СТРАНИЦИ:

понеделник, 31 март 2014 г.

Metal Kitchen: A Pale Horse Named Death ate my cake!


Майко мила, това ще да бъде дълъг пост. Много музика, много писане, защото съм ентусиазирана, че ще говоря за една от любимите си (може да се каже нови) групи - A Pale Horse Named Death. Заглавието може да е от типа  "последния да затвори вратата", но пък въпреки това се запомня лесно, защото е толкова култово.


Групата се състои от двама бивши членове на моята all time favorite band Type O Negative - Сал Абрускато (Sal Abruscato)  и Джони Кели (Johnny Kelly), както и от Matt Brown, Eddie Heedles, Eric Morgan.
 

И въпреки това можем да кажем, че душата на тaзи група е Сал, който въпреки, че отдавна напусна Type O, за да се впусне в други проекти, отново реши да се върне "към корените си", както самият той се изразява. След дългогодишното брадясване по барабаните, този път Сал решава да грабне китарата, като заедно с това се заема с вокалите и текстовете на песните. А текстовете : "Няма нищо по-хубаво от сдуханата музика", някой бе казал, може би аз.
Тук идва още по-хубавата част. Както някои вече знаят, другата ми ама много любима група е Alice In Chains ( E, от времето с Лейн Стейли).
Представете си какъв музикален оргазъм изпитва всеки меломан, когато двете му най-любими групи "духом" се съберат и си направят "бебе". Ей това "бебе" е A Pale Horse Named Death. Джънки текстовете на Alice In Chains,  с елементи от тяхното звучене, както в музиката, така и във вокалите (много се усеща още в началото на песента Cracks in the Walls) и разбира се добрата стара депресия, суицидност и думаджийница от Тype O Negative, пропила във всяка песен, като например Die Alone (неофициално посветена на Peter Steele), To Die in your Arms, Cracks in the Walls



С толкова много материал ми беше трудно да измисля какъв елемент от музиката ще вмъкна в днешното кулинарно произведение. Макар и песните като Pillhead и Heroin Train да са най-близки като съставки за готвене, които мога да използвам, малко трудно си представям да направя тортичка пълна със занакс, валиум и кодеин. Вярно, че идеята е повече от УСпокояваща :), но все пак след едно парче щях да съм така :

 

Затова реших да се спра на съставка от друга песен, а именно Meet the Wolf.


Едва ли има женски уши, до които е достигнала тази песен и не е предизвикала желание да седнеш на пералнята, докато е на центрофуга (If you know what I mean...)


Отново еротичният елемент в текстовете ни напомня на любимите ми Type. Тук, макар и метафорично, се говори за мед и тъй като е единствената приложима съставка в готвенето реших да се спра именно на нея. Така че накрая се получи тази шоколадово-медена торта:)

За основа използвах тази рецепта, а отгоре трябваше да сътворя най-важния елемент, а именно логото на групата. И когато нещо много ми е присърце, се спирам на най-трудния и съклетисан начин - а именно рисуването върху фондан с ядливи бои. Може да става бавно, но пък влагам много желание и после гордо се тупам по рамото :)


Ето го и оригиналното лого в дясно,
------------------------------------------- >




Върху разточения фондан първоначално очертавам с ядлив маркер контурите, а след това и цветовете....


ето така:


Ето го и крайният резултат :


 

4 коментара:

  1. Е, това с центрофугата ме разби.. :))) И въпреки, че се разминаваме малко в музикално отношение (трябва и аз да сготвя нещо за Джимарата или Малмстийн, или Гилмор, какво ли ще ми измисли главата...), с удоволствие и голямо настроение чета тези ти метъл публикации. :) Браво и за рисуването! С моите две леви ръце в това отношение искрено ти се възхищавам! Ама чакам с нетърпение и следващото включване. :)
    Поздрави, Люси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че съм те разсмяла, Гери! :) А пък недей да бъркаш за вкуса за музика, аз няма как да ценя тези групи, ако не познавах класиката, с която съм растяла! И на тях ще им намеря място в рубриката..soon! :) Силни прегръдки за теб и хайде едно парче на Джимарата :)

      Изтриване
  2. Браво, Люси! Майсторска работа с четката! Хубава седмица!

    ОтговорИзтриване