петък, 28 февруари 2014 г.

Пудинг торта с шоколад и портокали / Chocolate pudding cake with Oranges



За всички, които сега откриват блога ми ще кажа:

и ви поздравявам, защото идвате точно на време. За днес съм предвидила да ви представя една от най-любимите семейни рецепти, в която шоколадовият фактор е в такова състояние, че може да ви докара кома. За щастие на никой не му се е случило още, но затова пък всеки се прехласва по този вкус и интересния начин на приготвяне на това невероятно изкушение!

 

Очарованието на този десерт се крие именно в това, че под образувалия се пласт от шоколадов сладкиш се крие още по-шоколадов сос!

 

Този вид десерти обикновено ги превеждат на английски като десерт в собствен сос или пък пудинг-торти, затова и аз реших да го нарека така. Най-обичам да го ям още горещ, когато парата носи невероятния аромат на шоколад и портокал:



Но стига сме се давили в лиги, ето я и самата рецепта, като първо са необходимите продукти:

Необходими продукти:
100 гр масло
250 гр самонадигащо се брашно
140 гр захар
50 гр какао
1 ч.л. бакпулвер
сокът и кората от 1 портокал
3 яйца
150 гр мляко
100 гр шоколад с портокалов вкус

За соса:
300 мл вода
250 гр захар
25 гр какао

Започваме като в купа смесваме брашното, захарта, 50 гр хубаво какао, бакпулвера, портокаловата кора и щипка сол.

 

В друга купа разбиваме яйцата с портокаловия сок, 

 


като след това прибавите към тях млякото и разтопеното масло.

 
  
Получената смес прибавяме към купата със сухите съставки 


и разбъркваме:

 

Към тази смес добавяме начупения на малки парченца шоколад.
 

 Получената смес изсипете в предварително намаслен огнеупорен съд за печене.

Следващата стъпка е приготвянето на соса. За целта сложете 300 мл вода с 200 гр захар на котлона. Когато водата кипне и захарта се разтвори, прибавете и какаото и разбъркайте. Така получения сос излейте върху сладкиша.

Пъхнете го да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 30 мин.


Печете, докато сладкишът образува твърда коричка, но отдолу все още стои сочен. Внимавайте да не го препечете!

 

 Сервирайте го още топъл и като пропукате кората отдолу ще бликне този неустоим шоколадов сос:

 Оттук вариациите за гарниране на десерта са много. Можете да добавите още парченца портокал, 


 или с малко сладка сметана:


Горещо препоръчвам този горещ десерт !!!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 24 февруари 2014 г.

Печени чушки със сирене и кашкавал на сач / Roasted Peppers with Cheese recipe

 

Откакто си имам сач ( фръц-фръц :) ), все гледам да пригодя стари рецепти или да намеря нови, с които да го използвам. Май нещо средно е това, което сътворих тези дни. Реших да приготвя едно от любимите си неща, а именно печени чушки и то в сач. Не съм сигурна доколко това повлия на ястието, така че вие можете съвсем спокойно да не използвате глинен съд, а най-обикновен съд за печене. Самото ястие обаче си ми е сред любимите  и смятам да ви го представя в следващите няколко минути. Първо обаче необходимите продукти:


20 бр печени чушки
200 гр краве сирене
150 гр кашкавал
3бр яйца
брашно
олио
100 маслини
3 с.л. течна сметана

Първо и много важно е да подготвим сача правилно. За това съм разказвала вече в тази рецепта как става точно. Можете да го подготвите на котлон или фурна, но важното е да започнете загряването постепенно. Аз намазних добре моя, пъхнах го във фурната и включих да загрява на 100 градуса, като постепенно увеличавах.


Това време е напълно достатъчно за да се заемете с най-досадната част, а именно - беленето на чушките. За моя сач отидоха около 20 чушки - домашно производство :)


Следващата стъпка е да забъркаме пълнежа. В купа смесваме натрошеното сирене, яйцата, сметаната и по желание половината от рендосания кашкавал.

 

В загрятия сач започваме да редим чушките, които овалваме в брашно и посоляваме. Това със солта не е задължително, зависи колко е солено сиренето :)


За дъното отидоха около десет броя чушки. След това изсипваме плънката.



Следва още един ред от чушките:




 Аз си оставих съвсем малко от плънката и разпределих отгоре ето така:


Накрая завършваме с щедро количество кашкавал и маслини:


Така получената вкусотия пъхаме във фурната и печем до готовност, което по мой спомен не отне много време :)


Стана толкова превъзходен сач, който бе нападнат моментално. :)




Затова и парченцата не са много стабилни, но ги снимах още горещи-горещи.

сряда, 19 февруари 2014 г.

Френски хляб: Фугас / Fougasse

 

Обичам, обичам, обичам този хляб!!! Не веднъж е казвано, но и аз установявам: Тези французи знаят какво да ядат!  Но не само това, а някакси успяват да пренесат цялата романтика на Франция във вида и вкуса на храната си, като например този толкова грабващ окото хляб Фугас.

 

В миналото именно този хляб се е използвал за установяване температурата на пещта, като отчитали колко време му е нужно да се изпече. Явно следващите ястия в пещта са били по-важни и не толкова експериментални :)
Като цяло обаче рецептата е супер елементарна, защото представлява обикновено тесто, но това, което прави хляба специален, е традиционната му форма, както и няколко от задължителните подправки за Прованс, които добавих.
Сега, когато (не толкова)  бавно и постепенно пролетта донася със себе си прекрасното слънчево време и природата се пробужда, все повече се усещам в романтично настроение и ми се правят ей такива красоти :)
Ето и какво ви трябва:
Необходими продукти:
500 гр брашно
1/2 кубче мая ( + лъжица захар)
350 мл вода
зехтин
подправки Провансал (микс от риган, мащерка, розмарин, розов пипер, морска сол, майорана, чубрица)

 От първите три продукта замесвате тесто, което оставяте да втаса за около 40 минути.

 

Готовото тесто изсипвате на набрашнена повърхност и разделяте на 3-4 еднакви по големина части. Това с еднаквите по големина е за по-прецизните кулинари, в моята кухня понятията  като "точни мерки" и "еднакви по големина" не се радват на голяма популярност. :)
И така, продължаваме като разточваме / разстиламе на ръка всяка част под формата на триъгълник. След това с нож правим един вертикален разрез по дължина в средата на тестото, без да прерязваме краищата.


Правим и няколко диагонални разреза и от двете страни на вертикалния разрез, а след това с ръка ги разширяваме ето така:


Пренасяме вече оформените фугаси върху хартия за печене. С четка, потопена в зехтин, намазваме леко повърхността на тестото.




По желание поръсете с подправки, аз избрах моя микс "Провансал".


Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване, докато хлябът се сдобие с този прекрасен златист цвят.

 


Според мен това е една от най-лесните, но същевременно чаровни рецепти за направата на хляб. Съвсем малко повече врътка в кухнята и можем да внесем още малко красота в сивото ежедневие. Струва си да се опита :)



вторник, 18 февруари 2014 г.

Metal Kitchen: Roots Bloody Roots Cake & Sepultura / Метъл кухня: Шоколадов кейк с червено цвекло и Sepultura



Сещате ли се как понякога хората се отнасят, разказвайки за някой приятен за тях момент от миналото, подсетени от случайно пусната по радиото и телевизията песен. Говоря за нещо от този род - "Ооо, тази песен ми напомня за един път, когато..." или   "...тази песен беше първият танц на сватбата ни..." и т.н. Е, и аз си имам една такава песен, която ме връща винаги на едно и също място: Абитуриентският ми бал, малък метъл клуб и разбира се моят най-добър приятел, кавалер за бала и гадже в реалния живот -  Митко.  Не, че за първи път сме куфяли на това парче тогава, но този път беше такъв мармалад, че няма как да се забрави.


Както се очакваше не прекарах повече от час под прожекторите на голямото соц заведение, в което се състоя бала, в компанията на дрънкащи чинии и чаши и разбира се ритмите на Славка Калчева. Нищо лошо, но определено на съм за този тип събирания. Може би затова и идеята за сватба като тържество винаги ме е карала да се чувствам толкова некомфортно.
Ето защо и истинският купон на моя "бал" започна именно под звуците на Roots Bloody Roots на Sepultura.
 

И аз, като много други, ги обичам най-вече от времето с Макс Кавалера и ако имаше някакви съобразни ОскУри за уга-буга музика, тук те със сигурност щяха да грабнат един. Но за да не влизам в много подробности за самата група, ще кажа, че днешната рецепта е посветена предимно на това парче, защото след задълбочен литературен анализ стигнах до заключението, че "кървавите корени",  за които Макс пее, са чисто и просто няколко глави с цвекло :) и така реших да приготвя този "яката работа" вкусен десерт.

 
Знааам, знам, някой пак скептично ще каже, че използвам неконвенционални продукти за сладкиши, но хей, все пак това не е обикновена музика, заслужава и необикновена рецепта! Истината е, че тя не е мое творение, а я намерих в сайта на 24 Kitchen, но без повече увъртания, ето я и самата нея:

Необходими продукти :
3 яйца
280 гр захар
240 мл олио
30 гр какао
250 гр брашно
250 гр пюре от цвекло
2 ч.л. бакпулвер
100 гр  шоколад

Първата част от рецептата е свързана с приготвянето на пюрето от цвекло. Не знам дали се продава готово в магазините, но аз реших да си го направя сама.

     

За целта сварих една средно голяма глава цвекло, а след това го нарязах в блендера. Всичко ми излезе около една ч.ч. от 250 мл. Заделяме настрана и продължаваме с рецептата.


В купа разбъркваме яйцата със захарта до побеляване. След това добавяме олиото.

 

Прибавяме на порции пресятото брашно, бакпулвера и какаото, а след това и пюрето от цвекло.

  

Накрая прибавяме и предварително разтопения на водна баня шоколад.

 

Разбъркваме всичко на висока скорост с миксера и изсипваме готовата смес в предварително намазнена тавичка.


Печем сладкиша за около 30-40 мин в предварително загрята фурна на 160 градуса.
С много старание изрязах едни шаблони с логото на групата и ето така украсих и самия десерт:


Получи се много, ама много сочен и крехък сладкиш. Ако обичате повече сладко, използвайте млечен вместо черен шоколад.



Не мога да не кажа, че това е един от най-крехките и сочни десерти, които съм опитвала.


И Макс не спря да вие, докато не му дадох и на него...  :)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...