Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката еклери. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката еклери. Сортиране по дата Показване на всички публикации

вторник, 7 март 2017 г.

Рецепти от филми : Хари Потър и Еклерова торта / Profiterole cake / Harry Potter and the Eclair Cake


Странно, но факт! Тази торта е изцяло вдъхновена от филмовата поредица за Хари Потър и по-точно "Хари Потър и Орденът на феникса". А ето как стана всичко:

Шетам си аз из кухнята, но ми трябва някакъв фон, който да слушам с едно ухо, а телевизор не ползвам от години, тъй като от там нищо хубаво не излиза.
И докато обикновено това е музика от моята зловеща плейлиста, то този път реших да си пусна един от филмите за Хари Потър. Още щом чух първите ноти на встъпващата мелодия, в душата ми стана едно такова приказно и по детски му весело.
Направих си кафе, грабнах судокуто и реших да направя една пауза, докато хвърлям по едно око на филма, който по мои сметки съм гледала около хиляда деветстотин четиридесет и четири пъти .
За моя изненада обаче вниманието ми прикова кадъра, в който Луна си взима парче от една от най-апетитно изглеждащите еклерови торти ин май лайф.






Секунди по-късно Хармаяни си хапва парче от същото кулинарно постижение и притваря очи от наслада.
Направо щях да се задавя с кафето! Хари Потър изглеждаше леко тъжен и притеснен, както винаги, но това е, защото бере гайлето на Волдеморт, вместо да се тъпче с тази сладост.  
Знаех си, че точно като във филма, вече съм омагьосана и няма как да не я приготвя. Трябваше само да си изградя някаква стратегия, как да направя тортата да изглежда така и да бъде точно толкова вкусна, само по картинка. 
Но когато има вдъхновение, идеите не се бавят много. За около половин час вече бях готова с рецептата, бях запретнала ръкави и бях потънала до уши в парено тесто за еклери. 
Разбира се, първата стъпка за това творение бе да си приготвя домашните еклери, за които рецепта вече ви представих тук.


От същото тесто направих няколко средни размера за пълнежа и няколко съвсем малки, които щяха да бъдат за украса отгоре.

Запазих цялостната визия на тортата от филма, защото именно тя ме накара да осъществя Еванеско* върху желанието ми за диета. 

След като завърших творението си, смея да твърдя, че бях изключително доволна от резултата. 
Не само изглеждаше чудесно и точно като от кадрите, но вкусът, вкусът беше толкова прекрасен, че дори киселяк като професор Снейп не би могъл да не каже "Браво". :) 

*Описание: Кара предмета да изчезне.



'Виждано/споменато: От Сивиръс Снейп в Орденът на Феникса
 От лат. evanesco — „да изчезне“.



Няма да се бавим повече с излишни приказки, време е  да направим тортата, а ето как става това;
Необходими продукти:
За блата:
4 яйца
4 с.л. захар
4 с.л. брашно
1 шепа крокан

За пълнежа:
400 г заквасена сметана
200 мл сладкарска сметана за разбиване
2/3 консерва подсладено кондензирано мляко (около 300 г)
1 пак. желатин
13-14 броя еклери ( рецепта тук) 

За украсата:
мини еклери
бита сметана
карамел (рецепта по-долу)
крокан

Започваме с направата на блата. Това е стандартна рецепта за пандишпан, но с добавка от крокан. Размерът на блата е 24 см в диаметър. За целта отделям жълтъци от белтъци. Разбивам белтъците със захарта на сняг, а след това добавям един по един жълтъците.

                          

След това изключвам миксера и пресявайки на порции, с помощта на телена бъркалка или шпатула интегрирам брашното, с въртеливи движения, така че да се запази въздушността на сместа. 


Добавям от начупения крокан, като за да си спестя цялото цапане по направата му, счуквам в хаванче по една голяма фъстъковка и сусамка. Слагам в блата около една малка шепа като количество и поръсвам и отгоре. Пека в предварително загрята фурна на 150 градуса за около 20 минути.
Готовия блат оставям да се охлади във фурната на леко открехната вратичка, за да стане постепенно и да не спадне.

                             

След като блатът се охлади напълно, го разрязвам на половина. Ясно се виждат карамелените парченца от ядките, а ароматът му е неустоим.


Подготовка за пълнежа: За еклерите в тортата избрах среден размер, кръгли и по-пухкави. Направих ги заедно с големите еклери в рецептата от линка, но се спрях на крем, който е само с масло. Исках да е по-плътен, тъй като обграждащият го крем е достатъчно сметанов. 
От дадената рецепта направих тези малки еклери, големите от снимката (бяха около 20 броя) и няколко съвсем малки, които в сурово състояние бяха с размерите на монета от 10 ст. Тях използвах само за украса отгоре. 

Подбрах си няколко подходящи за пълнежа, като предварително си ги разпределих по дъното, за да видя колко ще ми отидат. При мен бяха 13 броя. Съветвам ви да не ги правите много плътни един до друг, тъй като няма да има този красив ефект при разрез. 
След като сте си ги заделили, извадете ги отново от формата и се захващаме с крема на тортата.

                           

За него: Накисваме желатина според описанието на опаковката в малко студена вода. Разбивам половината сладка сметана на твърд сняг и заделям настрани. Другата част загрявам на котлона, като след като достигне степен преди завиране, дърпам от огъня и прибавям набъбналия желатин. Разбърквам в топлата сметана, докато се разтвори напълно.
През това време в миксера нека се разбива заквасената сметана и кондезираното мляко. За по-засилен карамелен вкус може да използвате и карамелизирано мляко, но ако не искате да е твърде сладка тортата, сложете несварено такова. 
Започнете да прибавяте на тънка струйка от желатиновата смес. Важно е и останалите продукти да са на стайна температура (без битата сметана), за да не се пресече кремът.


Ако искате още сладост, тук е моментът да добавите малко пудра захар на вкус. За мен беше ненужно, тъй като бе достатъчно сладка. 
Накрая прибавям и битата сметана, финализирайки крема като още по-пухкав.
Във формата на тортата слагам единия блат, разпределям половината крем, нареждам еклерите и завършвам с останалата половина от крема.
"Затварям" с втория блат. Прибирам тортата в хладилника. Нужен и е около час и ще е стегнала напълно. 

                       
Украсяване на тортата: След като тортата се е охладила, я изваждаме от формата. Измазвам стените й с битата сметана и облепвам с останалия начукан крокан. Украсявам с още малко сметана.
В центъра правя пирамида от малките еклерчета, които слепвам с помощта на карамел.
За по-лесна версия може да разтопите малко бонбонки карамел му, с няколко лъжички масло, но ето как направих аз моя карамел:


Карамелизирах 1/2 ч.ч. захар, след което добавих около 100 мл подсладено кондензирано мляко (или останалата част от цялата консерва) и 2 с.л. глюкоза. Имайте предвид, че този карамел става твърд, така че е идеален за направата на тези интересни "конци" по еклерите и шарки по самата украса, но не е добре да слагате голямо количество на едно място, а по-скоро тънки щрихи.


Ако искате карамелът да е по-течен, добавете към него малко течност - прясно мляко например. Ако тръгне да се втвърдява бързо, върнете на котлона на ниска степен и оставете да се разтопи отново.
Аз се влюбих в тази тънка, леко хрупкава карамелена коричка, под която се крие пухкавата текстура на еклера и плътният ванилово-маслен крем...ммммммм :)


Ако искате и вие да се почувствате като в приказка, доставете си това удоволствие да опитате истинска домашна еклерова торта. 


Няма какво да кажа повече...просто е перфектна! 


Ако ви харесва блога  и работата, която върша, моля гласувайте за мен, като как става това може да видите в публикацията горе в дясната лента на блога за повече подробности, а ако искате, може да ме последвате и в инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/

Усмихната седмица, приятели! :) 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

понеделник, 27 февруари 2017 г.

Еклери / Cream Puffs Recipe


НОВО: Последвайте ме в инстаграм
Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Може понякога да се забавя, но каквото обещая, го правя. Вече на няколко пъти, а пък в последно време и доста по-често получавам ваши писма и заявки да пусна рецепта за еклери и упътване за работа с парено тесто. След като в чернови вече си изчакаха чакалото две нечовешко вкусни еклерови торти, на които вече им се вижда the release date, трябва първо да ви споделя базовата рецепта за еклери. 

Сигурно сте разглеждали доста рецепти за тях, но в основата си всички са еднакви, така че по-скоро има няколко хубави трика, с които може да си подсигурите вкусни и красиви еклери.
Не знам дали моите този път станаха най-перфектните по визия в колекцията досега, но определено вкусът им беше като представата ми за рая на земята : 

Пухкав, ароматен  крем, 
въздушно парено тесто,
шоколадова глазура на корем
- всичко изброено в едно! 


По принцип у дома нямам големи любители на еклерите, главно защото малкото пъти, когато са ги хапвали, са били почерпка от някой друг и винаги купечки. Затова, когато и да съм предлагала да направя, се е гледало скептично на предложението ми. Този път обаче хич не ги и питах - обещание имам да изпълнявам.
И добре, че го направих...толкова ги харесаха, че ми ги нападнаха по време на снимките още, наглеците недни! 


Всеки ще се съгласи, че освен хубавото тесто, един от най-важните компоненти за този десерт е именно кремът. Аз ще ви дам точно два варианта на него, като разликата е съвсем малка, а вие ще прецените кой от тях е по-близо до вкуса, който търсите. 
Няма да отлагаме повече, ето и списъкът с необходимите продукти:




За еклерите:
150 г брашно София Мел Класик
125 мл прясно мляко
125 мл вода
100 г краве масло
3-4 бр. яйца
щипка сол
1 ч.л. захар

За крема:
500 мл прясно мляко
150 г захар
3 бр. жълтъци
30 г нишесте
50 г масло
1 ванилия 
150 мл сметана за разбиване или 100 г краве масло

За глазурата:
100 г шоколад
100 мл течна сметана

Още: 1 разбито яйце за намазване




Започвам като си отмервам продуктите за тестото. В тенджера смесвам млякото, водата, захарта и маслото. 

                          

След като маслото се стопи, захарта се разтвори и течността тръгне да завира, изсипваме изведнъж брашното, смесено с щипката сол. 


Започваме да бъркаме енергично с дървена лъжица и дърпаме от огъня, докато тестото почне да се отделя от стените на съда и стане на хубава топка. Оставяме тестото да се охлади за кратко, като по-бързо става като го разнесем на някаква повърхност, в моя случай - дъска за рязане.

            

След като тестото се поохлади леко, слагаме го в миксера и почваме да добавяме едно по едно яйцата. Ако са по-дребни - четири, но аз имах размер L , затова ползвах три. Оставете тестото леко да се точи от врътките, за да ви е по-лесно да го ползвате с поша, но не и прекалено рядко. Внимавайте и да не го охладите прекалено, тъй като тогава ще ви е твърде гъсто за изстискване и ще е по-трудно.


С помощта на пош правя различни по размери формички - кръгли за кръгли еклери и продълговати за големи еклери като от снимките. Кръглите ползвах за Еклеровата торта :)

Заглаждам, ако има остри неравности по повърхността с леко навлажнен пръст с размито яйце и след това намазвам целите еклерчета.
Пъхам да се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато порозовеят, а после намалявам на 170 градуса до пълното им изпичане.


Не отваряйте вратата на фурната, докато се пекат, за да не спаднат. 


Докато се пекат се захващаме с крема. Слагаме на котлона около 400 мл от млякото, със захарта и 50 г масло да се затоплят. В друга купа разбиваме жълтъците с нишестето и останалото мляко на каша. 
Когато млякото в тенджерата тръгне да завира, изсипваме яйчената смес на тънка струйка, при непрекъснато и енергично бъркане, докато кремът се сгъсти. Прибавяме ванилията. Оставяме да се охлади напълно, като покриваме крема със стреч фолио, за да не образува коричка. 

           

Когато кремът се охлади, го смесвам с битата сметана или пък меко масло. 
В първия случай кремът е по-пухкав и въздушен, а във втория - по-плътен. И двата крема са ми любими и правя често и от двата вида, като просто го разделям на две части :)
Този тук е с бита сметана :


Пълня еклерите с помощта на пош, като си правя по две дупки от горната страна, тъй като няма да се виждат щом се покрият с шоколад.


Тъй като използвах пухкавия крем за еклерите, си позволих да ползвам по-голям накрайник, но ако ползвате по-редкия крем с маслото (преди да е стегнал напълно), може да ползвате и острия накрайник за пълнене на понички. 
След като ги напълня, ги обръщам в чиния, в която съм изляла готовата глазура, като за нея използвам стандартен ганаш, рецепта за него тук.

                           

Нареждаме на поднос и оставяме в хладилника да стегнат или пък ги нападаме веднага....защо не :) 


Ех, друго нещо са си домашните еклери. Ако ви харесат тези, нямам търпение да ви покажа и еклеровата торта, като от сега казвам, очите ще ви останат :)
Но днешното кафе ще си гарнирам с ето това вкусно, пухкаво удоволствие!

Усмихната седмица, приятели!

НОВО: Последвайте ме в инстаграм
Скъпи приятели, бих искала да ви поканя да последвате моя инстаграм акаунт https://www.instagram.com/lussievtimova/ 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!





сряда, 9 септември 2020 г.

Солени еклерчета - идеалното предястие / Savory mini-eclairs


Признавам си, днешната рецепта не е нещо, което бих се наела да правя просто ей така. Десертни еклери- да, но солени? За чий....интерес биха били, ако не ги правите за парти, рожден ден, кетъринг или друго събитие, където ви трябва храна на хапки. Рецептата сама по себе си е добра и е хубаво да я имаме точно за тези поводи и празници, но бихме ли я направили и без тях? Аз казвам "ДА"!

Just EMMA STONE! — Okay this is my guilty pleasure gif of the day....
Точно така реших да я спретна. Имах брашно, масло, останали кашкавали и сирена в хладилника и реших, че искам да приготвя нещо просто в името на доброто старо удоволствие от експерименталното готвене. Без повод, без нужда, просто защото да готвим е хоби само по себе си. Ако и вие като мен все по-често зацикляте в рутината на добрите стари, добре познати рецепти и си "заделяте" цял списък с такива, които чакат "подходящия повод" искам да ви хвана за ръка и да ви кажа, че всеки ден е повод. Не отлагай удоволствието пък било то да е нова бира в магазина, съблазнителна рецепта или нова поза за ..йога. 


И така, въоръжена с няколко продукти под ръка, които присъствуват във всяко домакинство и заразителен хъс, забърках едни солени еклери наред с много други неща, които ще видите в  блога в следващите дни. Още докато ги пекох от фурната се разнесе аромата на печивото с кашкавала и реших, че в реда на нещата е да ги опитвам през 5 минути дали са все така вкусни.

 Опатках около 15 еклера, от периода на изпичането им до изстиването им, че и след това. Това не ме изненада, а по-скоро това, че когато майка ми дойда да си събере вересиите ( тоест всичко, което съм наготвила ) и тя подпука точно еклерите. Толкова вкусни неща бях направила и накрая пак те спечелиха. 


Дали заради страхотната си finger food форма, дари заради кокетните си дипли или ухание на кашкавалка, но с доста по-нежно и пухкаво тесто, тези еклери откраднаха шоуто. А стават толкава лесно, че не е за вярване защо не ги правим постоянно. Много искам да науча дали и при вас се е получило същото и дали сте имали търпението да ги напълните с някаква плънка от още сирена, например. :) 




Ето и рецептата, пък ще говорим повече после. Аз направих двойна доза на дозата, която следва, но тъй като излязоха доста вие преценете дали искате повече или по-малко. Бързо се изяждат, само да си кажа :) 

Необходими продукти: 
200 г кашкавал ( моцарела и пармезан микс най-добре) 
50 г крема ( или топено) сирене
200 мл вода
70 г масло
1/2 ч.л. сол
черен пипер на вкус
шепа кълцан магданоз
4 големи яйца


Вече съм ви показвала как да си направите вкусни сладки еклери ( виж тук рецептата), които знаете, че се правят от парено тесто. Убедила съм се, че за парено тесто най-подходящо е брашно Екстра на София мел. 

По същия начин правим и тестото тук. Слагаме водата и маслото да се загреят на котлона и щом тръгнат да кипват изсипваме наведнъж брашното и бъркаме енергично за около две минути, така че да не остава сурово. Хубаво е да не работите на максимална степен на котлона. 

                              

След като тестото е готово, ще се отдели от стените на съда и ще се оформи на топка. Оставете го да се охлади леко и почнете да прибавяме яйцата едно по едно. Едва след като първото яйце напълно се е интегрирало в тестото прибавяте второто. 
Признавам си, понякога си трябва повечко сила, затова от един момент нататък си помагам с бъркалката на миксера. 

Тестото трябва да стане такова, че бавно да почне да се точи от бъркалката. 
( съвет: ако ви стане по-сухо, може да добавите малко прясно мляко на тънка струйка докато се бърка тестото, за да го спасите - опитвала съм и после си става пак идеално)

                             

Препоръчвам ви обаче да направите горната стъпка едва след като сте добавили всички останали съставки - рендосания кашкавал ( моцарела и пармезан), кремата или топено сирене, защото тяхната влага ще окаже влияние също на тестото. Може да добавите различни видове сирене и кашкавал, но ви препоръчвам да са ситно рендосани, за да не нарушат формата на тестото при шприцоване. 

Подправете последно тестото с магданоз, сол ( ако има нужда от още), черен пипер и други подправки по ваш вкус. 

Прехвърлете го в пош с по-голям накрайник и шприцовайте върху хартия за печене.


Пъхаме еклерите да се пекат в предварително загрята фурна на 220 градуса за около 10 минути и след това намаляваме температурата на 190 , като печем за още 20-25 минути. Ако обичате еклерите по-меки, може да ги извадите и една идея по-рано, като внимавайте с отварянето на врата твърде рано, за да не спаднат. 


Хубаво е да се запекат добре и влагата да излезе, но да не ги препичате. Първата ми тава пекох повече и станаха по-тъмни, но втората оставих сякаш по-сурова и пак станаха чудесни, без да спихват. 


Само ако имаше как да си отворите устата и да ви метна една за да се убедите за какво ги говоря, но ето НА, трябва да тренирам върху себе си :) 


Е...... не е толкова лошо :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!







Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...