понеделник, 29 август 2016 г.

Ростбийф плато с гарнитура от гриловани зеленчуци / Roast beef plate with grilled veggies


Колкото и забавно да бе лятото за мен, толкова и много неочаквани промени и предизвикателства се изправиха на пътя ми. И макар винаги да съм била от хората, които знаят, че ще се справят, каквото и да стане, за пръв път усещам това позабравено чувство на страх, че може би неизчерпаемите ми сили все пак имат своят лимит.  
Никога не знаем пред какво изпитание ще ни постави животът и макар самата аз да имам жокер и да съм наясно какво ми предстои, все по-трудно намирам сили да туширам чувството на тревожност, което се надига и взима от минутите ми за сън нощем. 
Знааам, знааам, сигурно си казвате: "Wtf is happening to Люси, и в крайна сметка, ще ни доразкаже или няма?!" Е, колкото и да вкарвам личен елемент в своите разкази, никога не издавам подробности, затова пък въведението си има своята цял. 
Когато ви предстои предизвикателство, подгответе се с друго такова. Ей така, да загреете! За мен това беше първото ми приготвяне на ростбийф сама, макар и досега да съм успявала да му се насладя много пъти, когато съм гостувала при сестра ми. 


Българите сме свикнали да консумираме месото добре опечено и често адресираме този вид месо като сурово, но ви моля, ако не сте имали възможност да го опитате, не съдете предварително. Този вид месо е толкова крехко, а ако го нарежете и на много тънки парчета, ще може да го ползвате и като плънка за сандвичи. 


Месото е перфектно само по себе си, а приготвянето му е по-елементарно от текст на Криско, така че реших да вдигна летвата в ястието, с богата гарнитура от сезонни зеленчуци, а защо не и малко плодове. Грилован лук, тиквички и картофи по селски са само малка част от гарнитурата, с която може да поднесете това чудесно ястие. 


Без повече отлагане и без това е време за обяд, ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
1-2 пържоли ростбийф
сол, черен пипер, червен пипер

За гарнитурата:
3-4 пресни картофа
1-2 тиквички
1-2 глави лук
1-2 люти чушки
3-4 скилидки чесън
сини сливи
сладка царевица
масло/ олио/ сол

За гарнитура 2:
БИРА :) 

Изрично използвам думата ростбийф, макар и месото само по себе си да е говеждо, не съм съгласна, че всяко, предлагано на пазара, е толкова крехко. Макар и да не ми плащат за реклама, ще си уточня, че конкретните пържоли купих от Кауфланд директно нарязани и пакетирани в кутии, готови за готвене. 
Извадих от опаковката (вакуумирани са) и измих и подсуших хубаво с кухненска хартия. Овкусяваме с подправките богато и от двете страни. 


Сложих ги да се запекат на грил тигана в малко мазнина (масло и олио заедно), като за по-сурово ги печете около 5-6 минути от всяка страна, а за средно сурови 7-8 минути. Хубаво е месото да остане леко розово в средата, тъй като става наистина много сочно.


През това време сложих да се запекат картофите във фурната, както са си с кожата, нарязани на средни парчета, в малко мазнина.
Овкусих с чесън на прах, пипер и сол.


На грил тигана гриловам още нарязания лук, тиквичките, както и няколко филийки хляб.


Запържвам малко сладка царевица от консерва в масло, овкусявам със сол и пресен копър*

*( по желание)

Към платото прибавям малко нарязани чушки (люти и сладки, но сурови, да хрупат :)), както и малко сини сливи, тъй като обожавам комбинацията им с месо - сладко-кисели! Нарязвам месото на парчета, 


като в тигана, в който сме готвили, обичам да загрявам малко масло и олио и да запържа пресован/ кълцан чесън. Получава се чудесен, ароматен сос за глазиране на месото и зеленчуците. 


И така, нека започнем и тази работна седмица подобаващо, с ястие, което ще ни даде сили да преборим, всички предизвикателства, защото....

                                         "Когато стане напечено, пригответе си печено!"
Л. Евтимова




Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



събота, 20 август 2016 г.

Торта "Шарлота" с ягоди и Честит Рожден Ден на мен / Strawberry Charlotte Cake and Happy Birthday to me!



Подмладих се с още една година! Точно така...не остарях. Никога не съм се чувствала по-жизнена, по-сигурна в себе си, в изборите си, в амбициите и мечтите ми и в желанието си да накарам всеки един момент, било той добър или лош, да бъде само част от пъстрата мозайка, наречена живот, която някой ден ще погледна и всяко парче ще има своето важно място, защото само всички заедно могат да оформят цялата картина.
Най-сетне се освободих от младежката несигурност и вечното жeлание да планирам бъдещето, така че да не допускам място за изненади. А такива винаги има. Най-сетне се научих да улавям мига...но макар да се подмладих, пак предпочитам Carpe diem пред YOLO :) 


„Не питай (ний не можем да узнаем) какъв ли край предвидили са боговете за теб и мен, Левкония, нито изпитвай Вавилонските пресмятания. Колко по-добре е да приемаме каквото дойде, дали е отредил за нас още зими Юпитер или последната е таз, която се разбива днес в скалите на Тиренското море. Мъдрец бъди и виното налей. Животът кратък е, ти остави в страни далечните надежди. Дори докато тъй говорим с теб отлита времето неумолимо. Цени мига, не вярвай ти напразно в утрешния ден.“
Хораций


Подмладих се на рождения си ден, тъй като се чувствам окрилена. И то не защото всичко в живота ми магически се е наредило - точно обратното. Чешмата в банята продължава да капе въпреки безбройните ремонти, но за сметка на това и душът се развали и в момента го регулирам със стърчащ гаечен ключ (дълга история, чакам водопровoдчика днес).  
Моята опора в живота е доста време зад граница и ми се наложи да правя хиляди неща отново сама, а някои за първи път. Но се справих, въпреки че годината не бе никак лека. Но научих много за себе си и за това, че понякога животът може да не се стече, както си го искал и планирал, но отново да ти поднесе прекрасни преживявания и изненади, стига да не си затваряш очите и да казваш "не", само защото не е по твоя начин. 
През последните месеци пътувах с автобус повече от всякога, поради липсата на кола, срещах се с всякакви хора по всякакви поводи и всеки един от тях ме накара да се усмихна по един или друг начин (някои с чувството си за хумор, други с глупостта си), но всеки криеше интересна история за разказване, която само ме убеждаваше все повече и повече в това, което знаех: Какво интересно нещо е животът?!


И преди да си помислите, че съм прекалила с билковите чайове, дзен философията или пък съм намерила някоя здрава трева, ще ви кажа, че няма нищо такова. (На тревата не съм фен дори само заради сенната хрема, а пък повече философия може да се открие сред пияни метъли в градинката, отколкото в някоя хипстърска чайна) 

Истината е, че ако с остаряването идва помъдряването, то определено с помъдряването идва освобождаването, а с него отново.. подмладяването!  Така, че няма нищо страшно... Честит Рожден Ден на мен! :)

Моят голям подарък пристигна преди четири дни, когато за първи път станах леля на второто по  рода си лъвче във фамилията ни. (Най-сетне някой да ме замести в тежкото носене на короната :))

Малкият Ноа е най-сладкото бебе на света, а вие знаете, че аз от сладко разбирам! 



И така, след толкова много емоции, празници, концерти, фестивали,  срещи  и изненади (приятни и неприятни), които очертаха моето лято, реших, че отново трябва да врътна ключето у дома за малко, да пусна моята луда музика и да сътворя една достойна за рожден ден торта.
И тъй като тортичката е от мен за мен, се спрях на един от любимите си вкусове - лек и плодов, свеж и летен, с усещане за чийзкейк и сладолед, но без цялата работа по тях (все пак съм джаста-праста), но с ефектна, нестандартна и грабваща украса, която говори за женственост и нежност.  Представям ви торта "Шарлота" с ягоди!

Необходими продукти:
За блата φ 20-22 см:
3 яйца
3 с.л. брашно
3 с.л. захар

За крема:
300 г ягоди (плюс захар на вкус)
700 г заквасена сметана 
125 г масло
1 ч.ч. пудра захар
2 пак. желатин

За украса:
бишкоти 
ядливи цветя / ягоди
макаронс 

В днешната рецепта няма нищо необикновено, освен това, че дори и най-семплите десерти могат да изглеждат невероятно, а вкусът им да ни кара да се размечтаем. Неведнъж съм казвала, че колкото и да обичам негово величество шоколада, що се касае до торти, винаги предпочитам някоя лека и нежна на вкус. 

"Шарлота" е точно такава. 

За нея първо си пригответе един пандишпанов блат, използвайки тази рецепта, като можете да видите целия процес стъпка по стъпка. (и без това публикацията е дълга, няма да губим излишно време) 
Аз използвах по-малка форма, затова намалих леко продуктите, но съотношението винаги им е еднакво. 

За крема: 
В купа разбивам мекото масло с пудрата захарта, като прибавям и заквасената сметана (тя също трябва да е на стайна температура), разделям сместа на две (неравни) части и оставям настрана.

Пасирам ягодите и слагам в касерола на котлона. Добавям захар на вкус, тъй като много зависи от това колко са сладки плодовете (ако е необходимо, добавете малко вода). 


През това време накисвам в малко вода желатина, както е според инструкциите. 


Разтопявам желатина на водна баня или микровълнова фурна, като внимавам да не го "преваря".
Вие можете да изберете да направите тортата по много различни начини, като игра с крема, но ето кой избрах аз:
Първо разрязах пандишпана на две и сложих едната част на дъното на формата. След това към по-голямата част от крема прибавих, разбивайки с миксер, разтопения желатин. Другия желатин добавих към затоплените на котлона ягоди, като почти всички изсипах към по-малката част от крема и разбърках хубаво, така че се получи и розов крем. Оставих съвсем малко в касеролата от ягодите.
Започнах да редувам, изсипвайки върху блата от белия крем, розовия крем, малко от пасираните ягоди и така, докато се свършат всичките. Накрая разбърках всичко с дървен шиш, така че да се се получат интересни шарки в сместа.


След това сложих втората част от блата и пъхнах в хладилника да стегне. Отнема няколко часа.


Готовата торта украсих със сухи цветя и макаронс, тъй като исках да има този винтидж, романтичен вид, който ми е толкова присърце. Вие обаче може да направите класическа  украса от ягоди и отново няма да сбъркате. Тортата може да се направи и с друг вид сезонен плод, така че съм сигурна, че "богатството" на лятото ще ви даде много възможности за експериментиране. 


И така, след като денят е пред мен, аз ще се отдам на още малко празнуване, тъй като лятото е почти към края си, но вечерта тепърва започва :)
На вас пожелавам едни прекрасни почивни дни, а на мен...Честит Рожден Ден :) !


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

понеделник, 15 август 2016 г.

Торта "Каноли"/ Cannoli cake



Бях планирала друга рецепта за днес, но тази сутрин се събудих с онова ровичкащо чувство, че е специален ден. Не само, че е именният ден на моята сестричка Мими, най-голямата радост (и дразнител) в живота ми :), но и на куп други скъпи приятели, които празнуват и рожден и имен ден днес. 

Искам да пожелая на всички празнуващи здраве, щастие, късмет и много любов в сърцата им и на хората около тях. Празниците са хубаво нещо, затова дори фактът, че е понеделник, няма как да застава на пътя на доброто ни настроение днес.

Затова и си казах: "Дай да отложа планираната рецепта за по-натам и да започнем седмицата по най-вкусния възможен начин"! 

С ТОРТА, РАЗБИРА СЕ! И то каква! Само както аз си знам - с умопомрачаваща визия, предизвикваща лека възбуда, която дори заплахата от ранна форма на диабет не може да застраши, и вкус, който можем да определим само като божествен! Дами и господа, нейно величество - торта "Каноли".



Съвсем наскоро ви споделих, че канолите ( рецепта тук)  са един от любимите ми сладкиши, затова и нямаше по-логично нещо от това да ги представя и като торта. В нея обаче може да разчитате на значително по-шоколадов вкус, като кремът е същия, което я прави подходяща, когато ви остане от него при предишна направа на сладките. Освен това може да украсите с останалите ви каноли, като аз заложих на още малко портокалов вкус, тъй като се съчетава идеално. А бе знам за какво говоря, повярвайте ми!  


Сега и ще се убедите колко е лесна за приготвяне. Ето и списъкът с продуктите:
Необходими продукти:
1 1/4 ч.ч. брашно
1 1/2 ч.ч. захар
3/4 ч.ч. прясно мляко
2/3 ч.ч. тъмно какао
1/4 пак. бакпулвер
8 с.л. масло (113 г)
1 с.л. мляно кафе
3 големи яйца
щипка сол
2бр. ванилия

Пускаме фурната да загрява на 160 градуса. В купа смесваме захарта, солта, ванилията, бакпулвера, какаото и кафето. Прибавяме мекото масло.


Разбиваме с миксера като прибавяме едно по едно и яйцата, 


редувайки по малко от брашното и млякото. Всички продукти трябва да са на стайна температура! 


Готовата смес разпределяме в три тавички с диаметър 20 см, които предварително сме намаслили и сме сложили кръг хартия за печене на дъното.


Печем блатовете за около 30 минути, като тестваме с дървен шиш дали са се изпекли добре. Оставяме да се охладят напълно.



След като блатовете са напълно студени сглобяваме тортата като редуваме блат, крем, блат, крем и така докрай. Крема приготвяме както казах, по рецептата от тук, като ще сложа още веднъж продуктите, но може да погледнете в линка целия начин за приготвяне:

За крема:
500 г рикота
2/3 ч.ч. сметана за разбиване / маскарпоне
3/4 ч.ч. пудра захар
1-2 ванилия
щипка канела
100 г шоколадови капки 
захаросани портокалови корички



Украсяваме тортата по желание, като аз се спрях на украса от каноли, шоколадов ганаш, бита сметана и резенчета сочен портокал. 


Може да увеличите количеството бита сметана в крема, ако искате по-пухкав крем, но ако сложите и само като украса няма да сбъркате. 


И така, ако не сте мислили да празнувате днес (всеки човек познава поне една Мария в България), променете плановете си и спретнете това торте, тъй като е доста бърза за направа, а животът е твърде кратък да подбираме поводите за наздравица! 


Сладка седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

петък, 12 август 2016 г.

Праскови на грил с крем маскарпоне /Grilled Peaches with Mascarpone Ice Cream


Ако лятото не се наядем на вкусни плодове, то кога?! Затова и десертите често включват някои от сезонните плодове, по-малко или повече.
Днешният е с основна съставка праскови, но въобще не се заблуждавайте, че не може да се конкурира с други засукани десерти. Идеален е, ако посрещате гости и трябва набързо да спретнете нещо сладко. 
(За подходящ фон, докато си четете рецептата, съм подбрала тази песен, с която искам да поздравя и моя приятел Ванката, който винаги си я припяваше със завиден кеф, когато работехме заедно в радиото)




Прасковите са сред любимите ми плодове и не пропускам да експериментирам с тях. Тази година обаче повечето плодове не бяха много сладки, затова и реших, че тази им версия може "да поправи това". Оказа се истинско удоволствие за сетивата и ако потърсите малко сили да станете от дивана, затиснати от летния мързел, съм сигурна, че няма да съжалявате. Стават много бързо, а в комбинация с този пухкав маскарпоне крем (вариация на сладолед), просто ще опаткате не една-две. :) 


Но това са просто плодове, така че недейте да им броите калориите толкова. А ето и самата рецепта и се убедете колко лесно и бързо става:

Необходими продукти:
3 бр. праскови (може и повече)
100 г захар
ром, вода
ядки (използвах фъстъчен крокан за поръсване) 

За крем-сладоледа:
2 белтъка
250 г маскарпоне
100 мл сметана
100 гр захар
1 ванилия

Измиваме прасковите и ги разполовяваме. Овалваме ги в захар и ги поставяме на грил тигана. Когато захарта започне да се карамелизира, слагаме малко от рома.


Обръщаме прасковите и повтаряме процедурата, като може да добавите малко вода, тъй като алкохолът се изпарява, а по тигана остава наистина вкусен сос, който после може да сервирате към десерта.


Още топлите, леко "пияни" захаросани праскови сервираме с по една лъжица от изстудения крем - сладолед, който сме направили преди това. Казвам крем-сладолед, тъй като можете да го сервирате като крем или да го замразите като мен и си се получава много вкусен сладолед.


Приготвяме го като разбиваме белтъците със захарта на сняг, прибавяме маскарпонето, както и предварително разбитата сметана.


Прехвърлям в подходящ съд и го слагам във фризера да стегне.


Слагаме лъжица от крема върху топлите праскови, заливаме с малко от соса и поръсваме с ядки. Аз се спрях на фъстъчен крокан, но мисля, че почти всички ядки ще са подходящи тук.


Препоръчвам ви да използвате по-сочни и зрели праскови, тъй като ще бъдат по-лесни за хапване с лъжичка.


И така, оставям ви с тази свежа идея за десерт, а пък за понеделник съм ви приготвила една рецепта за месо, което ще ви отвее главата направо...,
но дотогава - сладък уикенд, приятели!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...