сряда, 30 юли 2014 г.

Миди с ориз на фурна / Mussels With Rice Recipe


Вече имам две рецепти за миди в блога си, но така и не бях правила миди с ориз на фурна. А да си признаем честно - то това си е класиката! Е, тази година им дойде редът, веднага след като ме погна носталгията по морето! Всеки, който ме познава, знае, че съм водорасло и като се добера до солената вода, трудно можеш да ме изкараш от нея. Обожавам дългите летни дни, топли вечери, съпроводени с лекия бриз, морската храна и невероятния аромат на море, който се носи във въздуха. Всеки път щом се прибера от лятната си почивка, ме тресва една кулинарна вълна, основана почти и само на риба и морски дарове.
 
В такъв случай логичен развой на събитията бе, рано или късно, тази рецепта да се появи на страниците в блога. Изключително лесна, даже бих я нарекла елементарна за приготвяне, но съдържаща невероятен вкус, който дори и не големите любители на този вид храна ще оценят.
Основният елемент естествено са мидите, които, моля ви, купувайте само пресни. Не бих сложила замразени миди в  устата си, пък било то и да ме бият с пръчка.
 

Чакала съм доставка на миди със седмици, като проверявах всеки ден, взимала съм си миди от морето и съм ги пренасяла в хладилна чанта, но така и не съм се навивала да купя от онези замразени, анемични продукти, които често се озовават в ризотото или пък салата от морски дарове в повечето иначе "добри" ресторанти.
Но предполагам, че повечето от вас едва ли имат нужда от убеждаване, че прясното е по-хубаво от замразеното :)

 

Затова и преминавам направо към рецептата за така любимите - Миди с ориз.
Необходимите продукти:
1 кг черни миди с черупките
1/2 ч.ч. бяло вино
1 ч.ч. бял ориз
зехтин / масло / олио
1 глава лук
1 морков
2 чушки
червен / черен пипер
магданоз
лимон

Започваме с измиването на мидите. Може би най-дългата и досадна част от рецептата, но и в този случай не отнема повече от няколко минути. Много е важно да изчистите хубаво мидите отвън. Използвам ножче за отрязване на стърчащите водорасли и телче за изчегъртване на налепите върху тях. Мидите трябва да са плътно затворени, ако има отворени или дори открехнати миди, ги хвърлете.


И в най-добрия случай, може би ще изхвърлите една шепа миди, така че ще сготвите малко по-малко от един килограм.
В дълбок съд слагате половин чаена чаша бяло вино и половин чаена чаша вода. (Можете да замените виното с лимонов сок.)  Добавете лъжица зехтин, или малко масло. Не добавяйте сол, тъй като мидите пускат доста сол.


Сложете ги да се варят, под затворен капак, което ще отнеме броени минути. Когато са готови, те ще се отворят, а вие можете да ги разбъркате веднъж, така че да се обвият в образувалия се бульон. Махнете от огъня и прецедете, като запазите водата от варенето. Тя ще ни е необходима за ориза.
През това време в подходящ съд, в който ще печете мидите, сложете малко мазнина и пъхнете във фурната да се загрее. Нарежете зеленчуците на ситно.


Запържете във фурната поетапно лука, морковите, чушките и червения пипер, докато омекнат. Накрая прибавете почистения и измит ориз.


Добавете  чаша и половина част от мидения бульон и още толкова топла вода. Разбъркайте, овкусете с малко черен пипер (и сол, ако е  необходимо) и подредете мидите. Аз почиствам половината от тях от черупките като ги разбърквам в ориза, а другата половина аранжирам заедно с черупките отгоре.


Печем първоначално на силна фурна до завиране на ориза, после намаляваме на умерена, до готовност. По мое мнение цялото печене няма да отнеме повече от 20-30 минути.


Поднасяме с едро нарязан магданоз и много лимон.



Едно идеално лятно ястие, което можете да комбинирате с чаша студена бира или бяло вино. 
Наздраве и добър апетит!


петък, 25 юли 2014 г.

Фалшиво тирамису с крем айриш / Fake Tiramisu with Irish Cream


Изглежда като тирамису, има вкус на тирамису, но не е баш тирамису! Що е то? Това е днешното ми предложение за една мнооого съблазнителна торта, богата на крем и уникален вкус. Днешната рецепта ще се хареса на всеки, който си пада по по-сочните десерти, а пък фактът, че се консумира изстудена, я прави идеална за лятото.

Вече съм ви споделяла моята рецепта за тирамису, в което най-важната съставка (освен маскарпонето, разбира се) е крем забайон. Тук съм го пропуснала, затова и не мога да нарека този сладкиш Тирамису, с чиста съвест :) Затова пък го замених с пласт прекрасен, ароматен айриш крем пудинг, който вдига тортата с едно ниво нагоре!

Макар и да не съм пробвала, убедена съм, че ако тортата се замрази за малко, ще се получи прекрасна сладоледена торта, но дори и така е страхотна сладост за небцето в летните дни.
Идеята за тази рецепта отдавна ми се върти в главата, тъй като преди време попаднах на този вид крем в магазина (мисля, че беше Кауфланд, ако не ме лъже паметта). А след това видях една прекрасна вариация на италианския десерт с бейлис и си казах, че това със сигурност има невероятен вкус. Е, събрах две и две и се получи не четири, а милион...торта за милиони.


Количеството е задоволително и е добре да го имате напредвид.

Вие можете да направите по-малка доза, макар че така може да се изправите пред дилемата

" Защо? Защо човек да прави по-малко десерт? :)  Защо?!!"



Е, очевидно аз не намерих основателна причина и затова направих доста голям десерт във форма с диаметър 26 см. На височина не го мерих, но се вижда от картинката :)


И така, докато съм ви приковала вниманието, да ви кажа и как да приготвите този божествен сладкиш:
Необходимите продукти:
Около 1 1/2 пакет бишкоти
1 пакет пудинг крем "Айриш" (60 г)
100 г захар
600 мл прясно мляко
500 г сирене Маскарпоне
300 г течна сладкарска сметана за разбиване
300 мл подсладено кафе (използвах нес) плюс малко уиски на вкус

Приготвянето на десерта започва като сваряваме крема "Айриш". (Сигурна съм, че може да се намери на много места, тъй като съм го виждала в много магазини.) Погледнате инструкциите на опаковката.


За целта разтваряме съдържанието на пакетчето в 100 мл мляко, а останалото слагаме да се вари на котлона, заедно със захарта. Когато тръгне да завира, при непрекъснато бъркане с телена бъркала, започваме да прибавяме и размитото нишесте.


Когато кремът се сгъсти, махаме от огъня и оставяме да изстине напълно. За да избегнете образуването на коричка, можете да изсипете крема в поднос и да го покриете с фолио за свежо съхранение, както съм направила тук 
В отделна купа развиваме сметаната, към която просто прибавяме и маскарпонето. Може да използвате подсладена течна сладкарска сметана за разбиване или неподсладена, към която да добавите захар на вкус* ( тази захар не е описана в продуктите, поради възможността за използване на подсладена сметана). Използвайте марка, която сте изпитали и обичате на вкус. Често ме питат коя марка използвам и винаги отговарям - използвам течната сметана на Мегле, която става и за сладко и солено.


Количеството крем наистина е голямо и съм сигурна, че ще можете да направите десерта и с половин от дадените дози за него, но аз исках да бъде много богат на крем. Освен това попаднах на намалено маскарпоне, което ми излезе само около 2.50 лв за половин килограм.
(Съвет: Винаги се оглеждайте на щанда с намалени продукти  - често има иначе скъпи сирена и други продукти, които са още в срок на годност, но изтичащ скоро, на много изгодни цени. )

Следващата стъпка е да сварим кафето. Аз използвам разтворимо нес кафе, тъй като искам лек аромат на кафе, но не и доминиращ, тъй като смятам, че в тази торта звездата е кремът. 
Правя около 300 мл кафе, към което прибавям няколко супени лъжици хубаво ирландско уиски (или пък сложете колкото ви е сладко (Това е малко опасно, защото понякога нямаме чак толкова много, колкото ни е сладко :) ) )


И така, подгответе съда, в който ще правите сладкиша. Аз използвах торта с махащ се ринг, който покрих с хартия за печене. Това не е необходимо, но моята формичка е стара и не исках да пропуска отстрани :)
Започваме сглобяването на тортата, като потапяме бишкотите за кратко в кафето, а след това нареждаме плътно първия блат на дъното на съда. При мен отидоха някъде около 16 броя бишкоти.

След това разпределяме половината от крема "Айриш" :


А след това и от сметаново-маскарпонената смес:


Повтаряме така още веднъж - ред бишкоти, втората половина от ирландския крем и от сметановия, като заделяме една малка част от сметановия за украса. Слагаме в хладилника за една нощ.

 



Украсата направих на сутринта, като самата тя може да бъде всякаква. Аз шприцовах малки топчета отгоре, като поръсих богато с хубаво наситено какао. 




Ако още не съм ви поканила да я опитате, сега официално, като публикувано в държавен вестник, ви призовавам "Опитайте я, няма да съжалявате!"


сряда, 23 юли 2014 г.

Спагети "Гандалф" / Spaghetti "Gandalf"


Още щом прочетох името на тези спагети в менюто, веднага знаех, че ще ги опитам. За такъв почитател на Толкин като мен просто няма друга опция. А след като прочетох какви са и съставките на ястието бях убедена, че ми харесват - сметана, кашкавал, два вида сирена и любимата за лятото - царевица!


И тази година успях да отида на море, което освен прекрасни емоции и летен загар, успя пак да ме вдъхнови за много прекрасни рецепти. Именно там, в Равда, има бистро, което носи името "Чардакъ". Миналата година беше съвсем ново и малко заведение (даже и име май нямаше), но пък ни хранеше с най-вкусната рибена чорба. И тази година не пропуснах да ги навестя, и за моя голяма радост видях, че са се разрастнали като бизнес, големина на предложенията, но продължават да готвят все така вкусно и с пресни продукти. Решена да опитам новите им предложения, се спрях на това, носещо името на един от знаковите толкинови герои - Гандалф.
Сещате се, невероятният магьосник от "Властелинът на пръстените" / "Хобитът", който, ако се появи на прага ви, значи не е случайно...затова пък гледа винаги да идва на време :) 

 

Гандалф ми напомня на много неща, но най-вече за това, че у дома сме го кръстили Гандалф-Шмандалф, когато преди години с Митко си играхме и променихме субтитрите на филма,  като го напълнихме с всякакви смешки. И до ден днешен, когато някой иска да се разсмее, може да си пусне у дома : Властелинът на пръстените "Двете марули" :)))

 

Но стига съм се отплесвала пак в спомени, време е да преминем към рецептата. Освен много вкусна, я намирам и за много лесна. Смятам, че всеки лаик в готвенето може да я приготви, дори да се чувства така, ако случайно попадне в кухнята:


 Стига да можете да сварите спагетите във вода, ще се справите и с останалото :)


А ето и необходимите продукти:
1/2 пакет спагети (около 200 г)
150 г зърна варена царевица
2 бр. белтъци от варени яйца
300 мл течна сметана за готвене
60 г синьо сирене
100 г топено сирене
(аз добавих и някоя лъжичка крема сирене, тъй като имах в хладилника)
100 г кашкавал
черен пипер
стръкче магданоз и копър

Първо сваряваме спагетите според инструкциите на опаковката. Когато са готови и ги оставим да се отцеждат, започваме с приготвянето на соса.
За целта с тиган (достатъчно голям да побере спагетите), слагаме сметаната, а в нея - топеното сирене, синьото сирене, (крема сиренето, ако желаете, но в оригиналното ястие нямаше), една трета рендосан кашкавал и царевицата.


Оставяме тази смес да се затопли, за да се разтопят хубаво сирената и кашкавалът, а царевицата се "напива" със сос :)
Добавяме спагетите и разбъркваме хубаво. Накрая прибавяме нарязания белтък (само белтъците от сварените яйца - наистина допълва ястието прекрасно) и нарязаните на много ситно копър и магданоз.
 

Преди сервиране поръсваме леко с прясно смлян черен пипер и останалия кашкавал!



“I will not say, do not eat, for not all food is an evil.”- Gandalf Shmandalf


понеделник, 21 юли 2014 г.

Студена розова супа по руски / Cold Russian Pink Soup


Ако кажете на някое дете, че дори и на повечето възрастни "Искаш ли супа от цвекло?", едва ли ще отвори жадни очи и ще се заоблизва. Да, ама им предложи супер разхлаждаща и освежаваща розова супа, и мисля, че всеки ще се поддаде на изкушението (и любопитството)  в летните жеги.


Точно любопитството бе и причината да приготвя тази супа, тъй като цвеклото едва ли ще е сред първите зеленчуци, които ще взема на необитаем остров (Ако ме накарат да избирам де, не че често мисля по този въпрос ;) )
Изненадана, даже по-скоро очарована останах от тази версия на руски таратор, която не само е много вкусна и свежа, но и много полезна.
За полезните качества на червеното цвекло ще трябва да напиша цял отделен пост, ако тръгна да изброявам. (Идеален е за хора с анемия, тъй като повишава хемоглобина, нормализира кръвното налягане, помага за детоксикация на организма и още много други)


Освен много питателна и лека, тази супа е и много привлекателна на външен вид. Смятам, че ще накара всеки, който я опита, да ахне още щом я зърне. Това се дължи на нетрадиционния за супите, но прекрасен розов цвят.
Аз мога да кажа с ръка на сърцето си, че супите бързо се превърнаха в моя слабост през последно време, и една от причините за това бе именно тази рецепта. Без повече да се бавя, ето и самата нея:

Необходими продукти:
1 бр. средно голяма глава червено цвекло
1 бр. кофичка кисело мляко
1 бр. краставичка
1 с.л. оцет
сол, зелен пипер
малко свеж магданоз

Първата стъпка е да измием, обелим и нарежем на средни по големина парчета цвеклото. Сваряваме го в подсолена вода, към която сме прибавили и оцета. Варим до омекване на цвеклото.

Изваждаме парчетата цвекло, като запазваме оцветената вода, която се получава от варенето му. Оставяме я в хадилник да се охлади.
Пасираме цвеклото,


и добавяме киселото мляко.


После добавяме от студената оцветена вода или студена вода от чешмата, като разводнявате супата до любимата за вас консистенция.



Накрая прибавяме нарязаните на малки кубчета краставичка (но не ги пасираме :) ) .

Можете да овкусите краставичката предварително с малко сол и олио и да я оставите за около 10-15 мин в хладилника да поеме от солта. Така не е нужно самата супа да е солена, но ще получавате своята доза сол, когато хапвате от крставичката.


Препоръчвам ви да не разводнявате много супата, за да имате опцията да прибавите по някое кубче лед в съда при сервирането, така че да е наистина студена.


Прибавете своите любими подправки и сътворете вашата индивидуална на вкус розова супа!
Опитайте :)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...