петък, 31 август 2018 г.

Чурос / Churro


Знам, че прекалявам с вкусните предложения, но извънредните ситуации, изискват специални мерки. Ето например, края на седмицата е и изключително много имам нужда от презареждане с нещо вкусно и забавно. Дори не мога да реша, кое от двете е по-важно, затова намерих рецепта, която олицетворява и двете : чурос. Като каквото и да ги и оприличите и ви напомнят, пак няма да е същото, затова си струва да ги опитате. За някои може да са като тулумбите, защото е отново пържено парено тесто, но истината е, че според мен са си доста различен десерт, и то испански. А защо испански ли? Ами тъй като както ви се похвалих, тази неделя ще участвам във фестивала Кино и Храна във Варна и тъй като на моят ден темата ще е испанска кухня, аз ще ви поднеса точно този десерт. Освен това, ако дойдете, там ще може да гледате, да опитате, а пък може и да ви хвана да помагате. Според мен чурос се правят доста лесно като умение и време, но си трябва сила. 


Аз за малко да си разпоря панталоните от напъване при опит да изстискам правилното количество тесто за пържене, защото тук работим със сравнително твърдо тесто. Ето защо мой съвет е да ползват пошове за еднократна употреба, тъй като най-вероятно ще замина един-два по време на работа. Те пък струват стотинки и със сигурност ще ви излезе по-изгодно отколкото да ходите до Испания за чурос, макар да разбирам защо второто е за предпочитане. Смятам, че умението за този десерт е много подходящо да усвоите сега, защото става хем за лято, хем и за по-студено време. Обикновено чуроса се овалва в канелена захар и ако знаете колко приятно ухаят улиците на пържотийка в студеното време, а ароматът на канела се носи във въздуха. Хрупкавите захаринки се консумират най-често в комбинация със сосове като разтопен шоколад или карамел, което може да ви накара да изядете цяло пакетче без да се усетите.


Сега обаче ще си ги хапнем по лятно му, в компанията на всякакви различни сладки и солени гозби, а вечерта отново ще се насладим на хубав филм. Все пак е фестивал - кино и храна. С такава носталгия си спомням за лятното кино в града, което отдавна не съществува, така че с голямо удоволствие се отправям към фестивала още тази вечер.
Ако искате  и вие да се запознаем, да поготвим и да погледаме, елате  на "Кино и храна" и да го направим. 


А сега, ето и рецептата ;) 

1 ч.ч брашно
1 ч.ч. вода
1-2 с.л. масло
2 с.л. олио
1 яйце
щипка сол

( плюс още олио за пържене спрямо обема на съда)

Както ви казах, рецептата е много лесна.  в подходящ съд слагаме водата, маслото, солта и олиото да заврат.  През това време , в друг, по-малък съд слагаме олио до половината ( затова  е по-малък, за да ни е по-лесно) и започвам да го загрявам постепенно, тъй като е по-голямо количество. 


Когато водата заври, изсипвам брашното и бъркам енергично, докато тестото се отдели от стените на съда и стане на топка.


Махаме от огъня и оставяме леко да се охлади ( само няколко минутки) и прибавяме яйцето, като разбъркваме с дървена лъжица, така че да се усвои добре.


Готовата смес прехвърляме в пош ( най-добре за еднократна употреба), с накрайник звезда, като е добре да по-малък размер, тъй като чурос са хрупкави пръчици :) 

Мазнината трябва да ни е загрята на 180 градуса, но ако нямате термометър, може би просто ползвайте котлона на 2/3 от мощността му. Макар аз да загрявам мазнината напълно, а след това да я намалявам до това ниво.

Тъй като тестото е доста твърдо се изискват сили да се изстискват пръчиците, затова и някои го правят предварително върху поднос, а после само ги избутвате в съда за пържене.

Аз работих директно в мазнината, като гледайте да не правите много наведнъж ( въпреки, че има място), тъй като пада температурата на мазнината.


Пържете ги до златисто от всички страни, а след това извадете и ги отцедете върху кухненска хартия.


Още топли ги овалваме в кристална захар, в която сме сложили канела. Количествата има са въпрос на вкус, тъй като все пак има хора, които не са такъв фен на канелата.


Аз гарнирах чуроса с домашен карамелен сос, който може да видите кака се приготвя тук и шоколадов ганаш, който също съм споделяла безброй пъти, например тук.


Ако искате и у вас да заухае на тези вкусни, испански десертчета, сгответе си ги още този уикенд или елате да ги приготвим заедно. :) 

Аз ще си похапна, че ме очаква път...
 Усмихнати почивни дни, приятели! 


 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


4 коментара:

  1. Изключително много ти благодаря за тази вкусна рецепта, Люси! Напоследък съм се влюбила в това лакомство, но си купувам фунийка с чурос само по време на панаирите в Германия. Никога не съм ги приготвяла у дома. Е, време е. Чудесно изглеждат твоито пръчици. Благодаря ти отново.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Йолинка, само ако знаеш колко много ме зарадва коментарът ти! Сигурна съм,, че ти ще направиш нещо великолепно и ще им намеря още по-прекрасни начини за консумиране. Прегръдки най-искрени и усмивка до ушите :)

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...