сряда, 29 април 2015 г.

Направи си сам: Люлякова захар / DIY: Lilac Sugar


Още щом видях, че има как да съхраня невероятния пролетен аромат на люляк в шишенце, веднага реших, че е нещо, което ще опитам! Не бих излъгала, ако кажа, че от години си търся идеалния парфюм, който да носи това ухание, без да бъде монохромен, сякаш съм се напръскала с ароматизатор за тоалетна. Уви, търсенето продължава, но затова пък намерих този лесен начин да запазя мириса на пролет ...в захар!
Точно така! Захар, ухаеща на люляк!
Точно тя бе вдъхновението ми да създам и тази супер лесна торта "Люляк", за която ви разказах ТУК


Веднага щом споделих, че съм я украсила с люлякова захар, пожелахте да разберете от къде се купува. За щастие - можете да си я направите сами, и ето как:
Необходимо ви е:
чисто и сухо бурканче
чисти и сухи цветчета от люляк
захар

В бурканчето редувайте пласт цветчета, пласт захар, пласт цветчета, захар и така докрай. Количествата на съставките зависят от размера на бурканчето, което ще изберете.


Затворете бурканчето и го оставете на тъмно. Раздрусвайте го периодично и след ден-два ще имате ароматизирана захар, идеална за печива или пък за чаша чай.


Ето и моите наблюдения от експеримента:

Според мен захарта не стана чак толкова силно ароматизирана, колкото ми се искаше. Мисля, че по-наситените цветове са по-ароматни. Хубаво подсушете цветчетата, които ще използвате. Аз имах едно-две леко влажни и ми се овлажни цялата тестова партида :)  След като захарта е готова, пресейте я, и изхвърлете цветчетата. Не чакайте цветчетата да почнат да губят цвета си, тъй като ще променят и аромата си.

И накрая...Люляковата захар е сладка, но определено не е задължителен фактор за да направите тортата "Люляк". Винаги можете да я украсите със свежи цветя или пък от захарно тесто. Тъй като люлякът не е препоръчителен за консумация, и аз няма да ви го "разрешавам". 
Но за това пък имате зелена светлина да създавате вкус и красота в кухнята по всяко време! 

вторник, 28 април 2015 г.

Торта "Люляк" / Lilac Cake


Колко обичам люляк, само ако знаете! Щом зърна първите му цветове из дръвчетата в града и на лицето ми се лепва такава усмивка, като татуировка - с нищо не мож` я изтърка! Дори сега у дома имам няколко вази, пълни с красивите лилави цветя, и дори непрестанното кихане от алергията не може да сме спре да им се наслаждавам. Като казват, че красотата иска жертви, едва ли имат предвид, че понякога се жертваме дори за да я наблюдаваме отстрани :) Но за къде иначе без красота в света! 
И така, отдавна се канех да направя десерт, вдъхновен от едни от любимите ми цветя и ето, че този ден настъпи. Освен невероятните нежни нюанси, които носят романтичното усещане на сватбен ден, днешното ми предложение съдържа и едни от най-любимите ми вкусове - много пухкави блатове, загърнати с богат крем от сметана и крема сирене.


Друго предимство на тази рецепта е, че можете да я превърнете съвсем лесно в руло, например. Но понеже ме познавате, а аз винаги се опитвам да експериментирам малко повече, реших да създам една мини тортичка. Просто разпределих сместа в три различни по големина тавички. Тъй като блатовете са малки, тортата успя да издържи тежестта на три етажа без подпори. Ако решите обаче да направите такава по-голяма торта, не забравяйте, че подпорите са задължителни.
Украсих тортата с ароматна люлякова захар, която ще ви споделя как да си направите в отделна публикация. Парченцата бял шоколад пък дариха десерта с точната доза сладост, тъй като кремът го прави предимно лек и свеж.


И ако и на вас ви се намират четири яйца, малко сметана и сирене в хладилника и свободни 40 минути, защо да не спретнете тази пролетна тортичка и да изненадате близките си за вечеря :) Ето и рецептата:
Необходими продукти:
4 яйца
2/3 ч.ч. захар
2/3 ч.ч. брашно
1 ванилия
10 г бакпулвер - 1 пакетче ( може да стане и с половин пакетче)
лилава боя / есенция по желание
200 мл течна сметана за разбиване
400 г крема сирене
1/2 ч.ч. пудра захар
1 пак. стабилизатор за сметана ( 8 г)
1 с.л. лимонов сок
За украса:
люлякова захар
50 г бял шоколад 

Започваме като отделяме жълтъци от белтъци в две купи.


Разбиваме белтъците със захарта до получаването на пухкави белтъци, но все още не на твърд сняг. Трябва да изглежда ето така.


Прибавяме разбивайки един по един жълтъците и пресявайки постепенно от брашното с бакпулвера. Добавяме и ванилията.


Завършваме с няколко капки лилава гел боя. Аз нямах, затова си направих от сухи червено и синьо :) Можете да добавите и някаква есенция, по желание.


Разпределих сместа в три тавички с големина 23 см, 20 см, и 10 см в диаметър, предварително намаслени и застлани с  хартия за печене.


Изпекох блатовете в предварително загрята фурна на 150 градуса.


Готовите блатове изваждаме и охлаждаме върху решетка.
Заемаме се с крема. За целта разбивам сметаната с пудрата захар и добавям фиксатора.


В друга купа разбиваме сиренето заедно с 1 с.л. лимонов сок. Ако искате кремът да е по-сладък, можете да добавите и пудра захар тук, но според мен е достатъчно и това количество.


След това смесваме сметаната и сиренето и разбъркваме до получаването на много пухкав и плътен крем.


С този крем измажете хубаво тортата, като не го пестите. Можете да ги измажете в отделни чинии и да ги оставите леко да стегнат в хладилника и после да ги сглобите.


Заради щедрото количество крем намирам ненужно блатовете да се сиропират, тъй като често ме питат дали е възможно. И все пак няма блат, който да не може да се сиропира, и ако обичате "мокри" торти, можете да го направите и тук. За напояване ще бъде идеален захарен сироп с бонбонки теменужки, както направих в тази торта.


Украсата е въпрос на въображение. Малко цветчета и люлякова захар, както и парченца бял шоколад са напълно достатъчни да направят тази иначе супер лесна и  семпла тортичка, като излязла от приказките!


А вкусът й....ммммм, просто няма равен! Опитайте и вие! 


Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!

петък, 24 април 2015 г.

Кюнефе / Kanafeh/Künefe (Sweet Cheese Pastry)


Едва ли ще ви изненадам като ви кажа, че много обичам сладичко! Няма как да го скрия при преобладаващото количество публикации в графа "десерти". Едва наскоро обаче се "зарибих" по сиропираните такива, може би защото купените от магазина досега така и не са успявали да ме впечатлят с незабравим вкус. 

Напоследък обаче изпитах глад за захар в такива количества и качества, че искам -не искам се наложи да се науча на няколко такива рецепти. То не беше чатал-татлъсъ, то не бяха кадаифени фуниийки, мафижи, а сега дойде ред и на кюнефе. ( Все едно изредих имената на героите от турски сериал) 


Тази вкусотия се състои от хрупкави пластове пресен кадаиф, запечен до златисто, а между тях - горещ и разтеглив пласт прясно сирене, всичко залято с ароматен захарно-лимонов сироп и едро смлян шам фъстък. Само четейки описанието, човек може да премине през няколко етапа на екстаз:


За да му се насладите напълно, сервирайте десерта още горещ...да пари :) 


Вече ви разказах, че намирането на суров кадаиф може да бъде малко предизвикателство, но на всеки, който ми писа с въпроса от къде го поръчах, съм отговорила. Не бих се наела да правя открита реклама тук в публикацията, тъй като не мога да гарантирам, че това е най-изгодното на пазара и бих искала всеки да има възможност да си го набави от там, от където му е най-удобно. 
Самият пресен кадаиф не е много траен, но такъв проблем няма да имате, ако направите тези десерти, повярвайте ми. Всичко изчезва за броени минути!


Но няма да се обяснявам повече. И без това има неща за обяснение в рецептата, затова преминаваме към нея:
Необходими продукти:
300 г пресен кадаиф
80 г масло
375 г моцарела ( 3 топчета)
2 1/2 ч.ч. захар
2 1/ 2 ч.ч. вода
1/ 2 с.л. лимонов сок
кората на един лимон
шам фъстък за украса

Най-добре е да започнем с приготвянето на сиропа, за да има възможност да се охлади. За целта слагаме захарта, водата, кората на лимона и лимоновия сок в подходящ съд и ги оставяме да кипнат. След като водата заври, оставяме сиропа да поври още пет минути, за да се сгъсти леко. Готовия сироп оставяме настрани да изстине.

За самия десерт: Намасляваме леко тавичката, в която ще печем ( моята е 25 см)


и разпределяме половината от кадаифа. 


Отгоре нареждаме нарязаната на филийки моцарела.


Завършваме с втория пласт кадаиф, а отгоре изсипваме и разпределяме равномерно разтопеното масло.



Печем сладкиша на 180 градуса до златисто. След изпичане, още горещ, го заливаме със сиропа.



Оставяме хубаво да попие, като внимаваме, защото започва леко да къкри и пръска  :)


Разрязваме на парчета и украсяваме с шам фъстък.



Още по време на снимките сладкишът взе да изчезва, така че на другия ден като съобщих, че няма повече, реакцията беше нещо такова:



"Нееееееееееееееее"

Е, не, ама да! Това е положението! Опитайте и вие! :)

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!

вторник, 21 април 2015 г.

Душички - супер меки питки с чеснова заливка / Softies - Super soft bread with garlic sauce


Ох, защо ми трябваше да се уча на тези тестени неща! Добре си бях аз, когато избягвах всякакво месене и тесто, а сега, когато се убедих, че няма нищо сложно, все по-често се нахвърлям на такива рецепти. Но пък има ли по-пристрастяващ аромат от този на току-що опечен хляб!


Явно не, затова и резултатът е налице! Поредната рецепта в категория "Хляб и хлебни изделия", която пожъна голям успех у дома. След невероятно мекия козунак със заквасена сметана реших, че тази съставка трябва да се тества и в обикновено тесто. Получиха се изключително меки хлебчета, които нарекохме "Душички", тъй като баба ми винаги ги нарича така. :) 


Тези хлебчета не крият плънка, затова пък се овкусяват отвън с един неописуемо ароматен сос, който ще ви накара да заблажите муцунките за нула време. Но ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
600 г брашно
250 г заквасена сметана
200 мл вода
10 г суха мая
1 с.л. захар
30 г масло
1 яйце
1 жълтък
1 с.л. прясно мляко
олио
черен пипер
магданоз
чесън
сол


Започваме като в съд пресяваме брашното, слагаме 2-3 щипки сол (зависи колко солени искаме да са питките) и сухата мая. В друг съд затопляме заквасената сметана със 100 мл от водата и маслото и захарта (аз използвах микровълновата фурна).  Изсипваме затоплената смес към брашното и започваме да бъркаме. Добавяме и яйцето, което трябва да бъде със стайна температура.

               

Пресявайки още брашно при необходимост, омесваме меко, но нелепнещо тесто. Оформяме на топка и поставяме в намаслен съд. Покриваме с кърпа и оставяме някъде на топло да втаса.


Времето варира спрямо това колко е топло в стаята, но да предположим малко по-малко от час. Когато тестото е утроило обема си, започваме работа.

                               
Изсипваме го на плота и разпределяме на четири части. 


От всяка част оформяме по пет топки. Редим в намаслена тавичка. Аз използвах такава за еднократна употреба с размери на дъното 23 x 30 см.


Оставяме тестото да втаса повторно на топло, като преди да ги сложим за печене, ги намазваме с размития с прясно мляко жълтък.


Печем в предварително затоплена на около 190 градуса фурна.


Времето за печене е около половин час.


Докато питките се пекат, приготвяме соса за заливката. За него количеството на продуктите може да варира, но като метод на приготвяне е следния: В купичка слагаме останалите 100 мл вода, а към нея добавяме олио, сол и черен пипер на вкус. Пресоваме няколко скилидки чесън, при мен отиде една глава, но чесънът е домашен и е малък. Нарязваме на ситно и няколко стръка пресен магданоз. 


Заливаме с част от соса всяка питка, докато е още топла, а тя щедро поема от всички аромати на чорбичката ;) 


Питките са изключително мекички и просто няма как да не "сгънете" някоя, докато се опитвате да си направите снимките :)
Ако си падате по повече сос, можете и да го ползвате за топене.



 Но не е нужно да ми вярвате ей така...препоръчвам ви да ги направите и да се убедите сами!

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...