петък, 29 август 2014 г.

На гости ми е Гери и ми носи : Чийзкейк браунис с аромат на праскови


С голям ентусиазъм сядам да пиша този пост, тъй като той не е обикновен пост. Той е пост за гост :) И то много скъп за мен:  Гери от "Мус от краски и мечти". Това толкова мило и  сърдечно момиче, с което макар и съвсем за кратко успях да прекарам малко време преди година. Запознахме се на урока по Аржентинска кухня, за който ви разказах тук. Тогава не успяхме да говорим много, а пък сега ми се струва, че не можеш да ни затвориш устите :)
Обичам да се отбивам в нейното виртуално местенце и да се потапям в нейния нежен свят, изпълнен с всякакви преживявания - весели, смели, авантюристични, а понякога и малко тъжни. Но дори и в тях Гери успява да намери нещо позитивно и поучително, а в начина, по който ще го напише, почти всеки ще разпознае част от себе си. Гери съумява винаги да каже нещо хубаво на хората, ето защо и нейните дружелюбни коментари имат голямо присъствие в блоговете, а пък резултатът е - много приятели, които се радват, че е част от живота им. Аз съм една от тях и затова исках и тя да бъде моят първи гост. 
Все се канех да поканя някого в блога си, някого, на който се възхищавам, и макар сред кулинарните блогъри тази бройка да не е малка, аз реших честта за първи гост да дам на Гери. Възхищавам й се не само, защото готви прекрасно, но и защото е глътка свеж въздух в този сив свят.
И за да не си мислите, че  говоря голословия, ето и следващата причина да посетите блога й - ще ви почерпи с нещо много сладко!

  *******************************************************************************

Пиша и се чудя кога трябваше да се появи точно това писане. Преди месеци? Вече дори не помня... Но се случиха толкова неща. Някои от тях - доста тежки за мен. Не се оправдавам, знам, че човек има ли желание, винаги ще намери начин. Особено за обещанията си. А аз се стремя да ги изпълнявам и не ми се нравят компромиси с любими занимания. Обичам да върша замисленото с мерак, както се казва. Затова изчаквах подходящия момент, в който да впусна себе си в това поредно предизвикателство, носещо ми широоока усмивка.:)
Виновникът за нея е едно лъчезарно и слънчево момиче на име Люси. Люси, която така изпипва детайлите, Люси, чиято главица кипи от идеи - кои от кои по-оригинални (понякога и зловещи ;)), Люси, която ме побърква и ми взима ума с безбройните си и оригинални торти, с нечувани или до болка познати ястия. Как да го опиша... При нея гладът ми е гарантиран, това е. Но пък и очите ми са пълни с тооолкова красота! Люси, да не спи в теб художник?
Искрено се радвам на любовта, с която се вихриш. И искрено ти благодаря за безкрайното търпение, което и ти прояви към моето гостуване. Надявам се да не те разочаровам. И ще се опитам да те умилостивя с нещо сладичко.
Хубаво се разрових из местенцето ти и мисля, че тези два десерта, които в случая са едно цяло, липсват в рецептурника ти. Ако не... Тогава си ме изпреварила. ;)
И така. Идвам с нещо креместо-шоколадово, с едва доловим плодов аромат и много желание. И с пожелание да си оближеш пръстите!

Рецептата е от слънчевата кухня на Ирина. Иринка, благодаря ти за поредното вкусно блаженство! Надявам се да допадне и на домакинята ми. :)


Чийзкейк браунис с аромат на праскови 

Ще се позова на рецептата на Ирина, с малките промени, които направих, а после ще добавя и моя коментар.

Необходими продукти за браунис слоя:
- 125 г масло;
- 125 г черен шоколад;
- 180 г захар, бяла;
- 2 яйца;
- 1 пакетче ванилова захар;
- 80 г брашно;
- 20 г какао;
- щипка сол.

Необходими продукти за чийзкейк слоя:
- 250 г крем сирене (обикновено);
- 50 г захар, бяла;
- 1 яйце;
- 50 г брашно;
- настъргана кора от 1/2 лимон.

Допълнително: 1 по-малка праскова и щипка канела.


Фурната се загрява на 180° C.
Форма с размери 15 х 22 см се покрива с хартия за печене и се намазва с малко олио.
Маслото и черният шоколад се разтопяват на водна баня или в микровълнова фурна на ниска мощност. Оставят се да се охладят за около 5 минути.
Към тях се добавят захарта, яйцата (едно по едно, като се разбърква добре след всяко) и ваниловата захар. Брашното, какаото и солта се пресяват и добавят към сместа. Всичко се разбърква внимателно до получаване на хомогенна смес.
Браунис слоят се разпределя равномерно в покритата с хартия за печене тава.

За чийзкейк слоя крем сиренето се разбива със захарта и яйцето до получаване на фин крем. Добавят се брашното и настърганата лимонова кора и отново се разбива. Получената смес се излива върху браунис слоя и с помощта на вилица се правят въртеливи движения, за да се получи мраморен ефект.
Прасковата се обелва, почиства се от костилката и се пасира. Полученото пюре се ароматизира с щипката канела и 6 ч. л. от него се разпределят върху чийзкейк слоя, като отново се правят леки въртеливи движения (за да нашари повърхността).

Сладкишът се пече 30-40 минути или докато клечка, забита в центъра, излезе с няколко влажни трохи. Охлажда се напълно, след което се разрязва на квадрати.


 ***Обещаният коментар: сладкишът е страхотен, но при следващото му приготвяне ще го променя още малко, за да опитам да постигна желания резултат. А именно - искам да е по-сочен. За целта ще намаля малко брашното (с 1-2 с. л.) в браунис слоя, а от чийзкейк слоя смятам да го изключа напълно. Поради опасения да не разводня сместа (все пак в рецептата се използват цели плодове, а аз използвах пюре), сложих малка част от прасковеното пюре. Следващия път ще сложа или цялата пюрирана праскова, или просто ще я нарежа на парченца върху сладкиша. А защо използвах праскови вместо малини - защото сега е сезонът на прасковите, а моята беше от домашна градина и исках именно тя да овкуси десерта. Още нещо - бих увеличила малко захарта, с около 1/3. Като брой парчета при мен се получиха 12 големи квадрата, които могат да се разполовят на триъгълници.
И все пак: ако изпълнявам рецептата, както е при Иринка, и не следвам промените от "коментара ми", бих поднесла чийзкейк брауниса с топка сладолед, резени пресни плодове или полят с малко плодов конфитюр. Тогава всичко си идва на място. :)


Люси, надявам се сладкишът да ти хареса, както и на всички, които ще го споделят с нас. За мен беше двойно вкусен, защото го съпътстваше вълнението около предстоящото гостуване в твоето местенце.

И да не забравя... Искам да ти пожелая от сърце винаги да носиш тази слънчева усмивка, да пълниш смело джобовете си с мечти и сърцето си с любов! Да не спираш да откриваш красивото във всяка малка частица, да бъдеш все така различна и себе си. Радвам се, че те познавам не само виртуално! А това гостуване е огромен жест към мен, за който съм ти признателна!

Прекрасен ден на теб и на всичките ти читатели, Люсинка!






сряда, 20 август 2014 г.

Торта "Фереро Роше" / Ferrero Rocher Cake


Дойде време и за последния пост от тортената фиеста, посветена на Люсенските празници, или иначе казано - Честит рожден ден на мен! Да, точно така, днес ставам с една годинка по-голяма, и реших, че има само една торта, която може да почете този празник, както трябва, и това е не друга, а великолепната - Фереро Роше.


Ако има торта, която смятам, че отразява моя вътрешен свят (ако въобще това е възможно), то това най-вероятно е тази изискана и приказна на вкус и визия торта!
С нея слагам край и на тортената поредица, която посветих на рождения си ден и следващият ми пост ще бъде нещо соленичко ( ама не обещавам :) ).
Тортата оформих да прилича на кралска корона, с което лъвицата в мен, сигурно "несъзнателно", реши, че е подходящо да се накичи :)

 
 

Истината е, че не веднъж съм ви разказвала, че реалността не е любимата ми част от живота, затова и хобитата ми са често свързани със сфера, доста далече от нея. За да хвърля малко повече светлина за тази част от живота ми, смятам, че е удачно да ви разкажа за едно от любимите ми преживявания - Елфическия фестивал, който се провежда всяка година в Холандия.


За някои хора, това може да е място на откачалки, които сигурно си нямат друга работа. За мен това е място, където срещаме много сродни души, които превръщат света в малко по-магическо място. Всеки от тях е творческа натура, която може цяла година да е затворена в офиса на някое престижно работно място, но вечер да се прибира за да подготвя с усърдие костюма си за следващата годишна среща.

 

Едва ли мога да ви обясня каква е атмосферата да се разхождаш сред толкова много хора (и орки, и джуджета, и назгули :) )

   

Както много други прекрасни събития, и това споделих с моята прекрасна сестричка - Мими, която се спука от смях, когато видя развълнуваната ми физиономия при репликата "ОМГ, Роханец на хоризонта :)"

За малко да си разлея медовината  :) Но все пак това не е нещо, което една милейди може да си позволи.
Разхождайки се  в този магически свят, където на близката поляна се разиграват битки,



а някои просто си почиват или готвят, осъзнаваш, че може би все още е останало мъничко магия на този свят. И за да не протаквам много рецептата,  ще публикувам останалите снимки от галерията на фестивала в края на поста :)


И така, време е да премина към самата рецепта, която е една от най-лесните, които съм правила, но изглежда най-ефектно!
А сега - необходимите продукти :) :

Необходими продукти:
За блатовете:
5 яйца
7 с.л. захар
2 с.л. какао ( аз сложих малко повечко :) ) 
2 с.л. брашно
2 ч.л. бакпулвер (равни)
200 г млени лешници



За крема:
200 г меко масло
200 г шоколад
5 с.л. Нутела
14 малки вафлички с лешников крем

Започваме с най-важния елемент от тортата - лешниците. Аз имах сурови, затова леко ги начупих,


и запекох в сух тиган, докато заухаят прекрасно :)


След това ги накълцах в чопър на много ситно :


Следващата стъпка е да разбием яйцата със захарта до пухкава смес, като започвам последователно да добавям брашното, какаото, бакпулвера и лешниците (като отделяме малко, за украсата) .


Разпределям сместа в две тавички с диаметър около 20 см, подмазани и застлани с хартия за печене на дъното.


Печем блатовете в предварително загрята фурна на 180 градуса за около половин час или до готовност:


Оставяме блатовете да се охладят и се заемаме с приготвянето на крема. За него ще ни трябва шоколад и често ме питат какъв използвам. Харесвам този много достъпен вариант на черен шоколад от Кауфланд, но този път комбинирах и с един млечен, за да омекотя вкуса:


Разтапям шоколада на водна баня в купа, а в друга купа - разбивам маслото. 


Започвам да прибавям постепенно от леко охладения шоколад (за да не разтопи маслото), лъжица по лъжица.


След това прибавяме и начупените вафлички. Спрях се на тези, те са доста мънички, затова и бройката им е голяма:


Разбъркваме ги хубаво с крема,


а след това прибавяме лъжица по лъжица от



Господаря на течните шоколади - Нутела!


След като кремът е готов, преминаваме към сглобяването на тортата. За целта разрязваме блатовете на половина по хоризонтал. Започваме да редуваме блат, крем, блат, крем


и така докрай, като измазваме и отвън.


Докато маслото още не е стегнало, можете да поръсите стените на тортата с малко от смлените лешници:

И защото тази торта е уникална сама по себе си, не се нуждае от голяма украса, освен златото на изкусителните бонбони "Фереро Роше" :


Приберете тортата в хладилника, за да стегне, но имайте предвид, че кремът е на маслена основа. Това означава, че ще трябва да оставяте тортата няколко минути на стайна температура преди сервиране, за да може да омекне.

Често хората забравят това и консумират тези торти директно от хладилника, като след това ги намират за сухи.


Бях толкова запленена от собственото си творение, че не можах да спра да снимам, и да ям :) 


Ето защо и последната част от поста е обещаната галерия :) 





 


 




 
 


 



 






Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...