петък, 30 август 2013 г.

С един калмар - две рецепти: Хрупкави калмарени кръгчета и салата с гриловани калмари



Така се случиха нещата, че когато се запалих по готвенето, ама наистина, проядох много неща, които допреди едвам поглеждах (за съжаление все още нямам никакъв пробив при дреболиите :(  ). Определено не мога да кажа, че бях човек по морските дарове, но нещата в тази насока се променят толкова драстично и светкавично, че предвиждам в скоро време от рибния магазин да ме уведомяват със смс при наличието на нови и свежи продукти :) 

 
Така и един ден реших, че е време да се пробвам с калмарите. Предполагам за много от вас те съвсем не са новост, но за мен си бяха дълго време тема табу, но ето, че и това се промени. Без предварително да се спирам на рецепти, отидох в рибния магазин и си избрах един по-дребен калмар (около 300-400 гр), така като за първи опит да не се поохарчвам. Продавач ми каза с усмивка "пак ще се върнеш да си купиш, ще видиш, че ще ти хареса". Освен че очевидно човекът има ясновидски способности, беше много мил да ми обясни как да го почистя като хората това чудо. За тези от вас, които сте като мен и не сте приготвяли калмари преди, съм направила повече снимки за пояснение. 

 
Като се прибрах, реших, че искам да опитам поне два варианта на калмарите, като може би най-обичаният е този под формата на пържени колелца.  Митко предложи пък пипалата да ги гриловаме и да ги сложим в салата, и аз реших, че няма да споря по въпроса.

Този ден падна голямо готвене,  защото приготвихме и мидите с къри и пастата с горгонзола и круши :)
Преди да премина с обясненията по-нататък, ето и списъкът с необходмите продукти:

1 среден калмар
2 скилидки чесън
2 лимона
сол
черен пипер
брашно
1 голяма шепа царевичен чипс
олио за пържене

* салата (домати, краставици, кромид)

Започваме, като в дълбока тенджера слагаме вода да заври. През това време почистваме калмарите, като отрязваме малко след пипалата, а останалата част (торбичката) издърпваме от тубата. Точно тези неща ще изхвърлим, защото не се ядат и трябва да се почистят добре. Обелете тънката кожа на калмара под течаща вода. Тя са маха много лесно: 


Остава само да махнем хрущяла намиращ се вътре в тубата, който е много тънък и също се маха лесно и изглежда ето така: (в дясно на дъската, дълго и  почти прозрачно)


Така почистеният калмар потапяме за около 4-5 секунди във врялата вода. Не трябва да го оставяме много дълго, за да не стане жилав.


Тубата на калмара нарязах на кръгчета и сложих в купичка със сока на един лимон и черен пипер и сол. Оставих така да престоят малко в хладилника, за да поемат от ароматите.


Докато мазнината за пърженето им се загряваше, овалях хубаво калмарите в брашно и счукан царевичен чипс. Избрах царевичен чипс, не само защото нямах царевично брашно, но и защото стават много по-хрупкави и е една от любимите ми панировки при пърженето на пилешко например.



Калмарените колелца пържих до златисто от двете страни, като след изваждането им ги отцеждах малко върху чиния с кухненска хартия:


За пипалата на калмарите, както вече ви казах, се спряхме на идеята за гриловане. Поставихме ги върху добре загрят грил тиган, като добавихме и една-две скилидки пресован чесън и сока на половин - един лимон (в зависимост от големината на продуктите).



Грилованите пилала разположихме върху готова салатка от домати, краставици и кромид. 



Всичко на масата беше в лятно - морска тематика, така че


идеалното съчетание за ястията бе бяло вино или малка чашка гръцко узо!


четвъртък, 29 август 2013 г.

Сметанова паста с горгонзола и круши / Gorgonzola Pear Pasta





И аз като много други се отдадох на "ваканцуване" и едва сега сядам да напиша понасъбралите се рецепти, а те не са една или две. Обещавам, че тези дни ще бъда доста по-активна в блога и ще ви представям много интересни идеи за ястия и десерти, които да приготвите с летните плодове и зеленчуци.  Едно от тях е тази ароматна паста с кремообразна текстура, съчетаваща идеално два невероятни вкуса - на синьо сирене и сочни круши. Комбинирането на сочните плодове със соленото сирене е наистина уникално вкусово преживяване, което трябва да опитате. И за да не се обяснявам много-много, ето и какво ще ви трябва за приготвянето на ястието:

Необходими продукти за 2 порции:

250 гр паста
1/2 ч.ч. сметана за готвене
1/2 ч.ч. кашкавал / пармезан
3 с.л. горгонзола сирене
1 круша
1/2 лимон * (не е задължително)
6 бр. счукани макадемия ядки
2 с.л. масло


Започваме като сваряваме пастата в подсолена вода. Отцеждаме от водата и оставяме настрана.

През това време подготвяме останалите важни съставки за нашето ястие. Първо счукваме леко няколко макадемови ядки. Аз ги избрах по интуиция в магазина, но се получи идеално съчетание на вкусовете. Вие разбира се можете да продължите експеримента и да ги замените с други ядки по ваш вкус:


Следващата стъпка е да подготвим сирената. Нарежете синьото сирене на средни кубчета (аз се спрях на тази марка и вкус. Трябваше да е леко пикантно, но не се усещаше в ястието)


Нарендайте и кашкавала и го оставете да ви е под ръка. Почистете и нарежете крушите на малки до средни кубчета. (*За да ги предпазите от потъмняване, потопете парченцата в лимонов сок.)



След като сме си приготвили всичко необходимо, преминаваме към последната стъпка. Загрейте маслото на средна температура в подходящ тиган и изсипете пастата, като разбърквате. Добавете сирената и разбърквайте постоянно, докато се разтопят.


Изсипете сметаната и разбъркайте така, че да обхване всичките макарони. Накрая прибавете парченцата круши и счуканите ядки.


Сервираме ястието още горещо и в щедри количества :)


Странната на пръв поглед комбинация допадна и на най-взискателните у дома, така че горещо препоръчвам рецептата, ако сте сред хората, които обичат да опитват нови неща.


Добър Апетит!




вторник, 20 август 2013 г.

Шоколадов кайк с круши / Chocolate Pear cake



Дойде време и за любимите ми круши. Надявам се да ги обичате, защото съм ви подготвила няколко рецепти с тях, които ще ви представя тези дни. Започваме с този сладкиш, който приготвих за първи път (отново) преди повече от година, и успях да направя само две снимки (първата и втората). За да си припомня рецептата и да успея да го пусна в блога, го приготвих повторно и да си призная - не съжалявам. Митко предлага да го приготвя поне още един път - за щастие :) 

Ако все пак ви се намират няколко круши под ръка, това е идеалната рецепта за тях, защото можете да сложите колкото поискате круши като количество. Аз избрах 3 домашни крушки, малко по-дребни, пък и имаше какво да се изрязва по-тях.

 


Но преди да преминем по-нататък, ето го и списъкът с необходимите продукти:

2 ч.ч. брашно
1 1/2 ч.ч. захар
2 яйца
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. сол
1 ч.ч олио
1 с.л ванилов екстракт
3-4 круши
1 шепа ядки (бадеми, лешник, макадамия)
1 ч.ч. вряла вода
1/2 ч.ч. какао

ч.ч.= 200 мл

Започваме, като пресяваме брашното в подходяща купа.  Добавяме бакпулвера и солта и разбъркваме хубаво.

 

В друга купа разбийте хубаво яйцата със захарта и олиото, докато се хомогенизират като смес. Добавете и ванилията. През това време кипнете вода и след това я смесете хубаво с какаото. Препоръчвам ви да избирате хубаво какао, аз харесвам това на  Д-р Йоткер, тъй като е с много наситен цвят и вкусът му най-много се доближава до разтопен натурален шоколад.

Прибавете половината брашно към купата с яйцата и разбийте.


На струйка добавете половината какаова смес, и повторете така с останалото брашно и какао, като продължавате да разбивате.


Измийте, почистете и нарежете крушите на малки кубчета.


Накрая добавете и шепа счукани ядки. В продуктите съм посочила кои според мен са най-подходящи като вкусове. Аз имах един пакет ядки макадамия, които счуках в хаванче :)
За да е още по-богато, добавих и малко счупени шоколадови капки, които не са толкова задължителни. По мое мнение дори не се усещат, ако използвате истински хубаво какао, но аз трябваше да опитам :) 



Разбъркайте всичко хубаво и изсипете в предварително намаслена и набрашнена тавичка. Печете десерта в загрята на 180 градуса фурна. Чудех се как да украся десерта и реших да се спра на традиционна украса от пудра захар.....


и ножче и виличка, с което доби доста Vintage look :) 


Ето го и крайният резултат: 


Обичам да разрязвам десерта на триъгълници, като гарнирам с парче круша, шоколадов топинг или сметана:


Определено има разлики в снимките между първия и втория път на десерта, но по мое мнение просто задобрявам :)


Надявам се десертът да ви хареса и да го опитате и вие! 




вторник, 13 август 2013 г.

Миди с къри / Mussels with curry

 


След морето дълго оставам на морска тематика и наблягам главно на риба и морски дарове у дома. За моя голяма радост в града ни има вече магазин, в който мога да намеря пресни миди поне един път в седмицата, а това си е напълно достатъчно :) Цената на мидите е около 5 лева на килограм, което ги прави предпочитана полезна храна. А те са точно такива! Мидите са не само богати на цинк и фосфор, но и директно ни зареждат с хормон на щастието :) Ето защо не пропускам да ги приготвям и вече съм ви представяла моята рецепта за миди в бяло вино.

Този път обаче реших да опитам нещо съвсем различно, като тази малко нетрадиционна рецепта за миди с къри и кокосово мляко. Рецептата е от списание Good Food и реших да я следвам, колкото може най-точно. (В същия ден реших да приготвя за първи път и калмари, като рецептата за тях ще намерите тук.) Малко се притеснявах дали сладостта на кокосовото мляко няма да се усеща натрапчиво и за мое щастие - не, въобще не се усеща.  Подправките си казват своето и накрая се получи уханен копринен бульон, който гали небцето, и леко пощипва езика със своята пикантност.

Както ще забележите тук, няма включена готова смес от къри, а сами я приготвяме като смесваме сами нужните подправки. Ще се убедите в предимството на домашно приготвеното къри, което изобилства от аромати и има невероятно свеж и неповторим вкус. За целта препоръчвам да използвате корен от джинджифил, а не такъв на прах.


Друг важен компонент е изборът на свежи и люти (според вкуса ви) зелени чушки. Аз се спрях на два вида и направих микс от тях:


Преди да продължим обаче вижте какво ви е необходимо:

Необходимите продукти:
1кг пресни черни миди
1 глава лук
парче пресен джинджифил (колкото палец)
4 скилидки чесън
2 зелени люти чушки
1 ч.л. горчица
1/2 ч.л куркума
2 ч.л. кимион на прах
2.ч.л. кориандър на прах
400 мл консерва кокосово мляко
лимон за сервиране
олио за пържене
сол / черен пипер

Започваме, като хубаво измиваме със студена вода мидите. Почистваме ги и изхвърляме онези, които са отворени или при силно почукване не се затварят.
 

В дълбоко тенждере сложете малко олио и го загрейте. В него запържете до светлокафяво нарязания на ситно лук. 

 

След това добавете нарязаните на ситно - чесън, люти чушки, нарендания джинджифил и останалите подправки.


Овкусете и със сол и черен пипер. Всичко се запържва за 3-4 минути, докато пуснат ароматите си. 
 

След това изсипваме кокосовото мляко ( добавяме и лъжичката горчицата) и оставяме да заври. Аз купих кокосовото мляко от Кауфланд и изглежда ето така:


Когато заври, намалете котлона и оставете да покъкри още 3-4 минути.


 Накрая добавете и мидите, сложете похлупака и увеличете котлона на максимум. Оставете всичко да ври още 3-4 минути, или докато мидите се отворят.

Поднесете мидите още топли, гарнирани с парченца лимон.



Никой у дома не можа да устои на тази рецепта и макар да похапнахме миди и на морето, всички се съгласихме, че нашите си бяха по-вкусни :)





петък, 9 август 2013 г.

Направи си сам: Кътче от морето / DIY: A little piece of the see





"Ако имаше начин да си вземем морето с нас", това изречение си казваме всеки път с Митко, когато трябва да си тръгваме от "нашето" райско място. Можем да стоим с часове на кея, наблюдавайки разбиващите се в скалите вълни и усещайки дъха на морската вода, разтворен във въздуха. Да, определено сме от хората, които обичат морето. И не, защото обичаме планината по-малко, но може да се каже, че сме от този вид, който обича морето и планината най-много. :)


Митко е зодия риби и като чудесен техен представител е обвързан с водата под всякаква форма. На морето обаче мога да се насладя на ухилената му физиономия по 24 часа, защото определено това е мястото, което му действа най-добре. Аз дълги години си мислех, че не обичам толкова морето, може би защото не можех да плувам, а и не мислех, че ще успея да се науча толкова късно. Това мое мислене се промени драстично след определени събития и не само, че се научих, но се научих и съвсем сама. Сега трудно можеш да ме изкараш от водата и за мен плуването е може би едно от най-прекрасните усещания.

 
И тази година бяхме на любимото ни място, далеч от шумните и препълнени с хора курорти.
Този път обаче реших, че трябва да си взема частичка от него с мен на тръгване, затова събрах малко пясък в бутилка и разбира се - различни видове мидички и камъчета. Митко си намери и едно предало Богу дух раче, но още "ухаеше", затова тези дни  се проветрява на терасата :)


Добре, че имам голям набор от стъклария, така че не ми беше трудно да измисля къде да аранжирам "морското си кътче" . Ето ги и всичките неща, които използвах:



1. Първо напълних поставката за торта с пясък:


2. След това започнахме да украсяваме с миди и камъни:



Ето го и крайният резултат: 

 



 Останалите мидички събрахме в друг вид стъкленица и отново поставихме за украса: 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...