петък, 29 септември 2017 г.

Шоколадова торта с еклери / Chocolate Profiterole Cake




(Въздишка) Така започва днешната ми публикация. С въздишка! Защото не знам от къде да започна, а искам да кажа толкова много неща, които трябва да бъдат споделени. Не защото са толкова важни, а защото знам, че много от вас, които ме четат не само заради рецептите, може би се чувстват по този начин, а няма как да го кажат. От друга страна, въобще не искам да сдухвам обстановката със сиви размишления, но пък понякога не е нужно да казваме на черното бяло - и сивото е цвят все пак и то доста подходящ за сезона, ако съдим по модните тенденции. Потискащо е някак навън. Не знам защо, но и друг път съм казвала, като настъпи есента и имам чувството, че годината започва на наново. С всичките ангажименти, задължения не само в  работата, но и чистене у дома, затваряне на зимнина, подготовка за зимата с дърва и никакво, ама никакво време за забавление. Всички около мен са по-объркани от всякога, сезонът на разделите и разводите, но всеки ходи забързано и не споделя за тревогата в сърцето си, а умело ги прикрива с усмивка и отклоняващо изречение " Добре съм, ти как си?".
Тази сутрин се събудих, а жена викаше и плачеше под прозореца ми за някакви пари, четох историята за друга, която бе ограбена в тоалетната на супермаркета, в който пазарувам, а приятел загуби роднина, друг работата си в период на седмица. 
Да, понякога не може да кажеш на черното бяло. И макар да съм доволна, че с мен не се случват от най-лошите неща, сърцето и се е свило от тревогите на околните, не мога да остана безпристрастна и скоро след това насочих негативните мисли и към себе си. 
Не съм там, където съм си мислела, че ще съм на тези години, нито ми се случиха всички неща, за които съм работила много усърдно. Всеки ден се опитвам да приема живота такъв какъвто е, без да му налагам измислените от мен закони и правила, защото той просто не ги спазва, но не може ли поне малко, поне понякога ходът на събитията да бъде в тон с моя сценарий?! Той не е никак лош и ви гарантирам не вреди на никого.
Като наивен утопист вярвам, че има щастие за всекиго на тази земя и мисля, че моят успех не значи неуспех за някой друг и че има начин всеки един от нас да постигне целите си, ако си помагаме един на друг. И може да не е на пръв поглед много нормално, вярвам, че дори и леко сива, моята публикация днес ще бъде повече от полза, ако е искрена и естествена, отколкото оцветена в цветовете на дъгата. Има и такива дни...месеци...периоди. Не сте сами! 


Настане ли това време, за първи път ми се иска вечер, вместо вода, си си сипя едно малко уиски. Ей, така, да си укротя душата. Все още да не съм открила сезона да си призная, но започнах малко по малко да се запасявам за предстоящите месеци, като освен необходимите провизии за готвене, в пазарската ми количка се намърдва и по някоя друга бутилка сгряваща течност, за да се зареди в "аптечката" или иначе казано - винения рафт :) 
Знам, че рискувам да звуча като някое алкохоле, но пък  кой български дом няма такъв рафт ( някои има цял шкаф; ) )
Важно е обаче да уточня, че когато това усещане се загнезди у дома, не се отварят първо бутилки, а се пуска печката. Харесвам си някоя по-засукана рецепта, като някакъв сложен проект, който вълнува мислите ми и знам, че прекарвайки часове над него, после ще се радвам на нещо красиво и вкусно, създадено от мен самата. Не се поддавайте на чувството за бездействие и умора, ами наистина трансформирайте тази изтощителна енергия в захранваща такава, а именно някое отдавна отлагано ястие или торта, която сякаш ви предизвиква. Ето това беше моята такава. Видях я и веднага усетих символиката - под тъмния черен пласт, шоколад се криеха бели пухкави облачета от вкусен крем, които само чакаха да бъдат открити. Ето така е приятели и с живота. Хубавите неща само чакат да бъдат открити, ако имаме малко търпение.
Ако и вие имате нужда от някакъв такъв вкусен проект в следващите дни, предлагам ви да опитате тази невероятно вкусна шоколадова торта с еклери, която адаптирах от тук.


Тази торта, за разлика от други малко ми се опъна, но понякога така е като готвиш изцяло нови неща. Аз ще ви споделя всичките си впечатления и съвети, както и промените, които може да направите. Тъй като има повечко компоненти, може да ви се стори по-сложна, но имайте предвид, че пък за сметка на това, почти всички продукти се припокриват, което я прави занимавка, но не и скъпа такава :) Но ето и списъкът с продуктите:

За блата:
3 яйца
100 г захар
65 г брашно
25 г какао
1/2 пак. бакпулвер
1 ванилия

За кремовете:
600 мл прясно мялко
200 мл течна сметана
30 г царевично нишесте
40 г брашно
100 г масло
100 г захар
1 яйце
1 ванилия


За сиропа:
100 мл вода
50 г захар
1 с.л. усики. ром или няколко капки есенция

За шоколадовия ганаш:
250 г шоколад
250 мл течна сметана
1 лъжичка уиски/ ром/ есенция

Още: 

Започваме с приготвянето на еклерите. За тях може да ползвате рецептата, която съм посочила в продуктите, тази от оригиналната рецепта или да ползвате готови. Понякога ги правя един ден по-рано, а понякога искам цял ден да се занимавам с нещо и си ги готвя едновременно с останалите части за тортата.  Шприцовайте тестото в размери около 20-50 стотинки, в зависимост колко големи искате да станат еклерчетата. Оставете разстояние между тях, тъй като бухват доста при печене. Следвайте рецептата за еклери и няма да имате проблем :) 


Следващата стъпка е приготвянето на крема. За целта слагаме млякото, 100 мл от сметаната и захарта да се загреят на котлона. В купа смесваме яйцето с брашното, нишестето и няколко лъжички от все още хладното мляко, за да стане на каша. 

                          

Когато млякото тръгне да завира, прибавяме брашнената каша и почваме да бъркаме енергично, докато кремът се сгъсти. Прибавяме и ванилията. След като кремът се поохлади леко, прибавяме и нарязаното на кубчета масло и бъркаме докато се разтвори напълно в крема. Оставяме да се охлади.
След това, докато е още по-течен пълним с него еклерите, като си заделяме една чаша от 200 мл от крема. 

                          

След това правим блата. За него разбиваме яйцата и захарта за около 5 минути, докато станат на крем. В купа пресяваме сухите съставки и започваме да ги прибавяме постепенно към  разбитите яйца. Разбъркваме докато всичко се хомогенизира и изсипваме в тавичка, застлана с хартия за печене и размери 24 см в диаметър. Печем за около 25 минути на 160-170 градуса, а след това охлаждаме напълно и разрязваме на две по хоризонтал.

Аз имах малко проблеми с блата, тъй като ми спадна след изпичане и не станаха много дебели половинки. Може би в стаята беше доста студено, но за всеки случай споделете и вашите впечатления, в противен случай може би ще го заменя с някой по-сигурен за следващия път. 

Докато блата се пече, си правя сиропа на котлона: слагам водата и захарта и ги оставям да врат около минута, след което изключвам и овкусявам с алкохола по желание или есенция.

Сглобяване на тортата: 
Слагаме една част от блата на дъното на формата за торта и сиропираме с  половината сироп. 
Разбиваме останалата ни сметана на сняг и смесваме със заделения ни в чашата крем,  правейки един много по-пухкав крем. ( Ако не ползвате подсладена сметана, може да си добавите малко захар при разбиването й, ако сметнете, че ви е малко сладостта)
Изсипваме пухкавия крем, върху сиропирания блат и заглаждаме. 

                     

Отгоре слагаме няколко супени лъжици от шоколадовия ганаш. Него сме приготвили около 10 минути предварително, като сме кипнали сметаната в касерола и сме прибавили начупения на парченца шоколад. Разбъркали сме до пълното разтваряне на шоколада и образуването на хубав, лъскав сос. Ароматизирайте по желание с алкохол или есенция. 
Заглаждаме леко шоколада върху крема и слагаме втория блат.


Сиропираме с останалия сироп и нанасяме още малко от ганаша, оставяйки по-голямата част от него за заливка.



Нареждаме пълнените с крем еклери върху блата ето така:


И накрая заливаме с останалия ни ганаш:


Пъхаме в хладилника да стегне:


Не мога да отрека, че си имах моите несполуки с тази рецепта, но на фона на всичко ставащо извън стените на кухнята, сякаш даже ми носеха приятното усещане за справяне с предизвикателство.
В края на краищата съм изключително доволна от резултата


и се насладих у дома на нещо вкусно, шоколадово, уютно, ароматно и с ухание на уиски :)

Спокойни почивни дни, приятели! 



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели! 



четвъртък, 28 септември 2017 г.

Пастармалия със свинско / Pastarmalija / Пастрмајлија


Докато лятото денят беше дълъг и обичах да наготвя няколко неща на ден за седмицата и после да си маам гащите по града на разходки, сега взех да попроменям графика, а е едва началото на есента. Тя обаче си дойде с гръм и трясък - буквално! Дъжд по прозорците измити, гръмотевици и бури, кал се сипе по хората от малкия екран ( говоря за едни определени предавания, които не ме питайте защо и как гледах за първи път от сто години).
И така, в мрачното и хладно време повече ми се седи у дома и съм си решила - всеки ден - нова рецепта. за опитване. И списък си имам даже :)  Днес например за обядо-вечеря ще посетим Македония. Малко спорен въпрос е дали да си излезеш в двора се брои за "посещение", но не ме съдете прекалено - все пак съм от македонския край :) Хубавото на днешната рецепта е, че става бързо, не е никак трудна, няма да ви мирише кухнята все едно шеф Петров я ползва нон стоп и визуално е толкова пъстра като тоалет на Сашка Васева! 



Като всяко ястие и това си има близки "братовчеди" като имена и продукти, затова се надявам, че този път ще се размина със спорове от рода кое е автентично и как се казва на други места. Факт е, че ако минете "браздата" и сте в Македония, ще може да опитате това ястие под това име, както и че за разлика от на други места, тук вместо кайма и други плънки си имаме най-често кълцано месо, а в моя случай - свинско.
Рецептата ми харесва, защото понякога ми остава малко парче месо и не е нито за цялo ястие, нито за супа, а точно за това.


Може да добавите лук, кашкавал и свежи зеленчуци, а някои добавят дори яйце. Аз го приготвих  в няколко варианта, но задължително го направете богато на подправки. 
Едно от основните неща, които се харесаха в тази рецепта бе и самото тесто, което стана изключително вкусно. Но за да научите всичко необходимо, ето и рецептата:



Необходими продукти:

Около 600 г брашно за баница София мел
7 г суха мая ( едно пакетче)
1 с.л. сол
2 ч.л. захар
2-3 с.л. мас
4-5 с.л. олио
350 мл мляко ( вода)

За плънката:
400 г свинско месо
3-4 глави лук
подправки:
По желание: сол, черен пипер, червен пипер, лют пипер
кашкавал, домати, магданоз

Започвам като слагаме пресятото брашно в купа, заедно със маята, солата и захарта, разбърквам. Добавям леко затоплената вода/ мляко и маста и олиото. Размесвам на миксера, докато се оформи средно твърдо тесто, което се отделя от стените на съда. Оформям на топка и поставям в купа с един пръст олио на дъното и пухам във фурната на 50 градуса, покрита с кърпа или фолио. 
Може да оставите да втаса и на стайна температура, но ще ви отнеме повече време.

                          

През това време нарязвам месото и лука на малки парчета. Запържвам първо месото, докато придобие съвсем лек загар. Подправяме със сол.  Не е хубаво да го правим съвсем готово, тъй като ще се пече и ще се изсуши допълнително. 
Изваждам месото от тигана и в него запържвам и лука.

                    

Готовото тесто разделям на четири части. Всяка част разточвам ( или раздърпвам с пръсти) на правоъгълник, не е нужно да е съвсем правилен. Започвам да навивам краищата на двете дълги страни, като гледам да ги събера в двата отделни края ето така: 

                        

Местя в тавата, с хартия за печене на дъното и запълвам пастрамлията с шепа лук и шепа месо. Аз сложих на някои и малко кашкавал, като ви препоръчам да го сложите отдолу, не върху месото. Посръсвам щедро с подправки.


Пека в загрята фурна на 200 градуса за 20 минути. Готовите пастрамалии гарнирам с малко свеж домат и магданоз.


Вкусното си е вкусно!
Опитайте и вие :)


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


събота, 23 септември 2017 г.

Сливенски милинки / Milinki - Bulgarian Soft Bread Rolls from Sliven




Край на спането на отворена врата на терасата, остава само отворения прозорец! Тази сутрин се събудих и с изненада установих, че ръката ми, която е била над завивките е телесна температура на вампир и бързо се наложи да я стопля. 
Ефектът беше доста събуждаш, защото все едно сама си причиних ситуацията, в която някой си затопля студените крака на топлото ти тяло.
Както и да е. Докато се обличах, за да започна деня си, посегнах по навик към късите панталонки и тениската, оставени до леглото, но си дадох сметка, че днес няма да са ми достатъчни. Отворих гардероба,  с въздишка измъкнах чифт дълги панталони и си казах - няма какво да се лъжем, време е за дългите гащи. Странното е обаче, че първата ми мисъл бе не за есента, а че идва зимата. Денят бе толкова хладен и мрачен в началото, звукът на резачки на дърва в квартала заглушаваше дори най-новите квартиранти до нас, а във въздуха уханието на пържени чушки бавно, но славно се заменяше с такова на пръжки.



В такива критични ситуации, трябва да се помисли за здравето, защото в преходния период между сезоните, човек става много уязвим на всякакви вируси, Затова е хубаво да закрепим организма с една хубава и засищаща закуска като тези невероятно вкусни и пухкави - Сливенски милинки. 

То аз ако искам да се наплюскам от девет дола вода ще докарам, но в случая да кажем, че просто смятам, че няма за къде да пазя фигура, ами започвам да се подготвям за зимата - пък тя нека и два!  Няма да ме изненада :) 


Разликата на тези милинки е в малките им симпатични размери, и макар сами по себе си тестото и заливката да е по-скоро солено, се поднасят поръсени с пудра захар. Но няма какво да ви обяснявам защо са толкова хубави, само ги погледнете! 
а ето и как да си ги направите:
Необходими продукти:
1 1/2 пак. суха мая ( или едно кубче жива) 
400 мл прясно мляко
1/3 ч.ч. олио
1 с.л. захар
1 с.л. сол
1 яйце

За заливката:
1 яйце
2 с.л. брашно
80 г масло
150 -200 мл вода
щипка сол

пудра захар за поръсване


Може да приготвите рецептата, както на ръка, така и в миксер. Аз предпочитам втория вариант. Пресявам брашното в купа и прибавям сухите съставки, а след това леко затопленото мляко, яйцето и мазнината.


Пускам миксера с приставка за тесто и след броени минути имаме вече гладко, нелепнещо тесто. Оставете да се бърка поне 5-10 минути, като по желание добавям още малко олио, по време на месенето, ако ми се стори тестото по-твърдичко или сухо. 
Тестото трябва да се отделя само от стените и приставката на миксера. Оформям на топка и слагам в намаслена с олио купа и покривам с намаслено от вътрешната страна прозрачно фолио. 
Пъхам тестото да втаса за около 40 минути във фурната на 50 градуса.

                         

След като тестото втаса, прехвърлям върху отново леко намазан с олио плот и разпределям на четири равни части. Всяка част оформям на равен по големина и дължина фитил.

                     

Слагам ги близо един до друг и режа с ножа едновременно върху четирите, правейки еднакви по-големина парченца.


Всяко едно от тях оформям на топче, колкото малък орех и слагам  намаслена тавичка с размери на дъното 33 см. оставам да втаса повторно във фурната за около 20 минути.



През това време правим заливката. В купа слагаме маслото. Ако не сме го размекнали преди това, може да го залеем с  гореща вода и да разбъркаме докато се разтвори. Прибавяме брашното и солта и разбъркваме отново. Когато течността е по-хладка на допир, прибавяме яйцето и разбиваме отново. Изваждаме милинките от фурната, махаме фолиото и заливаме със заливката. 


Пъхаме да се пекат на 200 градуса за около 35-40 минути.


Още топли ги поръсваме с пудра захар :) 


И тази рецепта съществува в различни варианти, като някои обичат да добавят и сирене. Аз обаче си ги хапвах както с гарнитура от сирене, така и със сладко и какво ли още не. 


При всяко преминаване през кухнята си късах по едно топче от тази вкусна домашна сладост  мога да си кажа съвсем честно, че макар да почерпих този и онзи с малко, бавно по бавно, ще ги си изям сама :) 
Опитайте ги и вие! 



 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...