вторник, 27 февруари 2018 г.

Меки италиански хлебчета / Soft Italian Breadsticks


Няма да отслабвам пък! То се е видяло. Докато времето не ми влезе в положението, няма да рискувам да хвана някоя болест заради недохранване :) 

Тъкмо се бях стегнала да минавам на режим в последните седмици и буквално стисках зъби, макар всяка клетка в тялото ми да крещеше за още подкрепа, аз реших, че сега, още зимъска, ще мисля за морето. Стига толкова!
След като вчера падна такъв сняг, при все, че онзи ден си купих първата пролетна рокля, а се очертава да си нося зимната шубичка още няколко седмици, ще си позволя да се поглезя с още някое хлебче, преди да е наложително НАИСТИНА да се слабее.
Сега обаче, скъпи приятели и читатели е време да се празнува, да се пийва ( много рождени дни този месец, ей), да се веселим и все още да не се притесняваме колко килца носим под дебелите дрехи.  Забелязах по температурите навън, че изолация си трябва понякога и природата си знае своето :)  Уверена и заредена положително с новата си философия, решиха да си позволя отново нещо тестено, този път един чудесни италиански хлебчета



Стават много бързо, вкусни са до припадък и определено симпатичната им форма ще ви накара да хапнете повече, отколкото бихте искалия здравия разум да ви позволи. Толкова са пухкави и ароматни и най-вече остават такива през целия ден.


При мен не оцеляха за по-дълго, но тези, които майчето си взе за работа, каза че са били също толкова мекички и на другия ден. Сега ми остава само да ги правя по-често, защото все ще ме пита за тях, но за разлика от други рецепти, тази е много лесна и няма да ми коства особени усилия. Вижте и самата нея;



Необходими продукти:
3 ч.ч. брашно София мел класик
1 ч.ч. хладка вода
1 пак. суха мая
2 ч.л. захар
3 с.л. зехтин ( масло)
сол
1 ч.л. италиански микс подправки

За намзване:
1 с.л. масло
1/ 4 ч.ч. рендосан пармезан

Започваме супер лесно. Слагаме брашното в купа, аз го премерих за да видите колко ми отиде :)
Добавих, отстрани на купата около една половин супена лъжица сол, а в средата направих кладенче, където сипах маята,

                

а след това захарта, водата и зехтина. Омесих хубаво на топка, прибавяйки още от италиански микс подправки на вкус. При мен това е готов микс, който купувам от магазина - има риган, босилек, мащерка, сушени домати, чесън на прах и т.н. 
Вие може да си добавите подправките и по отделно.

                     

Оставям тестото да втаса в намаслена купа, покрита със стреч фолио във фурната на 50 градуса, докато се понадигне - около 20 минути.
След това правя на дълъг фитил ( или топка) и разделям на осем равни части.

                             

Всяка от тях правя отново на фитилче и редя в тава с хартия за печене.
Оставям да втасат още веднъж на топло, като мажа с разтопено масло и поръсвам отгоре с рендосан пармезан и подправки.


Пека във фурната на 180 градуса за 20 минути или докато станат златисти.


Голяма наслада са - казвам ви!
Опитайте ги и вие!
Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 

събота, 24 февруари 2018 г.

Унгарска торта с ром и кафе Риго Янчи / Rigó Jancsi cake - Mocha Layer Cake with Chocolate-Rum Cream



Ако има човек, на който съм посветила най-много торти в блога - това е моята сестра. Макар и далеч от мен, всяка година отбелязвам нейния рожден ден като старателно избирам торта, която ще я впечатли и ще й бъде по вкуса - както на външен вид, така и на хапване. 

Ето, че този ден отново дойде и аз ще спазя своята традиция да й посветя една торта и една публикация, в която да изкажа радостта си, че имам честта да я наричам моя сестра и най-добър приятел.


Ако следите блога ми от самото начало, вече са ви познати предишните торти, които й посветих : Тортата с водка, торта "Сахер", торта "Египет" и тортата с тъмна бира (някакъв алкохолен модел забелязвате тук, който не е случаен) , както и един специален, забавен пост за нашите взаимоотношения в картинки : ) 



Интересното е, че колкото и голям майстор да съм в сладките неща, сестра ми отново успя да забърка най-чудния сладкиш - моят племенник, който стопля сърцето ми с всяка малка негова бебешка проява - като например тук, когато не ми даваше да си опаковам куфара, като се покатери върху него и се сгуши.












А, аз си мислех, че съм благословена само с нейното присъствие?!
Е, вече щастието ми е пълно и макар животът на никой да не е лесен или безпроблемен, ако не сме доволни от това, което имаме, няма да сме щастливи никога.
Ето защо и всяка година си припомням колко голям плюс е да имаш сестричка, която те обича, подкрепя, дразни, клюкарства и споделя успехите и притесненията си с теб, която макар и на хиляди километри е пак най-близкият приятел, който една жена може да има и най-взискателният критик към това, което заслужаваш от живота! 


И така....
Скъпа сестричке, 
Честит рожден ден!
Бъди жива и здрава, много обичана и щастлива!
Нека дните ти са изпълнени с възможности, успехи, радостни мигове и много прегръдки и целувки от любимите ти хора!
Пътувай по света, яж вкусна храна, носи красиви дрехи и вдишвай дълбоко от чистия въздух в планините и морето, изпълвайки душата и сърцето ти със спокойствие и благодат!
Нека в ежедневието да намираш все повече радост с годините, а в проблемите - по-малко причини за грижи!
Пръгръщам те толкова силно, че да се усещаш като газена след азиатски масаж и ти изпращам безброй целувки, които да имаш и за черни дни! 

Обичам те! 



Специално за теб, изнамерих тази уникална унгарска торта, която е с нежно ухание на кафе, най-вкусния и пухкав шоколадов мус, който съм опитвала и изключително сочни, сиропирани блатове с ром, който ти ми донесе от Доминиканската република!


Надявам се и на вас, моите читатели да се хареса, като от сега казвам, тази торта захвърли предишната ми любима торта "Монте", в десета глуха.  И макар такива торти с мус да има много, в тази се влюбих повече, отколкото всяка друга до сега - наистина е различна и искрено споделям, че получи най-високите оценки за торта, която съм получавала досега.

Ще ви разкажа всичко за нея, както и откъде идва странното й име, но първо, нека да ви кажа, как да си я направите :) 

Необходими продукти;
За блата:
3 яйца
2/3 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. захар
2-3 с.л. олио
3 с.л. какао
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. нес кафе
1 ванилия
щипка сол


За крема:
500 мл сметана
200 мл прясно мляко
100 г масло
1/4 ч.ч. захар
50 мл тъмен ром
5 бр. шоколад

За сиропа:
1 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч. вода
1/4 ч.ч. тъмен ром

Както винаги, обичам да приготвям тортите вечер, преди лягане, защото ще стегнат за вечерта, ще поемат вкусовете и ще ми остане само украсяването (пък и то няма много време кога да правиш торта по друго време :))
Разделям белтъци от жълтъци и разбивам белтъците със солта и захарта на твърд сняг.

     

През това време в купа, с лъжица или телена бъркалка, разбърквам жълтъците с какаото, кафето и олиото на паста. Прибавям и една-две лъжици от битите белтъци, ако ми е много сухо, колкото да ми помогне да го разбия на крем.
  
                                             
След това постепенно смесвам жълтъчената и белтъчената смес, на ниска степен с миксера, след което изключвам и, пресявайки на ръка, интегрирам постепенно и брашното с бакпулвера, разбърквайки бавно и внимателно сместа.

                            

Така получената шоколадова смес слагам в тавичка с диаметър 24 см. да се пече на 160 градуса с обдухване за около 30-40 минути.
Получаваме пухкав, какаов пандишпан, който оставяме да се охлади постепенно, първо на отворената врата на фурната, а после и на плота.
След като се охлади, изваждам от формата и поставям в чиния с похлупак за през нощта.  


Докато блатът ни се пече, си правя и крема, който става за същото време.    
В подходящ съд слагам да се загрее сметаната, млякото, маслото и захарта, докато тръгнат да завират.


                    

След това дърпам от огъня и добавям шоколадите, като аз ползвах два шоколадови кувертюра, един черен, един млечен и един млечен с малки парченца лешници, всички по 100 г.
Разбърквам с телена бъркалка, докато се разтворят в крема, и оставям крема за вечерта да стегне на стайна температура, под похлупак.



Може да направите сиропа предварително или преди сиропиране, но аз имам винаги готов в хладилника, тъй като ползвам често.
За целта в касерола карамелизирайте захарта до кехлибарен цвят, а след това внимателно изсипете водата и оставете на ниска степен, за да може карамелът да се разтвори в нея. Овкусете с рома и оставете за вечерта да изстине на съседния котлон :)

На следващия ден, разрязвам блата на две с помощта на голям нож и поставям едната част във форма с махащи се стени със същите размери.
Сиропирам обилно със сиропа, като поливам щедро и с още ром, тъй като този е много хубав и искам да се усеща :)

                      

Стегналия в тенджерата крем разбивам за няколко минути с миксер, докато стане пухкав и добавям постепенно от рома, като може да сложите и още аромат на кафе, ако искате да го засилите, тъй като той не се усеща толкова.
Изсипвам целия крем върху блата, изравнявам, 

                           

и завършвам с втората част на блата, който сиропирам също доста богато :)


Пъхам тортата в хладилника за около час, след което изваждам от формата и украсявам със заливка от ганаш.


Рецепта за ганаш имам на много места в блога и няма да я пиша отново ( може да видите тук или в други рецепти), но оставям украсата по-семпла, макар и празнична с тези живи цветя.


По принцип, тази торта се прави в правоъгълна форма и се реже на пасти, но аз бях твърдо решена да я превърна в празнична торта за рождения ден на сестра ми, която да изглежда точно така. Бях хвърлила око на това унгарско изкушение от години, и сега, когато забелязвам, че сестричката ми си пада по богати на крем торти, но все така носещи изкусителни ухания и аромати, реших, че е време да ви запозная с десерта Риго Янчи.


Той е кръстен на известен унгарски цигулар, който пленил сърцето на съпругата на белгийския принц - Клара Уорд през 1896 година в Париж. Както си били на вечеря с принца- завалия, Клара се влюбила в музиката на Риго и скоро след това се оженила за него, като се смята, че десертът е създаден, вдъхновен от тяхната история.

Вие знаете, че съм романтична натура, която обича истории (като гледаш колко са ми дълги публикациите), и още повече - вкусните десерти.


Той е точно такъв и вие ще се влюбите в него от първата хапка:
Пухкав, сочен, ароматен, въздушен, плътен, шоколадов......



Определено торта, която няма да забравите :)



А аз няма да забравя да кажа още веднъж:
Честит рожден ден, Мими! <3


 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...