понеделник, 29 юни 2015 г.

Божествени крем рулца / Heavenly Chocolate and Cream Rolls / Sultan Sarması Tarifi


Ако не сте яли рулца от крем, то не сте живели! Истина ви казвам! Аз самата съм още в потрес от факта, че не съм знаела за това чудо на природата по-рано, но това е вече зад гърба ми, защото съм влюбена! Влюбена в един наистина лек, нежен сладкиш, който се приготвя лесно, не изисква скъпи продукти, а всяка хапка от него е като пухкава целувка за душата!  


Запознах се с рецептата в интернет, с помощта на това клипче, където наистина можете да видите колко лесно се приготвя. При мен резултатът не беше съвсем същия, затова искам да добавя своите наблюдения и бележки, за тези от вас, които ще решат, че тези снимки няма да им дадат покой, докато не го приготвят още тези дни :) 
Що се отнася до вкуса- заставам зад думите си от по-горе : няма такава вкусотия! 


Използвах същата тавичка, като размер, но при мен кремът дойде по-дебел пласт, което му попречи да стегне. Тъй като таватa ми бе голяма за хладилника, трябваше десертът да остане на стайна температура, което, мисля, че също допринесе за това да не стегне повече. Това разбира се не означава, че не му намерих чалъм и успях да завия рулцата. А за няколко минути в хладилника, вече завити, те бяха в идеална форма!


Много обичам такива летни десерти, които те изпълват с прохлада, но не е необходимо да са от сладолед. Определено ще приготвям десерт още много пъти този сезон, като в следващите ще завия и банан в средата. Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
1 литър мляко (може и 800 мл)
2 с.л. хубаво тъмно какао
1 к.ч. брашно (50 г)
1 1/2 к.ч. нишесте (80 г пудинг шоколад)
1 1/4 ч.ч. захар
1 ванилия
50 г масло
Около 150-200 г кокосови стърготини
150 мл сладкарска сметана за разбиване

Слагаме млякото заедно със захарта на котлона да заври. 


Можете да използвате и 800 мл мляко,  за по-тънък пласт от крема. В купа смесваме сухите съставки - какаото, 


брашното и нишестето. Аз реших да се презастраховам, затова използвах две пакетчета шоколадов пудинг, всяко от по 40 грама. 


Разбъркваме всичко добре и прехвърляме малко от млякото за да стане на кашичка.


Когато млякото тръгне да завира, прехвърлям шоколадовата смес към него и започвам да бъркам, докато кремът се сгъсти. Накрая дърпам от огъня и прибавям ванилията и маслото, докато второто се разтвори напълно.


Тавата от фурната, с приблизителни размери 30 х 40 см , покривам добре с кокосови стърготини.


Изсипваме отгоре крема, като се опитайте да го изсипвате на по-тънка струйка, тъй като в противен случай ще измести кокоса и ще се получат неравности (като при мен ) 


Оставяме кремът да изстине (най-добре в хладилник), или на хладно за една вечер. 
Отгоре разпределяме битата сметана


и заглаждаме равномерно.


Разрязваме сладкиша на ленти, като при мен бе по-лесно лентите да са по-тънки, така че направих около 5-6 дълги ленти, като разрязах тавата веднъж и по ширина, както правят и в клипа.
Започвам да завивам крема, като си помагам със стърготините отдолу. Както казах, моят крем не бе достатъчно стегнат, но аз не бих променила нищо, тъй като именно креместата текстура на десерта го прави толкова специален. С помощта на ножчето, и загребвайки кокос от тавата, успях да навия рулцата. Неравностите можете да заглаждате с нож. Така оформените рулца прехвърлих в поднос и сложих в хладилника. Не след дълго те бяха стегнали и кремът не лепнеше..


Сигурно някои от вас ще се изкушат да сложат желатин в пудинга, но макар и с малко повече пипкава работа аз ви съветвам да опитате истинския вариант. Десертът е толкова пухкав и нежен, че си заслужава някоя и друга минута старание :) 


Бях толкова впечатлена от тази вкусотия, че веднага повиках майка ми да намине с "кутийката за храна". Тя не е голям любител на сметаната, но бях убедена, че ще го хареса! И точно така и стана! Още с първата хапка затвори очи и нареди "Слагай, слагай в кутията" :)



За мен ще бъде истинска радост да ви се услади по същия начин и да споделите впечатления! Усмихната седмица, приятели! 
***
Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 


четвъртък, 25 юни 2015 г.

Пикантно пилешко с ананас / Spicy - Pineapple Chicken


Както винаги, през седмицата гледам да ви предлагам бързи и лесни идеи за вечеря, която може да се приготви за по-малко от час! И аз, като много други, консумирам пилешко доста често, но докато старите и добре познати рецепти за пиле с ориз и картофи са ми леко казано втръснали, днешната рецепта е приятна изненада, която може да накара всеки любител на лютичкото да се поизпоти от кеф :) 
И защото никое уникално ястие не съдържа само един вкус, имаме и малко сладък ананас, който да дарява небцето с ароматния си сок, с който да угаси огъня в гърлото! 


В ястието можете да усетите още лека цитрусова нотка, букет от подправки, а глазурата на месото ще ви накара да си оближете пръстите дотолкова, че ще има опасност да ги изядете :) 


И тъй като за ястието не ви трябват повече от шепа продукти, консерва ананас и няколко бутчета (които са точно на промоция в един от големите супермаркети), може би ще решите да ги опитате още днес. Затова ето и рецептата:
Необходими продукти:
3 бр. пилешки бутчета
1 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. чесън на прах
1 ч.л. чили / червен пипер
2 ч.л. кайенски пипер

Още:
1/2 консерва ананас
1/2 лайм
1-2 скилидки чесън
1 зелена люта чушка

За  глазурата:
сока от консервата
1 с.л. царевично нишесте
1 с.л. лют сос (тип табаско)

Макар продуктите да изглеждат много, като цяло повечето са подправки. Затова обтриваме със сухите подправки месото и нареждаме в тавичка. Покриваме отгоре с резенчета ананас, някоя скилидка чесън (Тя не е задължителна, ако не обичате толкова силен аромат. Все пак имаме чесън на прах.), нарязаната люта чушка и лайм. Изсипваме малко от сока в тавичката. Пъхаме да се пече на силна фурна.


През това време приготвяме глазурата, като смесваме нишестето с лютия сос и малко от сока от консервата, докато се получи подходяща за нанасяне консистенция. Когато бутчетата заврят, намаляме температурата на около 170 и глазираме бутчетата. Разпределям глазурата върху тях, като след това от време на време нанасям още, потапяйки четката в течността в тавичката.

Скоро след това имаме златни на вид, сочни и ароматни бутчета:



Може да гарнирате ястието с ориз, салата или..само вода! Във всеки случай ще се радвате, че сте отделили време да си приготвите истинско, домашно и питателно ястие за вечеря!
Сочно във всяка хапка!



Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 







вторник, 23 юни 2015 г.

Вкусна ягодова пита / Easy strawberry dessert


Ееее, ненаядохме се на ягоди, значи! :) Хем сладко правихме, хем торти, сега пак десерт! Ама пък какъв десерт! Не само, че много лесен и разбира се вкусен, но ни предлага възможността да се насладим на ягоди в два варианта, а от това по-добро - здраве му кажи!
След като с баба направихме сладкото, тя недвусмислено ми препоръча да направя десерт с него за следващия път, и аз какво да правя..правя! :) Не мислех дълго - отдавна ми се въртеше идеята за ягодова пита, която да се реже на пасти, да съдържа както богато количество пресен плод, така и тънък пласт сладко, което само да засилва ягодовия аромат.


За крема се спрях на готов сметанов пудинг (аз ви казвам, че е лесна рецепта, пък вие не вярвате), който се оказа идеален за целта. По този начин десертът се нареди на три допълващи се пласта, като започнем от най-сладкия - тънка основа от пандишпанен блат и сладко от ягоди, следван от по-дебел - млечно-сметанов крем, нежен и по-скоро неутрален, завършващ с трети пласт от ароматните ягоди, които като всички пресни плодове допринасят с лека резлива нотка. Така, загребвайки през трите пласта, може да се насладим на цялата симфония от вкусове :) 


Така се случи, че когато го занесох на село, пак се бяхме събрали много роднини по къщите, така че с радост го раздадох и се радвах на положителни отзиви (най-вече под формата на празни чинийки). Но за мен най-хубавият дойде от малко неприятен повод. На една от моите лели и стана много лошо същия ден (според мен слънчаса, ама така са всички от моята рода - ще се пребият да работят. Копаят все едно, злато има отдолу) .
Беше и толкова лошо, че едвам се изправи привечер,  но не можеше да хапне нещо освен малко кисело мляко. Сигурно да не ми откаже, каза, че ще хапне само една хапка от нейното парче, но почти веднага въздъхна :"Ауу, това колко добре ми дойде. Хем свежичко, хем малко сладичко, хем и киселко. Люска, аз това ще си го хапна, че взе малко да ми просветва :)"
Прави са хората като казват, че храната е лекарство, още повече щом е направена с много любов! Ако и на вас ви се хапва нещо, което съдържа именно тази комбинация на вкусове, ето и цялата рецепта, като започна с необходимите продукти:
Необходими продукти:
За блата:
5 яйца
5 с.л. захар
5 с.л. брашно
За крема:
1 литър мляко
2 бр. пудинга сметана (2 х 37 г)
4 с.л.захар
2 с.л. масло
1 пак. желатин
Още:
ягоди
сладко от ягоди
мента за украса

*по желание глазиране на ягодите 
с малко желиран захарен сироп (обяснение по-надолу)

Започваме като приготвяме блата. За целта разделям жълтъците от белтъците. Разбиваме белтъците със захарта на сняг, а след това започваме да прибавяме един по един жълтъците, като продължаваме да разбиваме. Този метод вече съм ви обяснявала в рецептата за Шоколадово-банановата торта с крем.


След това спираме миксера, и пресявайки постепенно брашното, бъркаме с дървена/ силиконова шпатула, като се стремим сместа да поеме брашното, но да запази своята въздушност.

Покриваме тавичката с хартия за печене, която съвсем леко съм намаслила с олио и разпределяме равномерно сместа за блата. Използвах правоъгълна тавичка с махащ се борд, размерите на която са 38 х 25 см.

            

Печем блата в предварително загрята фурна на 150 градуса за около 30 минути. След като е готов, оставям за кратко във фурната, за да не спадне.


След като блатът е готов и охладен, го разрязваме на две. Тук винаги ме питате как го правя. Съвсем просто - с голям нож, бавно и постепенно от всички страни, като гледам да вървя с малки разрези към средата.
Слагам единия пласт отново в тавичката,

                  

а отгоре разпределям от сладкото от ягоди. То е по желание, ако искате сложете само сироп, ако желаете само плодове - повече или по-малко - всичко е според вашия вкус. Захлупваме с другия пласт от блата.


След това изливаме отгоре пудинга, който сме приготвили по следния начин.
Слагаме в подходящ съд почти цялото мляко (800 мл)  на котлона заедно със захарта. В купичка изсипваме пудингите и прибавяме от заделеното мляко. Разбъркваме с бъркалка,  така че да стане на кашичка, без бучки. В чашка накисваме желатина в малко вода, за да набъбне.

                    

Когато млякото тръгва да завира, прибавяме пудинговата смес и започваме да бъркаме, докато течността се сгъсти и стане на крем. Дърпаме от огъня, прибавяме желатина и маслото и разбъркваме още няколко пъти с телената бъркалка, докато се разтворят в крема. Накрая изсипваме крема върху блата във формата.


Подреждаме отгоре почистените ягоди, количеството по желание. Аз ви препоръчвам - колкото повече, толкова по-добре :) 
Десертът е готов, но ако решите можете да направите и една последна стъпка, която смятам за незадължителна. Изсипвам един желатин с една с.л. вода в метална купа. Загрявам около една ч.ч. вода в касерола с малко захар (на око). Можете да добавите лимонов сок или мента за аромат. След като течността е почти завряла, изсипваме в купата при желатина и разбъркваме, докато се разтвори.

              

Оставам леко да се охлади, и започвам да мажа с четка ягодите. Останалата течност можете да изсипете и след това и в тавата между тях. За това количество сироп ще ви стигне и половин желатин, но аз обичам да се презастраховам. Също така ви препоръчвам да направите сиропа по-скоро свеж, не прекалено  сладък, тъй като имаме достатъчно сладост в десерта.


Пъхаме сладкиша за няколко часа в хладилника.


Скоро след това ще се насладите на идеално, разхлаждащо парче от перфектния летен десерт!


Bon Appétit



Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 



петък, 19 юни 2015 г.

Сладко от ягоди - супер рецептата на баба / Grandma's Strawberry Jam Recipe


Вече сме в сезона на пресните плодове, което значи освен преяждане с тях и бутането им във всички възможни манджи и десерти, също така и евентуалното им затваряне в бурканчета под формата на сладка и конфитюри. 

След успеха на сладкото от череши реших, че е време да ви споделя и за нашата семейна рецепта за сладко от ягоди, което от години правим само аз и баба. Под зоркото око на абсолютно никой, за да не ни се пречка!




И така, всичко стана преди няколко дни, когато баба ми ми каза, че е време за нашия шамански ритуал по правене на сладко, тъй като ягодите са готови и набрани. Беше един от онези страшно топли дни, в които ти се иска да си свалиш лицето и да си правиш вятър с него като ветрило. Точно тогава, разбира се, се развали и климатика на колата и докато стигна на село, се бях разварила. За щастие проблемът не беше толкова сложен, трябваше само да купим този изсушител за колата- VW Polo 1.6 .

И така, щом пристигнаха на село, с баба ми започнахме приготовлението на нашето супер сладко - сладко, което всеки иска да опита! 
Рецептата, която приготвяме е толкова елементарна, че дори липсват някои от уж задължителните елементи при традиционното консервиране, но аз ви казвам, че не са необходими, тъй като при нас никога няма развалени бурканчета, а технологията на баба за не-изваряване на сладкото запазва плодовете много по-свежи отколкото при тези, които са с изваряване, тъй като сладкото след това придобива съвсем различен вкус.
Но цялата технология ще ви разкажа сега:

Първо започваме с измерването на количеството плодове. Ние имахме около 8 кг ягоди, като на килограм ягоди трябва да имаме килограм захар (общо взето това са необходимите продукти



След това ги измиваме добре, 


и ги почистваме от дръжките или пък ако има някои плодове, които са тръгнали дa се развалят.


След това слагаме ягодите в голям съд и ги покриваме хубаво със захарта, като ги оставяме да пуснат сока си. Най-добре за една нощ, но и няколко часа стигат.
През това време с баба се заемаме с най-досадната част - приготвянето на бурканчетата, миене, сушене, търсене на капачки, които не превъртат докато превъртим и т.н.
След като ягодите са готови, ги слагаме на огъня - в нашия случай - огнище! Изглеждат ето така:


Разбърквам от време на време, за да се разтопи по-бързо и лесно сладкото, но като цяло го оставяме да заври.


Щом тръгне да завира, започва да се получава ето такава пяна:


Сладкото започва бързо да ври, затова е хубаво да го разбъркаме, за да не прекипи, но това се случва по-рядко в домашни условия, тъй като ползваме по-дълбоки съдове и по-малки количества. 
Щом сладкото заври, намаляваме температурата и го оставяме да ври на тих огън, докато се стараем (колкото е възможно повече)  да отстраняваме образуващата се пяна. (Колкото повече пяна махнем, толкова по-бистро ще бъде сладкото, но не се притеснявайте и да остане, тъй като тя се стопява впоследствие.) 


Времето за варене на сладкото ще зависи от неговото количество и тъй като ние правим по-голямо такова, отнема малко повече. Най-сигурният начин обаче е да наблюдавате цвета и консистенцията му. Цветът на сладкото и плодовете става по-тъмен, като е добре да изваждате малко с лъжичка от време на време върху чиния и да го тествате. Какво значи това?


1. Когато извадите малко от сладкото в чиния (една супена лъжица например), изчакайте малко да изстине, тъй като докато е горещо задължително ще бъде по-течно, но ние трябва да проверим качествата на хладното сладко.
2. То не трябва да се стича свободно по чинията, а да се точи.
3. Ако го пипнете, трябва да образува лека нишка между два пръста.
4. Имайте предвид вашите предпочитания за сладкото - някои хора го обичат по-течно и с повече сироп, а други - много гъсто. Всичко това може да се нагласи само с времето за варене. 

В много от сладката се слага лимонов сок или лимонтозу, но баба не слага. Ако все пак искате да сложите, помнете, че - сока слагаме в началото на варене на сладкото, а ако изберем лимонтозу - малко преди да го дръпнем от огъня.

Когато сладкото е готово, баба ми нарежда бурканчетата на топло (ако съм у дома, ги слагам във фурната на около 100 градуса), за да се затоплят.



По този начин избягваме възможността те да се пукнат от горещото сладко и й помага за нейната техника за консервиране без варене.

Пълним горещите бурканчета с горещото сладко, като аз ползвам кърпа за да ги държа, за разлика от баба:


Веднага след като го напълним, баба го забърсва добре с влажна кърпа (защото съм го нацапала :) ), затваря добре капачката и го обръща надолу с главата. Реди бурканчетата в кофа, която е покрила с голям найлон. След като ги нареди всичките, задушава бурканчетата първо с найлона, а после цялата кофа завива в няколко одеала и ги оставя така два-три дена.


Същата процедура правя аз у дома, тъй като дори и да правя сладко, нямам толкова големи съдове за изваряване, и трябва да изхарча доста ток, ако трябва да изварявам само по 5-6 наведнъж. Плюс това, както казах, има много голяма разлика във вкуса на това сладко. Остава някак свежо, а плодовете не са толкова разварени!


И така, знаете, че е неписано правило да се изядат няколко филии със сладко с дегустаторска цел, за да се установи колко точно супер вкусно е станало :) Хайде, има и за вас, опитайте! 

***

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели! 



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...