понеделник, 12 ноември 2018 г.

Бързи шоколадови трюфели със соев сос и бяла халва / Salted Caramel Soy Sauce Truffles


Сигурно сте чували, че щипка сол засилва сладкото, затова и  едно от най-любимите и обичани сладости е така наречения солен карамел.  Но тази формула реших да заложа днес и аз, като ви представям едно предложение за десерт, който ще е непълно необходимо за да изкараме работната седмица. 

Представете си в края на работния ден в хладилника да не ви чака някое съхнещо парче торта или пък в някой от шкафовете обикновена вафла, която сте купили  в пристъп на захарна треска, а най-вкусните  и шоколадови трюфели, които може да си направите у дома. Те имат перфектната комбинация на твърдо и меко състояние, благодарение на карамела, който реших да включа в тях.
Освен това, половината от тях, направих с пълнеж от счукана бяла халва, която ще става все по-актуална в предстоящите месеци. 


Остават само два дни до края на състезанието за рецепта на Кикоман, в която може да вземете участие, изпращайки своя авторска или пък някоя от моите рецепти, но със соев сос като включена добавка. Единственото условия е продуктите за рецептата да се а поне 5 на брой и да не е азиатска като цяло. Благодаря на всички, които се включиха и ме подкрепиха до този момент, но надпреварата е в разгара си, като ту се оказвам на второ или трето място :) 

Хубавото в цялата работа е, че изпращайки рецепта участвате за много хубави награди, а абсолютно всеки от вас получава възможност да си свали последната книга с рецепти на Кикоман, в която успях да се включа преди месец.
Там може да видите моите предложния за два вида салати - топла и студена, както и рецептата за най-мекото и вкусни брауни, което може да си представите. Именно от там е и рецептата за карамела, който използвам в днешната рецепта, но аз ще ви го напиша така и така. 

Рецептата за тези трюфели е супер лесна, защото се прави всичко в една купа, за няколко минути на микровълновата фурна и после още някоя и друга минута за оформянето им. Освен това, може да впрегнете децата да свършат втората част от задачата, зашлото си е супер забавна играчка да се правят топчетата - все пак коледното правене на сладки наближа и трябва да се тренира ;) 
Няма да ви занимавам повече от необходимото, понеделник е и шоколадът е по-необходим от празно място в  градския транспорт.  Ето и самата рецепта:

Необходим продукти:
300 г тъмен шоколад
100 мл карамел *
1 с.л. соев сос Кикоман
1/2 ч.ч. течна сметана
70 г масло

Още:
какао за овалване
100 г бяла халва с ядки ( може да се замени само с някакви ядки)

Всички съставки за трюфелите се слагат в огнеупорна купа и се пускат в микровълнова на няколко пъти в интервали по 2-3 минути, като разбъркваме между тях, до пълното разтопяване на шоколада. Така получената шоколадова смес оставяме да изстине леко,а  след това прибираме в хладилника докато стегне и стане твърда.

                             

Когато шоколада стегне, с лъжица взимаме част от твърдия шоколад, който е като твърде пластелин и оформяме топчета, с големина по желание. 
Както казах, някои от тях направих с плънка от предварително счукана бяла халва, тъй като много обичам тези вкусни парченца вътре в мекия шоколад. Вие може да ги замените с някакви ядки или да ги пропуснете. С плънка или не, овалваме трюфелите в тъмно какао и редим на поднос. Оставяме в  хладилника да стегнат още веднъж и поднасяме на нищо неподозиращите хора, които за първи път в живота си ще се почустват живи и щастливи наистина ! :) 

                             

Рецепта за карамел имам на няколко места в блога, като например тук, но ако искате да видите рецептата от книжката, тя е следната;

За карамела:*
150 г захар
25 мл вода
70 мл прясно мляко
70 мл течна сметана
1 с.л. соев сос Кикоман

Прави се като слагаме водата и захарта в касерола на котлона да се разтопят и карамелизират до красив, равномерен и тъмно кехлибарен цвят. След като е готов, дърпаме от огъня и прибавям предварително смесените и затоплени мляко и сметана. Сместа ще се запени, но след това връщаме на изгасения, но все още топъл котлон, за да може да се отпусне постепенно и да се хомогенизира. Прибавяме и соевия сос, за да подсилим сладостта на карамела. Може да ползвате карамела за украси на торти, вътрешността на трюфели както тук или просто заливка, която ще ви хареса да имате под ръка. Аз винаги имам буркан карамел, шоколадов ганаш и захарен сироп в хладилника, за различни видове сладкиши - те са трайни, могат да се затопят и охлаждат повторно и нямат еквивалент на вкус, спрямо тези от магазина ;) 

 

Идват празници и една такава рецепта вярвам, че ще ви бъде повече от полезна, като самата аз съм решила да я интегрирам и в торта "Трюфел", която ще спретна веднага щом ми остане време. 
Ако вие пък решите, че искате да получите електронния вариант на книжката с рецепти на Кикоман и искате да ме подкрепите в конкурса ( условията вижте тук) , може да го направите в линка ето тук! Остават само два дни :) 

п.п. Ако имате някакви затруднения с изпращането на рецепта, моля да ми пишете на страничката на блога или електронната поща, която може да видите под представянето ми, в дясната лента ;) 

Усмихната седмица, приятели! 

 
Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!





петък, 9 ноември 2018 г.

Баницата на мама / Mama`s Banitsa Recipe


Тази седмица съм го ударила на мамини рецепти, но това е защото имах щастието да прекарам малко повече време с нея напоследък. 
Спомените, разказите и всичко,което успяхме да си споделим бе толкова ценно за мен, включително и кавгите, в които успяваме да се въвлечем, поради факта, че сме толкова еднакви. 
Когато тя ми се дразни на нещо, се опитвам да й кажа, че съм й лика прилика и не се е пръкнало от само себе си, а съм като нея. Тя пък ми казва, "да, ама аз не искам да си като мен, а да още по-добра", и аз и казвам, "а де, ама като си ме учила така" и айде пак спорът от нищо нещо.



Нашите кавги са много добронамерени и краткотрайни, защото усетим ли,че започва да ескалира напрежението и двете млъкваме за няколко минути, и не след дълго, една от нас идва да се гушне и се извинява, че всичко е за добро. 




Обикновено бързо си намираме някое приятно филмче за гледане, като последния път беше "Бохемска рапсодия" и препоръчвам  с октоподски пипала, защото с две ръце ще е малко. После пък се обединяваме в готвенето на вечеря и най-вече похапването й. 

Хубаво е да отделиш малко време на родителите си и макар често да си повтаряш, че ще им гостуваш често, докато те прилежно пазят поне една стая за целта, с годините става все по-рядко и трудно.

 Радвам се, че го направих за да изпълня балончето на вдъхновението с нови рецепти, като днес искам да ви предложа още една от любимите ми рецепти на мама и тя е за нейната баничка. Толкова пухкава, толкова сочна и вкусна, че който и да я опитал, нищо не е казал, защото сам се е тъпчел, ли тъпчел. 



Знам, че в блога трябва да има рецепта за всеки, затова и смятам, че всяка девойка, която навлиза в кухнята, освен муска, трябва да знае и как се прави истински вкусна баница. Освен това, уикенда е пред нас и няма какво да му мислите - напарвате една баничка за закуска на домашните. В комбинация с разхлаждащо айранче, едва ли има по-добро начало на деня. А ето и рецептата: 

Необходими продукти ; 
1 пак. кори за баница
около 300 г сирене
1 ч.ч кисело мляко 
1 ч.л. сода бикарбонат
3 яйца
олио / масло

Рецептата е супер лесна и бърза, а ето и тънкостите, които мама ползва. Не са ми платили за реклама, но знам, че корите за баница, които полза са Сърбиянка, като вие може да ползвате и всички други, които ви попаднат под ръка.
В купа натрошаваме сиренето - 250-300 г, в зависимост колко сирене обичате да има, и слагаме едно яйце. През това време гасим содата в киселото мляко и го оставяме да шупне, а после смесваме двете смеси заедно. Така баничката става много пухкава.

                             

Отделно пък разбиваме две яйца, като най-добре е да са домашни - цветът е много силен.

      

Взимаме една кора, намазваме я с олио ( или смес от разтопено масло и олио) и отгоре поръсваме от плънката на места. След това поръсваме от разбитите яйца, като цветът им не се губи по този начин и става много по-цветна и пъстра самата баничка. 
Един от триковете, които ползва е като намаже кората с четката за мазнината да я захлупи веднъж и после да я отлепи, за да може мазнината да се разпредели равномерно по целия лист. Това може да го пропуснете, ако не сте много фини в действията, защото може да ви затрудни отлепването :) 

                           

Навиваме корите на рулца и ги редим едно върху дръго. След ва в подходяща тавичка, която леко сме намазали с олио, започвам еда регим корите във формата на охлювче. Ако ни останала плънка, я разпределяме върху баничка, а отгоре слагаме и малки парченца масло - това  епо желание.


       
 Печем баницата на 180-200 градуса, за около 40 минути, докато придобие хубав, златист цвят. А след това задушаваме с кърпа и найлонов плик, за да омекне още повече.



Хапнете я топла или студена - за мен е идеална във всички варианти и опредено е любимата ми баница!

Ако отдавна не сте правили домашна баничка, време е да го направите и през почивните дни у дома ще заухае на масло и вкусно печиво.


Аз ви оставям с тези вкусни кадри, отивам да си сия втора чаша айран и ви пожелавам


едни усмихнати, спокойни и красиви есенни дни :) 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!





сряда, 7 ноември 2018 г.

Една неумираща класика: Торта "Шах-мат" и 6 години блог / The Undying Classic : Chess board cake and 6 years Blogoversary



Вярвате или не, изминаха шест години откакто за първи път се появих в инеренет пространството със свои думи  и идеи, достигащи до всеки, който дръзне да ги прочете. Как бързо лети времето е нещо, което всеки отбелязва на рождения си ден, а за тези от нас, които са създали нещо допълнително към собственото "Аз"  като семейство, бизнес, деца или просто блог е още една дата, която да потвърждава твърдението. Във всички случаи времето е учител и обръщайки се назад виждам колко много неща са се променили от тази моя първа публикация. Самата тя дори не беше рецепта, а грим, тъй като не виждах себе си чак като голям кулинар, а по-скоро като човек, на който от време на време му се получават нещата в кухнята. 

Шест години по-късно, 34 000 последователи, няколко кулинарни награди, участия в готварски презентации и две кулинарни книги, а аз все още се чудя понякога дали ме бива всъщност. Не си мислете, че си прося похвали, защото благодарение на вас, те не ми липсват, а най-верните от читателите ми не спират да ми дават кураж във всякакви моменти - лични, професионални, подкрепят ме с думи, с гласуване, с рецепти и какво ли още не. Май и точно тази ваша любов и подкрепа е силния шум, който заглушава подмолната несигурност в мен, която избива точно когато не трябва. 


Така например, вече ви споменах, че се намирам в преломен момент в живота си, в който трябва да започна всичко от начало. Е, почти всичко, ако не броим скъпото ми дневниче с рецепти и приятели - моят блог. Докато събирам парченцата на каквото е останало, градя настоящето и се тревожа за бъдещето ( което е напълно безсмислено, но ето, че го правя), реших, че трябва да намеря себе си отново, такава каквато съм си била винаги - влюбена в добротата и красотата  на живота.

 Ето защо, за тазгодишната си блогогодинка реших да се върна към корените си и да ви представя една много любима и класическа торта - Торта "Шах-мат" по рецептата на мама. Тя я приготвяше за наши рождени дни, във времената, когато тортите се правеха у дома и обикновено съдържаха около 4-5 съставки.  И въпреки това, вкусът на домашната, българска торта е нещо, което нито едно маскарпоне и фондан не може да замени, защото ухае на детство, любов и топлина. 


Точно тези чувства искам да породя и аз у вас, да ви отвърна с мили думи и благодарност за това, че ми помогнахте да намеря призванието си, подкрепяйки ме в това все още новаторско и вълнуващо начинание блогърството. 

Благодаря на всеки един от вас, който постави похвалата над критиката, който предпочете да се забавлява и научи отколкото да опровергае нечии думи и мнение, само защото не ги е изрекъл той. На всеки който продължи веригата от вдъхновение и се опита да внесе още повече вкусотийки и сладост у дома и да зареди още хора. 
Благодаря на всеки, който е оставил отзив под рецептата, за да може другите след него да знаят, че тя е добра ( или пък може да се модерира по някакъв начин), че споделят случките в кухнята - къде със смях, къде със сълзи, но винаги искрени. 

Вярвам, че всеки от нас има глас и роля в живота и е много важно как ще я използваме. За себе си знам, че си обещах да бъда добрия приятел, който винаги ще ви насърчи и помогне в трудна ситуация, я със съвет или идея, я просто с мили думи. 
Радвам се, че все още има хора, които четат и не намират два-три уводни абзаца за досадни, а напротив - радват се да прочетат и навярно да се припознаят в живота на някой друг. Шест годинки не са малко, но не са и много. Блогът ми догодина ще бъде едва "първолак", а тогава започва истинското приключение. 
Пожелавам си да постигна всичко, което съм замислила за напред, да срещна съмишленици, които споделят моите ценности и идеи за да може да осъществя всички тези невероятни планове, които съм начертала. Целта ми е да накарам поне един човек да се усмихне на ден, но ако мога да го направя за хиляди - още по-добре. 


И така, за да сложим усмивките е необходимо да сложим нещо сладичко в устата и затова се надявам мамината рецепта за торта шах-мат да е точно това от което имате нужда, както бе при мен. Не изневерих на стила си да я представя с нова визия, но отново нещо класическо, което съм сигурна няма да ви затрудни. А ето и самата рецепта: 

Необходим продукти:
За един блат:
4 бр. яйца
1 ч.ч.захар
1 ч.ч. брашно 
1 с.л. какао*

За крема:
1 л прясно мляко
4 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 бр. ванилия

За сиропа: 
1 ч.ч захар
1 1/ 2 ч.ч. вода

За украса:
шоколадов ганаш
орехи ( Около 400 г)

*само за кафявия блат


Това е може би най-лесната торта, която знам, тъй като се помни много лесно - и за блатовте и за крема продуктите са едни и същи - 4 яйца, чаша брашно и чаша захар. Добавя се малко какао и мляко на две от тях , но като цяло формулата е една и съща. Лесно се помни :) 

Започваме с белия блат, за да не мием купата после :) За целта разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем, а след това бавно прибавяме и брашното, за да се интегрира добре. Както виждате, няма набухвател в блата и така е по рецепта,но за по-несигурните от вас, могат да си сложат една чаена лъжичка, за да се презастраховат. Аз и мама не го правим :) 


Изсипваме сместа във форма за торта с диаметър 25 см, като сме сложили кръг намаслена хартия за печене на дъното. Печем в предварително загрята на 170 градуса фурна за около 30 минути или до суха клечка. 
В същата купа приготвяме и втория блат, като отново разбиваме 4 яйца и захарта, като този път слагаме брашното, плюс една супена лъжица какао, за да получим кафяв блат. Повтаряме процедурата за печене.

Докато блатовете се пекат, започваме да приготвяме крема и сиропа. 
На единия котлона слагаме млякото и захарта да заврат, а на други карамелизираме захарта в касерола до приятно и ароматно кафяво, а след това прибавяме водата. Карамелът ще стегне, но след като кипне водата, намаляваме температурата на едно - две и бъркаме от време на време, за да се разтвори напълно и да получим ухаен, карамелен сироп. 

                             

Готовите блатове оставяме да се охладят напълно.


След като млякото за крема тръгне да завира, разбъркваме яйцата и брашното в отделна купичка ( на крем), като добавяте лъжичка по лъжичка от топлото мляко и бъркате бързо. Като получите сме с консистенцията на боза, изсипете обратно при млякото на котлона и разбъркайте отново, докато кремът се сгъсти напълно. Дръпнете от огъня и прибавете ванилията, като може да обогатите крема със 100 г масло, ако желаете да бъде още по-плътен и ухаен.

                             

 Оставяме кремчето леко да се охлади, колкото да може да работим с него, но не е необходимо да е студено - даже напротив. Колкото по-топъл е, толкова по-мека ще бъде тортата ни :) 


Всеки един от блатовте разрязваме на концентрични кръгове с помощта на две чинийки и чаша, както е показно на снимките. ( вижда се в горния ъгъл какви съм ползвала аз). 
Разменяме два по два кръговете на белия и черния блат, така че всеки един от тях да стане по модела - бяло, черно, бяло, черно и обратното.
Някои хора сглобяват тортата като слагат крем само между двата сглобени блата, но мама винаги слага крем и между самите рингове. Така правя и аз. 
Взимаме единия ринг - кафяв в случая, мажем с крем от вътрешната страна и слагаме бял ринг, слагаме пак крем и слагаме пак кафяв, пак крем и завършваме с бялата среда. 
След това сиропираме блата с половината от карамеления сироп.

                             

 Намазваме от крема и поръсваме обилно със счукани орехи. 


Отгоре започваме да редим останалите ни рингове, с крем между тях, като завършваме отново със сиропиране, измазваме тортата с остатъка от крема и облепваме хубаво със счуканите орехи. Оставаме тортата да се охлади леко, а след това прибираме за няколко часа в хладилника, най-добре за една нощ.

                             

На следващия ден я украсих с шоколадов ганаш ( рецепта на много места в блога, например тук) и готови фунийки с крем и лешник, които бяха на промоция в захарната борса в града. Щом ги видях, знаех, че ще украся торта с тях. Не е необходимо да ползвате такива готови сладки, или поне не точно тези, но може да си направите и сами у дома, като изрежете и напълните просто фунийки за сладолед с шоколад и сложите ядка отпред.


Исках украсата да е естествена, ядлива, не -прекалено помпозна, но все пак да хваща окото, защото тортата е наистина много вкусна.



Обожавам тази торта, защото когато кремът е изстуден е толкова разхлаждаща и свежа, ухае на карамел и е много сочна, а изобилието от ядки може само да ви главозамае. 

 

Едва ли мога да намеря толкова епитети да я опиша колко е вкусна, отколкото камерата може да ви покаже.



 Снимах ли снимах и не можех да спра да й се любувам. :) 


Идват много празници, така че вярвам, че тази рецепта ще ви е от полза, като аз самата ще я приготвя в още много варианти. Няма как да сбъркаме с нещо толкова вкусно и наложило се във времето :) 


Благодаря, че се отбихте за моя празник и ви каня на масата, а аз почвам да режа парчетата. <3

 

Усмихната и късметлийска седмица, приятели!


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...