петък, 29 юли 2016 г.

Каноли / Cannoli



Имали ли сте един от онези стръвни моменти, в които така ви се дояжда нещо, че го приготвяте по нощите, само и само да заспите спокойно, че ще го опитате на сутринта и животът ви отново ще има смисъл. Не? Само аз ли съм така? Добре, няма значение, преминаваме нататък.....Nothing to see here! 

Ще перифразирам : Малко са десертите, които могат да ме изкушат да се вдигна от дивана след определен час, пък камо ли да готвя в тая жега, но истината е, че летните вечери са едни от малкото моменти, когато може да се усети поне някаква прохлада, затова и всъщност не е толкова лоша идея. Да кажем, че точно това имах предвид, когато приготвих тези каноли в три през нощта. 


Лято е, а аз съм по-далеч от морето и каквато и да е било форма на почивка отколкото някога мога да бъда. Затова освен непрекъснато отнасяне в главата ми за да си мечтая за прекрасните кътчета по земята, по които мога да се излежавам с коктейл в ръка, периодично се появяват и разни спомени от миналата година по това време. Тогава имахме възможност да отскочим до Милано (стига съм отскачала само до Кауфланд и Изипей, ба*и) и отново се заредих с тоново кулинарно вдъхновение. 



Не съм от хората, които купуват сувенири, тъй като предпочитам да изям и изпия парите си до последно, а пък спомените да останат в главата, сърцето или в краен случай - на "лента".



Същата година направих изключение обаче - купих кутия чудесни, автентични, италиански каноли за да занеса на майка ми, та най-сетне да ги опита и тя. Тя знае за пословичната ми любов към този десерт и понякога се шегуваме, че нещо може да е вкусно, ама "не е каноли". 




Когато й ги подарих, признавам си, малко се притеснявах. Не само, че й подарявах нещо, което едвам се въздържах да не изям по пътя, но, ами ако кажеше:" Ами, хубаво е, ама не е нещо особено", щеше да ми се пукне жлъчката. 


Дори, и мафиотите не могат да пренебрегнат неустоимия вкус на канолите, както видяхме в "Кръстникът" и култовата сцена с Питър Клеменца, който нарежда: "Остави пистолета. Вземи канолите!"

Е, мамчето се отърва и не й се наложи да спи с рибите, тъй като се влюби във вкуса им още с първата хапка. Аз седях ококорена, гледайки я как дъвчи лакомо и питах "Нали? Нали? Не е ли най-вкусното нещо на света?"

От този ден насетне съм приготвяла каноли няколко пъти и с ръка на сърцето си мога да заявя: Този вкус няма да ми писне никога!


Много се надявам да ви убедя да ги приготвите, ако не сте ги правили досега, особено ако сте сред любителите на чийзкейковете и чийз-десертите. Основна част в тази рецепта играе рикотата, затова от сега казвам, аз не бих я заменила с друго! Но ето и останалите продукти:
Необходими продукти:
За черупките:
2 1/2 ч.ч. брашно
1/4 ч.ч. захар
1 ч.л. канела
4 с.л. масло
5 с.л. червено вино
2 яйца ( + един белтък )
олио за пържене

За крема:
500 г рикота
2/3 ч.ч. сметана за разбиване / маскарпоне
3/4 ч.ч. пудра захар
1-2 ванилия
щипка канела
100 г шоколадови капки 
захаросани портокалови корички/ коктейлни черешки

Рецептата всъщност не е никак сложна и затова не беше голяма философия за приготвяне дори и в три през нощта. Като цяло смесваме съставките за черупките (без белтъка) в купа до получаването на тесто, което може да се моделира. Увиваме във фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника за около половин час. 

                       

След това загряваме в касерола олио, като за маслена баня. 


Подготвяме си и формичките за канолите, които изглеждат ето така и се продават по три в комплект в магазините за левче. Аз съм си купила само един комплект, тъй като са напълно достатъчни според мен. Леко ги намаслявам с масло.


Изваждаме тестото от хладилника и го разточваме на тънък лист. Изрязваме кръгове с помощта на чаша, моите бяха с диаметър около 9 см. Увивам около формичката и намазвам с белтък, за да залепнат краищата. 

                 

Пускам ги да се пържат до златисто в маслената баня, като ги обръщам от всички страни.



Изваждам черупките и ги редя върху решетка. Ще забележите, че те не са никак мазни. Издърпвам тръбичките с помощта на по-дебела салфетка, тъй като са горещи.


Процедирам така и с останалата част от тестото и макар да изглежда като голяма врътка, всъщност не отнема толкова много време, тъй като черупките са тънки и се пържат бързо. Оставям ги да изстинат напълно.


Следващата стъпка е да направи крема за пълнеж. За целта смесваме рикотата с пудрата захар. Италианците предпочитат да отцедят рикотата известно време преди това, като след това я прекарват през сито, така че да стане още по-фина и въздушна. Ако не ви се прави тази процедура - няма страшно. Кремът ще стане и така. Прибавете и битата сметана (или маскарпонето, ако не обичате сметана). Аз предпочитам варианта със сметана, тъй като кремът става по-въздушен и лек. Накрая овкусяваме с нарязаните портокалови корички, ванилията, канелата и прибавяме шоколадовите капки.


С този крем пълним канолите, с помощта на пош.



Може да ги украсите с още шоколадови капки, захаросани портокалови корички или коктейлни череши.



Поръсете с пудра захар, врътнете ключа на вратата и се настанете удобно, защото ще падне плюскане...
Сладки почивни дни, приятели!



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 25 юли 2016 г.

Пържен ориз по ямайски / Pineapple Fried Rice


Ако времето ви за почивка е малко тази година (то винаги е малко, ама какво да се прави), не пропускайте възможността да си удължите ваканционното настроение с малко летни, екзотични и вкусни вечери, които няма да ви отнемат много време. Днес искам да ви предложа една много любима рецепта за пържен ориз по ямайски, който е богат на вкусове и аромати и определено ще ви върви добре в гарнитура с любима напитка :) 


Когато и да приготвя такива ястия у дома, винаги имам предвид традиционалистите, които рядко се доверяват на друго освен типичните български вкусови комбинации. През последните години обаче бележа голям напредък, защото започнаха да хапват все по-често тези странни на вид комбинации. В днешната рецепта може да усетите такава експлозия от вкусове, че определено ще ви се прииска да дадете малък таймаут на българското пиле с ориз. :)


Но без повече да отлагам, денят си върви, а вечерята няма да се приготви сама. Ето и рецептата: 
Необходими продукти:*
1 ч.ч. ориз 
1 бр. ананас
2 бр. яйца
1/4 ч.ч. пресен лук
1 ч.л. накълцан чесън
1/2 ч.ч. домати на кубчета
2 бр. люти чушки (може и лют пипер на люспи) 
1/4 ч.ч. ядки (фъстъци, кашу)
1бр. лайм
сос от стриди
соев сос
сол/ черен пипер
олио за пържене
краставица за декориране

*ако желаете да направите вариант с месо - изберете пилешко, скариди или няколко резена хубав бекон


Започвам като сварявам ориза. (Можете да ползвате и стар ориз) Аз си избрах този ориз - баланс, който e много вкусен и идеален за такива рецепти. Измивам го добре под течаща вода, като моят метод е да оставя водата да тече на тънка струйка в купата, 

              

докато се избистри напълно, ето така:


Оставям ориза да се свари, а през това време си подготвям останалите продукти. Нарязвам доматите на кубчета, както и нарязвам ананаса по дължина. Издълбавам внимателно, като оформям две купички за сервиране по този начин, а вътрешността нарязвам на кубчета. 


Накълцвам на ситно чесъна, лука и чушките - на средни парчета. Аз използвах червени сладки чушки и лют пипер, тъй като нямах люти чушки. 


Нарязах и три ленти сурово-сушено месо, което бе добре осолено и придава наистина чудесен вкус, след като се запържи. Вие обаче може да ползвате и пилешки гърди или пък скариди. Накрая си подготвям под ръка и ядките, като аз избрах обикновени печени фъстъци.

                   

Последната ни подготовка е да си приготвим две яйца в купичка, които леко разбиваме с вилица.


След като оризът е готов и се е охладил, започваме приготвянето на ястието. За целта в тиган загряваме малко мазнина и запържваме чесъна, зеления лук и чушките.


Малко след това прибавям месото, като пържа и бъркам още няколко секунди. Ако ползвате пилешко месо - ще ви отнеме повече време.


Правим място в  тигана и изсипваме яйцата, така че да се позапържат, а след това разбъркваме, така че да имаме бъркани яйца към зеленчуците и месото.


Прибавяме и ориза, след това и доматите и ананаса. А накрая и ядките.

                

Овкусяваме с малко соев сос, сос от стриди, сол и черен пипер. Разбъркваме и готово. 


Сервирам ястието във вече издълбаните "купички" от ананаса, като гарнирам с резенчета свежа краставица, още малко зелен лук и "розички" от бекона :)


Опитайте тази вечеря днес, пък после ще ми благодарите ;) 
Усмихната седмица, приятели! 



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



петък, 22 юли 2016 г.

Плодова панна кота / Strawberry Panna Cotta


Напоследък не съм много редовна и то не само в интернет, както се забелязва! Лятото за мен тази година върви по някакви странни неведоми пътища, които на моменти отчаяно ме карат да потърся някъде вече налично walkthrough. За последните седмици, освен че се насладих на концерти, партита и типични за лятото дълги среднощни  разговори на задълбочени теми с пияни хора, се сблъсках и с най-голямата вълна от техническа неизправност у дома. За броени дни ми се развали компютърът, лаптопът ми окончателно предаде Богу дух (правени са му вече няколко скъпи животоспасяващи операции) и  ми заминаха слушалките на телефона (и то по време на пътуване, а аз без музика на мога да сляза да изхвърля кофата).



У дома стана по-тихо от класна стая пред изпитване и имах два избора : да излизам по-често навън вечер или да седна да си припомня някои от нещата на барабаните. Сигурна съм, че на съседите има се искаше да е първото. Сигурно си казват : "Какво му беше лошото на стария звук от работещ миксер в два през нощта!"
За щастие имаме добра изолация и две трети около мен нямат обитатели, така че остава само да проведем няколко приятелски преговори със съседите отгоре (имам предвид буквално, но не знам защо пак прозвуча като кодирана реплика от мафиотски филм) .

И така, както лятото ми тече доста неортодоксално, по същия начин вървят и интересите ми към готвенето като цяло. Последния път ви споделих, че съм се спряла на рецепти, които не изискват пускането на печката (повече тази грешка в тази жега няма да повторя), затова пък един от любимите ми десерти е точно такъв - Плодова панна кота


В случая направих с ягоди, но предпочитам да я нарека плодова, тъй като можете да я направите с всякакви плодове - праскови, манго, кайсии, банани и др. Направих я в два цвята и в голяма форма, за разлика от традиционната в чашки. Друг интересен момент е, че за бялата част използвах кефир, който, както вече веднъж ви писах, ми стана любим не само заради това, че е идеален за сезона на диетите, но има един свеж, тръпчив вкус, който превръща панна котата в десерт с лек привкус на сорбе..ммммм!



Но за да се убедите колко лесен, лек, вкусен и дори диетичен десерт съм спретнала, вижте продуктите и как да го направите:

Необходими продукти:
500 мл кефир ( мляко/  кисело мляко)
250 мл пюриран плод
250 мл течна сметана
захар/ мед на вкус
2 пак. желатин ( х 10г)
1 ванилия

Започвам като накисвам единия желатин в малко вода, според инструкциите на опаковката. В касерола слагам кефира и загрявам на котлона. Сигурна съм, че ще се получи идеално и с прясно мляко, и предполагам за киселото, макар че за второто може би ще е по-добре да разтворите желатина на водна баня преди прибавянето му към киселото мляко. (То може да не е затоплено, а само на стайна температура,  не трябва да бъде студено, тъй като ще пресече желатина и ще ви стане на парцали)
Използвайки моя метод обаче, към вече затопления кефир прибавям набъбналия желатин и бъркам, докато се разтвори напълно. Спестява ми време и усилия. Накрая овкусявам с ванилия и  мед (или захар) - по желание.

                    

Оставям леко да се охлади, а след това изсипвам течността във формата и пъхам в хладилника да стегне.


След това се захващаме с плодовата част. Аз използвах домашни ягодки. 


Пасирам плодовете, като както казах - може да ползват и други плодове по желание. Трябва ни всичко на всичко една чаша от 250 мл плодово пюре. В друга чашка накисвам желатина с малко вода да набъбне.

                

След това загрявам сметаната на котлона, прибавям плодовото пюре, 


а след това и набъбналия желатин. Прибавете и захар на вкус - в зависимост колко сладки плодове използвате. Към тази част от десертa предпочетох да ползвам за подсладител кристална захар вместо мед. 


Оставям отново да се охлади леко, за да не разтопи първия пласт от десерта, а след това изливам отгоре и хайде хоп...пак в хладилника.


Когато панна котата стегне, потопете формата в съд с малко топла вода, за да се отпусне по стените и обърнете върху подходящ съд.


Украсете по желание - аз се спрях на домашни макаронс (скоро в блога),



ягоди, листенца прясна мента, кокосови стърготини и малко домашно сладко от ягоди! 



Гарантирам ви наслада за сетивата по всички параграфи - свежест, сладост, нежно и най-вече естествено плодово ухание, а леката киселост на кефира ще ви накара да отваряте вратата на хладилника доста по-често:)

Пожелавам ви весел, прохладен и много усмихнат уикенд, приятели!


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...