петък, 29 май 2015 г.

Традиционен немски шницел / Traditional German Schnitzel (Schweineschnitzel)



Изненада, изненада! Сигурно се чудите дали виждате правилно, но - да, това наистина не е торта! Най-сетне успях да публикувам и нещо соленичко, идеално за сезона, за вечеря през седмицата, а защо не и за още днес!  

Не знам как е при вас, но в моя град времето нещо забрави кой месец сме и взе да прескача на есенни температури! Това смущение в the force неусетно ме пренесе във времето, което прекарах в Германия, където високите летни температури също бяха мит. Почти веднага ми се прияде и отдавна позабравеният от мен традиционен немски шницел, който консумирахме почти ежеседмично. Казах  си - това ще е! Ще взема да споделя с вас как да си приготвите идеални немски шницели, тъй като вашето Люси от тях колко е приготвила и изплюскала, вече Шницел-юбер-майстер да е станала!

Докато прословутият виенски шницел по правило се прави с телешко месо, то за немски използваме свинско. Тайната на шницела е да се начука много на тънко, тъй като макар да го пържим съвсем за кратко, да може да се сготви добре. Важно е панировката ни да бъде суха и хрупкава със златист цвят. За постигането на идеални резултати обаче си има технология, която ей сега ще споделя и с вас!

Типичната гарнитура за шницела обикновено са шпалце със сос, пържени картофи или немска картофена салата. Аз избрах също картофи, но любимите у дома сотирани пресни картофи с копър и масло.


Повярвайте ми, у дома след края на готвенето се разнесе такъв аромат,  че нищо чудно, че са направили и такива свещи! 

Но няма да се офлянквам повече, ето я и рецептата, като започнем с необходимите продукти:



Необходими продукти:
600 г свинско каре
2 яйца
1 бр лимон
брашно
галета
сол / пипер
олио за пържене
За гарнитурата:
500 г пресни картофи
няколко стръка копър
няколко стръка магданоз
30 г краве масло
сол

Започваме като нарязваме месото на филийки с дебелина около един сантиметър. (Ако приготвяте и гарнитурата от картофи, използвайте времето да ги сложите да се запекат във фурната, върху хартия за печене. Измити, цели, необелени и само леко осолени) 


Както виждате, в долната част  на месото има малка, отделена част, която премахнах за да се оформят равни по-големина филета ето така:


Взимам едно от тях и го поставям между два листа опаковъчно фолио и започвам да го начуквам с кухненско чукче, използвайки равната му страна:


След начуквaнето шницелът трябва да бъде само няколко милиметра на дебелина. Аз го увивам в същото фолио и го оставям в хладилника, докато стане време да го готвя. Продължавам нататък и с останалите.


Готвенето на шницелите продължава като загряваме олио на котлона, достатъчно да покрие дъното и да позволи на шницела да "плува". После се заемам с панировката.
1.)  Овкусяваме месото със сол и пипер
2.) Овалваме месото в брашно, съвсем нежно. Не трябва да го натискаме в брашното!
3.) Потапяме след това в предварително разбитите яйца и от двете страни.
4.) Накрая завършваме с галета. Отново не притискайте в месото и леко изтърсете, ако е необходимо да падне излишъкът.


Пържим веднага, не оставяме да преседи, защото иначе коричката няма да бъде хрупкава, тъй като ще се овлажни. Затова е добре да правите всеки шницел един след друг.
Пържим в добре загрята мазнина, но не на максимум, по-скоро на 2/3-ти от степента на котлона.


Пържим и от двете страни до златисто. 
През това време картофите трябва да са се опекли. Затова на съседния котлон слагаме още един тиган, слагаме маслото да се разтопи и изсипваме опечените картофки. Разбъркваме за кратко, колкото да се запържат и да поемат от аромата на маслото.



Точно преди да ги извадим, слагаме от нарязания копър (можете да сложите и скилидка - две нарязан чесън), разбъркваме за да полепнат добре и сервираме още топли!


Тези картофи са идеална гарнитура за нашия хрупкав и ароматен немски шницел, който по правило се сервира с резен лимон и малко пресен магданоз.


Не бих могла да ви опиша каква вкусотия е! Но се надявам да го опитате и да се убедите сами!
Добър апетит!


Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!


понеделник, 25 май 2015 г.

Сладко от рози / Rose Petal Jam Recipe


Едва ли можете да отместите лесно поглед от прекрасните цъфнали розови храсти около нас. Поне в моя град не са малко, а доближа ли се по-близо, веднага ме обгръща нежното им ухание, което се носи деликатно из въздуха на започващото лято.


Именно по това време започват и празниците на розите и затова не е чудно, че точно преди години приковах погледите ви с тази много различна, но запомняща се с уникален вкус и визия торта със захаросани розови листенца ( рецепта тук) .


Докато тогава ви обяснявах как точно да направите украсата, с която можете да накарате и най-големия циник да изпадне в романтичен делириум. Тъй като тортата бе със сладко от рози между блатовете и ваниловия крем, още тогава се зарекох, че ще си приготвя  и аз домашно.
Сладкото не е само полезно, но да не повярвате.. е и сладко


Доверих се на рецептата на Мария, тъй като е много лесна и подробно написана. Аз се постарах да направя много постъпкови снимки за тези от вас, които искат да намажат (буквално) нещо сладичко скоро! 


Рецептата всъщност е доста лесна и единственото нещо, което би могло да ви накара да си мислите, че е по-трудоемка е подробното й обяснение, което пък според мен никога не е излишно. Но ето и списъкът с необходимите продукти.
Необходимо ни е:
4 ч.ч. розови листенца
4 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч вода
1/2 ч.ч. розова вода
1/2 ч.ч. прясно изцеден лимонов сок / 1 ч.л. лимонтозу


За сладкото е хубаво да берем розите сутрин и да започнем приготвянето почти веднага, за да не увехнат листенцата. За самото сладко е хубаво да използваме сухи листа на роза, но тъй като трябва да са чисти, е добре да ги измием малко преди това, за да може да изсъхнат.


Аз ги измих в гевгир под течаща вода, като внимавах да не се наранят от силната струя. След това ги наредих върху кърпа за да се изсушат.








След като изсъхнат, започвам да ги прочиствам, като премахвам по-жълтеникавата основа на листото, която е  към дръжките. Махаме най-малките листенца в средата, както и ако има увехнали или наранени.


Хубаво е да използваме само силно наситената и цветна част на листата, като след почистване да изглежда така:


Мария съветва да се използват само розови или червени рози, но аз имах една много ухайна жълта, която добавих. Не бих казала, че се отрази в крайния резултат. 
Сухите розови листенца смесваме със захарта и започваме да мачкаме с ръце. По-този начин розите ще пуснат от аромата си, а захарта ще се напои със сока им.


Прибавяме двата вида води и слагаме сладкото да заври на котлона. Ако ползваме лимонов сок, трябва да го добавим някъде към средата на варенето. След завирането на сладкото варим още около 10 минути, след което махаме от котлона и покриваме с кърпа. Оставяме да почине една нощ.


На следващия ден варим сладкото още 10 минути, като ще започне да изглежда ето така. Ако използвате лимонтозу, прибавете го една-две минути преди махане от огъня.


За дълготрайно консервиране затоплям малките бурканчета във фурната и пълня топлото сладко в тях. Затварям капачките и ги обръщам с главата надолу, като ги завивам в одеало. 


Сега  имам бурканчета със сладко, за да мога да направя поне още веднъж тортата от рози, за която майка ми все ме навива. (Направо си ме тормози.) Но дори и намазано върху филия, това сладко ще ви накара да се отпуснете след натоварен ден. Сладкото освен противомикробно и противовъзпалително действие, има и слабително такова, така че е подходящо за по-спечените типове сред нас! :)

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!


петък, 22 май 2015 г.

Най-вкусната и сочна торта "Червено кадифе" / The Best Red Velvet Cake


Сезонът на ягодите вече започна и след поредната ми разходка до селския пазар в града си напълних очите (и бузите) с този ароматен плод. Не можах да се въздържа да не направя и някой десерт, въпреки че въобще не ми влизаше в плановете. Нямах и идея какво искам да приготвя, но ръцете така ме засърбяха, а единственият лек, който знам за това, е да ги поръся с брашно, захар и бакпулвер - при мен винаги работи :)
Исках да спретна бърза торта, дори не смятах да я снимам, защото бе за десерт за вечеря. Още повече, че вече имах рецепта за торта "Червено кадифе" в блога. 
Реших да изпробвам друга този път, а тя пък се оказа още по-добра. А щом и последните щрихи по тортата бяха завършени, си казах: "Това не трябва да остане несподелено със Света!"
Грабнах фотоапарата и, използвайки последната светлина на деня, успях да снимам тази чудесна, супер сочна и нежна торта "Червено кадифе", украсена с ухайни ягоди в шоколад. (чакайте, че си покапах клавиатурата :))


В тази рецепта изрично се набляга да не се пропуска кафето и съм съгласна на сто процента. Освен супер сочни, кафето прави блатовете по-скоро шоколадови на вкус, особено ако сте използвали и хубаво тъмно какао.


За боята използвах от прахообразната боя, която се продава в Кауфланд. Сложих цялата кутийка за постигането на този цвят, но поне не се отразява на текстурата, както гел боята. Пък и исках да използвам нещо, което ще е достъпно за повечето читатели на блога в България.


И защото почивните дни са за това - да се лежи, хапва, пийва и почива, ето го и моето предложение за целта:

Необходими продукти:
За блатовете:
2 яйца
2 ч.ч. брашно
2 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
1/2 ч.ч. кафе
1/2 пак. бакпулвер
2-3 с.л. какао
2 ванилии
1 ч.л сода 
1 ч.л. оцет
1 ч.ч. бътърмилк * / прясно мляко с лимонов сок
червена боя
щипка сол

За крема:
200 мл течна сметана за разбиване
1/2 ч.ч. пудра захар
200 г крема сирене

За ганаша:
100 мл течна сметана
100 г шоколад

Блатовете приготвяме като в купа слагаме пресятото брашно, бакпулвера, ванилията, какаото, солта и червената боя. (Демек сухите съставки без содата ) 


В друга купа разбиваме яйцата заедно със захарта до пухкава смес.


Прибавяме постепенно олиото, бътърмилка (*което можете да замените с прясно мляко, в което сте сложили няколко капки пресен лимонов сок) и кафето.


Аз използвах хубаво кафе от машина, което определено е по-добрият вариант от използваното от мен досега разтворимо нес кафе. ( Е, нямах кафе машина, затова :))

               

Накрая прибавяме и загасената в оцета сода. Аз използвах една суха ванилия към сухите подправки и една чаена лъжица ванилова есенция (от Лидл) към мокрите. Тази есенция не е като концентрираните в малките ампули. Много е нежна и мека като аромат и не придава изкуствен дъх в десертите. Вие разбира се можете да използвате направо и две сухи ванилийки. 

Започваме, редувайки и разбивайки с миксера, да смесваме сухите и мокрите съставки


до получаването на хубава, еднородна и наситено червена смес. 


Разпределете сместа в две или три по-дълбоки тавички с диаметър 20 см, предварително намаслени и застлани на дъното с кръг от хартия за печене.


Блатовете печем в предварително загрята фурна на 170 градуса за около половин час. Те ще останат влажни и след изпичането, което гарантира сочната текстура на тортата.
Готовите блатове охлаждаме върху решетка и се заемаме с крема. Той е традиционен, мек и много въздушен крем от разбита сметана, към която прибавяме пудра захар, ако не е от подсладените. Към вече разбитата сметана добавяме кутийка крема сирене от типа на "Филаделфия". Тази съставка стабилизира сместа и й придава по-голяма плътност и допринася за богатия вкус на десерта.



С този крем намазваме между блатовете, както и измазваме цялата торта.


Тортата украсих с леко потопени в шоколадов ганаш ягоди. Ганаша приготвяме като към затоплената сметана прибавяме начупения шоколад и бъркаме, докато се разтопи напълно.


Още малко украса с помощта на разтопения шоколад и готово. 

                  

Тази торта се оказа истински убиец! Не само с вкуса си, но доведе до преждевременната смърт на моя миксер.
Да, дами и господа, с прискърбие ви съобщавам, че моя миксер напусна този свят и макар някой от вас да се зачудят как не се е случило по-рано, при все че му взимам душата всеки ден, аз все пак се надявах да изкара още малко.



Но поне си отиде с чест и остави след себе си тази невероятна торта! 




Не си мислете обаче, че рецептите ще спрат! Насъбрала съм цял куп в чернови, с които ще ви "гощавам", докато финансирам следващата си покупка  (или свия миксера на мама) 


Пожелавам ви сладък уикенд! 


Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...