувките, ви я давам тук като линк, като намалих леко количеството на белтъците, защото смятам, че тази бройка е достатъчна.

Готовите целувки, топвам за кратко в шоколадов ганаш и оставям да се охладят.

Ганаша  приготвяме като загряваме 1 ч.ч. от сметаната на котлона до точка на кипене. Дърпаме от огъня и прибавяме начупения на дребно шоколад. Разбъркваме до получаването на гладък и лъскав крем. Може да го направите си комбинация от шоколад, масло и сметана, като намалите количеството на сметаната.
Останалата част от сметаната бием на сняг.

Шприцоваме в шоколадовите целувки и украсявам с плодове по желание, поръска от пудра захар, шоколадови пръчици, кокос или още малко шоколадов ганаш.

Ако ви се задържат от време на време белтъци с хладилника, не им намирате приложение, а все още имате плодове, направете си това удоволствие. 

Сладка седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Свежа торта с праскови / Summer peach cake

Сега ще ви издам една тайна, която не съм казвала на никого досега и може да ви се стори шокираща в началото. Аз много, ама наистина много обичам да правя торти! I know, right?!!

Знам, че ви идва като гръм от ясно небе, но това е самата истина. Ето, защо когато у дома ми се позастоят плодове, накрая вместо на сладко, стават на торти :) вярно е, че обичам да си ги хапвам и пресни, но понякога и най-здравия стомах няма да издържи на 15 праскови, 10 круши, кило череши и т.н. Аз пък не обичам да изхвърлям храна и  нещо като правило у дома. Затова и винаги се опитвам да измислям рецепти не само със най-свежите и пресни продукти.

Както казах, у дома се застояваха няколко праскови, някои бяха чудесни, други поомекваха доста и реших да си измисля бърза, лесна и ней-вече летна, свежа торта, в която да се усеща най-вече вкуса и аромата на този любим за мен плод. Получи се ето тази вкусотия:

Има най-любимия и желан за горещините вкус, изключително сочна, а по приумица в последния момент, и пъстра. ( Все още не съм сигурна дали обичам или мразя украсата, но се получи така и това е :))

 И така, преди да премина към рецептата, да ви предложа още няколко рецепти в джобен вариант, които може да намерите в сп. "Рецепти за здраве".

Този път аз съм на корицата или по-точно моята вкусна спаначена торта, а вътре може да намерите още няколко любими предложения за огретен от тиквички, свинско на конци, норвежки питки и най-популярната торта в блога, обвързани с едно малко интервю на моя милост :) 

И така, ето и рецептата за тора  с 24 см диаметър:

Необходими продукти:

За блата:

3 яйца

4 с.л. захар

3 с.л. брашно

1/2 пак. ванилена захар

За крем 1:

Около 600 ( 3 ч.ч.) пюре от праскови

2/3 ч.ч. захар

1 пак. желатин

За крем 2:

400 мл сметана за разбиване

1/2 ч.ч. захар

1 -2 белтъка( по желание)

100 мл прясно мляко

1 пак. желатин

Украса: 

праскови

бита сметана/ сладкарска боя

Започваме като приготвяме блата, който е традиционен пандишпан. Увеличих захарта в блата с една лъжичка, за да бъде по-сладък, тъй като самата торта не е толкова сладка. Разбиваме белтъците със захарта на сняг и започваме да прибавяме един до един жълтъците в сместа и ванилената захар.

                          

С бавни движения ( най-добре вече на ръка) интегрираме и брашното в сместа. Изсипваме пухкавата смес в тавичка, застлана с хартия за печене, леко намаслена с олио. Пъхаме блата да се пече в предварително загрята фурна на 150 градуса за около 20 минути ( до суха клечка). Оставяме да се охлади постепенно в тавата, за да не спадне.

През това време се захващаме с крема. Обелваме и пасираме прасковите с пасатора на пюре. Накисваме двата желатина по отделно с малко студена вода. 

Слагаме на котлона пюрето, добавяме захарта и оставяме да се затопли, докато захарта се разтвори, Тук мога да уточня, че захарта е на вкус и много зависи от сладостта на прасковите. Аз предпочитах да ги оставя леко тръпчиви, з ада е по-свежа тортата, а белия крем да е сладък. Харесвам свежия и леко резлив елемент при плодовите желета и затова не съм прекалявала със захарта.

                         

След като прасковеното пюре се загрее, ще почне да къкри и пръска, затова започнете да разбърквате по-енергично. Дръпнете от огъня и сложете набъбналия желатин. Разбърквайте сместа, докато желатина се разтвори в нея.

През това време в миксера разбирам сметаната и захарта на сняг,. Моята сметана е неподсладена, но ако е подсладена, може да избегнете захарта или да сложите по-малко.

Аз добавих и един бит на сняг белтък, който бях разбира първоначално с белтъците за пандишпана  и отделих след това. както казаха, не обичам да изхвърлям продукти, затова реших да употребя и отделения белтък в хладилника. Не е задължително, но обичам да обогатявам вкуса на сметаната и смятам, че има ефект.

След това затоплям млякото на котлона, дърпам на страна и в него разтварям втория желатин.

Оставям съвсем за кратко да се охлади, а след това прибавям млякото на тънка струйка към сметана, при непрекъснато бъркане.

Това леко ще втечни сметана, но не се плашете! :) 

Сглобяване на тортата: Разделям блата по хоризонтал. Слагам едната част на дъното на формата. 

Отгоре изсипвам плодовото пюре ( оставям съвсем малко), което е все още леко топло. То ще напои блата идеално.

Може да сложите една част от белия крем и отгоре да шарите с пюрето, така че да се получи мраморен ефект, но за целта, и двете смеси, трябва да са по охладени. ( Аз нямах много време :)) Отгоре слагам белия крем и завършвам с останалата част от блата. Заделената част от пюрето използвах да разпределя върху горения блат, така че да го гланцира. 

Пъхнах в хладилника за вечерта. 

                           

На следващия ден, реших каква ще е украсата. Нарязах останалите праскови на тънки резенчета и направих цвете в центъра, а отстрани украсих с малко оцветена в зелено бита сметана, за да наподобява листенца. 

Тортата се изяде още същия ден, но ако искате да запазите свежестта на прасковите отгоре ви препоръчвам също да ги минете с един тънък пласт желатин. 

Стана чудесна! Всички харесаха идеята за толкова свежа, плодова торта в горещините и определено ще се прави пак :) 

Опитайте и вие! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мусака от тиквички / Moussaka With Zucchini

Тиквената фиеста продължава и то не само по канал Планета. Днес например ще ви предложа едно ястие, което освен чудесен вкус, има и забавна история. 

Когато бяхме малки, аз и сестра ми не бяхме големи фенове на ястията с тиквички или храненето на сила, например. Но тъй като и двете бяхме "вейки на ветъра" слаби, както се казва, понякога се налагаше да ни заставят да си изядем яденето. Да, но за нещастие това ядене беше точно тази мусака от тиквички. Вуйна ми я беше приготвила, но ни беше казала, че ще ядем мусака. Настроени за перфектната комбинация от картофки и кайма, каква изненада ни очакваше когато заровихме вилици в това чудо от тиквички, които нито една от двете не обичаше. 

Със сестра ми ни трябваше един поглед за да се разберем, че ще правим системата с терасата, а тя бе такава: "Може ли да си го хапнем на терасата ?"
Може би трябва да поясня, че живеехме на десетия етаж, имахме голяма тераса, а на нея саксии с цветя, голяма пейка и понякога хапвахме там. Естествено никой не подозираше причината за нашето неустоимо желание да се храним на въздух от време на време, а то бе леко по леко да си изхвърлим яденето през терасата. Целия номер свърши след време, когато вуйна ми ме хвана да си изсипвам горчивата билка, с която ме "тровеха" заради някакво боледуване върху карамфилите на баба. Как можеше да е полезно, като и те увехнаха?! :) 

Е, детска му работа...какво да ви кажа. Не се гордея с постъпките си, но пък не може и да накараш някой да яде всичко просто ей така. Години по-късно, когато тиквичките вече са сред любимите ми зеленчуци, реших да дам още един шанс на пустата мусака. И ето я пред вас.

Направих я вчера, а днес - тавата вече кисне в мивката празна, защото всичко се изяде.

Наистина ястието ми хареса много, а още повече, че става много по-бързо от тази с картофи. Затова и ви я предлагам днес, като идеално ястие за през седмицата, а ето и как да си я направите:

Необходими продукти:

2 средни тиквички ( около 500 г) 

1 голяма глава лук

200 г бял ориз

1 по-голям домат 

3 яйца

1  ч.ч. прясно мляко

1 1/2 ч.ч. кашкавал

сол/ черен пипер на вкус

олио

копър и джоджен

Нарязваме лука на средно ситни парченца и загряваме дълбока тенджера с малко мазнина. 

Запържваме лука до прозрачност за няколко минути. През това време нарязваме тиквичките на малки кубчета и измиваме ориза под течаща вода, докато се избистри. 

Прибавяме ориза към лука, запържваме за още малко, а след това прибавяме и нарязания на ситно домат.

                         

Накрая прибавяме и тиквичките. 

Запържваме всичко, овкусявайки със сол и пипер на вкус. Ако тиквичките пуснат вода, оставяме тя да поизври, като обикновено и оризът става почти готов по този начин. Ако тиквичките на и са по-сухи, може да запържим всичко за няколко минути и да добавим вода по време на печене.

Прибавяме една шепа наситнен копър и пресен джоджен в ястието, разбъркваме и изсипваме в леко намаслена с олио тавичка. Моите тиквички бяха сухи, затова и оризът не бе съвсем готов. Добавих 2 ч.ч. вода към ястието и пъхнах да се запече за около 20 минути на 200 градуса.

Когато ястието е готово, заливам със заливката от яйцата, прясното мляко и щипка сол.  Пъхам за 5 минути във фурната, а след това наръсвам и настъргания кашкавал, като оставям да се запече още 5 минути.

                     

Готовото ястие поднасям с още малко пресен копър за свежест.

За пореден път не бях случила на най-качествения кашкавал :( , но като изключим това, всичко останало се получи много вкусно и най-вече лесно.

Ще се радвам да се хареса и на вас!
Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!