Показват се публикациите с етикет есен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет есен. Показване на всички публикации

четвъртък, 31 октомври 2019 г.

Торта за Хелоуин" Паяжина" / Halloween cake "Spider web"



След като споделих последния си пост за десерта панна кота "Очи" по случай Хелоуин, бях обявена за безбожница, еретичка, вещица, сатанинска, извратена, безсрамница, ненормална и католичка. Не, че нещо, но държа да отрека в целия си шок, на който съм способна, че аз католичка никога не съм била :) 


Истината е, че ми дреме на метлата на баба ми, каква ще ме наричат някои, като успявам да радвам друга, много по-голяма, но и по-мълчалива част от хората около мен.

 Все пак ние си имаме живот и грижи и не може да се занимаваме  с истериите на всеки, който е решил да проповядва кой да си, защо да си, в какво да вярваш и как да се определяш.
Няма проблем да ме наричате с всичко по-горе изброено, стига да не си повярвате, че влизам в които и да  е било тесногръди калъпи, защото и от там ще излеза като някой jack in the box. 
Истината не винаги е удобна, а изкуството не винаги е това, което разбираш или ти е приятно, но важното е да провокира и да предизвиква нещо у теб, иначе всичко щеше да бъде много просто като песен на Андреа. 

И така, напълно в духа на духовете, празниците, ужасиите и кошмарите, които са много по-приятни от тези по новините ( на фона на които българина спокойно си пие ракията) , искам да ви пренеса в една приказка, малко готическа, с днешната торта с паяци и паяжина. 

Ще ви покажа как да си спретнете една наистина чудесна торта, която се надявам да ви донесе много усмивки, защото да я направиш е почти толкова голям кеф, колкото да я изядеш.
Има елемент на творчество и игра с продуктите, така че хващайте децата у дома, мъжа, жената, баба и дядо или просто си сипете чаша червено вино и отделете един час за творчество и нещо различно, което ще ви накара да се почувствате живи! :) 


А ето я нея: ( рецептата е от тук

Необходими продукти:
За блатовете: ( 20 см диаметър)
4 бр. яйца
1 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч. брашно
1 ч.ч. кока-кола ( може да се замени)
1/2 пак. бакпулвер
1/3 ч.ч. тъмно какао
1 ч.л. кафе ( по желание)
1/4 ч.ч. олио

За крема:
300 мл течна сладка сметана
2-3 сл. тъмно какао

За ганаша:
250 мл течна (сладка) сметана
200 г тъмен шоколад

Още: 
500 г черен фондан
12-13 бонбона маршмелоу



Блата го направих на око този път, тъй като имах една останала кола от гости, които пият газирано и реших да я изразходвам. Блатът ви е познат от тук, макар наистина да го направих по спомен, слагайки продуктите както ми дойде, знаейки каква консистенция очаквам накрая.
Като за начало разбиваме яйцата и захарта на крем, като измерителната ми чаша е 200 мл.
След това прибавяме течните продукти като олиото и коката кола. Газираното може да замените и с мляко или друга течност по желание.


След това прибавяме сухите съставки, пресяти една по една или пък ги смесете в купа предварително и ги прибавяйте на порции, докато бъркате с миксера. 

                                      
Получаваме средно течна смес, която разпределяме в три форми за торта с диаметър 20 см. Ако са алуминиеви сложете само малко олио на дъното, но за още по-лесно изваждане може да сложите и кръг хартия за печене.
Печем блатовете в предварително загряна фурна на 170 градуса до суха клечка или за около 30 минути. Оставяме ги да се охладят напълно и изваждаме от формите.


                            
През това време разбиваме добре изстудената сметана с какаото на твърд крем и приготвяме ганаша.
За него не е нужно да ползваме точно сладка сметана, но ако така и така ще купувате кутия сметана, реших да не ви затруднявам, особено ако като мен ползвате черен шоколад за ганаша. Начин за приготвяне на ганаша може да видите тук.


Сглобяване на тортата: Слагаме първия блат, шприцовам два концентрични кръга сметана и една точка по средата от сметаната и запълвам с ганаша образувалите се каналчета. Тези от вас, които харесват по-сочни торти могат да я сиропират със сок от компот или захарен сироп.


 Повтаряме процедурата с другия блат и завършваме с третия. Ако се налага, изрванете ги с нож като ги изрежете леко. Аз винаги ги редя с дъното нагоре, тъй като то е по-равно като цяло. Измазваме тортата със останалата ни сметана добре. Може да я приберете в хладилника да стегне за около 15 минути или да продължите с ганаша няма проблем. Аз лично я прибирам, за да не ми се смесват двата крема отгоре като ги изравнявам с шпатулата.

                            
Като цяло сметаната не е добра основа за торта, която ще се покрива с фондан, тъй като го разяжда. Това става постепенно обаче, а аз декорирам малко преди поднасянето и нямаше проблем при мен.                                                                                                                                                                                                                           Ако все пак искате тортата да престои по-дълго, ви препоръчвам да измажете тортата с ганаш  от шоколад и масло или пък само маслен крем. 

След като я измажете и стегне, покрийте с разточения фондан и изрежете излишното. А сега и най-интересната част - паяжината. 



Сложете няколко бонбона маршмелоу в купичка и пуснете за няколко секунди в мировълновата, за да бухнат и да се размекнат. След това разбърквайте и хванете тази лепкава маса с пръсти и я разтеглете около тортата. 


За съжаление нямаше как да го направя и да снимам едновременно, но се надявам обяснението да е лесно. Все едно си играете с дъвка, която разтегляте, но тук са още повече конци като количество. Работете по-бързо, преди бонбоните да стегнат.


Правете го в различни посоки, за да се получи преплитането. 

Накрая украсете с паячета :) 


Е, това ще хапваме тази вечер у дома и ще си пуснем някой страшен филм, който да разлупка сърцата ни, да се смеем и да усетиш, че сме живи. 


Благодаря на всички, които споделят любовта ми към празника или просто имат толерантност към различните от тях. 

А на вас пожелавам страшните неща да само на филм, а на живо да имате само смях и забава! 


До смъртоносни срещи, приятели! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 23 ноември 2018 г.

Цяло пиле "Есен" / Autumn Chicken Roast Recipe


Не знам защо, но бях останала с впечатлението, че днес е   четвъртък и представете си изненада ми когато се събудих и научих, че е петък. Със сигурност не съм проспала цял ден, защото тези дни много време за сън не ми остава, пък и бях разграфила работата за всеки ден от седмицата и къде ми се губи цял ден не знам. Още повече, че вчера вечерта написах съобщение на една приятелка, че едва ли ще успея да се видим скоро и може би ще успея да си освободя час- два най-рано в петък. Ох, боже. Ма пийте си хапчетата, скъпи дами и господа ..и Люси! 
За предстоящите празници съм направила един списък с нови, още по-интересни и различни рецепти, с които да ви изненадам, та на ден пада такова готвене, а след  това и чистене, на всякъде освен собствената ми коса, която само прилежно връзвам на опашка, за да не ми пречи. После следва пазар, ходене по задачи, плащане на сметки, посрещане на пратки, изпращане на пратки, поръчване на коледни подаръци, и може би защото ми беше малко, реших да се впусна и в благотворителна кампания. 

Тези от вас, които следят страницата ми знаят за идеята ми за раздаване на приготвените от мен сладкиши на по-възрастни хора в града ми или пък въобще, някой който заслужава, но не му остава възможност да си приготви нещо домашно. Поканих някои от вас също да се включат, като споделят сладкишите си тази година с някой, който заслужава - познат или непознат. Една идея доведе до друга и ето, че операция "Плюшено мече" тази година мен грабна с изпращането на подаръци до възрастните обитатели на  Центъра за настаняване от семеен тип за възрастни хора с деменция в Места
Видях, че за разлика от другите кампании, където са дечица, възрастните нямат подаръци, освен непромокаеми чаршафи ( за всеки един от тях, тук може да видите пълния лист с желания), което много ме натъжи. Реших, че докато издирвам тези чаршафи и се опитам да закупя поне някои от тях, ще вмъкна към пакетчето им и някоя детска книжка, тъй като те не могат да четат много или пък  сложни произведения. Някои от приятелите ми и читателите ми се включиха, като решиха да изпратят също такива, а ако пък искате да помогнете повече, може да се опитаме да съберем ( или пък самите вие) да дарите някои от исканите чаршафи. 


Не веднъж съм ви споменавала моята пословична любов към бабите и дядовците, може би защото моят най-любим човек на земята бе дядо ми, а пък и бабчето не отива по-назад в класацията. Точно затова, ако стана по-рано в събота се отправям към селския пазар, за да напълня торбите, пък с това и портмонетата на всички тези работливи възрастни хорица, които ни продават едни от най-вкусните и истински продуктите - собствената си продукция - праз, ябълки, сирене, дюли, орехи и какво ли още не. 
Последния път обикалях като на мисия да си закупя колкото може повече неща от колкото може повече баби - всичко беше като от детска книжка, наистина. Пъстро, ароматно и красиво. Напълних торбата с домашен зарзават, а от една много сладка баба си купих и домашни подправки - едната беше мешана подправка за скара, а другата - много люта. Самата тя каза:"Чеде, ако не хапваш люто, не я поглеждай, че е много огин". Ауу, като за мен е, си казах и сега цяла седмица я слагам на всичко - огин като мен :) 
С цялата тази есен в торбите решиха да приготвя едно цяло, печено, есенно пиле, с гарнитура от всичките вкусове на сезона, която вярвам ви ще ви изкуши и ще я опитате през престоящите почивни дни.
Хубаво е понякога да изненадате стомаха си с нещо друго освен традиционните и добре познати ястия в семейството и да хапвате полезни, сезонни зеленчуци, в различни форми. Аз също често посягам към любите си мързеливи рецепти, но отида ли на пазара пред мен излизат толкова много нови възможности. А ето за какво говоря :


Необходими продукти:
1 бр. цяло пиле
1бр.  голям морков
1/4 карфиол
1 бр. дюла
1/2 глава цвекло
1/2 глава бяла ряпа
1 глава червен лук
1 глава бял лук
1/2 глава)  чесън 
1 с.л. масло

За овкусяване на вкус:
Сол, подправка за скара ( или такава, която обичате) и малко пикантна подправка
сос Понзу * ( по желание) 
олио

Измиваме, обелваме и нарязваме зеленчуците на еднакви по-големина парчета. Чесъна разрязваме на две по широчина,без да го белим, така че да се получат две половинки, като цветчета. Слагаме в тавичка, с малко олио на дъното.


Взимаме пилето, което овкусяваме с подправките на вкус, отвътре и отвън. Слагаме една шепа от зеленчуците за плънка в него, за да се овкуси и от вътре по време на печенето
Обтриваме добре с подправки цялата кожа и по свивките на крилцата също. 


Прехвърляме в съда със зеленчуците ( в горния край се вижда как изглежда чесъна, за който говорих по-горе) и нареждаме малки парченца от маслото по кожата на пилето. 
Доливаме малко водичка в тавичката, за да не прегарят зеленчуците. В зависимост от вида на пилето, то ще пусне още  мазнина и течност като цяло. 


Пъхаме във фурната да се пече първоначално на 200 градуса, докато течността заври, а кожата се запече, а после намаляваме на 170-180 градуса, като може да сложим лист фолио, за да не прегаря кората, след като добие искания от нас цвят. 


Пилето печем за около час, час и нещо, в зависимост от големината му. 
След като е готово може да гарнираме със някоя свежа подправка - копър или магданоз.



От кожата на пилето, през месото, до букета от зеленчуци и се стигне до невероятния бульон, в който може да да топите залъка хляб, всичко в това ястие ще ви нашепва за есента и наближаващата зима.
За мен е една малка победа, че успях да сервирам кореноплодите на хора, които казваха, че не ги ядат, а пък ометоха всичко. А ти можеш ли да кажеш "не" на това? !!


 Ако идеята ви е грабнала, съботата е пред прага ни, грабвайте любимите си хора и към пазара. там ви чакат вкусотиите на баба ( и дядо), а ако искате да помогнете на още въз страстни хора, натиснете линковете по-горе в статията и разберете как. 

Слънчеви и спокойни почивни дни, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


петък, 27 октомври 2017 г.

Карамелизирани ябълки с мек карамел / Candy Apples Recipe


Днес ще ви представя една рецепта, която едва ли ще ви подсигури вечерята за деня, но със сигурност ще сгрее душата на мнозина от вас. Добре познатите ни от детството захаросани ябълки. Кой ли не се захласвал пред бляскавата им визия, като нарисувани в някоя приказна анимация и с ухание на топъл карамел.
Един изключително подходящ за сезона десерт, който няма да ви коства много средства, нито усилие за направата му.



Самата аз се каня от години да приготвя тези ябълки, и щом ми попаднат подходящи плодове у дома, като размери, свят и така нататък, веднага съм почвала да планирам направата им..и така всяка година..само планове. Ту ми липсваше захар, ту боя, ту клечки за ябълките, ту ябълките не бяха баш каквито исках.
Затова, тази година решена, че няма да оставя една рецепта да ми бърка в здравето всяка есен, реших, че ще си приготвя карамелизираните ябълки, с каквото има под ръка и въобще няма да се спирам пред нищо.


Една от причината винаги да ме е спирала леко тази рецепта е, че първата хапка за пробиване на твърдия карамел е много трудна, затова когато попаднах на такъв, който седи меко, като меките бонбони, си казах, ето тази рецепта ще е ( Доверих се на Руми и Ева :) ).
Вече бях взела няколко малки зелени ябълки от магазина и макар да са по-подходящи червените, защотъо ще засилят цвета, зелените ми допадат повече на вкус.
Реших, че ябълките ще бъдат чудесни за подарък на децата, които очаквах да ми гостуват и със сигурност ще им намеря занимавка, която в края на краищата ще ги накара да изядат и някой пресен плод.
Ако всичките тези доводи в полза на този десерт са ви спечелили, вижте и самата рецепта:


Необходими продукти:
6 бр. ябълки
1/4 ч.ч. глюкоза
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. течна сметана
2 с.л. масло
червена сладкарска боя


Първо измих и подсуших ябълките. Махнах дръжките и на тяхно място заучих дървен шиш. Тези за месо са много тънки, затова ползвах клечки за китайска храна, които имах у дома. Вие може да ползвате и дръжки от сладолед, както и дървени клонки за повече артистичност.
Като за първи път, на мен ми трябваше нещо стабилно, с което да съм сигурна, че ябълката няма да ми се изплъзне и пльосне в карамела :) 


С чаша си отмерквам глюкозата, като тук ще отбележа няколко трика за нея. за да ви е по-лесна за изсипване от буркана, може да я загреете за кратко на вода баня или пък за няколко секунди в микровълновата.
Много често ме питат и от къде да си набавите глюкоза, затова пак казвам, че по-големите вериги като Билла и Кауфланд, Метро или друг вид по-големи супер маркети също имат, просто и аз не съм обръщала внимание в началото :) 


Слагам захарта и глюкозата в касерола на котлона да заврат. Хубаво е да не разбърквате карамела в началото, а само леко да раздрусвате с кръгови движения тиганчето на котлона, за да не се образуват бучки.
Ако тръгне да ви загаря на места обаче, не му мислете, а си го разбъркайте. ( И да стане на бучки, има как да се оправи) 


Загрейте сметаната в микровълновата през това време до точка на кипене и добавете  в нея червената боя.
Дръпнете карамела от котлона и прибавите сметаната при непрекъснато бъркане на тънка струйка. Сместа ще тръгне да стяга.


Върнете на котлона и прибавете маслото. сега на по-тих огън оставете всичко да се разтопи отново и да се хомогенизира в хубав, червен и плътен сос. (Ако все пак са ви са се получили бучки, не се притеснявайте, а минете соса с пасатора.)

След това потапям ябълките, като за да стегнат по-бързо, аз ги бях охладила предварително. 


Нареждам ги върху силиконова подложка или хартия за печене, за да се отцеди излишния сос. ако ябълките ви са зелени като моите, може да искате да ги потопите още един-два пъти след това, за да стане по наситен цвета. 



За тази цел ще е хубаво да загрявате отново сместа, тъй като след охлаждане стяга бързо.



В крайна сметка се получиха едни малки бижута, които допринесоха идеално за есенната украса на масата.
А когато моите гости ги получиха,  очите им блеснаха. Вкусни десерти има навсякъде, но тези  остават в сърцето като скъп спомен.



И тъй като карамелът беше мек, лесно можете да се обели от ябълката, без да рискувате някой зъб.
Опитайте и вие!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!



петък, 10 октомври 2014 г.

Лепкави кифлички с ябълки / Sticky Apple Rolls

        

Доста се чудих дали да пусна тази рецепта днес или да я оставя за по-натам, когато изживявам мързелив за готвене период, но не се сдържах. Това е като да си уцелил шестица от тотото и хем искаш да се похвалиш, хем знаеш, че може и да почака. Не и тази рецепта! Официално заявявам, че искам да я споделя с целия свят, защото е една от най-лесните (знам, че го казвам често, но наистина е много лесна), има минимално количество продукти и дори без присъствието на шоколад успява да се нареди в челната класация на десертите, които съм опитвала напоследък.



Толкова божествен вкус от толкова простички продукти, и нищо чудно, че успяха да ми нарушат режима и да хапна тестено от доста време насам. Но знаех, че ако не го направя - ще съжалявам, особено, когато тези сочни лепкави кифлички бяха още горещи, току-що извадени от фурната, и ароматите на ябълка, ванилия, канела и масло се разнасяха като златен прашец в стаята. Сигурно щастието така мирише. :)


Попаднах на тази рецепта тук, и още щом видях, че става за 20 минути и има-няма пет продукта, един от които е Спрайт, си казах: "Много ми харесва " :)


Предишния ден майка ми донесе и една торба хубави зелени ябълки, които стояха така красиво подредени на масата, но реших, че някои от тях ще се жертват в името на блога. 
И така, без повече отлагане, ако искате да хапнете нещо супер вкусно в следващия един час, залавяйте се за работа, като ще ви трябва: 

Необходими продукти:
500 г бутер тесто
3-4 бр зелени ябълки (или златна превъзходна)
200 г краве масло
1 1/2 ч.ч. Спрайт / Севън ъп
1 1/2 ч.ч. захар (аз използвам 50/ 50 кафява и бяла)
1 ч.л. канела
1 ванилия

Разточваме тестото и режем на триъгълници:


Слагаме по парче от обелените и нарязаните ябълки и завиваме като кифличка.


Редим кифличките в тавичка, добре намазана с масло (тази на снимката още не беше намазана, да не се чудите, но исках да съобразя дали ще се съберат :) )


В касерола разтапяме маслото, слагаме захарта и подправките, и разбъркваме, докато захарта се разтвори и течността леко се сгъсти.


Изливаме соса около


 и върху кифличките :)


Накрая изливаме и спрайта, като гледаме да поливаме около кифличките, не върху тях!


Самият сос става като на кристална пяна. Пъхаме тавичката в предварително загрята фурна на 180-190 градуса.


Печем около половин час или докато кифличките са запекат, а сосът стане гъст и лепкав.


Просто не е човешко, коооолко е вкусно!
Опитайте и вие и ми пишете вашите впечатления :)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...