петък, 30 ноември 2018 г.

Баклава от бутер тесто / Easy Puff Pastry Baklava


Както ви обещах вчера, до Коледа ще се облажваме, засолваме, прихапваме, замезваме и какво ли още не, но все невероятни и изкусителни идеи, които ще потиснат всякакви зимни и мрачни емоции, които могат да ни налегнат. От сега препоръчвам по една чаша домашно червено вино, няколко грама ракия или просто сгряващо коняче, вечер за здраве, железни нерви и дълбок сън. Пък и трябва да борим вирусите с висок градус..настроение. Моето е приповдигнато не само защото е петък и си давам сметка, че може би, но само може, че ако си организирам добре нещата утре ще успея да поспя до нормално за човеците време ( дай-боже девет и половина), а ако си наготвя от днес, даже няма смисъл да ставам веднага от леглото да готвя, а ще си имам готово ядене, а защо не и десерт. И то такъв, който върви и си бира, да кажем :) (Ех, дойде петък и ми се отвори глътка:)) Най-хубавото на тази рецепта е, че може би е най-бързата рецепта за баклава, която знам, да кажем мързелива направо, и е супер вкусна и лично аз не познавам някой, който да не я е обикнал от първа хапка. Представям ви бутер баклава или иначе казано - баклава с бутер -тесто. 


Тук няма да слагате лист по лист кори, да мажете с масло и да повтаряте процедурата, защото същия ефект ще постигнете вече с многолистното тесто. Направете си ароматен сироп и богата плънка и тази тава ще ви бъде най-свидното след като се перибирате от работа. 
Няма нещо по-зимно от синкопирания десерт за балканеца и смятам, че ще е голям пропуск от моя страна ако не ви дам поне едно такова предложение този сезон. Ето защо и започвам точно с него,а продуктите са толкова достъпни, а рецептата бърза, че може да я направите още днес, докато си правите вечерята. Ето я и нея: 


Необходими продукти:
800 г  бутер тесто
300 г счукани орехи
50 г суров шам -фъстък
1 ч.л. канела
50 г разтопено масло ( смесено с 1-2 с.л. олио)
1 жълтък 

За сиропа:
800 г захар
800 мл вода
1 ванилия
1 ч.л. лимонов сок


Започваме като приготвяме сиропа, защото е  добре той да е студен. Слагаме захарта и водата за заврат на котлона, а след това намаляваме температурата и оставяме да къкри около 10-15 минути, на тих огън.. След това прибавяме и лимоновия сок и ванилията. (Ако сиропът ни остане по-течен, завираме още веднъж, а ако се сгъсти прекалено - доливаме вода. Не е непоправимо каквото и ад стане, затова не се притеснявайте :) 


Докато сиропът изстива ( той ще се сгъсти допълнително като изстине, затова и преценявам дали и доколко е станал едва след това), разточваме леко тестото на лист, не много тънък, но да ни събира два кръга от тавата, в която ще печем. 
Моята е 30 см диаметър на дъното. Изрязваме два кръга от тестото и слагаме единия в тавичката, като отдолу може съвсем леко да намажем с  олио.


Мажем кората с малко от маслото и разпределяме от млените орехи и поръсваме с канела. 


Отгоре разпределяме втория кръг от тестото и намазваме с останалото масло. След това разрязваме баклавата в модел по желание, като аз този път избрах тип "слънце", като слагам първо обърната чаша в средата и изрязвам около нея, а след това правя разрези като за торта :)

Завършваме баклавата като намазваме кората с лако разбит с водичка жълтък, за още цвят :) 


Пъхаме баклавата да се пече на 180 градуса за около половин час. 
След това я изваждаме от фурната и още гореща я заливаме с хладния сироп, който попива почти моментално. Затова и обикновено я заливам с 2/3 от сиропа, и оставям една част , с която да я залея на следващия ден. Так ако има нужда, мога да да го разредя или сгъстя, и да я сиропирам още веднъж и става още по-вкуса :) 


 Украсяваме с суров шам-фъстък ( има по-ярък цвят)  и зрънца нар.
  

Много съм доволна, че съществува точно тази рецепта за баклава, защото определено е най-бързия и лесен начин да си я направите безумно вкусна и най-вече домашна, и повярвайте ми, заслужава си да я опитате. Баклавата е и изключително траен ( ако не се опустоши веднага) десерт и не след дълго ще ви демонстрирам един много интересен и  грабващ окото начин, с който да я сервирате на празнината трапеза.
А за днес - добър апетит и наздраве, приятели!  



Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!



сряда, 28 ноември 2018 г.

Мини кифлички "Листенца" / Mini bread pies with dried fruits filling


Освен, че извадих отдавна зимните дрехи ,а коледната украса чака да бъде сложена тези дни в къщата, се подготвям и по-друг начин за зимата.. Вадя панталоните един размер по-голям от тези, които нося и скривам кантара под леглото. 

Сори, но така като ме гледа от ъгъла в стаята, все едно ми напомня за бруталното си участие в моето минало, когато носех летни дрехи и се съобразявах с неговото мнение. Ето,. че зимата е пред нас и мога да го натикам там където му е мястото, не защото няма да ми се наложи да го извадя отново - повярвайте ми, наясно съм, че всичко това ще ми излезе през носа, но това ще е по-нататък. 

Сега идват празници и почти всеки ден в главата ми се раждат нови кулинарни идеи, които си заслужава да се опитата и направят. Започвам да изживявам някакъв кошмар след всеки разопакован бонбон и облизан пруст от купата, затова реших, че за да си запазя психиката, трябва да се примиря с качените кила по празниците и да възпитам една стабилна воля и мотивация за борбата им с тях...след това. 
Подчертавам, след тях, защото истината е, че навън е студено и без това нося по три ката дрехи и приличам на снежен човек така и така.


Не знам каква е тази магия, но в студеното време ароматите се усещат още по-вкусни. 
Така като се прибирам вечер ставам като някоя стръвна хрътка, която веднага подушва уханията носещи се от съседните къщи - ето го съседа пак си прави пръжки с лук, съседката отсреща пече някакъв сладки и се носи ухание на канела, а аз се давя в собствени сосове, като с е опитвам да си стигна по-бързо до кухнята и да захапа каквото там съм си направила. 
После сядам с тефтера и химикал и почвам да пиша идеите за рецептите, които ми хрумват, а за тази цел, както казах, кантарът трябва да е скрит някъде в друга галактика, далеч, далеч. 

И така, днес без срам и притеснения ви представям една рецепта, за мини кифлички, вдъхновени от този междинен сезон - есен / зима. 
Приличат на листенца и след като се изпекат има прекрасен златист цвят, но поръсиш ли ги с пудра захар, сякаш пада ситен снежец и ето, че зимата се прокрадва и при тях. ( По-поетична и енергична съм като хапвам захар  значи :)) ) 


Рецептата и идеята видях от тук, като аз направих половин доза и ще ви допълня малко разяснения, тъй като според мен са необходими, най-вече за дребните детайли :) А ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
За тестото:
20 г жива мая или 1 пак. суха ( 7 г)
25 г заквасена сметана
150 г меко масло
25 г захар
20 мл хладка вода
2 яйца
щипка сол

За плънката: 
150 г сушени плодове( боровинки, стафиди) 
50 г печени орехи
мармалад

Още: 1 жълтък за намазване 
пудра захар

Започваме  с направата на тестото. В купа пресяваме брашното и правим кладенче. Прибавяме в него маята ( аз ползвах суха, но ако е жива, трябва да я шупнете първо с хладката вода и една. с.л захар), захарта, хладката вода, яйцата, маслото и заквасената сметана. 
Хубаво е всички продукти да са на стайна температура. Солта прибавям винаги покрай купата на съда, тъй като не е добре да се смесва директно с маята. Разбъркваме всичко добре, като добавям още вода или брашно, ако е необходимо, за да получим хубаво, еластично, не лепнещо тесто.

                    

  Слагаме в леко намаслена с олио купа, покривам с памучна кърпа и оставяме да втаса. аз обикновено го правя във фурната на 50 градуса. 
През това време правим плънката като смесваме печените орехи с накиснатите в малко вода сушени плодове и мармалада - моят беше от сини сливи. 


  След като тестото втаса, го разделяме на три равни части, като всяка от тях разточваме на  кръг, който разделяме на осем триъгълници ето така. Аз ползвах къдрав нож за пица, за да може листенцата да имат и къдраво оформление и отвън, но то някак се загуби в последствие. 
Взимаме един триъгълник и правим шарка с остър нож по дължина и отстрани на дългата част на триъгълника, като ето така:

                  

Обръщаме триъгълника на обратно, така че долната му страна да ни стане лице сега, защото след завиването,  по-видимите шарки ще дойдат отгоре.  ( сами се убедете, че като правите резките с ножчето, от долната стрна на тестото не са толкова видими !)
Слагаме една лъжичка от плънката и завиваме кифличките по следния начин..

                      

Процедираме така с всички останали и редим в тава с хартия за печене и ги оставяме да втасат още няколко минути.  Намазваме отгоре с жълтък, който сме разбили с малко вода или прясно мляко. 


Печем кифличките в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15 -20 минути. 


След това поръсваме с пудра захар :) 

 

Плънката от ядки и сушени плодове, с лека киселка жилка на сливовия мармалад е направо разтопяваща сърцето комбинация, която ще ви накара да ометете поне две-три кифлички, докато са още горещи и внимавайте да не се изгорите като мен. :) 

 

Аз се отдам на зимно дебелеене, но поне ще го направя с усмивка и се моля килограмите да ме спасят от всякакви болести този сезон. Ако и вие сте с мен по този въпрос, останете на линия, защото в идните седмици до Коледа, рецепти ще има почти всеки ден :) 

До скоро, приятели-читатели! 



Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


понеделник, 26 ноември 2018 г.

Зелена салата с козе сирене и малинов дресинг /Green salad and goat cheese with raspberry dressing


Готови ли сте за малко тайни от кухнята? Днес е специален ден, защото искам да ви споделя една чудесна рецепта, която е хубаво да имате на своя страна за специални случай или просто ден, в който ви се хапва нещо леко, безумно вкусно и приготвено у дома. Ще ви споделя рецепта за най-продаваната и обичана салата в заведението на моите приятели Георги и Диди от "Чушка".
Ако помните, разказвах ви за тях преди време и за това, че им се притекох на помощ да развият бизнеса и идеите си, след като се завърнаха в България от чужбина и стартираха собствено заведение за хранене. Менюто е малко, отбрано, но винаги вкусно и обезателно свежо.

Първото нещо, в което аз се влюбих от него бе тази салата с малинов дресинг, козе сирене и пъдпъдъчи яйца, заради която бях убедена, че ще успеят.
В началото, клиентите ме питаха какво ще им препоръчам, а аз винаги им предлагах любимата си салата. Някои от тях бързо се съгласяваха, но други гледаха скептично на точно този малинов дресинг, тъй като не си представяха малини в салата - българи сме и знаете, за нас салата е голяма, хранителна и солена! Но след като ги убеждавах да я опиат, повярвайте ми, бързо стана най-продаваната им салата. 

 

Тайната според мен, осен избора на свежи и хубави продукти е в рецептата за самия дресинг, който не трябва да бъде сладък, но да ухае на малини, да има киселинността на оцет, но не твърде много, да е солен, с щипка захар за сладост и една чудесна изненада от лъжичка горчица, която просто кара всички съставки да се съберат и да си кажеше "Уоооу, какво е това, което усещам??!! Супер вкусно е!!!!". 

Понякога прекарвахме до половин-един да си направим перфектния сос за деня и да бъда напълно честна, точно това бе и марката горчица, на която се доверявахме за соса. С наближаващите празници реших, че е хубаво да ви представя най-любимата салата на Благоевград и ако имате път през "Чушка" минете да я опитате, защото после ще искате да имате рецептата със сигурност. Понякога минават фирми и си взимат за из път да си я закарат чак до София, така че считайте за какво чудо на чудесата става въпрос. Не е ли чудесно нещо толкова вкусно да поднесете на празничната си трапеза за гостите и семейството. Аз винаги имам една бутилка дресинг в хладилника, но това е защото съм обсебена от идеята за тази салата. Но да не отлагам повече, ето за какво иде реч:


Необходими продукти за една порция:

За дресинга:
100-150 мл пюрирани малини ( замразени)
Около 180-200 мл олио
1-2 с.л. захар
1 ч.л. сол ( на вкус)

Още:
1/ 2 бр. маруля ( може и микс от зелена и червена)
малка шепа рукола
60 г козе сирене на кубчета ( българско)
1 с.л. печени орехи
1 с.л. печени тиквени семки
2-3 бр. сварени пъдпъдъчи яйца

Знам, че някои от вас може да въздъхнат от това какви продукти трябва да набавят, но повярвайте ми не е никак трудно. Аз си купувам пакет замразени малини и с него мога да карам месеци, като го ползвам както за дресинга, така и десерти. Сиренето препоръчам да е българско, солено, не такова френско и "ухайно", защото първото балансира със солеността си и става магия. Пъдпъдъчи яйца може да намерите на селския пазар домашни или във всички средни до големи магазини, където ще намерите и горчицата Борние. Но ето и как се прави самия дресинг:

Обикновено изкарвам малка част от малините да се отпуснат за вечерта, а на следващия ден пасирам или просто направо пасирам част от пакета и си го държа в бурканче в хладилника за всякакви случай - украси, десерти сосове и т.н

Изсипваме в купа и прибавяме горчицата.


С телена бъркалка разбиваме добре горчицата в малините и започваме да прибавяме от олиото, малко по малко, докато получи, консистенцията на рядък сос. Може да минете всичко и с пасатора, но не прекалявайте, тъй като от олиото може да получите нещо като малинова майонеза ;) , която също е много вкусна и съм я ползвала за ястия :) 
След това прибавяме солта и захарта, като разбиваме отново и опитваме, така че да получим невероятен баланс между сладко-кисело и солено. Сладката нотка трябва да е най-слаба в случая, но не бива да взимаме усещането за малини като цяло, затова не прекалявайте с горчицата. Ако не я усещате достатъчно,  слагайте малко по малко и балансирайте всички съставки. 

 

Готовия сос прибирам в шише за сосове в хладилника и се захващам със салатата. Измиваме, накъсваме на парчета и подсушаваме марулята.

В купа я смесваме с руколата.

 

Изсипваме от соса и разбъркваме всичко, като е хубаво да е окъпана от всякъде,но не и подгизнала.


Слагаме в чиния, а отгоре разпределяме кубчетата козе сирене, печените ядки и разполовените яйца.
Може да оставите още малко сос за гарниране, преди консумация :) 


Опредено няма да сбъркате, ако "рискувате" с нещо такова, което не сте опитвали досега, но дори и днес, в този студен ден, аз ще обядвам точно това - достатъчно хранителна е с ядките, яйцата и сиренето, а дресинга е всичко, от което имам нужда за чудесно начало на работата седмица :) 
Опитайте и вие, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


петък, 23 ноември 2018 г.

Цяло пиле "Есен" / Autumn Chicken Roast Recipe


Не знам защо, но бях останала с впечатлението, че днес е   четвъртък и представете си изненада ми когато се събудих и научих, че е петък. Със сигурност не съм проспала цял ден, защото тези дни много време за сън не ми остава, пък и бях разграфила работата за всеки ден от седмицата и къде ми се губи цял ден не знам. Още повече, че вчера вечерта написах съобщение на една приятелка, че едва ли ще успея да се видим скоро и може би ще успея да си освободя час- два най-рано в петък. Ох, боже. Ма пийте си хапчетата, скъпи дами и господа ..и Люси! 
За предстоящите празници съм направила един списък с нови, още по-интересни и различни рецепти, с които да ви изненадам, та на ден пада такова готвене, а след  това и чистене, на всякъде освен собствената ми коса, която само прилежно връзвам на опашка, за да не ми пречи. После следва пазар, ходене по задачи, плащане на сметки, посрещане на пратки, изпращане на пратки, поръчване на коледни подаръци, и може би защото ми беше малко, реших да се впусна и в благотворителна кампания. 

Тези от вас, които следят страницата ми знаят за идеята ми за раздаване на приготвените от мен сладкиши на по-възрастни хора в града ми или пък въобще, някой който заслужава, но не му остава възможност да си приготви нещо домашно. Поканих някои от вас също да се включат, като споделят сладкишите си тази година с някой, който заслужава - познат или непознат. Една идея доведе до друга и ето, че операция "Плюшено мече" тази година мен грабна с изпращането на подаръци до възрастните обитатели на  Центъра за настаняване от семеен тип за възрастни хора с деменция в Места
Видях, че за разлика от другите кампании, където са дечица, възрастните нямат подаръци, освен непромокаеми чаршафи ( за всеки един от тях, тук може да видите пълния лист с желания), което много ме натъжи. Реших, че докато издирвам тези чаршафи и се опитам да закупя поне някои от тях, ще вмъкна към пакетчето им и някоя детска книжка, тъй като те не могат да четат много или пък  сложни произведения. Някои от приятелите ми и читателите ми се включиха, като решиха да изпратят също такива, а ако пък искате да помогнете повече, може да се опитаме да съберем ( или пък самите вие) да дарите някои от исканите чаршафи. 


Не веднъж съм ви споменавала моята пословична любов към бабите и дядовците, може би защото моят най-любим човек на земята бе дядо ми, а пък и бабчето не отива по-назад в класацията. Точно затова, ако стана по-рано в събота се отправям към селския пазар, за да напълня торбите, пък с това и портмонетата на всички тези работливи възрастни хорица, които ни продават едни от най-вкусните и истински продуктите - собствената си продукция - праз, ябълки, сирене, дюли, орехи и какво ли още не. 
Последния път обикалях като на мисия да си закупя колкото може повече неща от колкото може повече баби - всичко беше като от детска книжка, наистина. Пъстро, ароматно и красиво. Напълних торбата с домашен зарзават, а от една много сладка баба си купих и домашни подправки - едната беше мешана подправка за скара, а другата - много люта. Самата тя каза:"Чеде, ако не хапваш люто, не я поглеждай, че е много огин". Ауу, като за мен е, си казах и сега цяла седмица я слагам на всичко - огин като мен :) 
С цялата тази есен в торбите решиха да приготвя едно цяло, печено, есенно пиле, с гарнитура от всичките вкусове на сезона, която вярвам ви ще ви изкуши и ще я опитате през престоящите почивни дни.
Хубаво е понякога да изненадате стомаха си с нещо друго освен традиционните и добре познати ястия в семейството и да хапвате полезни, сезонни зеленчуци, в различни форми. Аз също често посягам към любите си мързеливи рецепти, но отида ли на пазара пред мен излизат толкова много нови възможности. А ето за какво говоря :


Необходими продукти:
1 бр. цяло пиле
1бр.  голям морков
1/4 карфиол
1 бр. дюла
1/2 глава цвекло
1/2 глава бяла ряпа
1 глава червен лук
1 глава бял лук
1/2 глава)  чесън 
1 с.л. масло

За овкусяване на вкус:
Сол, подправка за скара ( или такава, която обичате) и малко пикантна подправка
сос Понзу * ( по желание) 
олио

Измиваме, обелваме и нарязваме зеленчуците на еднакви по-големина парчета. Чесъна разрязваме на две по широчина,без да го белим, така че да се получат две половинки, като цветчета. Слагаме в тавичка, с малко олио на дъното.


Взимаме пилето, което овкусяваме с подправките на вкус, отвътре и отвън. Слагаме една шепа от зеленчуците за плънка в него, за да се овкуси и от вътре по време на печенето
Обтриваме добре с подправки цялата кожа и по свивките на крилцата също. 


Прехвърляме в съда със зеленчуците ( в горния край се вижда как изглежда чесъна, за който говорих по-горе) и нареждаме малки парченца от маслото по кожата на пилето. 
Доливаме малко водичка в тавичката, за да не прегарят зеленчуците. В зависимост от вида на пилето, то ще пусне още  мазнина и течност като цяло. 


Пъхаме във фурната да се пече първоначално на 200 градуса, докато течността заври, а кожата се запече, а после намаляваме на 170-180 градуса, като може да сложим лист фолио, за да не прегаря кората, след като добие искания от нас цвят. 


Пилето печем за около час, час и нещо, в зависимост от големината му. 
След като е готово може да гарнираме със някоя свежа подправка - копър или магданоз.



От кожата на пилето, през месото, до букета от зеленчуци и се стигне до невероятния бульон, в който може да да топите залъка хляб, всичко в това ястие ще ви нашепва за есента и наближаващата зима.
За мен е една малка победа, че успях да сервирам кореноплодите на хора, които казваха, че не ги ядат, а пък ометоха всичко. А ти можеш ли да кажеш "не" на това? !!


 Ако идеята ви е грабнала, съботата е пред прага ни, грабвайте любимите си хора и към пазара. там ви чакат вкусотиите на баба ( и дядо), а ако искате да помогнете на още въз страстни хора, натиснете линковете по-горе в статията и разберете как. 

Слънчеви и спокойни почивни дни, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...